№ 5592
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110209224 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Л. Г. Л., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 8196/29.05.2023 г., издадено от Началник
отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на
риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", с което
на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 предл. второ от Закона за пътищата /ЗП/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
3000, 00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" пред. второ
от Закона за пътищата вр. чл. 7 ал. 1 т. 3 б. "б" вр. чл. 8 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 37
ал. 1 т. 1 предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредба № 11/03.07.2001 г., Наредбата/.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
Твърдят се общо допуснати в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Навежда се, че фактическата обстановка не е
изяснена и материалният закон е приложен неправилно. Изтъква се, че
наказващият орган не е съобразил всички обстоятелства по чл. 27 ал. 2 ЗАНН
и е нарушил материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. По изложените аргументи се прави искане за отмяна на наказателното
постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят Л. Л., редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. С. Д. от САК, който пледира обжалваното
наказателно постановление да бъде намалено, като размерът на наложената
глоба бъде намален до законовия минимум от 1000, 00 лева. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства изтъква, че нарушението е извършено за първи
път и че управляваното от жалбоподателя пътно превозно средство е
собственост на юридическо лице, а жалбоподателят само е изпълнявал
служебните си задължения.
Наказващият орган Началник отдел "Контрол по републиканската
пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при
Агенция "Пътна инфраструктура", редовно уведомен, не изпраща
представител. Депозирани са писмени бележки от юрк. Г. Николов, в които се
излагат подробни съображения за законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление и неоснователност на доводите в жалбата, като се
прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от наказаното лице и при спазване на
преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН /от приложената към наказателното
постановление разписка се установява, че същото е връчено на
жалбоподателя на 12.06.2023 г., а жалбата е подадена на 22.06.2023 г./.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С трудов договор № 8 от 31.01.2023 г., сключен между жалбоподателя
Л. Г. Л., като работник, и ЕТ "хххххххххх - 10 - ххххххххххх", като
работодател, жалбоподателят Л. бил назначен на длъжност "шофьор над 12
тона".
На 03.05.2023 г. в 13:20 часа на път II - 18 /Софийски околовръстен
път/, км. 25, в посока Чепинци - Казичене, жалбоподателят Л. Г. Л.
управлявал съчленено МПС с пет оси - МПС с две оси марка "Скания", модел
R420 с рег. № ххххххххххх, собственост на ЕТ "хххххххххх - 10 -
ххххххххххх" и полуремарке с три оси с рег. № СО1663ЕМ, собственост на
същия едноличен търговец. Жалбоподателят извършвал превоз на пясък.
Жалбоподателят бил спрян за проверка от К. С. К., заемащ длъжност
"главен инспектор" в Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при
Агенция "Пътна инфраструктура", и свидетелката Т. Й. Ф., заемаща
длъжността "главен експерт", които изпълнявали служебните си задължения
по превенция на тежкотоварен трафик по републиканската пътна мрежа.
Свидетелите измерили теглото на пътното превозно средство с техническо
2
средство - везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
PW - 10, № К0200010 и ролетка № 1309/18/ (5 м.). При измерването било
констатирано, че измереното разстояние между осите било 1, 36 метра, като
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 33.150
тона. За извършеното измерване с електронна везна бил издаден Протокол за
измерване на превозно средство № 4/03.05.2023 г.
Тъй като съгласно чл. 7 ал. 1 т. 3 б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. допустимото максимално натоварване на оста било 24 тона, служителите в
Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура" изискали жалбоподателят да представи разрешително по чл.
8 ал. 2 от Наредбата. Жалбоподателят Л. Л. не представил такова.
Предвид горното К. К. - главен инспектор в Дирекция "Анализ на
риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", съставил
АУАН бл. № 0009087/03.05.2023 г., с който повдигнал против жалбоподателя
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б.
"а" от Закона за пътищата вр. чл. 7 ал. 1 т. 3 б. "б" вр. чл. 8 ал. 1 вр. чл. 37 ал. 1
т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил съставен в присъствието на
свидетелката Т. Ф. и на жалбоподателя Л.. АУАН бил предявен на въззивника
Л., който го подписал, без да направи възражения. На жалбоподателя бил
връчен и препис от АУАН.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били направени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 29.05.2023 г. хххххххххх -
Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура", издала обжалваното Наказателно постановление №
8196/29.05.2023 г., с което на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 предл. второ от
Закона за пътищата наложила на жалбоподателя Л. Л. административно
наказание "глоба" в размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.
26 ал. 2 т. 1 б. "а" пред. второ от Закона за пътищата вр. чл. 7 ал. 1 т. 3 б. "б"
вр. чл. 8 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката Т. Ф., както и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: разписка за връчване на
обжалваното наказателно постановление, наказателно постановление №
8196/29.05.2023 г., АУАН № 0009087/03.05.2023 г., протокол за измерване на
превозно средство № 4/03.05.2023 г., копие на свидетелство за регистрация
част II на МПС с рег. № ххххххххххх и на полуремарке с рег. № СО1563ЕМ,
пътен лист № 361248/03.05.2023 г., копие на лична карта на жалбоподателя Л.
Г. Л., заповед № РД - 11-246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния
3
съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", заповед № РД - 11-247/31.03.2022
г., също на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура", трудов договор № 8 от 31.01.2023 г., сертификат за
съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка иден. № 1309/18, заповед № А -
616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, ЕО - декларация за
съответствие на везна тип PW 10, фабричен номер К0200010, сертификат за
проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие, заявление № 000029-
34272/20.06.2022 г. за периодична проверка на електронна везна тип PW 10,
фабричен номер К0200010, ведно с приложение № 1.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Т. Ф., тъй като
същите са еднопосочни, последователни, непротиворечиви, обективни и
напълно кореспондират на писмените доказателства. От показанията на
свидетелката Ф. се установяват както обстоятелствата, при които е
установено нарушението, така и обстоятелствата по съставяне на АУАН.
При изграждане на фактическите си изводи съдът се довери и на
писмените доказателства, тъй като същите не разкриват противоречия с
гласните доказателствени средства. От писмените доказателства се
установяват компетентността на наказващия орган и на актосъставителя,
както и техническата годност на използваните за измерването електронна
везна и ролетка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Както актът за установяване на административно нарушение, така и
наказателното постановление, са издадени от компетентни административни
органи. Материалната компетентност на органите в случаи на установяване
на нарушения на разпоредбите на Закона за пътищата е уредена в чл. 56 ЗП,
където в разпоредбата на чл. 56 ал. 2 т. 1 ЗП е предвидено, че актовете за
установяване на нарушения по републиканските пътища, се съставят от
длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура", а разпоредбата на
чл. 56 ал. 3 т. 1 ЗП предвижда, че наказателните постановление за нарушения
по републиканските пътища се издават от председателя на Управителния
съвет на Агенцията или от упълномощено от него длъжностно лице от
Агенцията. В случая АУАН е съставен от свидетеля К. К. - главен инспектор
в Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура", упълномощен да осъществява контрол по републиканската
пътна мрежа, видно от Заповед № РД - 11-247/31.03.2022 г. на председателя
на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Наказателното
постановление е издадено от хххххххххх - Началник отдел "Контрол по
републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен
4
контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", която видно от писменото
доказателство - Заповед № РД - 11-246/31.03.2022 г. на председателя на
Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и в съответствие с
чл. 56 ал. 3 т. 1 ЗП е упълномощена да издава наказателни постановления за
нарушения по Закона за пътищата.
При преценка за спазване на процедурните правила съдът намери и че
и АУАН, и НП, са издадени при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 1 и ал.
3 ЗАНН срокове.
Съдът намери, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила
и при съставяне и връчване на АУАН, който е съставен в присъствието на
свидетелката Т. Ф., която е присъствала и при установяване на нарушението,
и в присъствието на въззивника Л., предявен е на последния и му е връчен
препис от акта.
В АУАН са описани времето и мястото на извършване на
нарушението, посочена е установената сума от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето, максимално допустимото натоварване и
констатирането превишение. В акта за установяване на нарушението не е
посочено изрично, че жалбоподателят не е представил разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата и нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от Закона за пътищата вр.
чл. 7 ал. 1 т. 3 б. "б" вр. чл. 8 ал. 1 вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, т.е.
в АУАН липсва посочване на привръзката с разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от
Наредба № 11/03.07.2001 г., която именно предвижда, че извънгабаритните
и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по
пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията,
управляваща пътя. В случая обаче съдът намира, че коментираните пропуски
в АУАН не са попречили на въззивника да разбере какво е повдигнатото му
административнонаказателно обвинение, тъй като като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" ЗП, която предвижда забрана за
движение на извънгабаритни и тежки ППС като част от дейностите от
специалното ползване на пътищата без разрешение. На следващо място в
АУАН е описано конкретно установеното превишение на сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето, с оглед на което
5
управлявалото от въззивника ППС се явява "тежко". Предвид горното съдът
намира, че посочените в АУАН обстоятелства на нарушението и посочените
като нарушени разпоредби, са достатъчни за жалбоподателя, за да разбере
конкретно повдигнатото му административнонаказателно обвинение.
При издаване на наказателното постановление наказващият орган
законосъобразно се е ползвал от възможността, предвидена в чл. 53 ал. 2
ЗАНН /макар и тази разпоредба да не е конкретно посочена в обжалваното
наказателно постановление/, според която наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Наказателното постановление има съдържанието
по чл. 57 ал. 1 ЗАНН и в него в пълнота са посочени всички признаци от
състава на нарушението, обстоятелствата по извършването му и е посочена
нарушената законова разпоредба.
Предвид гореизложеното съдът намери, че в
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Следва да се посочи и че в жалбата
въззивникът общо се позовава на процесуални нарушения, без да сочи
конкретни такива.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон.
Съгласно параграф 1 т. 8 от ДР на ЗП "специално ползване на пътищата" е и
използването на пътищата за превозването на тежки и извънгабаритни товари.
Съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от Закона за пътищата за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия. Условията и редът за движение
на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено
ползване, се определят с Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена на
основание чл. 139 ал. 3 ЗДвП. Съгласно чл. 3 т. 2 от Наредбата тежко ППС е
това, което има натоварване на ос, по-голямо от предвиденото в чл. 7 от
Наредбата. Съгласно чл. 7 ал. 1 т. 3 б. "б" от Наредбата, когато разстоянието
между осите на ремаркета и полуремаркета е над 1,3 м допустимата
6
максимална сума от натоварването на ос на една тройна ос е 24 тона. В
настоящия случай видно от показанията на свидетелката Ф., както и от
писмените доказателства - протокол за измерване на превозно средство №
4/03.05.2023 г., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 33, 150 тона, поради което и управляваното от въззивника
МПС се явява „тежко“ по см. на чл. 3 т. 2 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г.
Съдът кредитира резултатите от извършеното измерване на сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето, тъй като от писмените
доказателства се установява техническата годност на използваните в случая
средства за измерване. От писмените доказателства се установява, че
използваното средство за измерване е везна тип PW 10, фабричен номер
К0200010, от четвърти клас на точност, max – 10 000 кг/20 000 кг., с
неавтоматично действие. Съгласно чл. 10в ал. 2 т. 1 от Закона за
измерванията със заповед № А – 616/11.09.2018 г. на Председателя на
ДАМТН е определена периодичност на последващите проверки на везни с
неавтоматично действие с четвърти клас на точност до 30 тона – една година.
От заявление № 000029-34272/20.06.2022 г. за проверка на техническата
изправност на везна тип PW 10, фабричен номер К0200010, се установява, че
електронната везна, с която е извършено измерването, е преминала
последваща проверка на техническата изправност към 03.05.2023 г.
Годността на средството, с което е извършено измерването, се
установява и от приетите като писмени доказателства ЕО – декларация за
съответствие и сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично
действие, издаден от Чешки институт по метрология, от които се установява
изпълнение на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и
оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие. Съгласно
чл. 11 ал. 1 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на
съответствието на везни с неавтоматично действие за везните по чл. 2, т. 1,
чието съответствие е било оценено съгласно приложимата процедура за
оценяване на съответствието по чл. 10, се съставя ЕС декларация за
съответствие, а разпоредбата на чл. 11 ал. 2 предвижда, че ЕС декларацията за
съответствие потвърждава, че е доказано изпълнението на съществените
изисквания, определени в приложение № 1 към същата Наредба.
От писменото доказателство – сертификат за съответствие DIN 50049-
7
2.1 се установява, че ролетка № 1309/18/, с която е извършено измерването на
разстоянието между осите, отговаря на съществените изисквания, определени
в Приложение № 10 на Наредба за съществените изисквания и оценяване на
съответствието на средствата за измерване, и удовлетворява изискването по
чл. 23 ал. 2 от Закона за измерванията.
Доколкото управляваното от жалбоподателя Л. Л. МПС се явява
„тежко“ по см. на чл. 3 т. 2 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г., то съгласно чл.
26 ал. 2 т. 1 б. „а“ предложение второ от Закона за пътищата се касае за
специално използване на пътищата от републиканската пътна мрежа, за което
е било необходимо специално разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласно чл. 8 ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. В
случая жалбоподателят не е разполагал с такова, с което е извършил
нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" пред. второ от Закона за пътищата вр. чл.
7 ал. 1 т. 3 б. "б" вр. чл. 8 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 предл. 1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност на физическите лица, нарушили
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат
извършени дейности по движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Именно като водач на моторното превозно средство, който
непосредствено извършва дейността по движение на тежкия товарен
автомобил без надлежно издадено разрешение, жалбоподателят Л. е
извършил нарушението. „Жалбоподателят е физическото лице, извършител
на нарушението по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗП. За превозвача е
задължението да осигури разрешителното по чл. 15, ал. 3 от Наредбата, но за
водача тежи задължението да осъществи превоза при спазване на
изискванията на закона, включително да разполага с издадено разрешително.
Неизпълнението на това задължение от страна на водача обуславя
отговорността му по чл. 53, ал. 1 от ЗП“ (решение № 4130 от 21.06.2022 г. по
адм. дело. № 3638/2022 г. на АССГ, в същия смисъл и решение № 5690 от
11.10.2022 г. по адм. дело. № 5336/2022 г. на АССГ).
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при
8
форма на вината непредпазливост, тъй като е бил длъжен и е могъл да
извърши проверка, преди да започне извършването на превоза, дали е
издадено необходимото разрешително за осъщественото специално ползване
на пътищата, но не го е сторил.
Според съдебния състав нарушението не може да се преценява като
такова с по-ниска степен на обществена опасност, сравнено с други
нарушения от същия вид, предвид установеното превишаване на допустимото
натоварване с повече от девет тона.
Съгласно разпоредбата на чл. 53 ал. 1 т. 2 ЗП за движение на тежко
пътно превозно средство без разрешение, на физическото лице, извършило
нарушението, се налага административно наказание „глоба“ в размер от 1
000, 00 до 5 000, 00 лева. В случая наказващият орган е наложил на
жалбоподателя глоба в средния размер – 3 000, 00 лева, който е мотивирал с
„трайната тенденция за установяване на конкретни вредни последици от
движението на претоварени товарни автомобили по републиканските
пътища“. В случая обаче като взе предвид, че жалбоподателят до настоящия
момент не е санкциониран за идентично нарушение, съдът намери, че и
определяне на глоба в минималния предвиден размер от 1000, 00 лева би
било достатъчно за постигане на целите по чл. 12 ЗАНН. Ето защо съдът
намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено в частта
относно размера на наложената глоба, която да бъде намалена до законовия
минимум от 1000, 00 лева.
При този изход на производството право на присъждане на разноски на
основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквато претенция е
заявена с депозирания отговор от гл. юрк. Георги Николов. Като взе предвид,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че в
производството пред районния съд е проведено едно съдебно заседание, както
и че процесуалното представителство на наказващия орган се е изразило
единствено в представяне на писмен отговор, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна за процесуално представителство, следва да е
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 2 ЗАНН,
9
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8196/29.05.2023 г., издадено
от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура", с което на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 предл. второ от Закона
за пътищата на Л. Г. Л., ЕГН **********, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.
26 ал. 2 т. 1 б. "а" пред. второ от Закона за пътищата вр. чл. 7 ал. 1 т. 3 б. "б"
вр. чл. 8 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС В
ЧАСТТА относно размера на наложената глоба, като НАМАЛЯВА същата
на 1000, 00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Л. Г. Л., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с адрес гр. София, бул. „Македония“ № 3, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10