РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330105729 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищцата В. М. Б., ЕГН: **********, от **********************************, чрез
пълномощник адв. Г.П., е предявила против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, представлявано от Т. Я., Б.А.Р. и З.Н.Д., иск за
признаване на установено, че тя не дължи на ответника поради изтекла давност по
изпълнително дело № ****/**** г. на ЧСИ ****, рег. № ***, 1/3 от сумата от общо 3 162, 42
лева или сумата от 1 054, 14 лева, по изпълнителен лист от 23.02.2011 г., издаден по частно
гр. дело № 672/ 2011 г. на ПРС, XIX гр. с-в, от която: главница- 792, 12 лева по договор за
потребителски кредит № **************/ 05.07.2007 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Б.Ц.З.- наследодател на ищеца, законна лихва върху главницата
за периода от 13.01.2011 г. до 31.03.2021 г.- 824, 19 лева, неолихвяеми вземания (мораторни
лихви, обезщетения)- 570, 34 лева, разноски- 127, 25 лева, разноски по изпълнителното
дело- 150 лева и такси по Тарифата на ЗЧСИ- 698, 52 лева.
В исковата молба се твърди, че по изпълнителен лист от 23.02.2011 г., издаден по частно
гр. дело № 672/ 2011 г. на ПРС, XIX гр. с-в, Б.Ц.З., бил осъден да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, следните суми: главница- 792, 12 лева, ведно със законната лихва
от 13.01.2011 г., договорна лихва- 310, 48 лева, лихва за забава- 259, 86 лева, договор за
потребителски кредит № **************/ 05.07.2007 г., както и разноски: 27, 25 лева-
1
държавна такса и 100 лева- адвокатско възнаграждение. За събиране на сумата се образувало
изпълнително дело № ***/**** г. на ЧСИ ****, рег. № ***. Длъжникът починал на
16.08.2011 г., като на негово място била конституирана съпругата му- Г.П. П.а- З., която
обаче също починала по- късно- на 13.09.2014 г. и накрая като техен наследник била
конституирана ищцата, считано от 06.12.2014 г. Междувременно и вземането било
прехвърлено с цесия, поради което на 15.03.2017 г. като нов взискател по делото бил
конституиран ответникът. С разпореждане на ЧСИ от 03.11.2020 г. изпълнителното дело
било прекратено и ответникът образувал ново такова- изпълнително дело № ****/**** г. на
ЧСИ ****, рег. № ***. На ищцата като длъжник била изпратена ПДИ за това, че дължи
сумата от общо 4 097, 15 лева. Твърди се, че сумите по листа не били дължими поради
изтекла давност, като от момента на конституиране на ищцата като длъжник на 06.12.2014 г.
не били извършвани никакви изпълнителни действия. В тази връзка перемпция настъпила на
07.12.2016 г. и изпълнението следвало да се счита прекратено по силата на закона- чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК. Всички последващи действия били извършени по прекратено по закон
дело, поради което те не можели да прекъснат давността. Вземането по листа било изцяло
погасено по давност на 07.12.2019 г., поради което новообразуваното изпълнително дело се
явявало образувано по погасен по давност лист. С допълнителна молба посочва цената на
иска от 3 162, 42 лева, като мотивира правен интерес от иска за главницата и акцесорните
вземания. Претендира и разноски. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си
поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор,
с който оспорва предявения иск. Посочва се, че исковата молба била недопустима в частта,
надхвърляща наследствената квота на ищцата, доколкото по изпълнителното дело имало
петима наследници, като двама от тях били направили отказ от наследство. Твърди се, че
между Б.Ц.З.- наследодателят на ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил
сключен договор за кредит, като поради неизпълнение на задълженията на длъжника се
издал изпълнителен лист и се образувало изпълнително дело, по което били извършени
действия, прекъсващи давността. Били конституирани наследници на починалия длъжник,
до работодателите на които се изпратили запорни съобщения, а до лицата- ПДИ. За периода
30.08.2013 г.- 14.08.2014 г. по делото постъпили 5 вноски, включително и удръжки от
заплата, с които се прекъснала давността. На 14.01.2015 г. като взискател се присъединил
ТД на НАП, с което също се прекъсвала давността. Двама от наследниците направили
откази от наследство. На 15.03.2017 г. ответникът бил конституиран като нов взискател по
делото, като веднага поискал насрочване на опис на движими вещи, а до банки били
изпратени запорни съобщения. През м. юли- август 2017 г. постъпили суми за погасяване на
вземането, на 13.09.2017 г. се изпратило запорно съобщение до работодател, а на 29.03.2019
г. взискателят поискал опис на движими вещи на длъжниците. Изпълнителното дело било
прекратено, но по същия изпълнителен лист на 13.11.2020 г. било образувано ново
изпълнително дело- с № ****/**** г. на ЧСИ ****, рег. № ***, с което също се прекъсвала
давността. В случая нямало бездействие на взискателя, а извършените изпълнителни
действия прекъсвали давността. Посочва се, че не било необходимо непременно
2
изпълнителния способ да е успешен, за да се прекъсне давността, защото се изисквало
действието да е предприето. Следвало да се прави и разграничение между давностен и
перемпционен срок, като перемпцията била без правно значение за прекъсване на давността.
Според актуалната практика на ВКС, ТР № 2/ 2015 г. пораждало действие от датата на
обявяването му и то само за висящите изпълнителни производства, а не за вече
приключилите. Пренесено към настоящия случай, от образуване на първото изпълнително
дело до 26.06.2015 г. действало ППВС № 3/ 1980 г. и погасителна давност не течала,
независимо от извършените действия, като след този период вече били извършени
множество действия, които я прекъсвали. Във връзка с цесията, прехвърлила вземането,
новият кредитор бил уведомил длъжника, чрез изпращане на писмо на адреса му и макар че
там то не било получено, била положена дължимата грижа лицето да бъде информирано.
Нямало пречка спрямо наследника това да стане и в настоящия исков процес. Моли за
отхвърляне на иска. Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
разноските на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
С допълнителни молби ищецът посочва, че в ПДИ не било упоменато, че по
изпълнителното дело имало и други длъжници, като от ищцата се търсела цялата сума, но
след проверка на нещата се установило, че по делото били конституирани трима наследници
и всеки отговарял за по 1/3 част от дълга, в който смисъл се прави и уточнение на
претенцията. Взема се и писмено становище по отговора на ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по частно гр. дело № 672/ 2011 г. на ПРС, XIX гр. с-в, на 23.02.2011 г. е
издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение № 806/ 14.01.2011 г., по
силата на който Б.Ц.З. е бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
следните суми: главница- 792, 12 лева, ведно със законната лихва от 13.01.2011 г., договорна
лихва- 310, 48 лева, лихва за забава- 259, 86 лева, договор за потребителски кредит №
**************/ 05.07.2007 г., както и разноски: 27, 25 лева- държавна такса и 100 лева-
адвокатско възнаграждение.
Видно от удостоверения за наследници, Б.Ц.З. е починал на 16.08.2011 г. и като свои
законни наследници е оставил следните лица: съпруга- Г.П. П.а- З., починала на 13.09.2014
г. и деца на починалия преди него на 31.10.2009 г. негов брат Д.Ц.З.- дъщери Р.Д. З. и
Ц.Д.П..
От своя страна след смъртта си съпругата Г.П. П.а- З. е оставила като свои законни
наследници: дъщеря- ищцата и синове- П.М.Б. и Р.М.Б..
Като писмени доказателства по делото са представени копие от договора за кредит, както
и договор за цесия от 10.01.2017 г., с който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
прехвърлила на ответника свои вземания по кредити, сред които и това по процесния
изпълнителен лист. Приложени са още пълномощно за уведомяване за цесията,
потвърждение за цесията и уведомление до адреса на длъжника, върнато в цялост.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 04.05.2011 г. „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувала против Б.Ц.З. изпълнително дело № ***/**** г. на
3
ЧСИ ****, рег. № ***. Извършени са справки за имущественото състояние на длъжника до
различни институции- НАП, община, имотен регистър, НОИ. След като се е установило, че
длъжникът е починал, на негово място е била конституирана съпругата му, за която също са
изискани справки. До нея е била изпратена и ПДИ, получена на адреса й на 23.03.2012 г.
Като длъжници са били конституирани и децата на починалия брат на длъжника (двете му
дъщери), до които също са изпратени ПДИ, получени на 31.05.2013 г. Наложени са били и
запори върху трудовите възнаграждения на тези лица, съответно от дати 25.06.2013 г.,
08.01.2014 г. и 24.05.2014 г., като са постъпили и плащания от тях, с които са били погасени
такси по изпълнението (протокол на лист 179). След смъртта на съпругата на
първоначалния длъжник, на 08.12.2014 г. на нейно място са конституирани децата й-
ищцата и двама сина, които обаче веднага са направили отказ от наследството на майка си.
С разпореждане от 14.01.2015 г. по отношение на ищцата е била присъединена Държавата
като взискател. С постановление на ЧСИ от 10.02.2016 г. е спряно принудителното
изпълнение по отношение на направилите откази от наследство и то е продължило по
отношение на останалите трима наследници. С молба от 15.03.2017 г. като нов взискател е
конституиран ответникът, придобил вземането по листа с договора за цесия. С
разпореждане от 27.04.2017 г. е насрочен опис на движими вещи на ищцата, както и на
останали двама длъжници. След изискани справки за банкови сметки на длъжниците, са
наложени и запори на техни сметки. До ищцата на 13.09.2017 г. е наложен запор върху
трудовото й възнаграждение, като с връчена лично ППИ на 01.07.2019 г. е насрочен опис на
движими вещи. По искане на взискателя с постановление на ЧСИ от 03.11.2020 г. е
прекратено изпълнителното дело, за което длъжниците са уведомени чрез съобщения, като
са били вдигнати и наложените запори.
С молба на ответника от 13.11.2020 г. по процесния изпълнителен лист е образувано ново
изпълнително дело- № ****/**** г. също по описа на ЧСИ ****, рег. № ***. След получени
справки за наследници, на 10.03.2021 г. като длъжници са конституирани същите
наследници, както и по предходното изпълнително дело, за които е започнало имуществено
проучване чрез изискване на справки, като са били изпратени и ПДИ. Също е била
присъединена и Държавата като взискател. По отношение на ищцата изпълнението е било
спряно във връзка с допуснато обезпечение по настоящото дело.
Копие от двете описани изпълнителни дела са приложени към настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази
връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния
лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото
производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в
подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били
погасени поради общата петгодишна давност, а и с оглед бездействието на кредитора по
принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от
което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
От значение в случая са единственото предприетите от и срещу ищцата като длъжник
4
действия по изпълнението, защото между наследниците няма солидарност и всеки отговаря
до размера на своята наследствена квота. В този смисъл извършените плащания в хода на
изпълнението, за които има данни на гърба на листа, както и доказателства по първото изп.
дело, не се влияят по никакъв начин за прекъсването на давността по отношение на ищцата,
доколкото плащанията не са правени от нея, а от останалите наследници и така касаят само
техния дял от дълга.
С ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за
вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. От приложеното първо изпълнително дело е видно, че по
същото единственото валидно изпълнително действие спрямо ищцата като длъжник след
конституирането й е присъединяването на НАП на 14.01.2015 г., доколкото принципно
според постановката на ТР присъединяването на взискател е валидно изпълнително
действие. Останалите действия (като изискване на справки за проучване) не са насочени към
приложение на определен изпълнителен способ, поради което и не представляват
изпълнителни действия. Следващото изпълнително действие е насроченият опис на
движими вещи на ищцата от 07.06.2017 г. В случая е без значение дали реално е бил
извършен този опис или не, защото не е необходимо предприемането на действие от
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да
се счита давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 буква „в” от
ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия, а
не „извършване“. В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна
практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало определен
резултат, свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Нещо
повече, съответното действие може и въобще да не бъде извършено, защото е от значение
само то да е поискано от взискателя, който по този начин демонстрира своята активност в
изпълнителния процес, като тази страна не следва да търпи неблагоприятни за себе си
последици от евентуалното бездействие на ЧСИ, който не е изпълнил искането на кредитора
да предприеме съответния изпълнителен способ. В този смисъл, независимо, че по
изпълнителното дело няма данни дали такъв опис е бил проведен, това представлява
валидно изпълнително действие. Този опис обаче е извършен след повече от две години от
присъединяването на НАП, като след 14.01.2017 г. вече по изпълнението е настъпила
перемпция по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, защото са изтекли две години на
бездействие на кредитора. Оттук- принудителното изпълнение се е считало за прекратено по
силата на закона и без да е необходимо издаването на нарочен и формален акт на ЧСИ,
който реално само би констатирал настъпването на това обстоятелство, без обаче да
поражда последиците му, настъпващи по силата на закона. Всички последващи
изпълнителни действия, които принципно са годни да прекъснат давността (като обсъдения
вече опис, а в последствие и наложеният запор върху заплатата на ищцата) се явяват
направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат
5
да породят своите последици. По същите съображения и повторно образуваното по листа
дело, както и изпълнителните действия по него не могат да прекъснат давността, защото са
извършени след перемпцията.
От друга страна, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 06.04.2021 г.,
петгодишната погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист, считано от
присъединяването на взискателя (Държавата чрез НАП) от 14.01.2015 г., който е последното
и единствено валидно изпълнително действие, е била изтекла.
В допълнение следва да се обсъдят и двете налични молби на ищцата като длъжник по
първото изпълнително дело (л. 206 и 290), които обаче нямат характер на признание на дълга
било по основание или по размер, нито пък представляват такова изявление на длъжника,
което да е насочено към предотвратяване на предприемането на изпълнителни действия, за
да не произтичат неблагоприятни последици за него. В молбите единствено се иска от ЧСИ
да прояви разбиране към тежкото икономическо и социално положение на лицето, без това
обаче да има някакви правни последици, а и самият ЧСИ въобще дори не е поставил
резолюция на тези молби, за да се приемат те като валидно изявление на длъжника по
отношение на изпълнението. В този смисъл те не могат и валидно да прекъснат давността,
защото не представляват признание или изразено съгласие за доброволно изпълнение.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че по отношение на давността и
приложимостта на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ППВС № 3/ 1980 г., че
цитираното тълкувателно решение е в сила от 26.06.2015 г., поради което петгодишният
давностен срок в случая следва да изтича на 26.06.2020 г., като в този период няма валидно
извършено изпълнително действие, което да прекъсне давността. Дори и да се приеме тезата,
че ТР се прилага за в бъдеще, а до постановяването му действа ППВС, то изводите на съда за
давността пак не биха се променили, защото и след приемане на ТР няма извършени
валидни изпълнителни действия.
Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за
основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото
по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист са
били погасени по давност, която не е била прекъсната в хода на изпълнението с валидни
изпълнителни действия.
Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищцата е заплатила такса за издаване на
обезпечителна заповед в размер на 5 лева (л. 28) и такси по сметка на ЧСИ за преписи за
изпълнителните дела в общ размер на 48 лева (л. 84), които суми следва да й се възстановят
от ответника, като законна последица от решението. Ищцата освен това е представлявана от
свой пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка същата
моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата
(л. 6) е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. Г.П., поради затрудненото си
материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание
за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези
6
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено съгласно
нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лева.
Отделно от това, ответникът също така следва да бъде осъден да внесе по сметка на ПРС в
полза на бюджета на съдебната власт дължимата по делото държавна такса, от която ищцата
е била освободена на основание на чл. 83 ал. 2 от ГПК, която с оглед цената на иска след
последното му уточнение за 1/3 от сумите по листа възлиза на сумата от 50 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, представлявано от Т. Я., Б.А.Р. и
З.Н.Д., че В. М. Б., ЕГН: **********, от **********************************, НЕ
ДЪЛЖИ поради изтекла погасителна давност по изпълнително дело № ****/**** г. на ЧСИ
****, рег. № ***, 1/3 (една трета) от сумата от общо 3 162, 42 лева или сумата от 1 054, 14
(хиляда и петдесет и четири лева и четиринадесет стотинки) лева, по изпълнителен лист от
23.02.2011 г., издаден по частно гр. дело № 672/ 2011 г. на ПРС, XIX гр. с-в, от която:
главница- 792, 12 лева по договор за потребителски кредит № **************/ 05.07.2007
г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Б.Ц.З.- наследодател на ищеца,
законна лихва върху главницата за периода от 13.01.2011 г. до 31.03.2021 г.- 824, 19 лева,
неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения)- 570, 34 лева, разноски- 127, 25
лева, разноски по изпълнителното дело- 150 лева и такси по Тарифата на ЗЧСИ- 698, 52
лева.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, представлявано от Т. Я., Б.А.Р. и З.Н.Д., да заплати на В. М. Б., ЕГН:
**********, от **********************************, направените по делото разноски,
както следва: сумата от 5 (пет) лева- такса за издаване на обезпечителна заповед и сумата от
48 (четиридесет и осем) лева- такси по сметка на ЧСИ за преписи за изпълнителни дела.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, представлявано от Т. Я., Б.А.Р. и З.Н.Д., да заплати на адвокат Г.С. П., със
съдебен адрес: ************************, адвокатско възнаграждение за осъществено на
ищцата В. М. Б., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в
размер на 300 (триста) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
7
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 6”, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, представлявано от Т. Я., Б.А.Р. и З.Н.Д., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Районен съд- Пловдив сумата от 50 (петдесет) лева,
представляваща държавна такса по настоящото производство, с оглед цената на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
8