ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2845
Варна, 16.10.2023 г.
Административният
съд - Варна - VII тричленен състав, в закрито
заседание в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТАНЯ ДИМИТРОВА |
Като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА частно канд №
20237050702239 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Образувано по частна жалба на А.А.Ш., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв. А.Д., против Разпореждане № 6617/19.09.2023г.
по АНД № 202331110203821 по описа на ВРС, с което е оставена без
разглеждане въззивната жалба на лицето против Наказателно постановление /НП/ №
181/2021/2022г. от 07.03.2022г. на Директора на ТД Митница Варна и е прекратено
производството по делото.
В частната жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на разпорждането, поради неправилно възприета от въззивния съд фактическа
обстановка. Твърди се, че съдът не е обсъдил наведените възражения, а именно,
че на 01.11.2021г. на Ш. и на жената, с която живее на семейни начала им били
съставени АУАН, но до краяна м.август 2023г., същите не им били връчени. На
14.08.2023г. за жената било получено известие, за издадено НП, по което следва
да заплати глоба. След нарочно искане и внесена такса за препис, процесното НП
му било редовно връчено едва на 25.08.2023г. На изложените основания счита, че
жалбата му в съда е подадена в законоустановения срок. Моли да се отмени
съдебният акт и преписката да се върне на въззивния съд за продължаване на
съдопроизводствените правила.
Ответникът - Директор ТД „Митница Варна“, не е депозирал становище по
частната жалба, в указания от съда срок от връчването й. В писмото, с което
жалбата е изпратена до съда е направено възражение за просрочие на въззивната
жалба.
За да се произнесе по частната жалба, касационната инстанция съобрази
следното: Същата е подадена от легитимирано лице, пред надлежния съд и в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба на А.А.Ш. срещу НП №
181/2021/2022г. от 07.03.2022г. на Директора на ТД Митница Варна. За да
постанови прекратителното разпореждане ВРС е изложил, че на лицето
бил съставен АУАН от 01.11.2021г., а въз основа на него и процесното НП.
Жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес за връчване на НП,
като били събрани данни, че същият е напуснал страната и се намира на
територията на Великобритания. За това бил съставен протокол от 17.03.2022г. и
НП е влязло в сила на 09.05.2022г. Жалбата срещу НП до съда е подадена на
01.09.2023г., като на Ш. била предоставена възможност да представи доказателства
за подаването й в законоустановения срок. В изпълнение на това същият е
депозирал молба с дадени обяснения, но със същата не били представени такива
доказателства. Въз основа на горното, съдът е приел, че жалбата е просрочена и
като такава следва да се остави без разглеждане.
Горните изводи на ВРС, настоящата инстанция намира за правилни, постановени
в съответствие с приложимите правни норми и със събраните по делото
доказателства. Видно от представените с преписката такива, на Ш. е съставен АУАН
№ 195/01.11.2021г., който същият отказал да подпише, като отказът бил
удостоверен с подписа на свидетел. Въз основа на акта било издадено и
процесното НП № 181/2021/2022г. от 07.03.2022г. Същото е изпратено за връчване
на жалбоподателя чрез директора на ТД Митница Русе. В обратна кореспонденция от
този орган, с писмо от 22.03.2022г. АНО е уведомен, че след направен опит за
връчване на НП е установено, че лицето е напуснало Република България през
м.ноември 2021г. и към момента е във Великобритания, по сведение на неговата
майка, живуща на адреса, за които обстоятелства е съставен Констативен протокол
от митническите служители, посетили адреса.
Във връзка с подадена от лицето молба на 14.08.2023г. от
административнонаказващия орган е изискана допълнителна информация от ОД на
МВР-Варна, като от получената справка е видно, че действително А.Ш. е напуснал
страната през м.11.2021г., като влизане е регистрирано след около 10 месеца -
на 04.08.2022г. По-късно същия месец отново е напуснал РБългария.
Настоящата инстанция намира, че при така описаната фактическа обстановка,
която е безспорна между страните, правилно въззивният съд е приел, че жалбата е
просрочена. В случая е приложима нормата на чл.323 ал.2 от Закона за митниците.
Съгласно цитираната разпоредба, когато нарушителят е известен,
но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за
административно нарушение, или е напуснал страната,
или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се
връчва и се счита за влязло в законна сила два месеца след
издаването му. В контекста на горното и доколкото няма данни
жалбоподателят да е посочил на ответната страна друг адрес за периода на
отсъствието му, следва да се приеме, че процесното НП е влязло в сила
09.05.2022г. /първият работен ден след изтичане на двумесечния срок.
Жалбоподателят въпреки дадените указания, не е представил доказателства за
предприето оспорване на НП в рамките на този срок. Въззивната жалба е
депозирана много след изтичането му – 05.09.2023г., което води до извод за
законосъобразно формирани мотиви на ВРС за просрочие на въззивната жалба против
НП № 181/2021/2022г. от 07.03.2022г. Това изключва съдебния контрол, респ.
обуславя недопустимост на въззивната жалба.
Обясненията дадени от жалбоподателя са неотносими за правилното решаване на
спора, поради което и не съставлява съществено процесуално нарушение,
необсъждането им от въззивния съд
Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав счита,
че частната жалба се явява неоснователна и оспореното разпореждане,
като постановено в съответствие със закона и при спазване на процесуалните
правила, следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 6617/19.09.2023г.
по АНД № 202331110203821 по описа на ВРС, с което е оставена без
разглеждане въззивната жалба на А.А.Ш., ЕГН **********,***, против Наказателно
постановление № 181/2021/2022г. от 07.03.2022г. на Директора на ТД Митница
Варна и е прекратено производството по делото.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.