Р
Е Ш Е
Н И E
гр.Б.С., 31.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание
на 03 декември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Т. Тодорова,
като разгледа докладваното от Съдия Гердова гр.д. № 539/2019 год. по описа на
РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Б.П.П.Ф.”
С.А, Париж, рег.№*********, чрез „Б.П.П.Ф.” ЕАД, с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк С.,сгр.14, представлявано от Д.Д.–
заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М., с която се иска да
се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като
съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Ц.Е.В., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 935,01 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-15651625, активирана от длъжника на
20.02.2018г., възнаградителна лихва в размер на 2,36 лв. от 01.04.2018г
до 06.12.2018г., мораторна лихва в размер 17,47 лв. за периода от
06.12.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК – 19.02.2019г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на
вземането и направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
В случай, че УИ бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване заповед по чл.410 от ГПК, моли съдът в условията
на евентуалност да приеме, че ищеца предявява против ответника осъдителен
иск за процесните суми.
ИСКОВЕ С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се
установи от върнатото съобщение в цялост, че Ц.Е.В., с ЕГН **********, не е намерен на
посоченият адрес и по данни на майка Емилия Димитрова лицето е в чужбина.
От приложена служебно справка от ЕСГРАОН за постоянен
и настоящ адрес на ответника в заповедното и исковото производство е видно, че Ц.Е.В. с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ
адрес ***.
Видно от изискана справка за регистрирани трудови
договори на ответника, последният регистриран такъв сключен между Ц.Е.В. с ЕГН **********
и „Бултермострой“ЕООД-С. е прекратен на 10.02.2018г.
Съдът е процедирал със залепване на уведомление по
чл.47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес, който съвпада с адреса посочен в
исковата молба, което уведомление е залепено на 29.05.2019г. на входната врата на посоченият адрес, като съдебните
книжа, които се намирали в канцеларията на РС-Б.С. не са потърсени от лицето Ц.Е.В. в законоустановеният
срок.
С разпореждане постановено в з.з. на 02.07.2019г.
съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника Ц.Е.В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го
представлява в исковия процес по гр.д.№ 539/2019г. по описа на РС гр.Б.С..
Изпратено е писмено искане до АК-Враца за определяне
адвокат на ответника Ц.Е.В..
С уведомително писмо изх.№ 1303/17.07.2019г. АК-Враца
входирано в РС-Б.С. с вх.№ 5272/19.07.2019г. ВрАК е определила адв.И.И.И. от ВрАК за особен
представител на ответника Ц.Е.В. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№
539/2019г. по описа на РС гр.Б.С..
С определение постановено в з.з. на 19.07.2019г. съдът
на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП е назначил адв.И.И.И. от ВрАК
за особен представител на ответника Ц.Е.В.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда
на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 539/2019г.
по описа на РС гр.Б.С., с определено адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са
изпратени на адв.И.И.И. от ВрАК
за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението
за назначаването му, който в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор.
С него оспорва иска по основание и размер. Посочва, че ищеца не е приложил
счетоводни документи относно сумите, които са внесени по процесният кредит,
както и документи за сумите внесени за погасяване на кредита. Счита, че в случая
липсват доказателства за непогасено задължение спрямо ищеца, поради което моли
да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 250/2019г. по
описа на РС-Б.С.. Допусната е и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е
оспорено от страните и прието от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът като
взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№
250/2019г. по описа на БСлРС срещу длъжника Ц.Е.В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 154/21.02.2019г. в
полза на кредитора Б.” П.П.Ф.” С.А, Париж,
рег.№*********, чрез „Б.П.П.Ф.” ЕАД, *** за сумата от
935,01 лв. главница, дължима на
основание сключен договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-15651625, активирана от длъжника на
20.02.2018г., възнаградителна лихва в размер на 2,36 лв. от 01.04.2018г до 06.12.2018г., мораторна лихва в размер 17,47 лв. за периода от
06.12.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК – 19.02.2019г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на
вземането и направените съдебни разноски в размер на 25,00 лв. заплатена държавна
такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта на длъжника
Ц.Е.В. е връчена по реда на чл.47
от ГПК.
На заявителя
са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е
предявен, въз основа вна който е образувано настоящето производство по гр.д.№ 539/2019г.
по описа на БСлРС.
С исковата молба ищеца навежда доводи, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки
или услуги CREX-15651603 ответникът е дал
съгласието си освен посочения усвоен кредит, да бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card. На 20.02.2018г.
е активирана кредитна карта CARD-15651625 с максимален кредитен лимит 700,00
лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др. Върху усвоената сума
се начислява годишна лихва и такса за обслужване съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска. Ответникът В. преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2018г. , когато е последното му плащане по нея, като балансът
на същата е в размер на минус 937,37 лв. Въпреки многократни опити за контакт и
отправени покани да погаси задълженията, това не е сторено.
Към датата на
подаване на заявление по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 250/2019г. на
БСлРС, задължението е в размер на използвана главница-935,01 лв.,
договорна/възнаградителна/ лихва в размер на 2,36 лв. за периода от 01.04.2018г./първа пропусната вноска/ до
06.12.2018г./датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение/, мораторна
лихва в размер 17,47 лв. за
периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г.
В условията на
евентуалност предявява осъдителен иск за посочените суми.
С исковата молба са представени заверено копие от
договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-15651603, договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15651625 от
04.01.2018г., стандартен европейски формуляр
за предоставяне информация за револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта, обратна разписка доказаваща предаване на кредитната
карта и покана за плащане на задължения по кредитна карта до Ц.В., без данни да
е доставена и получана от длъжника.
Съгласно заключението на проведената по
делото ССчЕ, което съдът приема за компетентно и обективно дадено, се установи,
че на 20.02.2018г. Ц.В. е активирал предоставена му от ищеца кредитна карта
CARD-15651625 с максимален кредитен личит от 700,00 лв. На същата
дата-20.02.2018г. е извършено теглене от АТМ-Бяла С. в размер на 100,00 лв.
Към датата на депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК задължението на Ц.В. към ищцовото дружество
възлиза на 954.84лв., от която сума: представляваща главница е в размер на
935.01 лв., възнаградителна лихва – 2.36лв., мораторна лихва 17.47лв. за
периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г.
Към датата на последното с.з. проведено
на 03.12.2019г. задълженито на ответника възлиза на 1031.65лв., от която:
главница - 935.01лв., възнаградителна лихва - 2.36лв., мораторна лихва в размер на 94.28 лв. за периода от
06.12.2018г. до 03.12.2019г.
Експерта е посочил, че при проверка
счетоводните и др. документи няма данни за извършени плащания по кредита от
ответника към ищеца.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В производството по установяване
съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно
доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя,
размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Предмет на делото е сключен между страните
договор за револвиращ кредит под формата на кредитна карта MasterCard с максимален кредитен лимит 700,00 лв., която
ответника активирал на 20.02.2018г. В договора за потребителски кредит, към
който е и Приложение за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-15651625 фигурира подписа на ответника, не е
оспорен. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължението да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, съобразно усвоената сума. Ответника е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2018г., като
баланса на същият е минус 937,37 лв.
В случая ищецът е
доказал възникването и съществуването на правоотношението, както изпълнението
на задълженията си по него.
Особеният представител
на ответника направил в писменият отговор и в ход на устните сътезания
възражение, че липсват документи за реално получени суми от ответника, не са усвоени от него и не са излезли от патримониума на ищеца, поради
което пледира за отхвърляне на иска.
От заключението на
вещото лице, което не е оспорено от особеният представител на ответника ясно е
отговорено, че ответника е активирал кредитната карта на 20.02.2018г. и е
направено теглене от АТМ в гр.Б.С. на сумата от 100,00 лв. на същата дата/20.02.2018г./
Следователно ответника е получил картата, доказателство за което е приложената
обратна разписка за предаване на кредитната карта/л.34 от делото/ получена
лично от ответника на 18.01.2018г.
При това положение
съдът намира възражението на особения представител на ответника за
неоснователно, тъй като обсъдените по-горе доказателства установяват по
безспорен начин, че именно ответникът е получил издадената отищеца кредитна
карта и чрез използването й ясно и недвусмислено е изразил съгласието си по
предложените от кредитора конкретни клаузи на договора за револвиращ кредит, в
съответствие с уговореното между страните в т. 21 от договор CREX-15651603 от 04.01.2018 г. Чрез усвояване на сумата от
100,00 лв. и чрез използване на процесната кредитна карта е изпълнено и
задължението на ищеца за предоставяне на потребителски кредит на насрещната страна
по процесния договор.
В настоящия случай
съдът намира, че не са налице предпоставките за настъпила предсрочна
изискуемост на задължението на ответника по сключения между страните договор, тъй
като ищеца не посочва в исковата моба кога тя е настъпила и няма доказателства
за писмено уведомяване на ответника за предсрочно изискуемо вземането му. Към
датата на подаване на заявлението в съда-19.02.2019г. всички погасителни вноски
по договора са падежирали.
С оглед
изложеното, предвид и възприетите в заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза размери на задълженията на ответника, установи се
основателност на предявените искове, като основателно е и акцесорното искане за
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
При тези данни и с
оглед установеното от фактическа и правна страна съдът намира, че иска по
чл.422 ГПК е основателен за признаване за установено, че ответника Ц.Е.В., дължи на ищцовото
дружество следните суми: 935,01 лв. главница, дължима на основание
сключен договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-15651625, активирана от длъжника на 20.02.2018г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 19.02.2019г./виж куриерското
клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер
на 2,36 лв. за периода от
01.04.2018г до 06.12.2018г., мораторна лихва в размер 17,47 лв. за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 154/21.02.2019г. по
ч.гр.д.№ 250/2019г. по описа на РС-Б.С..
В условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск, като от исковата молба става ясно, че ищецът предявява
осъдителната претенция в случай, че съдът отхвърли
УИ по чл.422 от ГПК поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване заповед по
чл.410 от ГПК. В случая това условие не
е осъществено, тъй като съдът приема, че към датата на подаване на заявлението
в съда-19.02.2019г. всички вноски по кредита са падежирали и претендираните от
ищеца искови суми се дължат от ответника.
След като съдът
уважава главният УИ, той не дължи произнасяне по евентуално предявеният осъдителен
иск.
РАЗНОСКИ:
На основание чл.78,
ал.1 ГПК и предвид уважаването на исковете, ответника В. следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по настоящето исково производство разноски в общ
размер на 725,00 лв., от които: 125,00 лв.-заплатена държавна такса за
производството по делото, 200,00 лв.-възнаграждение на в.л., 100.00
лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и 300,00 лв. за назначаване особен представител на
ответника, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК/л.81 от
делото/.
Съгласно т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда
иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора,
ответника В. следва да заплати на ищеца и сумата от 75,00 лв. –разноски по
ч.гр.дело № 250/2019г. по описа на РС-Б.С..
Водим от гореизложените
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ц.Е.В., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, че същият
ДЪЛЖИ на „Б.П.П.Ф.” С.А, Париж, рег.№*********,
чрез „Б.П.П.Ф.” ЕАД, с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес Парк С.,сгр.14,
представлявано от Д.Д.– заместник управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Н.А.М., сумата
от 935,01 лв. главница, дължима на основание сключен договор за
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-15651625, активирана от длъжника на 20.02.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 19.02.2019г./виж куриерското клеймо/ до
окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 2,36
лв. за периода от 01.04.2018г до 06.12.2018г., мораторна лихва в размер 17,47
лв. за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г., за които суми е издадена
заповед по чл.410 от ГПК № 154/21.02.2019г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№ 250/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла С.,
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц.Е.В.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.П.П.Ф.” С.А, Париж,
рег.№*********, чрез „Б.П.П.Ф.” ЕАД, с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк С.,сгр.14,
представлявано от Д.Д.– заместник управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Н.А.М., направените разноски по настоящото исково производство по
гр.д.№ 539/2019г. по описа на БСлРС в
общ размер на 725,00 лв.,
както и сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 250/2019г.
по описа на БСлРС в общ размер на 75,00
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението,
след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 250/2019г. по описа на БСлРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: