Решение по дело №2337/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 219                                                  29.07.2020 г.                              гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    двадесет и първи юли                                      две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2337 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, против Й.Д.Н., с която е предявен иск за установяване  дължимостта на сумата 835,22лв. главница, законната лихва, сумата 92,68лв. договорна лихва за периода от 16.04.17г.-17.12.17г., такса оценка на досие от 38лв. за същия период, 194,16лв. – такса Кредит у дома за предоставяне на кредита в брой от 16.04.17г. – 17.12.2017г., 452,70лв. такса Кредит у дома за събиране на погасителните вноски, сумата 141,83лв. обезщетение за забава от 17.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 21.10.2016г. между Провидент Файненшъл България ООД и ответника като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №*********, за предоставен кредит в размер на 1300лв., като договора съдържа съгласие на кредитополучателя, че е запознат и приема Общите условия/ОУ/ към договора и му е предоставен целия обем преддоговорна информация. Сумата е предоставена от кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя, като според договора, е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора.  Както са постигнали съгласие договорната лихва да е в размер на 256,43лв., обща стойност на усвоена главница и договорна лихва в размер на 1556,43лв., които се заплащат на 60бр. равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 25,94лв. Първата погасителна вноска е платима на 31.10.2016г., а последната – 17.12.2017г. Кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса оценка на кредитно досие в размер на 65лв., платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, като разпределена на 60 бр. равни вноски, всяка от 1,08лв. Кредитодателят се задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга по седмично събиране на вноските също по местоживеене наречена „Кредит у дома“. Съгласно чл.25 от договора за кредит, е по желание  и се предоставя срещу такса. 30% от таксата  е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, както че е дължима при подписване на договора, но се заплаща на равни месечни вноски през периода на кредита. Таксата „Кредит у дома“ в случая е в размер на 332,66лв.  и е разделена на 60 бр. равни вноски, всяка в размер на 12,94лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата  в размер на 776,21лв.  е свързана с разходите на кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя и е дължима за срока на договора. Описаните такси като обща сума в буква „Д“ на първа страница от договора за кредит а именно 1108,86лв. Съгласно чл.26 от договора  за кредит, кредитополучателят има право по всяко време да откаже услугата „Кредит у дома“, която е договорена за събере на погасителните вноски. Така общата сума, която ответникът се задължил да върне при сключване на договора е в размер на 2730,29лв., включваща главница от1300лв., договорна лихва в размер на 256,43лв. такса оценка досие - 65лв., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в  размер на 332,66лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 776,21лв. Общата дължима сума от 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 25,94лв. Крайният срок за издължаване по кредита е 17.12.2017г. На кредитополучателя е начислено обезщетение за забава за периода от 17.04.2017г. до датата на входиране на заявлението в съда. Както, че не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, сумата, която е погасена е в  размер на 1117,53лв., с която са погасени: Такса услуга „Кредит у дома“ – 138,50лв., такса услуга“Кредит у дома“ за събиране : 323,50лв., такса оценка на досие-27лв., договорна лихва – 163,75лв., главница – 464,78лв. По ч.гр.д. №868/2019г. на РРС е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.

            В предоставения срок ответницата чрез особен представител депозира отговор, оспорва исковете. Сочи, че длъжникът не е уведомен за прехвърленото вземане. Уговорения лихвен процент 48,02 процента надхвърля законната лихва, незаконосъобразност на такса „Кредит у дома“. Както, че лихвата и таксата са нищожни съгласно чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.07.2017г. между Изи Асет Мениджмънт АД като продавач и ищецът като купувач, се прехвърлят вземания, които ще се индивидуализират в Приложение №1. В последното към договора от 01.11.2017г. е посочена и ответницата, по договор за потребителски кредит №********* от 21.10.2016г. На 01.06.2018г. е подписано приложение №1 към Доплънитено споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба на вмзцемания, по силата на който Изи Асет Мениджмънт АД е прехвърлило в полза на ищеца вземането произтичащо от посочения договор за потребителски кредит. Към исковата молба е приложено уведомително писмо от Изи Асет Мениджмънт АД чрез ищеца до ответницата, за извършената цесия, на посочения адрес, което се е върнало в цялост. По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №868/2019г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за процесните суми. От приложения договор за потребителски кредит ее видно, че на 21.10.2016г. между Провидент Файнешъл България ООД и ответника като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №*********, за предоставен кредит в размер на 1300лв., договорна лихва в размер на 256,43лв., представляваща 31,82% годишно, включена такса оценка на досие 65лв., ГПР 48%, платими на 60 равни седмични вноски, с падеж на първата 31.10.2016г. Договорена и  в б.“Д“  от договора и такса за услуга Кредит у дома в размер на 1108,86лв. Или общо дължима сума от 2730,29лв. с размер на седмично плащане от 45,51лв. Длъжникът заплатил според ищеца сума в размер на 117,53лв., с която сита че са погасени както следва: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене 138,50лв., така услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене 323,50лв., такса оценка на досие - 27лв., договорна лихва 163,75лв., главница - 464,78лв.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. В настоящия случай се установява сключения договор за кредит между ответницата и Провидент Файненшъл България ООД, вземането по който е било прехвърлена с договор за цесия на ищеца, който е съобщил на длъжника за това, след като е бил овластен от стария кредитор. В настоящия случай това е доказано, а именно сключен с ответницата като кредитополучател валиден договор за потребителски кредит за сумата 1300лв., срещу задължението за връщане на сума в общ  размер от 2730,29лв. платими на 60 равни седмични вноски всяка от по 45,51лв. Тази сума е сбор от главница 1300лв., 256,43лв. договорна лихва, такса оценка на досие 65лв., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне кредита в брой по местоживеене и седмично домащно събиране на вноските  в размер на 1108,86лв. Процесният договор за кредит е потребителски, като съдът дължи служебна проверка относно действителността на договора. Същият е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, посочен лихвен процент-31,82%, ГПР- 48%, както начинът и сроковете на издължаване - 60 седмични вноски считано от 30.10.2016г. По отношение на посочената в точка Д от договора такса „Кредит у дома“ като част от договора в  Стандартния европейски формуляр, същата е в раздела разходи по кредит като такса за допълнителна услуга в размер на 1108,86лв. Същата така определена явно цели заобикаляне на чл.19 ал.4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. ГПР в случая е 48%, включва такса оценка на досие и общия размер на фиксираната лихва. По своето съдържание такса услуга Кредит у дома представлява доставка на заетата сума по местоживеене на длъжника и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Представлява по същество възнаграждение по договора за кредит, което следва да се включи в ГПР, поради което явно надвишава размера в посочената разпоредба на ЗПК и е нищожна клауза. Освен това по делото не бяха представени доказателства за предоставяне, съответно събиране на седмичните вноски от дома на ответника. Поради което претенциите за таксите Кредит у дома за предоставяне на кредит по местоживеене в размер на 194,16лв. и за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 452,70лв., са неоснователни. Към датата на издаване на заповедта за изпълнение крайният срок на изпълнение – 17.12.17г. на задължението по договора е бил изтекъл. За да бъде определен размерът на дължимата сума, предвид нищожността на клаузата Такса кредит у дома, от внесената от длъжника сума от 1117,53лв., по реда на чл.76 ал.2 ЗЗД следва да се прихване от дълга за главница и договорна лихва. Дължимата сума за всяка главница е в размер на 21,67лв./1300:60/ договорна лихва в размер на 4,27лв./256,43:60/, тъй като не е ясно от размера на дължимата вноска, каква част е главница,  каква лихва и пр. Т.е. така изчислена месечната погасителна вноска за главница и лихва е в размер на 25,94лв., умножено по броя на вноските, се получава сума в размер на 1556,40лв. която следва да върне ответникът и сумата 65 лв. - такса оценка на досие. От внесената от длъжника сума в  размер на 1117,53лв. са погасени 41 пълни и една непълна 42-ра вноска, като от същата е погасена лихвата - 4,27лв. и част от главницата - 13,04лв. Като остават дължими за главница 398,69лв. и 76,86 лв. договорна лихва, като до предявените размери тези претенции, се явяват неоснователни. Основателни са претенциите за такса оценка на досие в претендирания размер от 38лв., както сумата 0,11лв. като обезщетение за забава за периода от 17.04.17г. до подаване на заявлението - 08.05.19г., изчислена по реда на чл.162 ГПК

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца от направените по делото разноски в общ размер на 690,91лв./214,91лв. държавна такса, 176лв. за особен представител и 300лв. юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно уважената част от иска, а именно 200,36лв. Следва да се присъди и съответната част от сумата  85,09лв., разноски в заповедното производство, а именно 25лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Й.Д.Н., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, сумата 398,69лв./триста деветдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/ главница, ведно със законната лихва от ..08.05.2019г. до окончателното и плащане, сумата 76,86лв./седемдесет и шест лева  и осемдесет и шест стотинки/ договорна лихва от 16.04.2017г. до 17.12.2017г. сумата 38лв./тридесет и осем лева/такса за оценка на досие за периода 16.04.2017г. до 17.12.2017г., сумата 0,11лв./единадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода от 17.04.2017г. до 08.05.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №868/2019г. на РРС, като отхвърля исковете за главница и лихва до първоначално предявените размери като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 против Й.Д.Н., ЕГН**********, адрес ***, за установяване на задължение за заплащане на 194,16лв. такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и сумата 452,70лв. такса Кредит у дома за събиране на погасителните вноски по местоживеене, като неоснователни

            ОСЪЖДА Й.Д.Н., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 сумата 200,36лв. /двеста лева и тридесет и шест стотинки/ за направените по делото разноски, както и 25лв./двадесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д. 868/2019г. по описа на РРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: