№ 90
гр. Кнежа, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20241430100109 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез пълномощника – адв. М. Х. Х. от АК –В. Т., против М.
К. М., с адрес: гр. Кн., ул. „***“ № **, с която се иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищцовото дружество сумата от 1 596.85 лв. – главница, дължима за
периода 01.07.2022 год. – 01.09.2023 год. (вноски с настъпил падеж) и 873.83
лв. – договорна лихва, дължима за периода от 01.07.2022 год. до 01.02.2023
год. (вноски с настъпил падеж) по Договор за стоков кредит 5067994/
22.05.2022 год., посочени в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 473/ 25.09.2023 год. по ч. гр. дело № 726/ 2023 год. по описа на
РС – Кн., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата.
В молбата се твърди, че на 22.05.2022 год. бил сключен Договор за стоков
кредит № 5067994 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М. К.
М., по силата на който дружеството е отпуснало на длъжника – ответник в
настоящото производство, стоков кредит с общ размер 4 999 лв. за
1
финансиране на покупка на стока – компютри. Твърди се, че кредитът е
следвало да бъде издължен чрез 36 месечни погасителни вноски, първата от
които с падеж – 01.07.2022 год. Сочи се, че крайният срок на издължаване на
погасителните вноски е 01.06.2025 год. Твърди се, че съгласно условията на
договора, кредитът е бил отпуснат при ГЛП в размер на 28% и ГПР 31.89%.
Твърди се, че кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
изпълнил задълженията си по договора, като е отпуснал договорения кредит
чрез финансиране на стоката, но не е получил пълно и точно насрещно
изпълнение от страна на заемополучателя.
Излагат се твърдения, че на 10.01.2023 год. първоначалният кредитор
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлил вземанията си по
договора за кредит на „АПС Бета България“ ЕООД, чрез индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), като непогасеното
задължение на М. К. М. е изкупено от последното дружество, ведно с
привилегиите и обезпеченията. Твърди се, че на 19.05.2023 год. „АПС Бета
България“ ЕООД е прехвърлило вземанията си от М. К. М. на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от с. дата,
с привилегията и обезпеченията. Твърди се още, че в изпълнение на
императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД на 06.07.2023 год. на посочения в
договора за кредит адрес на задълженото лице е било изпратено уведомление
за извършената цесия, но писмото не било връчено на адресата, въпреки
опитите на пощенския служител, същото останало непотърсено и е било
върнато в цялост на подателя с отбелязване недоставено като непотърсено.
Твърди се, че освен уведомлението за цесията на длъжника е било изпратено и
писмено известие – покана, с което му бил предоставен 15-дневен срок от
получаването за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по
процесния договор за кредит.
Ищецът твърди, че поради липса на изпълнение както към стария
кредитор, така и към новия, същият е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС – Кн. и било образувано ч. гр.
дело № 726/ 2023 год., в производството по което е била издадена заповед за
изпълнение. Твърди се, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта, с
оглед на което за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
2
Към исковата молба е приложено и уведомление за цесията, понастоящем
връчено на ответника.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не се представлява.
С депозирана по делото молба чрез адв. М. Х., с представено пълномощно,
заявява, че поддържа исковата молба. Позовава се на писмените
доказателства. В особено искане, моли съда да се произнесе с неприсъствено
решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК в случай, че са налице условията за
това. Претендира разноски както в настоящото исково производство, така и в
заповедното производство.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е депозирал
отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в съдебното
заседание и не взема становище по иска.
Съдът като прецени доводите, изложени от ищеца в ИМ, събраните по
делото писмени доказателства, както и направеното процесуално искане по
реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:
Представени и приети по делото са следните писмени доказателства:
договор за стоков кредит № 5067994 от 22.05.2022 год. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М. К. М., като потребител, подписан от
страните и Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или
лева от Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД заедно с искане за
предоставяне на кредит, съгласие за обработка на лични данни и декларация
за информираност относно правата на субекта на данните № 5067994;
обобщени данни за стоков кредит; стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити; Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2022 год., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „АПС „Бета България“ ЕООД;
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
10.01.2023 год. между УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и АПС Бета
България ЕООД; Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на
основание чл. 99 от ЗЗД и пълномощно на „АПС Бета България“ ЕООД;
Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „АПС Бета
3
България“ ЕООД; Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.05.2023 год., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД и Приложения № 1 към него от дата 19.05.2023 год.,
Приложение № 3 – потвърждение за извършената цесия на парични вземания
на осн. чл. 99 от ЗЗД и пълномощно на „ЕОС Матрикс“ ЕООД; пълномощно за
преупълномощаване за уведомяване на длъжниците за извършената цесия;
уведомление до М. К. М. за извършената цесия заедно с известие за доставяне;
справка от ТРРЮЛНЦ и пълномощни, вкл. на адв. М. Х., фактура с № 3814/
22.05.2022 год., удостоверяваща предаването на финансираната с процесния
договор стока, както и документ за довнесена държавна такса за образуване на
гражданско дело.
Приложено към делото е частно гражданско дело № 726/ 2023 год. по
описа на РС – Кн..
Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са: на първо
място, ответникът да не е представил в законовия срок отговор на исковата
молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да
е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и ищецът да е
отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът следва да е
указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгл. т.2, ал.1 на чл.
239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и
представените доказателства.
Ответникът не е взел становище по делото и не е оспорил исковата молба
по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви доказателства и дори не е
изразил становище дали дължи или не дължи претендираната сума.
Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено съобщение (по реда на
чл. 47, ал.5 и чл. 46, ал.2 от ГПК, чрез работодател), ведно с разпореждане по
чл. 131 от ГПК заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, с
което са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание; определение за насрочване и
доклад по делото (чл. 140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з. – по реда на чл.
4
46, ал.2 от ГПК, както и че искът с правно основание 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1
от ГПК е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства, намери, че следва да
бъде постановено неприсъствено решение, без същото да се мотивира по
същество, с което предявеният от ищеца положителен установителен иск бъде
уважен изцяло, с всички произтичащи от това законни последици.
Върху главницата следва да се признае за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД и чл. 422, ал.1 от
ГПК.
По разноските:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 64.46 лв.
– довнесена държавна такса.
Следва да се признае дължимост и на разноските, направени от ищеца в
заповедното производство съобразно уважения размер на иска.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1
и чл. 239 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1, т.1 от ГПК по отношение на М. К. М. с ЕГН ********** и адрес: гр. Кн.,
ул. „***“ № **, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ж.к. „***“, ул. „***“ № *-*,
чрез пълномощника – адв. М. Х. Х. от АК –В. Т., сумата от 1 596.85 лв.
(хиляда петстотин деветдесет и шест лева и 85 ст.) – главница, дължима за
периода 01.07.2022 год. – 01.09.2023 год. (вноски с настъпил падеж) и 873.83
лв. (осемстотин седемдесет и три лева и 83 ст.) – договорна лихва, дължима за
периода от 01.07.2022 год. до 01.02.2023 год. (вноски с настъпил падеж) по
Договор за стоков кредит 5067994/ 22.05.2022 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
(25.09.2023 год.) до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 473 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
5
25.09.2023 год. по ч. гр. дело № 726/ 2023 год. по описа на РС – Кн..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК М. К. М. с ЕГН ********** и
адрес: гр. Кн., ул. „***“ № **, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ж.к. „***“, ул.
„***“ № *-*, направените в исковото производство разноски в размер на
64.46 лв. (шестдесет и четири лева и 46 ст.), както и сторените разноски в
заповедното производство в размер на 289.41 лв. (двеста осемдесет и девет
лева и 41 ст.).
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Препис от настоящото решение да се приложи към частно гражданско
дело № 726/ 2023 год. по описа на РС – Кн..
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
6