Решение по дело №67504/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3808
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20211110167504
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3808
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110167504 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
26.04.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА

при секретаря ЕД като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 67504/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подаден е искова молба от „СВ“ АД срещу ХР. ИЛ. Д. и М.И. Д.-Димитрова, в която
се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение, възникнало по силата на
договор при общи условия, като ищецът бил предоставял на ответника ВиК услуги, а
1
именно за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Поддържа,
че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, съобразно общите условия и
Наредба № 4 за обект – недвижим имот, находящ се в с. ......................... Навежда доводи, че
ежемесечно се фактурирали потребените ВиК услуги за имота, като за период от 01.08.2019
г. до 04.06.2021 г. задължението на ответника било в размер на 3404,01 лева. Излага
съображения, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, но длъжникът бил подал възражение, от което извежда правния си интерес да предяви
исковете. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно по равно
претендираните суми, както и да бъдат присъдени сторените разноски по делото, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника Д.,
като претенцията се оспорва. Твърди, че сумата, която се претендира е начислена без
основание и в противоречие с общите условия. Поддържа, че би могло да се дължат суми,
но само за реално извършена доставка и отвеждане на питейна вода, която следвало да бъде
надлежно отчетена. Навежда доводи, че при отчитане на водомерите ищецът бил нарушил
релевантната нормативна уредба, което обосновава. Излага съображения, че страните не се
намирали в облигационно отношение. Прави възражение за погасителна давност, като
аргументира приложението на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Иска отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника Д.-
Димитрова, като претенцията се оспорва. Твърди, че сумата, която се претендира е
начислена без основание и в противоречие с общите условия. Поддържа, че би могло да се
дължат суми, но само за реално извършена доставка и отвеждане на питейна вода, която
следвало да бъде надлежно отчетена. Навежда доводи, че при отчитане на водомерите
ищецът бил нарушил релевантната нормативна уредба, което обосновава. Излага
съображения, че страните не се намирали в облигационно отношение. Прави възражение за
погасителна давност, като аргументира приложението на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Иска
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с с първаначално обективно, кумулативно и пасивно
субектвино съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна вода по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните
2
стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2.
продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за отвеждането на
отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съдът намира, че доколкото качеството собственик, съответно лице с учредено
вещно право на строеж или ползване е предпоставка за възникване на твърдяното от ищеца
договорно облигационно отношение, то именно той носи тежестта да докаже, че ответникът
има това качество. В случая по делото не са ангажирани, респ. не са събрани доказателства,
че ответника е собственик или лице с учредено вещно право на строеж или ползване за
обект – недвижим имот, находящ се в с. ........................, поради което и с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът следва да приеме
недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК.
Представения по делото и то не от ищеца, а чрез заключението на комплексната СТЕ
и ССчЕ, приемо-предавателен протокол № **********/13.05.2019 г. е само индиция, че за
ответниците (и то само за един от тях) са налице някакви права върху процесния имот.
Необходимо е да се изясни, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост
в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство.
Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел,
докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се
създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното
доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.
Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към
основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т.
нар. индиции или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но
преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата
от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други
косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от
доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко
доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени
средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите
3
лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански
процес не предвижда предустановени или формални доказателства. Те се преценяват
поотделно, но и в съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се
осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са
несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се
установява без съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината
относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда.
Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената
тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно
убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването
се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се
доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от обективната
действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден
в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото не е доказана първата материална
предпоставка, то е безспредметно изясняването на втората материална предпоставка с оглед
на която е прието и неоспорено заключението на комплексна СТЕ и ССчЕ, която преценена
съобразно чл. 202 ГПК, следва принципно да бъде кредитирана.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К,
наричани за краткост "общи условия", се определят редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. В случая
по делото не е представен препис от общите условия, които са били актуални за процесния
период, поради което и съдът не може да приеме, че е доказано пълно и главно, че ищецът е
спазил условията, за да извършва отчитането на потребената В и К услуга „на база“, поради
което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 30 от
Наредба № 4 изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а
за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази
4
наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. В тази насока трябва да се вземе
предвид и разпоредбата на чл. 35, ал. 1-6 от Наредба № 4, съгласно която показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е
по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на
длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в
жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. В случая ищецът нито
е сочил, която от хипотезите е налице, за да се извършва служебно отчитане на водомера – т.
нар. „отчитане на база“, нито е ангажирал каквито и да било писмени или други
доказателствени средства, за да се установи наличието на предпоставките за това.
Следователно, дори първата предпоставка да беше налице, то искът отново е неоснователен,
тъй като не са доказани предпоставките за отчитане на потребената вода при т. нар. „база“.
В тази насока трябва да се посочи, че ако съдът кредитира представения приемо-
предавателен протокол, то изчисленията е следвало да се извършат на базата на реален отчет
– поради монтирането на водомер, а не чрез изчисляване на базата пропусквателнат
способсност на водопровода, непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1,0 м/я за период до предишния извършен
реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат само ответниците. Последните са поискали присъждането на разноски, като са
доказали, че им е била предоставена безплатна правна помощ, поради което на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв. следва да се присъди на
процесуалните представители сумата от по 150,00 лева, представляващи деловодни разноски
5
за първоинстанционното производство, а на процесуалните представители по заповедното
производство, сумата от по 50,00 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „СВ“ АД, ЕИК: ................., със седалище и адрес
на управление: гр. ..................... III“ № .................. срещу ХР. ИЛ. Д., ЕГН: ********** и
М.И. Д.-ДИМИТРОВА, ЕГН: ********** и двамата с адрес: с. ........................ 7, за признване
за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, че ХР. ИЛ. Д., ЕГН: ********** и
М.И. Д.-ДИМИТРОВА, ЕГН: ********** дължат разделно по равно на „СВ“ АД, ЕИК:
................., сумата от 3404,01 лева, представляващи незаплатена цена на доставени ВиК
услуги по договор при общи условия за периода 01.08.2019 г. до 04.06.2021 г. за недвижим
имот, находящ се в с. ........................, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.10.2021 г. по ч. гр. д. № 56901/2021 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „СВ“ АД, ЕИК: ................. да заплати на адв. НИКОЛАЙ ИЛЧЕВ ИЛЧЕВ, ЕГН:
**********, сумата от 150,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „СВ“ АД, ЕИК: ................. да заплати на адв. СВЕТЛОМИРА ЙОРДАНОВА
ДИМИТРОВА, ЕГН: **********, сумата от 150,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното възнаграждение
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „СВ“ АД, ЕИК: ................. да заплати на адв. КРАСИМИРА ИГНАТОВ Б., ЕГН:
**********, сумата от 50,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „СВ“ АД, ЕИК: ................. да заплати на адв. М.Л. Л., ЕГН: **********, сумата от
50,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!

6
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7