№ 76
гр. Варна , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000184 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Община Червен
Бряг срещу решение № 260390 от 23.12.2020г. по търг.дело № 50/20г. по
описа на Варненски окръжен съд, в частите му, с които са отхвърлени
предявените от общината срещу „Стоянов - 06“ ЕООД със седалище гр.Варна
и „Декуманус“ ООД със седалище гр.Варна осъдителни искове с правно
основание чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД, както следва:
срещу „Стоянов – 06“ ЕООД за разликата над 871.73лв. до 4 979.91лв.,
претендирана като неплатен остатък от подлежащо на възстановяване
авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор
за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 1; за разликата над
665.18лв. до 3 799.37лв., претендирана като неплатен остатък от подлежащо
на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен между страните
и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 2
и за разликата над 665.18лв. до 3 799.37лв., претендирана като неплатен
остатък от подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по
сключен между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по
1
обособена позиция № 3 и
срещу „Декуманус“ ООД за разликата над 45.88лв. до 4 979.91лв.,
претендирана като неплатен остатък от подлежащо на възстановяване
авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор
за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 1; за разликата над
35.01лв. до 3 799.37лв., претендирана като неплатен остатък от подлежащо на
възстановяване авансово плащане, извършено по сключен между страните и
развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 2 и
за разликата над 35.01лв. до 3 799.37лв., претендирана като неплатен остатък
от подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен
между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по
обособена позиция № 3.
Твърди че обжалваното решение в обжалваните части е неправилно
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Излага, че след предявяване на исковете в хода на съдебното
производство ответникът „Стоянов - 06“ ЕООД е извършил плащане на
сумата 85 000лв., с което са погасени част от претендираните вземания, във
връзка с което от общината е направен отказ от част от предявените исковете:
изцяло по отношение на исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на лихви за забава върху предявените главни искове за
възстановяване на заплатени авансови суми и частично по отношение на
трите предявени главни иска с правно основание чл.55 ал.1 предл.трето от
ЗЗД. Излага, че тъй като погасяването не е било достатъчно да погаси всички
претендирани вземания и поради липса на уговорка или изявление от
длъжника кои вземания погасява с извършеното плащане на 09.03.2020г.
погасяването на претендираните вземания на Община Червен Бряг е
настъпило по силата на закона и предвиденото в чл.76 ал.2 от ЗЗД правило –
разноски, лихви, главница. Доколкото обаче по въпроса за разноските следва
де се произнесе съдът с крайния съдебен акт, то с извършеното плащане са се
погасили лихвите и на второ място главницата. Предприетите процесуални
действия от Общината по отказ от предявените искове са извършени с оглед
настъпилото погасяване на материалните права, чиято защита общината е
потърсила с предявяване на исковете.
2
Оспорва приетото от първоинстанционния съд, че с оглед предприетото
десезиране на съда с иска по чл.86 от ЗЗД размерът на обезщетението за
забава не следва да се съобразява при прилагане на поредността на погасяване
по чл.76 ал.2 от ЗЗД. Изразява несъгласие с отказа на съда да зачете
настъпилото погасяване на вземанията за законна лихва, настъпило по силата
на извършено плащане от ответника с мотиви за извършен отказ от иска.
Твърди че изводът на съда противоречи, както на правилото на чл.76 ал.2 от
ЗЗД, така и със задължителните тълкувания на закона, дадени в т.1 на
тълкувателно решение № 3/17г. по тълк.дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Твърди, че доколкото вземанията на общината са еднородни, погасяването на
вземанията на общината следва да бъде зачетено при прилагане на
специалното правило на чл.76 ал.2 от ЗЗД. Сочи, че десезирането на съда
посредством отказ от иск е извършено с оглед настъпилото погасяване на
претендираното вземане за обезщетение, за защита на което е предявен искът
по чл.86 от ЗЗД.
Твърди, че приетото от съда решение на въпроса по какъв начин следва
да бъде зачетено извършеното погасяване на задължението е в противоречие
и с приетото задължително тълкуване на закона, дадено в тълкувателно
решение № 7/17 по тълк.дело № 7/14г. на ОСГТК на ВКС. Излага, че с отказа
от иска, общината не се е отказала от своето материално право да получи
обезщетение за забава, възникнало поради липсата на получено
възстановяване на авансови плащания, а още по-малко е обезсилила
настъпилия погасителен ефект на плащането, извършено от страна на
длъжника.
Твърди, че съдът е следвало да зачете, че с плащането на сумата от
85 000лв. на 09.03.2020г. от ответника „Стоянов - 06“ЕООД е настъпило
погасяване на вземането на общината на първо място на обезщетение за
забава, претендирано с исковата молба в общ размер на 10 259.86лв. и част от
претендираните вземания за главница по трите договора, пропорционално на
техния размер.
Оспорва приетия от съда процент на отговорността на всеки от двамата
ответници - 95 % за „Стоянов – 06“ ЕООД и 5 % за „Декуманус“ ООД като
аргумент от уговореното от двамата ответници разпределение на участието
3
им в съвместната дейност. Твърди че в чл.29 ал.1 от договора за консорциум
и в чл.3 ал.1 от анекс № 1 от 19.01.2017г. изрично е предвидено че
отговорността на съдружниците в гражданското дружество пред Община
Червен бряг е солидарна, която уговорка е следвало да бъде зачетена от съда.
Твърди, че е следвало да бъде съобразено и обстоятелството, че двете
дружества са встъпили съвместно в процесните договорни правоотношения
посредством създаденото от тях ДЗЗД „Директ строй“, като по силата на
чл.304 от ТЗ е възникнала солидарна отговорност на поетите от тях
задължения. Твърди, че солидарността на задълженията на двете дружества
произтича от закона – от правилото на чл.304 от ТЗ и се отнася, както за
задълженията им по сключените договори, така и по отношение на
възникналото извъндоговорно задължение за възстановява на заплатени
аванси след развалянето на договорите. Твърди също така, че солидарността
на задълженията на ответниците може да се изведе и от обстоятелството, че
поетите задължения на съдружниците в консорциума са уговорени общо,
включително и задълженията за заплащане на обезщетение, което обосновава
извод за неделимост на задълженията по смисъла на чл.128 ал.1 от ЗЗД.
Наличието на неделимост на общото задължение обосновава и солидарност
на задълженията.
Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи че съдът не е обсъдил
наведени доводи, както и ангажирани и събрани доказателства. Твърди, че
съдът се е произнесъл по въпрос, по който страните не са се позовали и е
разгледал факти и обстоятелства извън наведените или твърдяните от
страните. Сочи, че въпросът за установяване на получаването на изходящата
от общината кореспонденция, включително на уведомлението за разваляне на
процесните договори от 15.11.2018г. и на поканата за плащане от
11.01.2019г., не е бил спорен по делото и не е провеждано допълнително
установяване на свързаните с тях обстоятелства. Твърди, че
първоинстанционинят съд като е приел за недоказано получаването на
писмата от 15.11.2018г. и от 11.01.2019г. на 11.01.2019г. и е приел, че са
налице данни за тяхното узнаване едва на 30.07.2019г., съдът е установил
неправилно относими към правния спор факти, което е дало отражение и
върху правилността на съдебния акт.
4
Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел че е сезиран с
обективно и субективно съединени искове, с които община Червен Бряг иска
осъждането на ответниците „Стоянов 06“ ЕООД и „Декуманус“ ООД в
условията на солидарност. Твърди, че съдът е бил сезиран с искове за
осъждане на ответниците като по въпроса дали отговорността им е солидарна
или разделна и в какво съотношение е въпрос по приложение на правото,
чийто отговор съдът следва да даде с крайния съдебен акт.
Твърди, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила като е очертал неправилно предмета на спора, с който е бил сезиран.
Излага че съдът не е обсъдил и анализирал извършеното процесуално
действие по реда на чл.233 от ГПК и извършения отказ от иск с оглед
настъпило в хода на съдебното производство плащане и погасяване на
претендиранато с иска материално право, чиято защита е потърсена с
инициирания исков процес.
Моли съда да отмени решението в обжалваните от него отхвърлителни
части и да постанови друго, с което ответниците „Стоянов – 06“ ЕООД и
„Декуманус“ ООД бъдат осъдени да заплатят пълния размер на
претендираните от общината суми след извършения частичен отказ от
исковете, претендирани като получени при отпаднало основание по трите
договора, съответно в размер на 4 979.91лв., 3 799.37лв. и 3 799.37лв., ведно
със законна лихва, считано от 09.03.2020г. до окончателното плащане на
задължението.
Към настоящето производство е присъединена и частна жалба на
Община Червен Бряг срещу определение № 260128 от 29.01.2021г., с което е
оставена без уважение молбата на общината за изменение на постановеното
решение в частта му за разноските, възложени на страните.
Твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано.
Твърди, че извършеното в хода на производството плащане от страна на
ответника „Стоянов – 06“ ЕООД и направения във връзка с него отказ от иска
от страна на общината следва да бъдат зачетени при правилата на чл.78 ал.2
от ГПК, доколкото с поведението си ответниците са дали повод за завеждане
на иска в пълен размер и общината е сторила разноски в процеса съобразно
общата дължима сума. Твърди, че при определяне на разноските в полза на
5
ответника „Декуманус“ ООД и определяне на съотношението между уважена
отхвърлена част от иска следва да бъде съобразен първоначално предявения
размер на иска. Моли съда да отмени обжалваното определение и да
разпредели отговорността за разноски съобразно първоначалния размер на
предявения иск.
В депозирана за съдебно заседание от процесуален представител молба,
поддържа подадените жалби и моли съда да ги уважи. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Стоянов – 06“ ЕООД със седалище гр.Варна в
срока по чл.263 от ГПК не е депозирал писмен отговор по въззивната жалба,
не е изразила становище по частната жалба. В съдебно заседание, редовно
призовани, не се явява представител, не изразява становище.
Въззиваемата страна „Декуманус“ ООД със седалище гр.Варна, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира направените за въззивно обжалване
разноски. Не изразява становище по частната жалба. В съдебно заседание,
чрез процесуален представител, моли съда да потвърди първоинстанционното
решение по отношение на „Декуманос“ ООД.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове от Община Червен Бряг срещу
„Стоянов – 06“ ЕООД и „Декуманус“ ООД солидарно с правно основание
чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД за сумите в размер на 4 989.91лв.,
представляваща неплатен остатък от подлежащо на възстановяване авансово
плащане, извършено по сключен между страните и развален договор за
инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 1; 3 799.37лв.,
представляваща неплатен остатък от подлежащо на възстановяване авансово
плащане, извършено по сключен между страните и развален договор за
инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 2; и 3 799.37лв.
претендирана като неплатен остатък от подлежащо на възстановяване
авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор
6
за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 3, ведно със законна
лихва, считано от 09.03.2020г. до окончателното плащане на задължението.
Първоначално предявените искове са предявени за пълния размер на
получените авансови плащания в общ размер на сумата 87 318лв., съответно
за всеки от трите договора: 34 566лв., 26 376лв. и 26 376лв., съединени с
искове за обезщетение за вреди от забава в плащането за периода от
11.01.2019г. /датата на отправена покана за доброволно плащане/ до
предявяване на иска в съда в общ размер на 8 853.07лв., съответно за всеки
от трите договора 3 504.61лв., 2 674.23лв. и 2 674.23лв. С определение на
първоинстанционния съд от съдебно заседание от 27.11.2020г. е прекратено
производството по делото по исковете за главници за разликите над
4 989.91лв. до 34 566лв. по първия договор и за разликите над 3 799.37лв. до
26 376лв. по другите два договора и по трите иска за обезщетение за вреди от
забава в плащането до завеждане на иска в съда. Не е спорно че частичният
отказ от исковете е предприет от ищеца поради извършено от ответника
„Стоянов – 06“ ЕООД плащане в хода на производството в размер на сумата
85 000лв. на 09.03.2020г.
Няма спор между страните по следните факти: съществуването между
въззиваемите дружества „Стоянов – 06“ ЕООД и „Декуманус“ ООД на
договор за учредяване на дружество по ЗЗД „Директ строй” от 29.11.2016г.
съществуването на правоотношение между общината и ДЗЗД „Директ строй”;
по три договора за изработка; извършени авансови плащания в размери, както
следва: 34 566лв по договор № 1 и по 26 376лв. по договори № 2 и №3. Не е
спорно развалянето на трите договора поради неизпълнение на задължението
на изпълнителя.
Първият спорен въпрос пред въззивна инстанция е за погасителния
ефект на извършеното в хода на производството частично плащане. Именно
разликата между дължимата за връщане сума и погасената част от нея с
плащането от 09.03.2020г. ще определи и доказаната и основателна част от
претенцията на общината.
На първо място въззивният съд намира, че при определяне на
погасените суми с частичното плащане от 09.03.2020г. следва да бъдат
съобразени дължимите суми, към момента на предявяване на исковете.
7
Претенциите на ищеца са за главници - за връщане на получени по развалени
договори суми в общ размер на 87 318лв, възникнала от момента на разваляне
на договорите и претенция за лихви по реда на чл.86 ал.1 от ЗЗД, дължими от
момента на поканата за изпълнение. Следва да се отбележе, че по делото
липсват доказателства за връчване изпълнителя по договорите на покана от
Общината изх.№ 38-00-0531/1/ от 11.01.2019г., даваща 14 дневен срок за
връщане на получените авансови суми. Втората покана изх.№ 38-00-1531-/2/
от 17.07.2019г., даваща нов 14 дневен срок за плащане, е получена от
гражданското дружество, видно от съдържанието на писмо от 29.07.2019г. до
общината. Поради което и доказаното по делото начало на забавата на
задължението за връщане на авансовите вноски следва да бъде свързано с
изтичането на 14 дневния срок, считано от 29.07.2019г.
Плащането на 09.03.2020г., в хода на производството, е в размер на
сумата 85 000лв., недостатъчна да покрие претенциите за главници в общ
размер на сумата 87 318лв. и натрупаните към този момент лихви.
С Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. по тълк.дело № 3/2017г.
на ОСГТК на ВКС е прието задължително тълкуване относно частично
изпълнение на парично задължение и редът за погасяването им. Съгласно
тълкуването на нормата на чл.76 от ЗЗД, редът за погасяване на парични
задължения се определя по уговорено общо съгласие на длъжника и
кредитора. Ако липсва такова общо съгласие, се прилага поредността,
предвидена в чл.76 ал.1 и ал. 2 от ЗЗД. Когато длъжникът предложи
изпълнение и това частично изпълнение е различно от договореното или
определено в закона погасяване на задълженията, но е прието от кредитора,
нормата на чл.76 от ЗЗД не се прилагат. Прието е, че за погасяване на
парични задължения се прилага правилото на чл.76 ал.2 от ЗЗД като
задължението се състои от главница и лихва. Под лихва следва да се има
предвид и паричното задължение на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, дължимо
по силата на закона при неизпълнение на парично задължение съобразно
неговия падеж.
С задължителното тълкуване на нормата на чл.76 от ЗЗД и при наличие
на възникнали задължения за връщане на получени суми при отпаднало
основание и за обезщетение за забава от неизпълнение на задължението за
връщане, на първо място следва да се прецени има ли съгласие на страните за
8
реда за погасяване на задълженията. Ако не се установи такова съгласие, то
когато има предложено изпълнение на частично задължение и то е прието от
кредитора като са погасени задълженията в определена поредност чрез
погасяване на главница, то тогава не се прилага правилото на чл.76 от ЗЗД. В
този смисъл решение № 38 от 15.05.2020г. по търг.дело № 2022/17г. на 2-ро
т.о. на ВКС.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните и кредитирано от
въззивния съд изцяло, съдът приема за установено, че в банковото извлечение
за дата 09.03.2020г. за преведената сума от „Стоянов – 06“ ЕООД като
основание е посочено по кредитни известия. Представени са по делото три
броя кредитни известия съответно №№ 46, 47 и 48 от 30.01.2020г. към
фактури №№ 6, 7 и 8 от 17.01.2018г. за авансовите плащания по трите
договора. Установено е от експерта, че счетоводните записвания при ДЗЗД
„Директ Строй“ и в Община Червен бряг на извършените плащания са
еднакви. Салдото по сметка 411 „Клиенти“, аналитична партида Община
Червен бряг, при ДЗЗД „Директ строй“ е кредитно в размер на сумата
2 318лв. Салдото по сметка 402 „Разчети с доставчици по аванси“, аналитична
партида ДЗЗД „Директ строй“, е в размер на сумата 2 318лв.
При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно
парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата,
длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е
обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното
изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76 ал.2 от
ЗЗД.
Предвид на установеното с експертизата, че кредиторът Община Червен
бряг е приел предложеното парично задължение и счетоводно е отнесъл
полученото плащане към погасяване първо на главницата, то това е в интерес
на длъжника и следва да се приеме погасяването в приетата в счетоводството
на кредитора поредност на погасяване на задълженията. Установено е по
делото приемане на предложеното изпълнение със счетоводно отразяване на
намаляване на задължението за главница, поради което и този избор на
9
кредитора го обвързва и същият не може по-късно в производството по
делото с молба от 08.10.2020г. да го променя и с плащането да твърди
погасяване на задълженията по реда на чл.76 ал.2 от ЗЗД в поредност
разноски, лихви, главница.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че с частичното
плащане на 09.03.2020г. са погасени части от дължимите за връщане
авансови плащания до размера на сумата общо 2 318лв. Същата сума, като
сбор по трите договора, отнесена към всеки от тях е съответно: 917.61лв по
обособена позиция № 1 и по 700.19лв. по обособени позиции №№ 2 и 3.
По отношение на отговорността на въззиваемите дружества, участници
в дружество по ЗЗД „Директ строй“ към въззивника във връзка с
изпълнението, респективно последиците от развалянето на процесните
договори, настоящият състав на въззивната инстанция намира, че е налице
солидарност по следните съображения:
Поначало отговорността на съдружниците в гражданско дружество не е
солидарна, защото такава солидарност не е предвидена в закона - тя е
разделна и всеки съдружник отговаря според дела си в дружеството.
Диспозитивният характер на уредбата дава възможност на съдружниците
да определят и различен начин за разпределение на отговорността, без оглед
размера на дяловете. Както теорията, така и съдебната практика приема, че
съдружниците могат да уговорят солидарност за задължения както в договора
за гражданско дружество, сключен между тях, така и в договора с трето лице
/в този смисъл определение № 101 от 22.02.2017г. по ч. т. д. № 1809/2016 г., I
т. о. на ВКС/.
Като доказателства по делото са представени договор за учредяване на
дружество ДЗЗД „Директ строй“ от 29.11.2016г. и и анекс № 1 към него от
19.01.2017г. Видно от съдържанието на договора за учредяване на дружество
ДЗЗД „Директ строй“, въззиваемите дружества са уредили в Глава VI своите
права и задължения във връзка с упражняваната от тях дейност, свързана с
участие в процедури по възлагане на обществени поръчки. Съгласно чл.29
ал.1 от договора, са предвидили изрично да носят солидарна отговорност за
участието в обществени поръчки. В този смисъл е и чл.3 от Анекс № 1 към
договора за учредяване на дружество ДЗЗД „Директ Строй“, съгласно който
10
изрично е предвидена солидарна отговорност във връзка с процесните
договори, подробно описани в т.1 от същия. В чл.29 ал.3 се сочи, че „всички
членове на обединението отговарят солидарно при изпълнение и участие в
обществени поръчки и разделно в отношенията им с трети лица“.
Участниците в дружеството са предвидили и самостоятелна отговорност за
вредите, причинени на трети лица от виновното поведение на някой от
участниците в дружеството, т. е. разделност на отговорността - чл.29 ал.6 и
ал.7. Тълкувайки общата воля на договарящите се съобразно правилата на
чл.20 от ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че „Стоянов-06“ ЕООД и
„Декуманус“ ООД са предвидили солидарна отговорност във връзка със
своите задължения по конкретно описани договори за обществени поръчки и
разделна отговорност при правоотношения с трети лица.
Съобразно гореизложеното съдът намира, че солидарността между
участниците в гражданското дружество за поети от дружеството задължения
към възложителя по обществени поръчки е изрично уговорена по смисъла на
чл.121 от ЗЗД. Поради което и въззиваемите дружества носят солидарна
отговорност към Община Червен бряг, доколкото възстановяването на
заплатените авансови плащания по процесните договори е свързано с
изпълнението, респективно неизпълнението на сключените от дружеството с
възложителя договори.
С оглед на така установеното въззивният съд намира, че дължимият
остатък по ищцовата претенция, след заплатената от „Стоянов – 06“ ЕООД
сума в размер на 85 000лв., възлизащ на 2 318лв., следва да бъде заплатен от
„Стоянов-06“ ЕООД и „Декуманус“ ООД солидарно.
На основание чл.86 от ЗЗД и направеното искане в полза на общината
следва да бъде присъдена законна лихва, считано от 09.03.2020г., съобразно
изричното изявление на общината в молбата за отказ от исковете.
Когато с исковата молба се претендира солидарно осъждане на няколко
ответници, както е в настоящия случай, съдът дължи произнасяне първо
налице ли е солидарност и, ако намери, че такава няма, се произнася доколко
всеки един от ответниците дължи и в какъв размер. Когато е сезиран за нещо
повече от действително дължимото /при солидарността е така – солидарният
кредитор има право да търси цялото вземане, а солидарния длъжник е
11
отговорен към кредитора за целия дълг/, съдът не само има право, но е
длъжен да се произнесе и за “по-малкото”. В случая първоинстанционният
съд е изложил в мотивите си съображения, че искът за солидарно осъждане на
двамата ответника, е неоснователен, след което е разгледал какво дължи
всеки от тях. Вярно е, че липсва изричен диспозитив, с който отхвърля
ищцовата претенция за солидарното осъждане на двамата ответника, но при
наличие на изрично оплакване във въззивната жалба срещу осъждането на
всеки от ответниците за определен размер, няма пречка и при липсата на
изричен отхвърлителен диспозитив въззивният съд да отмени постановените
осъдителните диспозитиви разделно срещу ответниците и вместо тях да
постанови солидарното им осъждане.
Първоинстанционният съд, пристъпвайки към осъждане на всеки от
ответниците за определен размер от претенцията е допуснал постановяване на
отхвърлителни диспозитиви свръх петитум, тъй като е отхвърлил искове
срещу всеки от ответниците до размера на цялата претендирана общо от
двамата сума. По този начин съдът е постановил диспозитиви, с които е
излязъл извън рамките на поисканото от ищеца. Поради което и с оглед
обжалването на отхърлителните диспозитиви срещу двамата ответници, част
от тях, излизащи извън рамките на предявения иск до размера на сумата общо
12 578.65лв. по трите договора, следва да бъдат обезсилени. За да определи
размера на произнасянето свръх петитум, въззивният съд изчисли какъв би
следвало да е отхвърлителния диспозитив по всеки от договорите и го
раздели съобразно приетото от първата инстанция съотношение на
задължението между двамата ответници. Или при уважена част от иска по
позиция № 1 в общ размер на 917.61лв. /871.73лв. + 45.88лв./,
отхвърлителният диспозитив следва да е в общ размер на 4 062.30лв., за всеки
от ответниците съответно 3 859.19лв. и 203.12лв. Поради което и за
горниците над тези суми до 4 979.91лв. решението следва да бъде обезсилено.
По отношение на позиции №№ 2 и 3: уважената част от претенцията е
700.16лв., а отхвърлителният диспозитив следва да е в общ размера на сумата
3 099.21лв., съответно 2 944.25лв. и 154.96лв. за всеки от ответниците. За
горниците над тези суми до 3 799.37лв. отхвърлителните диспозитиви следва
да бъдат обезсилени.
По претенциите за разноски и по частната жалба срещу определението
12
по реда на чл.248 от ГПК:
Отговорността за разноски по чл.78 от ГПК е ограничена обективна
отговорност, изградена изцяло върху идеята на законодателя за отговорност
за неоснователни действия.
С определение № 277 от 14.05.2014г. по ч.гр.д.№ 2432/2014 г. на ВКС, І
г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, е прието, че в определени
случаи ищецът има право да бъде обезщетен за сторените разноски при
прекратяване на делото, въпреки че той е десезирал съда чрез отказ или
оттегляне на иска, при наличието на данни, че ответникът с поведението си е
дал повод за завеждане на делото. В редица други определения на ВКС по
реда на чл.274 ал.3 ГПК, е постановено, че в подобна хипотеза поведението
на ответника подлежи на преценка и той няма право на разноски, ако е станал
причина за предявяването на иска, независимо, че производството по делото е
било прекратено поради отказ или оттегляне на исковата молба, /определения
по ч.гр.д. № 275/2010 г. на ІV г.о., ч.гр.д.№ 205/2012 г. на І г.о., ч.гр.д.№
6176/2014 г. на ІV г.о., и др./.
От ищеца е направено искане за присъждане на направените по делото
разноски и отделно искане за присъждане на разноски при прекратяване на
делото не е необходимо.
С оглед на така изложеното въззивният съд намира, че дължимите
разноски между страните следва да бъдат определени съобразно размера на
първоначално предявените искове и съответната уважена или отхвърлена
част от тях с решението. Поради което и дължимите в полза на ищеца, сега
въззивник разноски от двамата ответници са в общ размер на сумата
8 385.34лв., или по 4 192.67лв. от всеки от тях. Уговорената солидарност в
отношенията между съдружниците в гражданското дружество в отношенията
с общината по договорите за обществена поръчка не може да се разпростре и
към разноските, направени от страната в производството пред съда, поради
което и същите следва да бъдат осъдени разделно и по равно за задължението
за разноски. Дължимите в полза на въззиваемото дружество „Декуманус“
ООД разноски за първа инстанция съобразно отхвърлената част от исковете
са в размер на сумата 322.21лв.
Поради което и определението на първоинстанционния съд, с което е
13
оставена без уважение молбата на общината по чл.248 от ГПК следва да бъде
отменено и вместо него въззиваемите дружества да бъдат осъдени да заплатят
на Община Червен бряг съответно „Стоянов – 06“ ЕООД още сумата
2 549.36лв. и „Декуманус“ ООД още сумата 4 106.18лв. Решението в частта
му, с която Общината е осъдена да заплати на „Декуманус“ ООД направените
по делото за първа инстанция разноски следва да бъде отменено за разликата
над 322.21лв. до присъдените 2 992.17лв.
За въззивна инстанция разноските следва да бъдат определени
съразмерно предмета на въззивно обжалване и уважената част от иска. При
определяне на съотношението към уважената част от иска следва да бъде
добавена и обезсилената част от първоинстанционното решение. В полза на
въззивника Община Червен бряг следва да бъде присъдена сумата общо
990лв. или по 495лв. срещу всеки от въззиваемите. В полза на въззиваемото
дружество „Декуманус“ ООД следва да бъде присъдена сумата 371.36лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивно производство.
Претенция от „Стоянов – 06“ ЕООД за присъждане на разноски няма.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260390 от 23.12.2020г. по търг.дело № 50/20г.
по описа на Варненски окръжен съд, в частите му, с които са отхвърлени
предявените от Община Червен бряг срещу „Стоянов - 06“ ЕООД със
седалище гр.Варна и „Декуманус“ ООД със седалище гр.Варна осъдителни
искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД, произнесено свръх
петитум както следва:
срещу „Стоянов – 06“ ЕООД за разликата над 3 859.19лв. до 4 979.91лв.,
претендирана като неплатен остатък от подлежащо на възстановяване
авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор
за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 1; за разликата над
2 944.25лв. до 3 799.37лв., претендирана като неплатен остатък от подлежащо
на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен между страните
и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 2
и за разликата над 2 944.25лв. до 3 799.37лв., претендирана като неплатен
14
остатък от подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по
сключен между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по
обособена позиция № 3 и
срещу „Декуманус“ ООД за разликата над 203.12лв. до 4 979.91лв.,
претендирана като неплатен остатък от подлежащо на възстановяване
авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор
за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 1; за разликата над
154.96лв. до 3 799.37лв., претендирана като неплатен остатък от подлежащо
на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен между страните
и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 2
и за разликата над 154.96лв. до 3 799.37лв., претендирана като неплатен
остатък от подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по
сключен между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по
обособена позиция № 3.
ОТМЕНЯВА решение № 260390 от 23.12.2020г. по търг.дело № 50/20г.
по описа на Варненски окръжен съд, в частите му, с които:
„Стоянов – 06“ ЕООД със седалище гр.Варна е осъдено да заплати на
Община Червен бряг сумата 871.73лв., представляваща неплатен остатък от
подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен
между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по
обособена позиция № 1 и в частта с която е отхвърлен иска за разликата над
871.73лв. до 3 859.19лв.; в частта, с която е осъдено да заплати сумата
665.18лв., представляваща неплатен остатък от подлежащо на възстановяване
авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор
за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 2 и в частта , с която
е отхвърлен искът за разликата над 665.18лв. до 2 944.25лв.; в частта, с която
е осъдено да заплати сумата 665.18лв., представляваща неплатен остатък от
подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен
между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по
обособена позиция № 3 и в частта , с която е отхвърлен искът за разликата
над 665.18лв. до 2 944.25лв. и
„Декуманус“ ООД със седалище гр.Варна е осъдено да заплати на
15
Община Червен бряг сумата 45.88лв., представляваща неплатен остатък от
подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен
между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по
обособена позиция № 1 и е отхвърлен иска за разликата над 45.88лв. до
203.12лв.; в частта, с която е осъдено да заплати сумата 35.01лв.,
представляваща неплатен остатък от подлежащо на възстановяване авансово
плащане, извършено по сключен между страните и развален договор за
инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 2 и е отхвърлен иска за
разликата над 35.01лв. до 154.96лв.; в частта, с която е осъдено да заплати
сумата 35.01лв., представляваща неплатен остатък от подлежащо на
възстановяване авансово плащане, извършено по сключен между страните и
развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 3 и е
отхвърлен иска за разликата над 35.01лв. до 154.96лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Стоянов – 06“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на
управление гр.Варна, ул.“Ивац“ № 3, ап.партер, ЕИК ********* и
„Декуманус“ ООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна,
ул.“Дръзки“ № 12, ЕИК *********, като съдружници в ДЗЗД „Директ строй“
ЕООД, да заплатят на Община Червен бряг, с адрес гр.Червен бряг“
ул.“Антим I“ № 1, БУЛСТАТ *********, СОЛИДАРНО сумата 2 318лв.,
представляваща неплатен остатък от подлежащо на възстановяване авансово
плащане, извършено по сключени между страните и развалени три договора
за инженеринг от 08.12.2017г., от която: по обособена позиция № 1 – сумата
971.61лв., по обособена позиция № 2 – сумата 700.19лв. и по обособена
позиция № 3 – сумата 700.19лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението на
основание чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на Община Червен бряг срещу „Стоянов – 06“ ЕООД
със седалище гр.Варна и „Декуманус“ ООД със седалище гр.Варна за
заплащане СОЛИДАРНО за разликата над 2 318лв. до 12 578.65лв.,
претендирана като неплатен остатък от подлежащо на възстановяване
авансово плащане, извършено по сключени между страните и развалени три
договора за инженеринг от 08.12.2017г., от които: по обособена позиция № 1
за разликата над 971.61лв. до 4 979.91лв., по обособена позиция № 2 за
16
разликата над 700.19лв. до 3 799.37лв. и по обособена позиция № 3 за
разликата над 700.19лв. до 3 799.37лв.
ОТМЕНЯВА определение № 260128 от 29.01.2021г. по търг.дело №
50/20г., с което молбата на Община Червен бряг по чл.248 от ГПК е оставена
без уважение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 260390 от 23.12.2020г. по търг.дело № 50/20г. по
описа на Варненски окръжен съд, в частите му за разноските, като
ОСЪЖДА „Стоянов – 06“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на
управление гр.Варна, ул.“Ивац“ № 3, ап.партер, ЕИК ********* да заплати на
Община Червен бряг, БУЛСТАТ *********, над присъдената с
първоинстанционното решение още сумата 2 549.36лв. /две хиляди петстотин
четиридесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
дължими разноски за първа инстанция.
ОСЪЖДА „Декуманус“ ООД със седалище гр.Варна, адрес на
управление гр.Варна, ул.“Дръзки“ № 12, ЕИК *********, да заплати на
Община Червен бряг, БУЛСТАТ *********, над присъдената с
първоинстанционното решение още сумата 4 106.18лв. /четири хиляди сто и
шест лева и осемнадесет стотинки/, представляваща дължими разноски за
първа инстанция.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която Община Червен бряг е
осъдена да заплати на „Декуманус“ ООД със седалище гр.Варна направените
пред първа инстанция разноски за разликата над 322.21лв. до 2 992.17лв.
ОСЪЖДА „Стоянов – 06“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на
управление гр.Варна, ул.“Ивац“ № 3, ап.партер, ЕИК ********* да заплати на
Община Червен бряг, БУЛСТАТ *********, сумата 495лв. /четиристотин
деветдесет и пет лева/, представляваща дължими разноски за въззивна
инстанция инстанция.
ОСЪЖДА „Декуманус“ ООД със седалище гр.Варна, адрес на
управление гр.Варна, ул.“Дръзки“ № 12, ЕИК *********, да заплати на
Община Червен бряг, БУЛСТАТ *********, сумата 495лв. /четири стотин
деветдесет и пет лева/, представляваща дължими разноски за въззивна
инстанция.
17
ОСЪЖДА Община Червен бряг, с адрес гр.Червен бряг“ ул.“Антим I“
№ 1, БУЛСТАТ *********, да заплати на „Декуманус“ ООД със седалище
гр.Варна, ЕИК *********, сумата 371.36лв. /триста седемдесет и един лева и
тридесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски за въззивна
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18