РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2052
гр. Пловдив, 1 ноември 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1801 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба на Л.С.Д., ЕГН **********,***,
против ЗНПАМ № 21-0435-000056/08.05.2021 г. на началника на 02 РУ към ОДМВР
Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е
постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до
решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Сочи се незаконосъобразност на заповедта с основен
довод, че жалбоподателят не е бил спрян по време на управление на МПС, нито
когато е бил в автомобила, а се е намирал пред дома си, пред входа на сградата,
когато полицаите са поискали да го тестват за алкохол и наркотици.
Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.
Ответникът, началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 02 Пловдив,
не се явява, не се представлява. В молба – становище, придружаваща административната
преписка, се взема становище за неоснователност на жалбата. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че за жалбоподателя се
претендират разноски.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от
представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на
жалбоподателя на 01.06.2021г.,
според направеното върху нея отбелязване, а самата жалба е подадена на 15.06.2020г. според датата на пощенското
клеймо – плик на л.17 по делото/ и при наличието на правен интерес, а по
същество за неоснователна, предвид
следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0435-000056 по
чл.171 т.1 Б.Б от ЗДвП от 08.05.2021 г., издадена от началник РУ към ОДМВР
Пловдив, РУ 02 Пловдив, надлежно оправомощен по силата на Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив във връзка със заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121 К-2507/28.06.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена
ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
За да пристъпи
към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено,
че жалбоподателят отказва проверка с техническо средство за установяване
употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за мед.изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на алкохол в кръвта му.
Ето защо и на
основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП.
Заповедта е
издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.
Единствените
релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че
жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта, както и, че не изпълнява предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за мед.изскледване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на алкохол
в кръвта му, съдът приема за безспорно установени като съобрази изричната норма
на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното. Представеният като част от административната преписка АУАН е изцяло
редовен от външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата
доказателствена сила. Доказателства, които да
оборят материалната доказателствена сила на АУАН не се ангажираха от
страна на жалбоподателя. Всъщност отказът да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на алкохол в кръвта не се и оспорва от
жалбоподателя. Твърденията му, че не е управлявал МПС, а е бил пред дома си,
съдът приема за недоказани предвид липсата на доказателства в тази насока, а
едновременно с това е налична по
административната преписка (л.9 по делото) докладна записка на полицай Аризанов, група ООР, сектор ОП при
Второ РУ – ОДМВР – Пловдив, от която става ясно, че по време на смяната му, при
обход в обслужвания маршрут, с колегата му са забелязали автомобила на
жалбоподателя, съмнителното му поведение (използване на звуков сигнал без
причина), впоследствие отново са забелязали същия автомобил, последвали са го и
предвид факта, че им е направило впечатление, че на водача отнема много време
за маневра и паркиране, са извършили процесната проверка за алкохол като
водачът е побързал да изгаси двигателя и излезе от автомобила. Именно тогава
той е и отказал проверка за наличие на алкохол в кръвта му.
Заповедта е издадена от компетентен орган, което прави
неоснователно оплакването по жалбата за нейната нищожност.
По делото е представена Заповед №317з-391 от
06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни марки. Във връзка с компетентността на органа,
издал оспорваната заповед е представена и Заповед № 8121 К-5154/02.06.2017 г.
за преназначаване на М.М.на длъжност началник на група в сектор „Пътна полиция“.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена
от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172,
ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране
безопасността на движението по пътищата.
При издаването на заповедта не са допуснати нарушения
и касателно срока за прилагане на ПАМ. Срокът на действие на
временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на
правна норма, поради което посочването му в заповедта не съставлява порок на
акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на
административния орган. Разпоредбата на чл. 171, т.
1, б. "б" ЗДвП предвижда, че
свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата не предвижда
определяне на различен срок от административния орган в определени граници.
Следователно при посочването на срока, за който е приложена принудителната
административна мярка, административният орган не действа при условията на
оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и в заповедта
само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя такъв от
органа. Прилагането на временна мярка с посочване изрично на установения в чл. 171, т.
1, б. "б" ЗДвП срок, не препятства
проверката за съответствие на акта с целта на закона. В този смисъл Решение № 4314 от 22.03.2019
г. на ВАС по адм. д. № 523/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.С.Д., ЕГН **********,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0435-000056 по чл.171 т.1 Б.Б от ЗДвП
от 08.05.2021 г., издадена от началник
РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 02 Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: