Решение по дело №364/2024 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 193
Дата: 9 април 2025 г.
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20241800500364
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Лилия М. Руневска

Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500364 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 18/19.02.2024 г., постановено по гр.д. № 386/2022
г. по описа на РС- Етрополе, е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от В.Ц. Й., заместен от своите
правоприемници С. Х. Й., ЕГН-********** и Х. В. Ц., ЕГН-
********** иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК против Ц. В.
Ц., ЕГН-********** и М. В. Ц., ЕГН-**********, по силата на който
да бъде признато за установено по отношение на тях, че ответниците
не са собственици на 1/2 идеална част от недвижим имот,
представляващ: ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от два жилищни етажа и приземен
етаж, с планоснимачен номер .... на сградата съгласно скица, със
застроена площ от 112.80 кв.м., състоящ се съгласно одобрен
архитектурен проект от: лятна кухня, работилница, котелно
помещение, ПРУ, коридор, стълби, клозет и мокро помещение, при
1
съседи на приземния етаж от три страни Двор и Съседна сграда,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, в което сградата е построена,
представляващо Урегулиран поземлен имот IV-2018 в кв. 182 по
регулационния план на гр.Е., одобрен със Заповед №..-../.......... г., с
урегулирана площ от 536 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ
.-...., УПИ ...- ..... Отхвърлен като неоснователен и недоказан е
предявеният от В.Ц. Й., заместен от своите правоприемници С. Х. Й.,
ЕГН-********** и Х. В. Ц., ЕГН-**********, иск с правно основание
чл.537 ал.2 от ГПК, против Ц. В. Ц., ЕГН-********** и М. В. Ц., ЕГН-
**********, по силата на който да бъде отменен нотариален акт за
собственост № .., том . рег. № ..., дело № ../.... г. на Яна Д.а - Нотариус
рег. № 552 по Регистъра на НК, в частта му, в която ответниците са
признати за собственици на „съответните идеални части от
ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с кад. № ...., на кота -2.45, със застроена площ от 112.80
кв.м., състоящ се съгласно одобрен архитектурен проект от: лятна
кухня, работилница, котелно помещение, избено помещение, коридор,
стълби, тоалетна и мокро помещение. На ответниците са присъдени
разноски от по 2000 лева.
Решението е обжалвано от Х. В. Ц. и С. Х. Й. /конституирана
като въззивен жалбоподател на осн. чл. 265, ал. 1 ГПК/, чрез адв. Г. Д.
с доводи за незаконосъобразност, необоснованост, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат, че
приземният етаж към момента на възникване на етажната
собственост, не е бил обща част и по предназначение, тъй като не е
имал функцията да обслужва всички етажни собственици и двата
самостоятелни жилищни обекти в сградата. Този приземен етаж по
одобрения архитектурен проект бил предвиден като самостоятелен
обект на правото на собственост, видно от предназначението на
помещенията от които се състои – лятна кухня, работилница, котелно,
ПРУ, коридор, стълби, клозет, мокро помещение. Излагат, че на този
етаж в отклонение от одобрения архитектурен проект са направени
съществени промени – разширена площта, променена височината на
етажа, увеличени размери на прозорците, като са реализирани
помещения и функции, които да дадат възможност приземния етаж да
2
се ползва самостоятелно за жилищни нужди. Излагат, че към момента
на придобиване на собствеността от ответниците върху втория етаж от
сградата, приземният етаж не е бил обща част на сградата, поради
което ответниците не са придобили идеални части от него. По
изложените съображения молят за отмяна на решението и уважаване
на предявения отрицателен установителен иск и на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК за частична отмяна на нотариален акт за собственост № ..,
том . рег. № ..., дело № ../.... г. на Яна Д.а - Нотариус рег. № 552 по
Регистъра на НК. Претендират разноски.
В съдебно заседание въззивниците Х. В. Ц. и С. Х. Й., чрез
пълномощника си адв. Г. Д. поддържат въззивната жалба,
въззиваемите Ц. В. Ц. и М. В. С., чрез пълномощника си адв. С. Ц.
изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят
обжалваното решение да се потвърди.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
РС-Етрополе е сезиран с предявен от В.Ц. Й., заместен от своите
правоприемници С. Х. Й., ЕГН-********** и Х. В. Ц., ЕГН-
**********, иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, против Ц. В.
Ц., ЕГН-********** и М. В. Ц., ЕГН-**********, да бъде признато за
установено по отношение на тях, че ответниците не са собственици на
1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ: ПРИЗЕМЕН
ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща
се от два жилищни етажа и приземен етаж, с планоснимачен номер ....
на сградата съгласно скица, със застроена площ от 112.80 кв.м.,
състоящ се съгласно одобрен архитектурен проект от: лятна кухня,
работилница, котелно помещение, ПРУ, коридор, стълби, клозет и
мокро помещение, при съседи на приземния етаж от три страни Двор
и Съседна сграда, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което
3
сградата е построена, представляващо Урегулиран поземлен имот IV-
2018 в кв. 182 по регулационния план на гр.Е., одобрен със Заповед
№..-../.......... г., с урегулирана площ от 536 кв.м., при съседи: от две
страни улици, УПИ .-...., УПИ ...- ....; иск с правно основание чл.537
ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост № .., том .
рег. № ..., дело № ../.... г. на Яна Д.а - Нотариус рег. № 552 по
Регистъра на НК, в частта му, в която ответниците са признати за
собственици на „съответните идеални части от ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ от
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с кад. № ...., на кота
-2.45, със застроена площ от 112.80 кв.м., състоящ се съгласно одобрен
архитектурен проект от: лятна кухня, работилница, котелно
помещение, избено помещение, коридор, стълби, тоалетна и мокро
помещение.
Ответниците Ц. В. Ц. и М. В. С. са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват иска. Излагат, че приземният етаж не е
самостоятелен такъв и не може да бъде предмет на сделка.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по
нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и
анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа
на които е достигнал до правилни изводи относно това какви
релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и
препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо
същата да се преповтаря и в настоящото решение.
С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
установителните искове /положителен или отрицателен/ е наличието
на правен интерес за ищеца от търсената по този ред защита. Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има
4
възможност да добие права, ако отрече правата на ответника. В този
смисъл е Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело
№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, ищецът
обосновава правния си интерес от предявяването на иска, чрез
твърдение, че притежава право на собственост върху процесния имот
– приземен етаж от процесната двуетажна масивна сграда, което се
оспорва от ответниците, с доводи, че приземният етаж от сградата не
е самостоятелен обект, а обслужва цялата сграда.
В съответствие с общото правило на чл. 154 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска
следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
правопораждащите правото си на собственост факти. Формираната
сила на пресъдено нещо по този иск се разпростира върху това дали
една от страните по делото е носител на спорното право и по-точно
върху това дали твърдяното или отричано право произтича от
твърдения или отричан правопораждащ факт.
Спорът между страните се свежда да това дали приземния етаж
представлява самостоятелен обект на правото на собственост,
съществуващ независимо от собствеността върху двата жилищни
етажа или е обща част на жилищната сграда – етажна собственост,
принадлежаща към двата други самостоятелни обекти в сградата –
първи и втори етаж.
Не е спорно, че съобразно одобрения архитектурен проект,
сградата била проектирана да бъде изградена като еднофамилна – с
два етажа и приземен етаж, който е бил предвиден да обслужва
жилищната част на къщата. Не е спорно, че в процеса на строителство
на сградата са били направени промени – приземния етаж е с
увеличена светла височина.
Съгласно приетата СТЕ, която съдът кредитира, по проект
приземният етаж се състои от лятна кухня, работилница, котелно,
противорадиационно укритие /ПРУ/, коридор, стълби, WC и мокро.
Този етаж е на степен завършеност груб строеж, с частично изпълнени
довършителни работи. Работилницата и котелното са с довършителни
работи, като в работилницата са организирани баня и тоалетна. Тези
две помещения са свързани с калканно изградена къща чрез прорязана
5
врата в калканния зид. Стълбището е преградено, в котелното няма
монтирано оборудване, не са доизградени преградни стени между
лятна кухня и ПРУ, както и между ПРУ, WC и мокро. Етажът е със
самостоятелен токов кръг, захранен с вода. Лицевата фасада е от север
по ул. „Крошака“ и погледнато от там, приземния етаж е ситуиран на
кота -2,45 – т.е. с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУТ е
недопустимо да бъде преустроен в жилищен такъв. Погледнато от
долната/южната улица и съобразено с нейната геодезия - етажът е на
кота около +3.00 - т.е е надземен и с оглед разпоредбата на чл.38, ал.1
ЗУТ е допустимо процесния етаж да бъде преустрен в жилищен. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че официалната фасада и
входът на сградата са от към ул. „Крушари“ и самият проект също е
изработен на база на котите на височина на тази улица. При
изследване на процесния приземен етаж, следва да се вземе предвид
така както е проектирана сградата – кота 0 от към улица „Крушари“,
при което положение етажът представлява подземен такъв.
Общите части по естеството си са тези, без които сградата –
етажна собственост не може да функционира, или без които етажните
собственици не могат да използват обектите си на собственост.
Характерно за общите части по предназначение е, че сградата може да
съществува и да се ползва и без тази обща част. В случая е несъмнено,
че процесния приземен етаж не е обща част по естеството си. Поради
това следва да се прецени дали представлява обща част по
предназначение. Помещенията, които са общи части на сградата по
предназначение служат за удовлетворяване на нужди, свързани с
поддържането и експлоатацията на сградата, притежавана в режим на
етажна собственост и на самостоятелните обекти в нея.
При преценката дали приземния етаж е годен обект на
разпоредителни сделки следва да се има предвид че подлежат на
разпоредителни сделки отделни самостоятелни фактически и
юридически обособени обекти на правото на собственост, съобразно
тяхното предназначение, които действащите към момента на
възникването и придобиването им нормативни разпоредби определят
като такива. Дали застроен обект е самостоятелен обект на вещни
права се определя от нормативно уредените строителни правила и
норми, а не от това как фактически се ползва. Статутът на обекта се
6
преценява към момента на възникване на етажната собственост. Към
момента на реализирането на строителството процесният приземен
етаж, състоящ се от лятна кухня, работилница, котелно,
противорадиационно укритие /ПРУ/, коридор, стълби, WC и мокро, е
бил предвиден като обща по предназначението си част и съответно
релевантно за изхода на спора е дали това предназначение е било
променено от преди възникване на етажната собственост. От приетата
СТЕ се установява, че в процеса на строителство на сградата са били
направени промени – приземния етаж е с увеличена светла височина,
които въпреки това не са довели до преустройството му в жилищен
такъв.
В чл. 35 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство /отм./ е посочено, че жилището се състои от
помещения, които териториално и функционално са обединени в
самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните
нужди на гражданите. То може да се устрои в един или два етажа,
свързани с вътрешна стълба (мезонетен тип). Съгласно чл. 40, ал. 1 от
ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна,
както и складово помещение, което може да бъде в жилището или
извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено
свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. Към момента
предназначението на приземния етаж не е променено и обособено в
самостоятелен жилищен обект, а служи за задоволяване общи нужди
на етажните собственици. Допустима е промяната на
предназначението на обекта, предвиден за обща част, според
заключението на вещото лице Д., чрез извършване на фактическото
преустройство на обекта, с което да му се придаде друга функция, но
за да стане индивидуална собственост е необходимо общо съгласие на
всички съсобственици.
РС-Етрополе е достигнал до правилен извод, че е без значение
намерението на първоначалните собственици В. и С. Й. да обособят
жилище за себе си в приземния етаж, защото неговото предназначение
не е било променено нито фактически, нито юридически при
учредяването на етажната собственост. Освен това бъдещи намерения
за осъществяване на някаква дейност не представляват юридически
7
факти, въз основа на които да възникне правоотношение.
От свидетелските показания на св. П. и св. Г. се установява, че в
приземния етаж се намирал хидрофлор, котле, като ответниците М. и
Ц. Ц.и си държали вещи там – маси и столове. Свидетелят И. не знае
някой да е правил ремонт на този етаж, имало машини, които били на
В.. По делото липсват събрани доказателства както за фактически така
и за юридически действия за обособяване на приземния етаж за
жилищен такъв.
С оглед възраженията във въззивната жалба, че към момента на
прехвърляне на първия жилищен етаж, а впоследствие и на втория на
ответниците, приземният етаж не е посочен в документите за
собственост като обща част, следва да се посочи, че това е без
значение, тъй като общата част представлява принадлежност по
смисъла на чл.98 ЗС и винаги следва главната вещ.
При тази фактическа обстановка се налага категоричен извод, че
приземният етаж не представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, а обща част на жилищната сграда.
Крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, поради което и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
На ответниците по въззивна жалба следва да се присъдят
разноски в размер от по 1000.00 лева, съгласно представен списък по
чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие № 964519 от
29.04.2024 г.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/19.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 386/2022 г. по описа на РС- Етрополе.

ОСЪЖДА С. Х. Й., ЕГН-********** и Х. В. Ц., ЕГН-
********** да заплатят на Ц. В. Ц., ЕГН-********** сумата в размер
на 1000 /хиляда лева/ разноски по делото.

8
ОСЪЖДА С. Х. Й., ЕГН-********** и Х. В. Ц., ЕГН-
********** да заплатят на М. В. Ц., ЕГН-********** сумата в размер
на 1000 /хиляда лева/ разноски по делото.


Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

9