№ 977
гр. Шумен, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20253630100774 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД, вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД и чл.92, и чл.86 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от членовете на Съвета
на директорите А.Д. и М.М., излага, че по ч.гр.д.№125/2025 г. на ШРС по реда
на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника Р. В. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта
за изпълнение, поради което и ищецът предявява настоящите искове.
Ищецът твърди, че на 29.07.2020 г. между него и ответника е сключен
рамков договор за далекосъобщителни услуги №*********, чиито цени са
начислявани по партида с №М5109532, по силата на който на ответника са
предоставяни далекосъобщителни услуги, представляващи фиксирана
телевизия №201002892481 и двойна пакетна услуга фиксиран интернет
№101000875032 плюс фиксирана телевизия №201000875031. По тази партида
ответникът, през периода от 12.07.2023 г. до 28.12.2023 г. бил натрупал
задължения в общ размер на 189, 97 лева. Сочи се в молбата, че на 19.07.2023
г. друг договор с №********* е прекратен по вина на абоната, поради което на
1
ответника била начислена и сума в размер на 100.00 лева- неустойка за
невърнато оборудване. В съответствие с уговореното между страните, ищецът
ежемесечно съставял и фактури за стойността на предоставяните ежемесечно
на ответника далекосъобщителни услуги. Ответникът останал задължен за
сума в общ размер на 289, 97 лева (189, 97 лева – за предоставените и
незаплатени услуги и 100.00 лева- неустойка за невърнато оборудване), за
които задължения са съставени фактури с №№*********, издадена
на12.07.2023 г.; *********, издадена на 14.08.2023 г.; *********, издадена на
13.09.2023 г.; *********, издадена на 12.10.2023 г.; *********, издадена на
13.11.2023 г.; *********, издадена на 13.12.2023 г.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи следните суми:
189, 97 лева - представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси
и предоставени електронни съобщителни услуги съгласно Договор
№********* от 29.07.2020 г. за отчетния период от 09.06.2023 г. до 08.12.2023
г. и период на изискуемост на задължението от 12.07.2023 г. до 28.12.2023 г.;
100, 00 лева - компесаторна неустойка за едностранно прекратяване на
рамковия договор №********* от 29.07.2020 г. за услугата по партида №
М5109532; 24, 89 лева – мораторна лихва върху главницата от 189,97 лв. за
периода от 02.08.2023 г. до 07.01.2025 г.; 13,67 лева - мораторна лихва върху
главницата от 100,00 лв. за периода от 03.09.2023 г. до 07.01.2025 г., като
вземанията са индивидуализирани във фактури с №№ *********/ 12.07.2023
г.; *********/ 14.08.2023 г.; *********/ 13.09.2023 г.; *********/ 12.10.2023 г.;
*********/ 13.11.2023 г. и *********/ 13.12.2023 г. Претендира се и
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане на вземането, както присъждане на
извършените по делото разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, редовно уведомен, не депозира писмен отговор.
В съдебно заседание се явява лично и заявява, че сключеният между
страните договор е прекратен, поради отправено от негова страна искане.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
2
По ч.гр.д.№125/2025 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за
сумата от 289, 97 лева- главница за неизплатени далекосъобщителни услуги,
предоставяни със системен партиден номер М5109532, като част от Рамков
Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, за периода от
12.07.2023 г. до 28.12.2023 г., формирана, както следва: 189, 97 лева-
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и 100.00
лева- неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора, поради вина
на абоната; за сумата от 38, 56 лева- мораторна лихва, считано за периода от
датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен
документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда,
като е присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението-
17.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и извършените по делото
разноски. Заповедта е връчена на длъжника, като в законоустановения срок,
същият е представил възражение срещу заповедта, поради което на заявителя
са дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията си по
заповедта.
Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото
доказателства, че на 20.07.2021 г. между тях е подписано Приложение №1 към
Договор №*********, според което страните да уговорили ищецът да
предоставя на ответника пакет от услуги- домашен интернет и телевизия.
Срокът на това допълнително споразумение е две години. Няма спор, че
ищецът е предоставял договорените услуги. Ответникът не оспори
договорената обща цена на услугите. Няма спор, че ответникът на 19.07.2023
г., ден преди уговореният срок да изтече, е отправил искане до представител
на ищцовото дружество за прекратяване на част от услугите по договора
(услуги за номер 201000875031 и за номер 101000875032), като е запазил
действието на договора за услуга с номер 201002892481. В заявлението си
ответникът е посочил, че желае прекратяване на договора за горепосочените
услуги за номера 201000875031 и 101000875032, считано от 18.08.2023 г.
Видно от представените по делото фактури с №№ *********/12.07.2023 г.;
*********/ 14.08.2023 г.; *********/ 13.09.2023 г.; *********/ 12.10.2023 г.;
*********/ 13.11.2023 г. и *********/ 13.12.2023 г., се установи, че ищецът е
съставил документи за стойността на предоставени през периода от 09.06.2023
г. до 08.12.2023 г. услуги, равняваща се общо на сума от 263, 05 лева. От
3
същите документи става ясно, че за периода от 09.06.2023 г. до датата на
прекратяване на договора касателно услуги с номера 201000875031 и
101000875032 ищецът е фактурирал задължения съобразно уговореното, като
след прекратяване на договора са осчетоводени задължения за месечни такси
по номер 201002892481- за телевизия. Единствено във фактура
№*********/12.10.2023 г. е включена и сума в размер на 47, 39 лева, с ДДС,
отразена като такса за събиране на дължими суми, т.е. някакво задължение,
неуточнено за какъв вид услуги, предоставени на потребителя, се претендира.
Предвид горното, счита, че в случая е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клауза от договора, която предвижда начисляване на
подобен вид такси (би могло да се приеме, че тази клауза е във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, която не е част от основния предмет на договора).
Ето защо счита, че сумата от 47, 39 лева е недължима и не следва да се възлага
в тежест на ответника.
В останалата си част съдът намира, че договорът поражда права и
задължения за страните, като съобразява и обстоятелството, че размерите на
главните задължения не са оспорени от ответника. Поради изложеното
заключава, че за ответника е възникнало задължението да заплати
предоставените му, по силата на договора, от ищеца далекосъобщителни
услуги, възлизащи общо на стойност от 215, 66 лева. В исковата си молба
ищецът признава, че по две от фактурите (№*********/14.08.2023 г. и
*********/ 13.12.2023 г.) е извършено кредитиране в общ размер на 73, 08
лева, което счита за направено от ответника признание за изпълнение на
задължението, поради което заключава, че задължението на ответника по
горните фактури възлиза на сума от 142, 58 лева, като до този размер искът е
основателен и следва да се уважи.
Касателно акцесорната претенция за закъснителни лихви, доколкото се
установи изискуемостта на вземанията и съобразно общите правила при
забава за изплащане на парични задължения (чл.86 от ЗЗД), ответникът следва
да си понесе и отговорността за забавеното изпълнение. Предвид на факта, че
претенцията по чл.86 от ЗЗД е установена по своето основание, на основание
чл.162 от ГПК, съдът определя размера на този иск на сума от 17, 78 лева,
поради което счита, че този иск следва да бъде уважен до размера от 17, 78
4
лева. За изчисляване размера на мораторното обезщетение, съдът използва и
общодостъпните в интернет пространството електронни калкулатори.
По отношение претенцията за неустойка, за да се произнесе съобрази
следното:
В исковата си молба ищецът уточнява, че претендира неустойка в
размер на 100.00 лева за невърнато оборудване. Съгласно разпоредбата на
чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е
определена имуществена ценност, най- често парична сума, която длъжникът
се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова
страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав
на неустойката съдържа изрична неустоична клауза, неизпълнение и вина,
като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения
размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при
неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.
В разглеждания казус съдът приема за установен фактът на неизпълнение на
поетото от ответника с договора за далекосъобщителни услуги задължение, за
което неизпълнение е предвидена и неустойката. Неустойката е винаги
проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл.9 от
ЗЗД). Автономията на волята означава предвидена от законодателя
възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, в
това число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби
на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии
и норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се
съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват
като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за
присъждане на неустойка, съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1
от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното
тълкувателно решение се приема, че нищожна, поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
5
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при сключване на
договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно някои от
критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а
именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни
способи, вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение-
съществено или незначителна част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението
вреди.
В разглеждания казус, не е спорно, а се установява и от текста на
договора, че при прекратяване на договора по отношение на услугите по него,
абонатът се задължава да върне на оператора предоставеното във връзка с
ползването на услугите оборудване. Услугите и оборудването за тяхното
ползване се инсталират от специализиран технически екип, като инсталацията
се констатира с подписване на протокол. В случая, обаче, липсват представени
надлежни доказателства относно инсталацията на конкретното оборудване, по
отношение на което ищецът твърди, че се претендира неустойката, т.е. липсват
доказателства относно вида, цената и въобще предоставянето на оборудване,
което следва да бъде върнато от абоната след прекратяване на договора. На
следващо място, видно от представените от ищеца документи (приемо-
предавателни протоколи от 20.06.2024 г.), се установи, че на посочената дата
ответникът е върнал предоставени му от ищеца по договора за ползване на
услугите по него, устройства. Предвид горното, стига до извода, че тази
претенция е недоказана и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски,
съразмерно уважената част от исковете, в общ размер на 124, 27 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., че Р. В. Р., ЕГН **********,
6
с постоянен адрес: ***, ДЪЛЖИ на търговското дружество следните суми:
142, 58 лева (сто четиридесет и два лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги съгласно Договор №*********
от 29.07.2020 г. и приложения към него за отчетния период от 09.06.2023 г. до
08.12.2023 г. и период на изискуемост на задължението от 12.07.2023 г. до
28.12.2023 г., и 17, 78 лева (седемнадесет лева и седемдесет и осем
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата от 142, 58 лева
за периода от 02.08.2023 г. до 16.01.2025 г., като главните вземания са
индивидуализирани във фактури с №№*********/12.07.2023 г.;
*********/14.08.2023 г.; *********/13.09.2023 г.; *********/12.10.2023 г.;
*********/13.11.2023 г. и *********/13.12.2023 г., присъдени по ч.гр.д.
№125/2025 г. по описа на ШРС, като отхвърля исковете в останалата им част,
до пълния предявен размер.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от членовете на Съвета
на директорите А.Д. и М.М., срещу Р. В. Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, иск по чл. чл.422 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД, за заплащане на сума
от 100.00 лева (сто лева), представляваща неустойка за невърнато оборудване,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. В. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д.
и М.М., срещу Р. В. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от
124, 27 лева (сто двадесет и четири лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща направените по делото, включително и в заповедното
производство, разноски, съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7