№ 35002
гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110112562 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от адв. Х. Й. – процесуален представител на ищеца А. М. Ч.,
по чл. 248, ал. 1 ГПК , с което се иска изменение на постановеното по делото решение
в частта за разноските. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в
частта относно присъдените разноски в полза на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ на ищеца, като оплакванията се свеждат до това, че съдът е присъдил
адвокатско възнаграждение само по единия от предявените искове, а такова следвало
да се присъди и за трите иска поотделно съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че делото не следва
да се окачествява като такова с ниска степен на фактическа и правна сложност, като се
посочва, че трудностите за процесуалния представител се изразяват в необходимостта
да оборва възраженията на ответника, да подготвя и мотивира становища, да спазва
сроковете за обжалване, да прегледа и проучи документите по делото, да обсъди казуса
с ищеца, да подготвя и депозира документи в съда, да следи движението на делото, да
отстранява нередовности по указания на съда, да осъществява процесуално
представителство в съдебно заседание, евентуално да осъществява комуникация с
другата страна по спора, както и в извършването на други необходими
съдопроизводствени действия.
Ответникът по молбата – „фирма“ АД е депозирал становище, с което заявява
неоснователност на искането и моли за оставяне на молбата без уважение. Твърди, че
делото не е такова с фактическа и правна сложност. Посочва, че защитаваният интерес
по исковете е сходен, касае едно и също правоотношение, както и че така определеното
възнаграждение е правилно и законосъобразно.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че
е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
С Решение № 12065/08.07.2023 г., постановено по делото, съдът е уважил
предявените от А. М. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: /адрес/ офис 11 искове по
чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем Standart № 5883577/21.12.2022 г.,
сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане
1
на документи за отпускане на заема в размер на сумата от 197,54 лева поради
противоречие със закона; по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и
ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за
паричен заем Standart № 5883577/21.12.2022 г., сключен между страните, предвиждаща
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение в размер на 131,60 лева, поради противоречие със закон, както и
осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за сумата от 212,31 лева, представляваща
заплатена без основание сума във връзка с договор за паричен заем Standart №
5883577/21.12.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху
сумата от 50 лева, считано от 09.03.2023 г. до окончателното плащане, а върху сумата
от 162,31 лева, считано от 08.06.2023 г.
Възложил е на ответника присъдено в полза на процесуалния представител на
ищеца /представляван по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв./ адвокатско възнаграждение в
производството в размер на сумата от 480 лева с ДДС.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно
постъпилото искане. Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки
един от тях поотделно. На първо място следва да се отбележи, че не винаги
съединените искове налагат отделна защита. Това не е така, когато едната претенция е
обуславяща другата по такъв начин, че макар и съдът да я докладва, разглежда и да се
произнася с отделен диспозитив по нея, решението изцяло се определя от установените
факти и правните изводи по главния иск. При кумулативно съединени обусловени
искове често се наблюдава акцесорност, какъвто е и настоящият случай. Изложените в
мотивите на съдебния акт съображения не следва да бъдат преповтаряни. Съдът не
отстъпва от виждането си, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, в
каквато насока са аргументите на адв. Й.. Посочените процесуални действия, за които
се твърди, че придават сложност на делото, са типичните такива, които се предприемат
по всяко едно съдебно производство. Следва да се подчертае, че в Софийски районен
съд се наблюдава актуална тенденция на нарастване точно на този вид съдебни
производства, като многобройни са делата, по които ищецът потребител е едно и също
лице. За пълнота съдът отбелязва, че само по предявени от настоящия ищец искове
срещу кредитни институции в СРС са образувани 29 отделни искови производства с
идентичен предмет. В този смисъл този тип дела не се отличават с никаква фактическа
и правна сложност. Едно дело би могло да се окачестви като такова с фактическа
сложност, когато в предмета му са включени множество правоотношения, попълнено е
с голям обем от правнорелевантни факти, подлежащи на анализ, участие на повече
лица и т.н., а с правна сложност, когато са предявени искове с различен предмет /които
макар и съединени кумулативно не водят до положение, при което изходът от единия
иск да е обусловен от изхода на другия, както е в настоящия случай/, когато за
защитата са необходими по-специфични познания в материята, когато са проведени
повече на брой открити заседания и т.н. Искането за изменение на решението в частта
за разноските следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
12065/08.07.2023 г., по гр. д. № 12562/2023 г., по описа на СРС, 41 с-в, в частта за
присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв.
адвокатско възнаграждение, заявено с молба с вх. № 203182/14.07.2023 г., подадена от
адв. Х. Й., като пълномощник на Еднолично адвокатско дружество „фирма“.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3