№ 503
гр. София, 05.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20221110152921 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от процесуалния представител на длъжника E. Д. З. - адв. Т.
Р. П., САК, с искане за допълване на определение № 10971 от 22.03.2023г. в частта за
разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1,
т.2 ЗА за оказаното процесуално представителство по настоящото дело.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от заявителя. Излага
съображения в насока недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение,
съответно намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е
направено от легитимирана страна в преклузивния срок. По същество е неоснователно
по следните съображения:
Настоящото производство е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на ..... срещу E. Д. З.. На 14.10.2022г. е издадена заповед за
изпълнение. Същата е редовно връчена на длъжника на 08.03.2023г., който в срока по
чл. 414 ГПК е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и е направил искане за
присъждане на разноски за осъщественото безплатно процесуално представителство.
Същевременно с молба с вх. № 68054/13.03.2023г. заявителят е посочил, че
задължението, предмет на издадената заповед за изпълнение е погасено, поради което
моли делото да бъде прекратено с оглед липса на правен интерес от продължаване на
производството.
С определение № 10971 от 22.03.2023г., съдът е прекратил производството по по
настоящото ч.гр.д. № 52921/2022г. по описа на СРС, 81 състав.
В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно исково
производство за установяване на вземането не може да се развие, поради което
сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от съда в заповедното
производство. Изключение обаче от това правило е налице в случай, че искът не е бил
предявен, поради плащане от страна на длъжника. В настоящия случай с оглед
становището на заявителя за плащане след образуване на заповедното производство и
прекратяване на производството, по което е издадена заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК, исков процес по чл. 422 ГПК не може да се развие. С извършеното
плащане длъжникът е признал дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение
1
по чл. 410 ГПК, съответно същият е дал повод за завеждане на делото, поради което
разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК от 01.09.2023г. на адвокат
Т. Р. П., САК, пълномощник на длъжника E. Д. З., ЕГН **********, с искане за
допълване на определение № 10971 от 22.03.2023г., по описа на СРС, 81 състав, в
частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.2 ЗА на адв. Т. П..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2