Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3192 25.11.2019
год. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ
граждански състав,
На тринайсети ноември две хиляди и деветнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Милена Манолова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 4535 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от Н.П.И.,
с ЕГН **********, с адрес *** *, със съдебен адресат адвокат И.А.И. ***, с адрес на
кантората: ***,
срещу Главна дирекция „Гранична
полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1202, бул. Мария Луиза № 46, тел: 02/9831865, e-mail: ****@***.**, представлявана от
директора гл. комисар С.
И. К., за заплащане на сумата от 1837.13
лева, от която 1650.00 лева-главница, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, в размер на 257 часа за периода от 05.06.2016
г. до 05.06.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1.143 и 187.13 лева-обезщетение за забавено плащане на главницата/лихва/,
за периодите от падежа на съответното трудово възнаграждение, при сумирано тримесечно
отчитане, до подаването на исковата молба-05.06.2019 г., заедно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението. Позовава се на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, за
съответното работно място. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В хода на делото, след
приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото
съдебно заседание на 13.11.2019 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е
прието намаление на главния осъдителен иск по делото, от първоначалния размер
по главния иск от 1650 лева за 257 часа извънреден труд, до размера от 1457.63
лева за 220.09 часа положен извънреден труд и увеличение на акцесорния иск от
първоначално предявеният размер от 187.13 лева до размера от 199.23 лева, върху
съответните месечни възнаграждения в периода, при сумираното отчитане на труда,
до подаване на исковата молба на 05.06.2019 г. С влязло в сила определение на
съда от същата дата, поради частичното десезиране, на основание чл. 233 от ГПК,
е прекратено производството по главния иск, от първоначално предявения размер
от 1650 лева за 257 часа извънреден труд, до намаления размер от 1457.63 лева
за 220.09 часа положен извънреден труд.
Обективно съединените искове
са процесуално допустими и с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 188,
ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени са от лице, имащо правен
интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа
задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско процесуалния
кодекс/ГПК/.
Ответникът Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР, своевременно с
отговора на исковата молба, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за
неоснователност на исковете. Твърди, че е налице специална нормативна уредба по
отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по
чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за
заплащане на допълнителното възнаграждение по КТ, за работници и служители на
трудово правоотношение, на който ищцовата страна се позовава. Ангажира
доказателства.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че осъдителните искове са основателни, поради
следното:
С определението на съда
по чл. 140 от ГПК, по което няма възражения, е прието, че не се нуждаят от
доказване по делото фактите и обстоятелствата, че ищецът Н.П.И. е държавен
служител, в служебно правоотношение с Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР,
заемал длъжността „***”
в група „Летищна сигурност“ при Гранично полицейско управление-Летище Бургас
при Регионална дирекция „Гранична полиция”-Аерогари София/държавен служител, по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, който за процесния период е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови(дневни и нощни) работни смени,
съгласно месечни графици. На доказване подлежат спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.
Спори се по делото дали
при определянето на възнаграждението на ищеца И. за нощния труд, през процесния
период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения
в исковата молба коефициент от 1.143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се
определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143.
По предвиждането на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, с което се
разрешава спора по делото дали процесното възнаграждение има характер на
допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият
правен спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен
труд е извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния
период подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в
ЗМВР и КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете
прилагателни имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22.00
до 06.00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът,
който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа, по предвиждането на чл. 140, ал. 2
от КТ. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира,
по предвиждането с нормата на чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно,
процесният нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с
негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите
ДВ бр. 97 от 2017 г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически, допълнителното
възнаграждение на ищеца И. е било начислено и изплатено за първата част от
периода по реда на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 2014 г., при сумирано
отчитане на отработеното време на общият брой часове положен труд между 22.00
часа и 06.00 часа, който се умножава по коефициент 0.143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. За останалата част от
процесния период, редът е регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
(обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016
г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018 г.),
които предвиждат, че съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1(8
часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд). Видно от заключението на
неоспорената счетоводна експертиза по делото, нощният труд е отчитан от
работодателя с протоколи за отчитане на нощен труд.
Предвид изложеното от
фактическа страна, съдът приема, че е налице колизия между нормите на чл. 179,
ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в
процесното правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа, се ползват със специалната
закрила по КТ. Специалната закрила сама по себе си включва действието на
разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е
предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители
от системата на МВР да получават за положения нощен труд възнаграждения при условията
на КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В конкретния случай, горепосочените наредби на министъра на вътрешните
работи, за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд
определят по-ниска стойност от предвидената по КТ, респективно наредбата която
е предвидил с действието си, в хипотезата на сумирано отчитане на работното
време, на тримесечие. Поради това процесното допълнително възнаграждение следва
да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен, за
периода на действие на последно посочените две наредби/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на работни
смени на ищеца И., с включен нощен труд, императивно нормата на 187, ал. 3 от
ЗМВР предвижда, че работното време на тези държавни служители се изчислява
сумирано за тримесечен период. От заключението на допуснатата, изслушана и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза съдът установява, че за процесния
период от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г. ищецът И. е положил труд 1539 часа на
нощни смени. Преизчислен с коефициент 1.143 нощният труд възлиза на 1759.09 часа.
Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд е 220.09
часа, за целия период. Съгласно методиката, по която се изплаща извънредния
труд при ответника, за него се дължи по години следното възнаграждение: за 2016
г.-53.77 часа х 06.02 = 323.70 лева; за 2017 година - 80.95 часа х 06.11 = 494.60
лева; за 2018 година - 55.34 часа х 07.19 = 397.89 лева; за 2019 година - 30.03
часа х 08.04 = 241.44 лева. Общият размер на трудовото възнаграждение за неплатения
извънреден труд от 220.09 часа възлиза на 1457.63 лева, до който размер е намален
главният осъдителен иск по делото, поради което, като основателен доказан,
следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на
главния иск повлича основателност и на акцесорната претенция за обезщетение/лихва/.
Поканата за плащане, предвидена с нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, не е
необходима, защото се касае за срочно задължение-плащане на трудово
възнаграждение. Срокът кани длъжника за изпълнение. В срока на забавата
кредиторът неоснователно е бил лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера
на акцесорната претенция за забавеното плащане на допълнителното трудовото
възнаграждение, по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за периода от 30.07.2016 г. до 05.06.2019
г., съдът кредитира неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза
по делото, от която установява, че той възлиза на стойност от 199.23 лева. Ето
защо, приема, че акцесорният иск по делото, като основателен и доказан, в
увеличения размер, следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на
делото и нормите на чл. 78, ал. 1, ал. 4 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно
легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените
по делото разноски от ищеца И., съобразно събраните доказателства, в размер на 380.00
лева, представляващи адвокатско възнаграждение и разноските по делото от 338.30
лева, в полза на бюджета на съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета
на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза от 230.00
лева и държавна такса за производството от 108.30 лева. За прекратената част от
главния иск, активно легитимираната по делото страна следва да заплати на ответника
Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР, разноски в размер на 46.00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР,
с адрес област София, община Столична град София 1202, бул. Мария Луиза № 46, да
заплати на Н.П.И., с ЕГН **********,
с адрес *** *, сумата от 1656.86 лева(хиляда шестстотин петдесет и шест лева
и осемдесет и шест стотинки),
от която 1457.63 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително
възнаграждение за положен 220.09 часа
извънреден труд, в периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г., на изпълняваната длъжност
„***” в група
„Летищна сигурност“ при Гранично полицейско управление-Летище Бургас при
Регионална дирекция „Гранична полиция”-Аерогари София и 199.23 лева-обезщетение за забавеното плащане
на главницата/лихва/, за периода от 30.07.2016 г. до 05.06.2019 г., заедно със
законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-05.06.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1202, бул. Мария Луиза № 46, да
заплати на Н.П.И., с ЕГН **********,
с адрес *** *, направените по
делото разноски, в размер на 380.00(триста
и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА Н.П.И., с ЕГН **********, с адрес *** *,
да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР, с адрес област София,
община Столична град София 1202, бул.
Мария Луиза № 46, направените по делото
разноски за прекратената част от главния иск, в размер на 46.00(четиридесет и шест) лева.
ОСЪЖДА „Гранична полиция”-МВР, с адрес
област София, община Столична град София
1202, бул. Мария Луиза № 46, да
заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски
по делото от 338.30 лева(триста тридесет и осем лева и
тридесет стотинки), от които 108.30 лева-държавна такса за производството и
230.00 лева-възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Бургас.
Районен съдия: (П)
Вярно с оригинала!
ММ