Р Е Ш
Е Н И Е
№ ............
28.01.2019
г., гр.***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, единадесети
наказателен състав в публично съдебно заседание на ШЕСТНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л : ТЕОДОРА НАЧЕВА
При секретаря Тинка Гюрецова
и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от
съдия Начева АНД № 2987 по описа на същия съд за
Постъпила е жалба от М.М.З. ***,
ЕГН ********** против наказателно постановление № 83а/12.03.2014 г. на Началник
на Второ РУ-*** към О.н.М. ***, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.55,
ал. 4 от ЗМВР и на основание чл. 270 ал. 1 от ЗМВР е било наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева. В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В заключение
се моли съда за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован явява се
лично, като поддържа жалбата и подробно
се аргументира относно незаконосъобразността на НП и моли за неговата отмяна.
Ответникът
по жалбата – Началник на Второ РУ-*** към О.н.М. ***, редовно призовани, не се
представляват както и не ангажират становище по предмета на делото.
Съдът като съобрази изложените в
жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото доказателства и
Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА
Е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Съображенията
на съда са следните: На първо място същата е депозирана от легитимирано лице,
за което не се спори. На следващо място съдът не споделя доводите за
приложимост на чл.58, ал.2 от ЗАНН, и следуемо от това за влязло в сила на
05.05.2017г. НП и просрочването и. Видно от приложената на л.20 докладна
записка жалбоподателката при извършената на 19.11.2014г. проверка на посочения
в АУАН адрес - ул.”***” №*** в гр. *** не е установена за връчване на НП. В
същата докладна записка е посочено, че З. има актуална адресна регистрация в
гр. ***, ж.к.***.Липсват данни обаче в кориците на делото и за съда не става
ясно защо този адрес не е посетен до 03.05.2017г./почти три години/, когато е
издадена следващата докладна записка на л.21 от делото, че М.З. не е установена
на този адрес, а жилището е собственост на Пиреос Банк, и което е мотивирало
АНО да приеме наличие на предпоставките на чл.58, ал.2 от ЗАНН и да извърши
съответното отбелязване върху процесното НП че същото е влязло в сила на
05.05.2017. Затова по делото според съда не са приложени доказателства че
процедурата определена от посочената разпоредба е спазена.Нормата изисква
наказаното лице да не е намерено на всички известни адреси, а не само на един
от тях /ул.”***” №***/, а на друг /”***”бл.***/ да се сочи, че е търсено след
близо три години.
Поради
описаното жалбата е ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от съставения АУАН №
83з/141.02.2014г., на същата дата – 14.02.2014 г. около 02:30 часа в в гр. ***,
на ул. *** № ***, ап. ***, жалбоподателката М.М.З. не е изпълнила устно
полицейско разпореждане, издадено ясно и разбрано от нея „да спре музиката и да
не нарушава нощната тишина“. В същия АУАН е посочено и че ж-лката З. се е
представила с документ – служебна карта на Министерството на правосъдието с №
*********/27.11.2003 г., издадена от МВР-*** с цел да прекрати проверката срещу
нея. Със съставеният АУАН от длъжностните лица на М.М.З. било вменено нарушение на чл. 55 ал. 4 от ЗМВР.
Въз основа на
съставения АУАН Началник Второ РУ-МВР при ОДП-гр.*** издал оспореното НП.
Видно от показанията на свидетелите Н.Й.И. и И.Е.Я. които
съдът кредитира напълно като обективни и кореспондиращи с възприетата от него
доказателствена основа същите са категорични и последователни в показанията си,
че по време на проверката на визирания адрес е установено, че жалбоподателката З. не е изпълнила устно
полицейско разпореждане, издадено ясно и разбрано от нея „да спре музиката и да
не нарушава нощната тишина“, както и че същата се е представила с документ –
служебна карта на Министерството на правосъдието с № *********/27.11.2003 г.,
издадена от МВР-*** с цел да прекрати проверката водена срещу нея. Показанията
на свидетелите намират опора и в съставения и приложен към делото АУАН № 83з/141.02.2014
г.. Междувпрочем съдът не откри спор досежно
извършеното нарушение от страна на ж-лката видно от депозираната от нея жалба,
като същата се възползвала от правото си в съдебно заседание да депозира обяснения.
НП обаче следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради
изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване. В
този смисъл е Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС по
тълк.д.№1/2014г.ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Съгласно визираното
Постановление разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В
конкретния случай административното нарушение е извършено на 14.02.2014г. Ако
не бяха извършвани действия от надлежните органи по съставяне на АУАН и
издаване на НП, давността за погасяване на административнонаказателното
преследване съобразно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.80, ал.1 т.5 от НК
щеше да изтече на 14.02.2017г., т.е. след изтичане на предвидения за
наказанието „глоба” тригодишен давностен срок. Тъй като обаче тя е била
прекъсвана с извършването на действия от надлежните органи по реализиране на
АНО спрямо конкретното лице, то следва да намери приложение разпоредбата на
чл.81, ал. 3 от НК, съгласно която разпоредба независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок който надвишава с една втора срока
предвиден в предходния член. Т.е. абсолютната давност следва да се приеме, че е
изтекла на 14.08.2018 г. което прави административнонаказателното производство
след тази дата недопустимо.
Поради описаните съображения
НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.І от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 83а/12.03.2014 г.
на Началник на Второ РУ-*** към О.н.М. *** с което на М.М.З. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.55, ал. 4 от ЗМВР и на
основание чл. 270 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200,00 /двеста/ лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.*** в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията за постановяването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: