№ 724
гр. Стара Загора, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20235530101624 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал.1, вр. чл. 422 ГПК във вр. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Хигиенно-медицинска индустрия“ ЕООД, гр. Велико Търново, твърдят в
исковата си молба, че са с основен предмет на дейност: производство и продажба, търговия,
внос, ВОП, износ, ВОД на дезинфектанти, антисептици, консумативи, техника, козметика и
детергенти за хуманната и ветеринарната медицина, личната и битова хигиена, хранително-
вкусовата, текстилната и други промишлености. Дружеството извършвало периодични
доставки по заявки на ответника (длъжник в заповедното производство) на база действащи
договори, сключени на основание чл.121, ал.1 ЗОП, като в периода на извършване на
процесната доставка, доставките били извършвани по два активни договора -Договор №
201903190834/ 19.03.2019г. и Договор № 202001070808/07.01.2020г., съгласно предмета на
които, кредиторът, като изпълнител, се задължил да доставя на длъжника-възложител, стоки
след предварителни писмени заявки на възложителя. Плащането на стойността на
конкретната доставка по банковата сметка на Изпълнителя страните се били договорили в
чл.4.2 на подписания Договор-в срок до 60 (шестдесет дни), след съответната доставка
срещу издадена фактура и подписан приемо-предавателен протокол. За дата на доставките
страните били приели в чл.7.1 от всеки от договорите датата, на която стоките били
пристигнали при крайния получател съгласно приемо- предавателния протокол. В
изпълнение на задълженията си по договора, Изпълнителят бил доставил на Възложителя
стоки, за които стоки Изпълнителят-кредитор в заповедното производство и ищец в
настоящото производство е издал на Възложителя, Възложителят е получил на 17.11.2020г.
Фактура № **********/16.11,2020г. и бил подписан от Длъжника на 17.11.2020 г. приемно-
предавателен протокол № MOUT-238652/16.11.2020 г., приложен към фактурата. Плащане
по същата не било постъпило по банковата сметка на Ищеца на падежа 60 (шестдесет дни),
след доставката, а именно на 18.01.2021 г.). Мораторната лихва за забава за периода от
датата на падежа 18.01.2021 г.-до 24.02.2023г. била сумата в размер на 813.44 лв.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено на основание
1
чл. 422, ал. 1, вр. е чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. е чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД в отношенията
между страните, че: „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ - ПРОФ., Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление Стара Загора, Община: Стара Загора, бул./ул. ГЕНЕРАЛ СТОЛЕТОВ № 2,
представлявано от изп. си директор Йовчо Петков Йовчев, дължи на „ХИГИЕННО -
МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
Велико Търново, Община: Велико Търново, п.к. 5000, ул. „НИКОЛА ГАБРОВСКИ“ № 81а,
представлявано от управителя си ЕВГЕНИ КОСТАДИНОВ КОСТАДИНОВ, сумата в
размер на 3813.00 лв. (три хиляди осемстотин и тринадесет лева)- главница, представляваща
неплатена цена на доставени стоки по Договор № 201903190834/ 19.03.2019г. и Договор №
202001070808/ 07.01.2020г., фактура № № **********/16.11.2020г. и Приемно -предавателен
протокол № MOUT-238652/16.11.2020г., с 813.44 лв. (осемстотин и тринадесет лева и
четиридесет и четири стотинки) -мораторна лихва за периода 18.01.2021г. до 24.02.2023г.,
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -01.03.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена Заповед № 530/
13.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско
дело № 952/ 2023, по описа на Районен съд - Стара Загора, 12-ти граждански състав.
В едномесечния срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество УМБАЛ
„Проф.Д-р Стоян Киркович“ гр. Стара Загора, в който заявяват, че не оспорват
обстоятелството на доставката, както и че била издадена такава фактура и същата била
осчетоводена в счетоводството на ответника. Заявяват, че не дължат заплащане на
претендираните суми. Не се спори, че между ищеца и ответника били налице търговски
взаимоотношения, водещи до издаването на поредица от фактури.
Съгласно чл. 76, ал. 1, изр.първо от ЗЗД, ако длъжникът има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява.
Твърдят, че на 05.01.2021 г., ответникът е извършил плащане по банковата сметка на
ищеца на сумата от общо 12 924,60 лв., като в основанието изрично е посочил номерата на
фактурите, които погасява. Една от посочените фактури, които ответника погасява била
фактура № 0**********/16.11.2020 г.
Предвид горното и на основание чл.76, ал. 1, изр.първо от ЗЗД задължението по
процесната фактура била погасено преди предявяване на настоящият иск. Заявяват, че
предвид извършеното плащане на главницата по процесната фактура и погасяване на
задължението на 05.01.2021 г., то не дължат мораторна лихва, поради обстоятелството, че не
били изпаднали в забава.
Не дължат заплащане и на законна лихва.
Претендират за разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните приема за установена следната правна и
фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 952/2023 г. по описа на РС Стара
Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 530 от 13.03.2023 г. за
сумата от 3813 лв. за главница, сумата 813.44 лв. мораторна лихва за периода 18.01.2021 г.
до 24.02.2023 г. по фактура № ********** от 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 01.03.2023г., срещу която длъжникът е възразил. В законоустановения срок
ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.
По частното гражданско дело са представени два договора - Договор №
2
201903190834/ 19.03.2019г. и Договор № 202001070808/07.01.2020г., по силата на които
ищецът, като изпълнител, се е задължил да доставя на ответника-възложител, стоки след
предварителни писмени заявки на възложителя. Страните договорили също, че плащането
на стойността на конкретната доставка по банковата сметка на изпълнителя, съгласно чл.4.2
на подписания Договор - в срок до 60 (шестдесет дни), след съответната доставка срещу
издадена фактура и подписан приемо-предавателен протокол. В чл.7.1. страните договорили
за дата на доставките да бъде датата, на която стоките били пристигнали при крайния
получател съгласно приемо- предавателния протокол. Не се спори, че изпълнителят /ищец/
бил доставил на възложителя /ответник/ стоки, за които стоки изпълнителят-кредитор в
заповедното производство и ищец в настоящото производство е издал на Възложителя, а
възложителят е получил на 17.11.2020г. Фактура № **********/16.11.2020г. и бил подписан
от Длъжника на 17.11.2020 г. приемно-предавателен протокол № MOUT-238652/16.11.2020
г., приложен към фактурата.
Спорно е обстоятелството налице ли е плащане по горепосочената фактура и
постъпило ли е по банковата сметка на ищеца на падежа 60 (шестдесет дни), след
доставката, а именно на 18.01.2021 г.
По делото е депозирано заключение на назначената съдебно икономическа експертиза,
което не е оспорено от страните и което съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. Вещото лице сочи, че процесната фактура №0**********/16.11.2020 г. на обща
стойност 3 813.00 лв. с ДДС е осчетоводена в счетоводството на ищеца и на ответника.
Вещото лице е констатирало също, че след извършената проверка при ищеца - „Хигиенно -
Медицинска Индустрия“ ЕООД, гр. Велико Търново, в счетоводството му е заведена
счетоводна сметка 411 - „Клиенти - „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович” АД, по която се
отчитат вземанията от съответния клиент по отношение на сключените договори и
издадените фактури. Счетоводна сметка 411 - „Клиенти - УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович”
АД се дебитира когато се отчитат вземанията от издадените фактури и се кредитира при
погасяване на вземането от страна на клиента чрез изплащане на задължението. От
„Хигиенно - Медицинска Индустрия“ ЕООД, гр. Велико Търново му била представена
Справка салдо на счетоводна сметка 411 - Клиенти - „УМБАЛ проф. д-р Ст. Киркович” АД.
Тази счетоводна сметка била с крайно дебитно салдо към 01.03.2023 г. в размер на 140
198.51 лв., което се явява остатък по вземане на фактури, в това число и процесната
фактура на обща стойност 3 813.00 лв.
Вещото лице констатира също, че в счетоводството на „УМБАЛ.-проф. д-р Ст.
Киркович" АД -гр. Стара Загора е заведена счетоводна сметка 401 - Доставчици -
„Хигиенно - медицинска индустрия“ ЕООД по която се отчитат задълженията към
съответния доставчик по отношение на сключените договори и издадените фактури.
счетоводна сметка 401 - доставчици - „Хигиенно - медицинска индустрия“ ЕООД се
кредитира когато възникнат задължения към доставчици при доставката на активи или
ползване на услуги и се дебитира при погасяване на задължения към доставчици чрез
изплащане на задължението. от „УМБАЛ.- Проф. Д-р Ст. Киркович" АД - гр. Стара
3
Загора му била представена справка разчети на счетоводна сметка 401 - доставчици -
„Хигиенно - медицинска индустрия“ ЕООД, като към датата 01.03.2023 г., тази счетоводна
сметка/401- доставчици- "ХМИ" ЕООД/ е с крайно кредитно салдо в размер на 1 546.20 лв.,
което се явява задължения - остатък по неразплатена непроцесна фактура
№*********/08.07.2019 г.
В заключение вещото лице посочва, че с платежно нареждане за кредитен превод на
05.01.2021 г. „УМБАЛ Проф. Д-р Ст. Киркович” АД, гр. Ст. Загора превеждат по
банковата сметка на „Хигиенно - медицинска индустрия“ ЕООД при Банка ДСК ЕАД
сумата от 12 924.60 лв., като основанието отразено в преводното нареждане е: „плащане по
ф.105666,107663,107996,108698/20 и ф.4-11415,105665,107662,5-4-11416/20”. Извършеното
плащане е осчетоводено от страна на ответника като с част от сумата в размер на 3 813.00
лв. закриват/разплащат задължението по процесната фактура №**********/16.11.2020 г.,
полученото плащане е осчетоводено от „Хигиенно - медицинска индустрия“ ЕООД, като с
тази сума е разплатено/закрито вземането и по непроцесни фактури, подробно изброени в
заключението на вещото лице.
Съдът приема за безспорно установено, че между страните са възникнали договорни
правоотношения. Договорът за продажба е неформален договор и писмената му форма не е
условие за неговата действителност, като с оглед доказателствата по делото съдът приема за
доказано, че ищецът е бил в договорни отношения с ответното дружество. Основанието за
плащане ще възникне при изпълнението на договора, т.е. с извършване на доставката, за
продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е извършил доставки на
посочените във фактурите стоки.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗЗД в случай, че длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Касае за парично задължение, чието
изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора. Съдът намира, че в случая ответникът е
изправна страна, тъй като е престирал на кредитора договорените суми. Не е налице
неточно изпълнение на поети задължения.
Спорът между страните се свежда до това, дали и доколко ответникът е спазил
поредността на погасяване на задълженията по чл. 76 от ЗЗД, при положение, че изрично е
посочил при извършване на плащанията кои задължения погасява.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение на
ОСГТК на ВКС № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., по тълк. д. № 3/2017 г., условията и
поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се
прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора
изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите
на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. Сочи се, че при липса на уговорка между страните за реда на
4
погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на
длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай,
че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.
76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на
длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.
Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и
е определено по основание и размер.
Разяснено е освен това, че за погасяването на паричните задължения приложение
намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най - после
главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно
задължение, което се формира от поне два от посочените елемента– от главница и лихви.
При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение,
което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой
елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да
приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес
от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е
незначителна с оглед размера на задължението.
Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от
тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да
заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното
изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с
дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора.
В настоящия случай ответникът има няколко главни задължения, всяко от които е
лихвоносно. Извършеното от него изпълнение – плащане на сумата по издадената фактура
№ 0000107663/16.11.2020 г. е достатъчно да погаси изцяло посоченото във фактурата
задължение, тъй като покрива дължимото към датата на плащането главно задължение.
Съгласно чл.4.2, от раздел IV от договор № 201903190834/ 19.03.2019г. и Договор
№ 202001070808/07.01.2020г., плащането на стойността на конкретна доставка става с
платежно нареждане по банковата сметка на изпълнителя в срок до 60 /шестдесет/ дни след
съответната доставка срещу издадена фактура и подписан приемо-предавателен протокол.
Видно от данните по делото фактурата е издадена на 16.11.2020 г., а плащането е извършено
на 5.01.2021 г. /видно от заключението на вещото лице/, т.е. преди изтичане на 60-дневния
срок за отложено плащане съгласно чл. 4.2. от договорите между страните. В този случай,
лихва за забава е недължима, тъй като възложителят не е изпаднал в забава, а е платил
задължението си по посочената фактура в срок.
Предвид това, изборът на длъжника – ответник обвързва кредитора – ищец и той
не може да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихваща изпълнението с лихви и разноски
във връзка с дълга, по който длъжникът е извършил плащането, какъвто е настоящия случай.
5
Предвид гореизложените съображения съдът намира предявените искове за
неоснователни и недоказани. Извършено е плащане на дълга в срок, като исковете следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 415,
ал.1 във вр. с чл. 422 от ГПК е неоснователен за главницата и мораторната лихва, поради
което следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от
ответника разноски в настоящото производство.
По направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар:
В настоящия случай, ответникът е представил доказателство за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв. с договор за правна защита и съдействие от 28.04.2023
г. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът намира, че последното следва да бъде намалено до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г./изм. и доп., бр.88/4.11.2022 г./ за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер, а именно 762.64 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ХИГИЕННО - МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Велико Търново, Община:
Велико Търново, п.к. 5000, ул. „НИКОЛА ГАБРОВСКИ“ № 81а, представлявано от
управителя Евгени Костадинов Костадинов против „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПРОФ., Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Стара Загора,
Община: Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 2, представлявано от изп. директор Йовчо
Петков Йовчев, иск за признаване за установено на основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 422, ал.
1 от ГПК вр. е чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПРОФ., Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Стара Загора,
Община: Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 2, представлявано от изп. директор Йовчо
Петков Йовчев дължи на „ХИГИЕННО - МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление Велико Търново, Община: Велико Търново,
п.к. 5000, ул. „Никола Габровски“ № 81а, представлявано от управителя Евгени Костадинов
Костадинов, сумата в размер на 3813.00 лв. (три хиляди осемстотин и тринадесет лева)-
главница, представляваща неплатена цена на доставени стоки по Договор № 201903190834/
19.03.2019г. и Договор № 202001070808/ 07.01.2020г., фактура № №
**********/16.11.2020г. и Приемно -предавателен протокол № MOUT-238652/16.11.2020г.,
както и 813.44 лв. (осемстотин и тринадесет лева и 44 стотинки) -мораторна лихва за
периода 18.01.2021г. до 24.02.2023г., законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда -01.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за които
вземания е издадена Заповед № 530/ 13.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 952/ 2023 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
6
ОСЪЖДА „ХИГИЕННО - МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление Велико Търново, Община: Велико Търново,
п.к. 5000, ул. „Никола Габровски“ № 81а, представлявано от управителя си Евгени
Костадинов Костадинов да заплати на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПРОФ., Д-р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление Стара Загора, Община: Стара Загора, ул.
„Генерал Столетов“ № 2, представлявано от изп. директор Йовчо Петков Йовчев сумата от
762.64 лв., представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7