Решение по дело №223/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 47
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия: Маринела Ганчева Дончева
Дело: 20213000500223
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Варна , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500223 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от СВ. Б. СТ. и СТ. СВ. Б. чрез особения
представител адв. С.Д. Т. срещу решение № 260 043/05.04.2021 год по гр.д. №
201/2020 год на Окръжен съд Търговище, с което е обявена за недействителна
по отношение на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД гр.София извършената
прехвърлителна сделка с нот.акт № 32, том втори, дело 139/2019 год на
нотариус Полина Димитрова, по силата на която СВ. Б. СТ. от гр. Попово с
особен представител адв. Ст.Т. продава на СТ. СВ. Б., представляван от адв.
Ст. Т. собствения си недвижим имот, който представлява: 593/810 ид.ч. от
имот с идентификатор 57649.503.700, целият с площ от 857 кв.м., ниско
застрояване, урбанизирана територия, заедно и в реален вид със застроените в
него сгради: 1. Идентификатор № 57649.503.700.2 от 7 кв.м.застроена площ;
2. 57649.503.700.3 от 24 кв.м. застроена площ; 57649.503.700.5 от 101 кв.м.
застроена площ, на два етажа; 4. Идентификатор 57649.503.700.6 от 71 кв.м.
застроена площ; 5. Идентификатор 57649.503.700.7 с площ от 11 кв.м., за
1
сумата от 56 000 лв, на осн. чл. 135 от ЗЗД, както и в частта, с която
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД гр.София
разноски по делото в размер на 612 лв за държавна такса, сумата 1213 лв за
възнаграждение за особен представител и сумата 150 лв – юрисконсултско
възнаграждение.
По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго,
с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират присъждане на
разноските за двете инстанции.
По отношение определения от съда размер на възнаграждението за
особения представител в жалбата са изложени доводи, че адв. Т. е
осъществявана процесуално представителство и защита на двамата
ответници, поради което съгласно Наредба № 1/2004 год дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 2336 лв за всеки от тях, или общо
4672 лв, а не както е определил съдът – 1213 лв. Поради това моли за
настоящата инстанция за бъде определено адвокатско възнаграждение в
размера, предвиден в чл. 7 ал.2 т.4 от наредбата.
В постъпилия отговор от „Банка ДСК“ ЕАД, представлявана от
юрисконсулт Катя Кирилова Н., е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Претендира разноски за
настоящата инстанция.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл.135 от ЗЗД, предявен от
„Банка ДСК“ ЕАД срещу СВ. Б. СТ. и СТ. СВ. Б. за прогласяване
недействителността по отношение на банката кредитор на договора за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен между двамата ответници под
формата на нот.акт № 32, том II,дело 139/2019 год на нотариус Полина
Димитрова.
2
Своето качество на кредитор ищецът е установил с представения
договор за банков кредит, сключен на 25.09.2017 год с кредитополучател
„Джунгул“ ЕООД, обезпечен с договор за поръчителство от същата дата,
между банката и първия ответник.
Съгласно чл. 141 от ЗЗД поръчителят отговаря солидарно с главния
длъжник, а на осн. чл. 140 от ЗЗД поръчителството се простира върху всички
последици от неизпълнението на главното задължение, включително и
разноските по събирането му.
Вземането на кредитора е възникнало в деня на сключване на договора,
а поетата от длъжниците солидарна отговорност му дава право да търси
изпълнение от когото и да е от тях – чл. 122 ал.1 от ЗЗД.
Договорът за покупко-продажба е сключен между ответниците след
възникване на вземането. Разпоредителната сделка намалява имуществото на
длъжника, което е предназначено да служи за общо обезпечение на
кредитора, и в този смисъл го уврежда.
В хипотезата на чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, а когато действието е възмездно, лицето, с което той е договарял
трябва също да е знаел за увреждането. В полза на увредения кредитор е
установена законова презумпция за знание с разпоредбата на чл. 135 ал.2 от
ЗЗД, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника. Тежестта за оборване на презумпцията лежи върху длъжника,
което той не е успял да направи в процеса.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че предявеният иск е
основателен и доказан, а решението на първоинстанционния съд – правилно и
законосъобразно.
По отношение оплакването във въззивната жалба по отношение на
разноските, които съдът е определил за особения представител, назначен по
реда на чл. 47 ал.6 от ГПК, съдът намира следното:
В този случай възнаграждението на особения представител се определя
3
от съда след съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, като
то може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36
ал.2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от половината от него.
В случая съдът правилно е преценил, че делото не представлява
фактическа и правна сложност. Особеният представител е подал писмен
отговор на исковата молба и писмена защита, а производството е приключило
в едно съдебно заседание, на което той се е явил, без да направи
доказателствени искания. Поради това съдът е определил възнаграждението
му, съобразявайки се с нормата на чл. 47 ал.6 пр.2 от ГПК.
Разноските за въззивното производство следва да се понесат от
въззивниците в размер на 150 лв юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на насрещната страна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 043/05.04.2021 год по гр.д. №
201/2020 год на Окръжен съд Търговище, г.о.
ОСЪЖДА СВ. Б. СТ. с ЕГН ********** и СТ. СВ. Б. с ЕГН **********
да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* разноски за настоящата
инстанция в размер на 150 лв юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________

Членове:
1._______________________
2._______________________
4