№ 3541
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110202607 по описа за 2025
година
Производството е образувано по жалба на Д. В. Г. против електронен
фиш серия К № ***, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят подробно обосновава
срочността на жалбата. Твърди, че са изтекли приложимите давностни срокове
за ангажиране и реализиране на отговорността му. Излага доводи за допуснати
нарушения, изразяващи се в непосочването в самия ЕФ на срока, в който може
да бъде обжалван и пред кой съд. Моли ЕФ да бъде отменен. Претендира
разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и
не се представлява. В депозирана молба от мл. адв. Б. К. – процесуален
представител на жалбоподателя, се поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, като в допълнение се твърди, че липсват доказателства за
поставен пътен знак В-26 в процесния пътен участък, за одобрен и влязъл в
сила проект за организация на движението в района, фактическото поставяне
на пътния знак и техническата му изправност.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител. По делото са представени писмени бележки от юрк. В. и юрк.
М., в които са изложени доводи за правилност и законосъобразност на
обжалвания ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, същата е подадена в
предвидения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок (доколкото въззиваемата страна не
разполага с доказателства за датата на връчването на ЕФ видно от
съпроводително писмо за представяне на административнонаказателната
преписка, а след изискване от ОД МВР – Перник - също не е представена
разписка), от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Установява се от справката от ТД на НАП София, че глобата, наложена с
обжалвания ЕФ, е заплатена в пълен размер след подаване на жалбата в
рамките на изпълнителното производство, без установено надлежно връчване
на ЕФ, поради което не е налице хипотезата на чл.189, ал.10, т.4 от ЗДвП.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
С електронен фиш серия К № ***, издаден от ОДМВР-Перник, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя Д. В. Г.
била наложена глоба в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. На 10.03.2023 г. посоченият ЕФ бил връчен на нарушителя, като
на 24.03.2023 г. глобата била заплатена и на същата дата ЕФ влязъл в сила.
На 10.02.2024 г. в 00.24 ч. в гр. София по Околовръстен път до номер 87
с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „България“,
с мобилна система за видеоконтрол „CORDON М2” с радар № MD 1192 била
засечена скорост на движение на МПС марка и модел „***” с рег. № *** от
101 км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви условия) при
ограничение на скоростта от 80 км/ч за населено място, въведено с пътен знак
В-26. Автоматизираното техническо средство „CORDON М2” и по-конкретно
радар № MD 1192 е преминало периодична техническа проверка на 14.03.2023
г.
2
Към 10.02.2024 г. собственик на горепосочения лек автомобил бил
жалбоподателят Д. В. Г.. Въз основа на тези данни и предвид начина на
установяване на нарушението, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП бил издаден
ЕФ серия К № ***, с който на собственика на МПС Д. В. Г. на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП било наложено
наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства – снимков материал към ЕФ серия К №
***, справка за собственост на МПС с рег. № ***; протокол за използване на
АТСС рег. № 4332р-11631/12.02.2024 г. ведно със снимков материал на
разположението на АТСС и пътния знак, ежедневна форма на отчет, протокол
от проверка № 018-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по
метрология, преглед на вписан тип средство за измерване, решение за
одобрение на типа на уреда за измерване, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи; справка-картон на водача Г., разпечатки от
АИС АНД, сертификат за успешно завършен курс на обучение, електронен
фиш Серия К № ***, издаден от ОДМВР-Перник, разписка за връчването на
електронен фиш Серия К № ***, издаден от ОДМВР-Перник, квитанция за
извършено плащане, справка от ТД на НАП-София, проект за организация на
движението на Околовръстен път в района на административен № 87.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност,
тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана
по-горе фактическа обстановка.
От приложения по делото снимков материал към атакувания ЕФ, заснет
с преносима система за видеоконтрол „CORDON М2” с радар № MD 1192, се
установява, че на процесната дата - 10.02.2024 г. в 00:24:47 ч., с отразени
координати, е измерена скорост на движение от 105 км/ч, като са записани
датата, часа (включително и секундите), посоката на движение и е сниман
регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
собственост на жалбоподателя (видно от справката от ОПП-СДВР).
Приложеният по делото протокол за използване на АТСС е надлежно
съставен, съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на попълнената
ежедневна форма на отчет. Отразените в него часове на работа на мястото на
3
контрол съответстват на отразените начало и край на работа на АТС – от 23.30
ч. до 01.30 ч., в рамките на които попада и констатираното с обжалвания ЕФ
нарушение. Направена е и снимка на разположение на АТС на контролирания
пътен участък и снимка на пътния знак В-26.
Техническото средство - преносима видео-радарна система за контрол
„CORDON” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на
тези системи е една година, като АТСС и по-конкретно радар фабричен № MD
1192 е преминал проверка на 14.03.2023 г. От приложения по делото протокол
от проверка № 018-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по
метрология е видно, че мобилната система за видеоконтрол отговаря на
изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на
скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената
скорост попада в обхвата на уреда.
Видно както от отразеното в протокола за използване на АТСС и
снимковия материал, изготвен към него, така и от приложената по делото
схема за организация на движението се установява, че контролираният пътен
участък се намира на територията на гр. София и има поставен пътен знак В-
26 за ограничение за скоростта до 80 км/ч. Не са налице каквито и да било
съмнения относно реалното разположение пътния знак на мястото за контрол
(удостоверено и в протокола за използване на АТСС), неговата техническа
изправност, като поставянето му надлежно е предвидено и в одобрения проект
за организация на движението.
От приобщеното копие на електронен фиш серия К № ***, издаден от
ОДМВР-Перник, с инкорпорирана върху него разписка, се установява, че
същият е бил връчен на 10.03.2023 г., а от приобщената квитанция – че
наложената с него глоба е заплатена на 24.03.2023 г. Тези обстоятелства са
отразени и в разпечатките от АИС АНД.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът констатира, че от външна страна атакуваният фиш отговаря на
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП изисквания и съответства на утвърдения
със заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г на министъра на вътрешните работи
образец. Видно от съдържанието на електронния фиш са налице всички
4
изискуеми от закона реквизити: посочени са териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото
МПС, неговият собственик, описание на нарушението. От своя страна същите
данни са инкорпорирани и в приложения като веществено доказателствено
средство съобразно чл.189, ал.15 ЗДвП снимков материал, изготвен с
процесната радарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. Неоснователни са доводите в
жалбата за допуснато съществено нарушение, изразило се в непосочването в
самия ЕФ на срока, в който може да бъде обжалван и пред кой съд, тъй като
същото не е сред законоустановените реквизити на ЕФ, регламентирани в
чл.189, ал.4 от ЗдвП. Освен това по никакъв начин не е ограничило правото на
защита на жалбоподателя, който е реализирал същото посредством подаване
на настоящата жалба. Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и
съответстващата му правна квалификация. От съдържанието на електронния
фиш недвусмислено се извежда ограничението на скоростта в процесния
пътен участък, както и скоростта на движение на лекия автомобил.
Инкорпорирани са наименованието на техническото средство и неговият
уникален регистрационен номер, т.е. с необходимата конкретика, позволила на
съда да провери неговата изправност. По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че въведените във фиша данни са напълно
достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението. При описание на
нарушението в електронния фиш са посочени и обстоятелствата, които
обуславят повторността по см. на § 6 т. 33 ДР на ЗДвП - нарушението е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К
№ ***.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
извършването на процесното административно нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON” с радар № MD
1192, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по
контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за
установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
5
разпечатката от заснетото превозно средство с датата, часа, засечената скорост
на движение и регистрационния номер на автомобила представлява годно
веществено доказателствено средство, изготвено по предвидения в закона ред.
В приложеното извлечение от паметта на устройството, заснело извършеното
нарушение, са налични данни за процесното автоматизирано техническо
средство, посредством което е установено нарушението. От доказателствената
съвкупност по делото се установява, че процесното автоматизирано
техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип, нарушението е
констатирано в срока на одобряване на типа след като конкретното техническо
средство е преминало през надлежна първоначална и последваща периодична
проверка.Тук следва да се отбележи, че с измененията на ЗДвП, публикувани в
ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът е съобразен с изложените в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на
скоростта. В разпоредбата е добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, като разписаното негово легално определение в §6, т.65 от ДР
на ЗДвП дава яснота относно предметния му обхват. Съгласно цитираната
норма се касае за “уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”. В тези хипотези средството за измерване функционира без намесата
на контролния орган, чието задължение се заключава до неговото
позициониране, включване и задаване параметри на ограничението на
скоростта, без последващо интервениране, а след преустановяване на
контрола - изключване и демонтаж. Изрично в мотивите към законопроекта за
изменение и допълнение на ЗДвП е ангажирана като причина за въвеждане на
измененията становището на върховната съдебна инстанция, материализирано
в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд,
относно законосъобразността на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водачите чрез издаване на
електронни фишове. Съобразено се явява изискването за автоматизиран
6
процес при използването на мобилни технически средства, при който
единствената намеса на контролния орган се свежда до тяхното обслужване,
но не и упражняването на непосредствен контрол върху функционирането на
системата към момент на заснемане на нарушения, т.е. способът за
установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при стационарните
камери за скорост. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка, в това число и софтуера
за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган -
Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната
програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в
сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ:
измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. АТСС е
предназначено за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за
скорост. Уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС
само в автоматичен режим от статив (тринога) в стационарно положение при
временното му разположение на пътя. Установените данни за нарушения не
могат да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до тях на оператора,
като това важи и за процесите на съхранение и експорт на данни.
Присъствието или отсъствието на контролен орган по никакъв начин не оказва
въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението, тъй като измерването и регистрирането на скоростта и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично.
Следователно към датата на нарушението, за което е издаден
атакуваният електронен фиш - 10.02.2024 г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване
на електронен фиш не само при използване на стационарни технически
средства, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, като за въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване на зоната за контрол и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен включването
и изключването на мобилното техническо средство Наредбата въвежда
7
нарочен ред, който отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС. С оглед на това съдът приема, че
към момента на твърдяното нарушение, не само стационарните, но и
мобилните технически средства могат да бъдат използвани за установяване на
нарушения, които да бъдат санкционирани чрез издаване на електронен фиш.
Видно от снимковия материал към ЕФ измерената скорост на движение
на автомобила е била 105 км/ч, в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
101 км/ч. Именно тази коригирана скорост е била съобразявана при преценка
дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът
констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
„толеранс” и е отчетено превишение от 21 км/ч, което обстоятелство е в полза
на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, тъй като е превишил ограничението
на скоростта от 80 км/ч в населено място, въведено с пътен знак В-26.
Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, със скорост от
101 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната за движение със скорост до 80
км/ч, превишавайки разрешената скорост с 21 км/ч. От субективна страна
нарушението е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е следвало да съобрази
поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост
за пътния участък. Съзнавал е и обстоятелството, че по-малко от година преди
извършването на процесното нарушение с влязъл в сила електронен фиш му е
било наложено административно наказание, отново за нарушение на чл. 21 ал.
1 ЗДвП.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, като за размера на конкретното превишение
от 21 км/ч в населено място законодателят в разпоредбата на ал.1, т.3 от същия
текст е предвидил глоба в размер на 100 лв. АНО правилно е определил
наложеното на Г. наказание на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП в двоен размер
от 200 лева предвид извършването на нарушението в условията на
8
повторност. Настоящото нарушение е извършено на 10.02.2024 г., в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № ***, издаден от
ОДМВР-Перник за идентично нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което
е налице повторност по смисъла на т. 33, пар. 6 от ДР на ЗДвП. Видно от
приложената по делото разписка ЕФ серия К № *** е бил връчен на
10.03.2023 г. Същевременно както от приобщената по делото квитанция, така
и от отбелязването в картона на водача, глобата, наложена с ЕФ серия К №
***, е платена на 24.03.2023 г. С оглед на това и при съобразяване на
разпоредбата на чл.79б, ал.2 ЗАНН, съдът намира, че електронният фиш е
влязъл в сила на датата на плащане на наложената с него глоба – 24.03.2023 г.
поради което настоящото нарушение се явява извършено в едногодишен срок.
Следва да се отбележи, че обстоятелството на коя дата е влязъл в сила ЕФ е
правен извод и ирелевантно се явява погрешното й отбелязване в АИС АНД и
самия ЕФ от страна на ОПП-СДВР.
Нарушението не би могло да се квалифицира като маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН предвид стойността на превишението - 21 км/ч, и
то в рамките на населено място, което е повишило опасността от реализиране
на ПТП, както и множеството извършени нарушения от Г. видно от справката-
картон на водача.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че
административнонаказателното преследване се е погасило по давност. В
случая сроковете по чл. 82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като
касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл
в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Във връзка с
давността ЗАНН регламентира конкретна уредба в два случая: по отношение
на изпълнение на наказанието по влязъл в сила административно наказателен
акт ( чл. 82 от ЗАНН) и в разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН, които се отнасят до
административнонаказателното производство в частта, която се развива пред
административнонаказващия орган. В разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и 3 от
ЗАНН са предвидени сроковете, с изтичането на които не може да се образува
административно - наказателно производство пред административно
наказващия орган. Що се отнася до съдебната фаза на административно
наказателното производство, спрямо нея, изрична уредба в ЗАНН не се
9
съдържа, като по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в този
случай се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност по НК.
В глава IX от НК "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното
наказание", чл. 79 предвижда, че наказателното преследване се изключва
когато е изтекла предвидената в закона давност. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК
вр. чл. 11 ЗАНН административно наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Разпоредбата
на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо
лицето, срещу което е насочено преследването, но съгласно чл. 81, ал. 3 НК
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл. 80 НК. Предвид датата на извършване на
административното нарушение - 10.02.2024 г., съдът намира, че предвиденият
в закона давностен срок не е изтекъл към настоящия момент.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, както и
обстоятелството, че процесуалното представителство на институцията, издала
обжалвания акт, е осъществено само посредством депозирано писмено
становище, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № ***, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП на Д.
10
В. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. В. Г. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11