№ 13770
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110174927 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 411 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на ЗАД ,,АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с
ЕИК:*********, подадена чрез процесуалния му представител АД ,,Антоанета
Димоларова, Розалина Градинарова и съдржници“, БУЛСТАТ: *********,
срещу ЗАД ,,ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1012.33 лева
(включваща 15 лева ликвидационни разноски) – главница, представляваща
регресно вземане за заплатено от ищеца на трето лице застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка ,,Каско на МПС“ за възстановяване
на щетите по застрахован товарен автомобил ,,Фиат“ модел ,,Добло“ с
регистрационен номер РВ****КВ, по щета номер № 0300-23-777-501004,
които ответното дружество дължи като застраховател по задължителна
застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния за
настъпване на вредите водач на товарен автомобил ,,Опел“ модел ,,Комбо“ с
регистрационен номер РВ****СН, който реализира процесното
пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба 16.12.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 10.02.2023г. около 16 ч. в гр. Пловдив
при движение по ул. Полет, водачът на автомобил ,,Опел“ модел ,,Комбо“ не
изчаква подалия светлинен сигнал от застрахован при ищеца автомобил
1
,,Фиат“ модел ,,Добло“ с регистрационен номер РВ****КВ и извършващ
маневра за завой на ляво, а предприема маневра за изпреварване, в резултат на
което удря в лява предна част застрахования автомобил.
Вследствие на произшествието са нанесени материални щети на
собственика на товарен автомобил ,,Фиат“ модел ,,Добло“ с регистрационен
номер РВ****КВ. За събитието е съставен двустранен констативен протокол
от двамата водачи.
На следващо място се твърди, че е налице валидно сключен договор за
застраховка ,,Каско на МПС“ за товарен автомобил ,,Фиат“ модел ,,Добло“ с
регистрационен номер РВ****КВ, обективиран в полица № 22-
0300/150/5001250. За процесното ПТП е направен оглед на автомобила, като е
възложен ремонт на същия в сервиз.
С фактура № **********/01.03.2023 г. и преводно нареждане №
30537319 от 17/03/2023 г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 997.33 лева в полза на сервиза /“Мототехника 66“ ЕООД/ с предназначение
отстраняване на причинените материални вреди. Ищцовото дружество е
реализирало и ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Посочва се, че между ЗАД ,,ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК:
********* и собственика на товарен автомобил ,,Опел“ модел ,,Комбо“ с
регистрационен номер РВ****СН, управляван от виновния водач Н. Д., е
сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Ищецът твърди, че с регресна покана е поканил ответника да
възстанови изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1012.33
лева, включващи 15 лева. ликвидационни разноски. Ответникът е изпратил
писмо с изходящ номер № 99-2392/07.04.2023г., с което е отказал
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: Застрахователна полица по
застраховка ,,Каско на МПС“, констативен протокол за ПТП, уведомление за
щети по застраховка ,,Каско на МПС“, доклад по щета, опис на шетите по
МПС, фактура и приемо-предавателен протокол, нареждане за плащане и
отговор по претенция по чл.411 от КЗ.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва изцяло
по основание и размер, като неоснователен и недоказан.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът признае иска за
основателен, същият се оспорва по размер, като се поддържа, че е прекомерно
завишен. Оспорва се твърдения механизъм на настъпване на ПТП, както и
изключителната вина на водача на товарен автомобил ,,Опел“ модел ,,Комбо“ с
регистрационен номер РВ****СН. Твърди, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат.
По делото е разпитан свидетел: Н. Д. Д. /водач на товарен автомобил
,,Опел“ модел ,,Комбо“/. Изслушана е съдебно автотехническа експертиза
2
/САТЕ/ с вх. № 196198/05.06.2025 г./.
В проведеното на 24.06.2025 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя
списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, изразява становище писмено за
отхвърляне на иска изцяло евентуално частично. Също претендира разноски.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № 22-0300/150/5001250/02.04.2022 г.
„Каско“/ се установява, че относно л.а. марка „Фиат“, модел „Добло“ с
регистрационен номер № РВ**** КВ, собственост на „Рожен 1“ ООД е налице
имуществена застраховка „автокаско“ при ищцовото дружество със срок на
действие от 02.04.2022 г. до 01.04.2023 г. – за сумата от 2200 евро при премия
от 378.08 евро, платима еднократно при сключване на договора. Липсва спор
между страните, че премията е платена и застравателното покритие е
произвело действие.
Липсва спор / а и от проверка за сключена застраховка „Г.О.“/ и че от своя
страна л.а. марка „Опел“модел „Комбо“ с регистрационен номер №
РВ****СН, собственост на „Вита Соларс“ ООД и управляван от Н. Д. Д., имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество към датата 10.02.2023 г.
Страните не спорят и че на 10.02.2023 г. около 16.00 часа, двата
автомобила се намирали в гр. Пловдив, в района на кръстовището на ул.
Полет към пресечка за търговска база, когато между тях настъпило ПТП.
Съгласно представения по делото двустранен констативен протокол за
ПТП същото настъпило на 10.02.2023 г. около 16.00 часа в гр. Пловдив, като
л.а. марка „Фиат“ се движел по ул. Полет като подал сигнал за ляв завой от ул.
Полет към търговска база. В същото време зад него се движел л.т.а. марка
„Опел“. Водачът на последния не възприел предстоящата маневра на л.а.
„Фиат“ и предприел изпреварване на същия вследствие на което между двете
МПС настъпил удар. В протокола водачът на л.а. „Опел“ е посочил себе си
като виновен за ПТП – водач на превозно средство „А“. Протоколът носи
подписите и на двамата водачи – които не са оспорени, като превозно средство
„Б“ се е управлявало от лицето Н.й Георгиев. Съгласно протокола ударът
настъпил в предната дясна част на л.т.а. „Опел“ и в странична лява част на
МПС „Фиат“.
В резултат на ПТП били нанесени вреди и по двата автомобила, като за
л.а. марка „Фиат“ същите били: калник задна лява страница, врата лява
предна, лайсна декоративна предна лява врата, лайсна страница лява и праг
ляв.
На следващо място в показанията си свидетелят Н. Д. Д. /водач на л.а.
3
марка „Опел“ – разпитан по делегация/ твърди, че помни да е участвал в ПТП
в гр. Пловдив, в района на ул. Полет. Разказва, че в деня на ПТП бил работил с
електрожен и бил осветил очите си. Въпреки че не виджал добре обаче се
качил на автомобила като с него била дъщеря му. Твърди че управлявал
автомобила си по улицата, която била в близост до реката на гр. Асеновград,
но не успял да възприеме навреме маневрата на другия автомобил и го ударил.
Помни, че произшествието станало през деня, при нормални метрологични
условия. На място имало пътни знаци, но не и пътна маркировка. Сочи, че
поначало шофирал в дясната пътна лента, но поради липсата на маркировка
неволно навлязъл в насрещната лента и така настъпило ПТП – като свидетелят
ударил другия автомобил отзад или странично.
Свидетелят твърди, че се движел с около 20 км.ч/ 30 км.ч като възприел
намерението за маневра на другия автомобил, но не преценил правилно
разстоянието до него. Опитал се да избегне удара, но не успял, доколкото
реакцията му била забавена и реагирал твърде късно и близо до другата кола.
Отново разяснява, че във въпросния ден не виждал добре и имал болки в
окото.
Свидетелят твърди и че няма ясни спомени предвид изминалия период от
време, но вероятно е имал намерение да изпревари другата кола. Поради
състоянието на очите си обаче не възприел правилно разстоянието. ДКП
свидетелят подписал като виновен водач – доколкото действително не можел
да шофира адекватно на процесния ден – като текстът в протокола изписала
дъщеря му.
При преценка на показанията на свидетеля съдът констатира, че между
същите досежно механизма на настъпване на ПТП и останалите писмени
доказателства е налице съответствие. Поради това съдът кредитира
показанията на свидетеля, а въпросът за вината за ПТП ще бъде обсъден при
обсъждането им от правна страна.
Предвид настъпилото ПТП и нанесените щети по л.а. марка „Фиат“ по
делото липсва спор, че в ищцовото дружество била образувана щета №
0300/23/777/501004/13.02.2023 г.
Видно от опис заключение по щета и доклад при автомобил марка
„Фиат“, са увредени: калник задна лява страница, врата лява предна, лайсна
декоративна предна лява врата, лайсна страница лява и праг ляв. За
отстраняване на посочените щети се е наложил монтаж и демонтаж на
детайли и боядисване. Посочените операции като труд и материали са
извършени за сумата от общо 997.33 лева. Ремонтът на увредения автомобил е
извършен от доверен сервиз „Мототехника 66“ ЕООД. Представен е и
платежен документ, от който е видно, че сумата от общо 997.33 лева е
преведена от ЗАД ,,АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ на доверения сервиз „Мототехника
66“ ЕООД на 17.03.2023 г. – въз основа на фактура от 01.03.2023 г.
Предвид плащането дружеството ЗАД ,,АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ се е
обърнало към ответното дружество като застраховател на виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В
тази връзка и ищецът отправил регресна покана до ответника за заплащане на
4
сумата от 1012.33 лева – формирана от стойността на щетите и сумата от 15
лева ликвидационни разноски. От ответното дружество не последвало
плащане.
На последно място по делото е изготвена съдебно автотехническа
експертиза с вх. № 196198/05.06.2025 г.
Видно от заключението по същата на 10.02.2023 г. около 16 часа в гр.
Пловдив, л.а. „Опел“, модел „Комбо“ се движи по ул. Полет и при № 84
водачът предприема изпреварване на л.а. марка „Фиат“, модел „Добло“. В
същото време водачът на л.а. „Фиат“, модел „Добло“ предприема маневра
завой на ляво, вследствие на което траекториите на двете МПС се пресичат и
между тях настъпва удар.
В резултат на ПТП видимите щети по л.а. „Опел“ са: предна броня, дясно
огледало и преден десен калник. За автомобила „Фиат“ щетите са по панел
заден ляв и предна лява врата. Според вещото лице щетите по лек автомобил
„Фиат“ се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото
на 10.02.2023 г. в гр. Пловдив ПТП.
От своя страна към датата на ПТП лек автомобил „Фиат“ е в
експлоатация от 18 годинаи, 1 месец, 9 дни от датата на първата регистрация –
2005 г. На следващо място според САТЕ претърпените от л.а. „Фиат“ вреди
възлизат към датата на ПТП на стойност – 1451.40 лева по пазарни цени. От
своя страна стойността на ликвидационните разноски възлиза на 15 лева – 25
лева.
Пътното платно на мястото на инцидента според експертизата е
съставено от две ленти за движение без разделителна маркировка и без пътни
знаци. Най-вероятното място на първоначалното съприкосновение е – по
дължината на пътното платно: на ул. Полет пред № 84 и по широчината на
пътното платно – в лява пътна лента за движение, считано по посока на
ориентация на автомобилите. Инициалният удар е между предна дясна част
/предна броня/ на л.а. „Опел“ и задна лява част /заден ляв панел/ на л.а.
„Фиат“. Ъгълът на разположение на надлъжните оси на превозните средства
към момента на удара е 21 градуса.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени други
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 411, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор към момента на застрахователното събитие – по
застраховка „Каско“ между него и увреденото лице; 2) наличие на валидно
сключен застрахователен договор към момента на застрахователното събитие
– по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между
5
ответното дружество и причинителя на вредата; 3) настъпване на самото
застрахователно събитие и механизма на същото; 4) уведомяване на
застрахователя по „Каско+“ за настъпването на събитието в срок; 5)
установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи; 6)
заплащане на обезщетение в същия размер на увреденото лице /в случая на
сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС/ и 7) наличие на твърдените
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на виновния водач
спрямо неговия застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ – а именно, че ПТП е настъпило по
изключителна вина на водача, застрахован при ответника. При установяване
на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от
него обстоятелства, които обуславят липсата на регресни права спрямо него и
в частност възражението си за съпричиняване.
В настоящия случай по делото липсва спор, че увреденият л.а. марка
„Фиат“ е имал имуществена застраховка „Каско“ при ищеца – към датата на
ПТП 10.02.2023 г. Липсва спор и че л.а. „Опел“ е имал задължителна
застраховка „Г.О. на автомобилистите“ при ответното дружество – към датата
на ПТП 10.02.2023 г. На следващо място по делото липсва спор и относно
датата на застрахователното събитие – а именно 10.02.2023 г., както и относно
мястото на настъпване на същото – в гр. Пловдив, ул. Полет при № 84, при
посока на ориентация на двете МПС – в една посока – преди удара в дясна
пътна лента.
Липсва спор и че водачът на л.а. „Фиат“ е подал сигнализация за
предприемане на маневра „завой наляво“ като е започнал изнасяне на
автомобила в ляво за отклонение по пряката. В този момент обаче водачът на
л.а. „Опел“ е предприел маневра по изпреварване на намиращия се пред него
л.а. „Фиат“ без да осигури безопасност и достатъчно разстояние за
извършване на маневрата, както и без да се съобрази с предприетата маневра
от водача на л.а. „Фиат“ и също е изнесъл автомобила си вляво. Предвид
пресичане траекториите на двата автомобила между тях настъпил удар, при
който л.а. „Фиат“ е претърпял щети. Претенцията за възстановяването им е
подадена своевременно, поради което и при ищеца е образувана щета. От
САТЕ и писмените доказателства по щетата се установяват вида на щетите по
л.а. марка „Фиат“ – панел заден ляв и предна лява врата. Установява се и че
същите са отстранени след съответен ремонт като стойността на щетите
възлиза на общо 997.33 лева – при ремонт в доверен сервиз. Според САТЕ
стойността на ремонта по средни пазарни цени възлизала на 1451.40 лева, в
която част САТЕ не е оспорена от страните. На последно място по делото се
установи и че ищецът е заплатил сумата от 997.33 лева – на трето лице
/доверен сервиз/ за ремонт на пострадалия автомобил.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно вината на
двамата водачи за настъпване на същото – доколкото и двата автомобила са
били в движение при настъпване на ПТП при добра видимост един спрямо
друг. По този въпрос съдът намира, че следва да се основе на представения
ДКП за ПТП, но и на свидетелските показания и на САТЕ.
В тази връзка и съдът намира, че вина за настъпване на ПТП има св. Н. Д.
6
като водач на МПС марка „Опел“. Това е така, доколкото същият е нарушил
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които гласят, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
както и че при избиране скоростта на движението да се съобразяват със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Заедно с
това водачът Д. е нарушил и чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който преди
водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал,
да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че
движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво.
Предвид горното в настоящия случай св. Д. е управлявал л.а. „Опел“ при
липса на други данни със съобразена скорост, но при маневра изпреварване не
се е съобразил, че изпреварваният от него л.а. е подал сигнал за маневра
„завой няляво“. В случая основна причина за удара е било обстоятелството, че
св. Д. е бил с нарушено зрение /вследствие на работа с електрожен/. Болката в
очите, както и напредналата възраст на св. Д. /околоо 75 години/ към датата на
ПТП са довели до неправилно преценяване на пътната обстановка,
недостатъчно спазване на дистанция и възприемане със закъснение маневрата
на водача на л.а. „Фиат“ съответно и предприемане със закъснение на
евентуална маневра за избягване на удара.
Поради това и св. Д. с управлявания л.а. „Опел“ е станал непосредствена
причина за настъпване на ПТП.
Досежно наведеното възражение на ответника за липса на изключителна
вина на водача на л.а. „Опел“ за настъпване на ПТП настоящият състав
намира, че в случая предвид механизма на ПТП същото е неоснователно.
В случая по делото не се установи водачът на л.а. марка „Фиат“ да е
нарушил правилата на ЗДвП вкл. не се установи да не е подал своевременно
сигнал за маневрата „завой наляво“. Същият се е намирал в дясна пътна лента
съобразно ЗДвП и се е движел направо по път с предимство – като е
предприел маневра завой наляво към второстепенен път. Доколкото е бил
ударен в задна част водачът на л.а. „Фиат“ не могъл да предотврати удара.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК,
/Решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; Решение № 206/
12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; Решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. №
623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
действително не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
7
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем.
В настоящия случай по делото въобще не се установи нарушение на
ЗДвП от водача на л.а. марка „Фиат“. Предвид това и съдът намира, че с
поведението си водачът на л.а. марка „Фиат“ не е съпричинил вредоносния
резултат.
Поради това и исковата претенция е основателна до пълния заявен
размер от 1012.33 лева – с включени ликвидационни разноски от 15 лева,
които според САТЕ са в обичаен размер. Съгласно САТЕ стойността на
ремонта възлиза дори на 1451.40 лева – т.е. повече от платеното от ищеца на
сервиза. Поради това и възражението на ответника, че сумата е завишена няма
как да бъде споделено.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са заявили и двете страни, но предвид изхода на
делото, такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски в размер на общо 880 лева, от които 480
лева адвокатско възнаграждение с ДДС, 50 лева за държавна такса и 350 лева
депозит за САТЕ, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. От
представените по делото платежни нареждания се установява, че посочените
суми са действително заплатени. Предвид изхода на делото на ищеца се дължи
сумата от 880 лева – като предвид цената на иска и фактическата и правна
сложност на делото / свидетел и експертиза/ разноските за адвокат не са
прекомерни, но се дължат с ДДС.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ,,ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: ********* и
адрес на управление: гр. София, пл. Света София № 7, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД ,,АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, ул. Сребърна № 16, сумата от 1012.33 лева
(включваща 15 лева ликвидационни разноски) – главница, представляваща
регресно вземане за заплатено от ищеца ЗАД ,,АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД на
трето лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка ,,Каско
на МПС“ за възстановяване на щетите по застрахован товарен автомобил
,,Фиат“ модел ,,Добло“ с регистрационен номер РВ****КВ, по щета номер №
8
0300-23-777-501004, които ответното дружество ЗАД ,,ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: ********* дължи като застраховател по
задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
виновния за настъпване на вредите водач на товарен автомобил ,,Опел“ модел
,,Комбо“ с регистрационен номер РВ****СН, който реализира процесното
пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба 16.12.2024 г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД ,,ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: ********* и адрес
на управление: гр. София, пл. Света София № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ЗАД ,,АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с
ЕИК:********* и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
Сребърна № 16, сумата от общо 880 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство / за адвокатско възнаграждение с включен
ДДС, държавна такса и експертиза/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9