№ 15527
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110156219 по
описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.С,представлявано от П. П и М Цeнова,против С. П.
Д.,ЕГН **********,Р. Й. С.,ЕГН **********,В. Й. К.,ЕГН **********,Б. Й.
К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответниците да
заплатят парични суми,както следва – С. П. Д. – 1140,54 лева главница за
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,199,90 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.
до 26.09.2023 г.,16 лева сума за дялово разпределение за периода м.08.2020 г.
до м.04.2022 г.,3,58 лева лихва за забава върху сума за дялово разпределение
за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковата претенция до окончателното
изплащане на вземането; Р. Й. С. – 380,18 лева главница за топлинна енергия
за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,66,63 лева мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.,5,33
лева сума за дялово разпределение за периода м.08.2020 г. до м.04.2022 г.,1,19
лева сума за дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска
до окончателното изплащане на вземането ; В. Й. К. - 380,18 лева главница за
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,66,63 лева мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. до
26.09.2023 г.,5,33 лева сума за дялово разпределение за периода м.08.2020 г. до
м.04.2022 г.,1,19 лева сума за дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. до
26.09.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането ;Б. Й. К. -
1
380,18 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022
г.,66,63 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.,5,33 лева сума за дялово разпределение за
периода м.08.2020 г. до м.04.2022 г.,1,19 лева сума за дялово разпределение за
периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че ответниците са съсобственици на
топлоснабдения имот в ж.к.“*****,при което се явяват клиенти на топлинна
енергия и се намират в договорно правоотношение с ищцовото дружество.
Сочи се,че за процесния период ответниците са допуснали неизпълнение на
задължението си да заплатят стойността на доставена топлинна енергия,която
възлиза общо на 2281,08 лева. С оглед обстоятелството,че цената на доставена
топлинна енергия не е заплатена в срок,ищецът твърди,че е начислявал
мораторна лихва. С исковата молба са претендирани и парични суми – за
дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените
искове.
В срока за подаване на писмен отговор от ответницата С. П. Д. със
становище за неоснователност на исковете – формулирано е възражение за
настъпила погасителна давност,ответницата оспорва да е собственик или
ползвател на топлоснабдения имот,оспорена е дължимостта на сумата за
дялово разпределение,защото неин носител не е дружеството ищец. Оспорена
е дължимостта на мораторна лихва. Ответницата моли съда да отхвърли
исковете.
В срока за подаване на писмен отговор от ответниците Р. С.,В. К. и Б. К.
чрез назначения особен представител,съгласно който исковете са оспорени
като погасени по давност. Молят съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете за доказани.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Видно от удостоверение за наследници на Р Я К,починала през 2016
г.,нейни наследници по закон са дъщеря й С. П. Д. и внуци ( наследници по
право на заместване на починала дъщеря Т П. К.а ) – Р. Й. С.,В. Й. К. и Б. Й.
К..
Установява се,че с молба декларация от 07.01.2000 г.,Р К е поискала
откриване на партида за топлоснабден имот в ж.к.“*****.
Със заповед на С О – район „В“ е наредено да бъде продаден на П. А К
и Р Я К апартамент *****.
По делото е представен договор от 12.10.1999 г.,сключен между С О и Р
Я К за продажба на недвижим имот апартамент *****.
Видно от договор от 17.10.2001 г.,сключен между „Т С“ЕООД,като
изпълнител,и етажните собственици в *****,като възложители,страните са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от договорно
2
правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дялово
разпределение на топлинна енергия,а възложителите се задължават да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение от общото събрание на етажните собственици.
Представени са общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател Р Я
К от 31.07.2020 г. и от 31.07.2021 г.
Установява се от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и
„Т С“ЕООД,че е постигнато съгласие „Т С“ЕООД да реализира дялово
разпределение в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД се
задължава да заплаща възнаграждение.
Приети са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Представени са изравнителни сметки,съставени от „Т С“ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ е обусловено от доказване,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,от
доказване доставеното количество топлинна енергия и цената на същата. Този
иск е уреден като иск за реално изпълнение на задължението за заплащане
стойността на доставена топлинна енергия,когато липсва доброволно
изпълнение. С иска за реално изпълнение страната по договора,която е
изпълнила своето задължение и е доставила топлинна енергия претендира
изпълнение на насрещното задължение да бъде заплатена цената на доставена
топлинна енергия. Софийският районен съд приема,че е доказано,че между
страните съществува договорно правоотношение към процесния период
относно продажба и доставка на топлинна енергия – дружеството ищец
реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а ответниците
се явяват клиенти на топлинна енергия като съсобственици на
топлоснабдения имот. За да приеме,че ответниците притежават право на
собственост върху имота,съдът взе предвид,че процесният имот е придобит от
наследодателката на ответниците,за което по делото е представен договор за
продажба на недвижим имот,при което с настъпване на наследственото
правоприемство през 2016 г. ответниците са придобили право на собственост
върху топлоснабдения имот – ответницата Д. върху 3/6 идеални части от
имота,а всеки от другите ответници – върху 1/6 идеална част,защото
ответницата С. Д. е дъщеря на наследодателката,а останалите трима
ответници са деца на починала дъщеря на наследодателката,при което ½
идеална част от имота се придобива от ответницата С Д.,а другата ½ идеална
част от имота се придобива при равни дялове от другите ответници по право
на заместване. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота като
договорното правоотношение възниква при съобразяване притежаваното
право,без да е поставено изискване за наличието на сключен договор в
писмена форма за имоти,топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕ. Предвид
това,че ответниците притежават право на собственост върху имота,съдът
намира,че ответниците са клиенти на топлинна енергия и се явяват задължени
3
да заплащат стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите
условия. Разпоредбата на чл.150 от ЗЕ регламентира,че правата и
задълженията на страните се уреждат според общите условия на дружеството
доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални
условия,поради което приложение намират именно общите условия. В хода на
производството ответниците не са представили доказателства да са заплатили
цената на топлинната енергия или част от същата,поради което съдът
приема,че исковете за главница за топлинна енергия са доказани по основание.
Не се спори между страните,а и от ангажираните по делото доказателства се
установява,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена
система за дялово разпределение,което означава,че собственикът на
топлоснабден имот заплаща стойността на топлинна енергия,определена от
дялово разпределение. Съдът счита,че исковете за главница за топлинна
енергия са доказани по основание,а и по размер,в която насока следва да бъде
взето предвид,че ответниците не релевират доводи относно начина на дялово
разпределение,а единствено се позовават на изтекла погасителна давност. При
това положение съдът приема,че исковете са доказани по основание,а и по
размер – съответно за 1140,54 лева за ответницата Д. и в размер на по 380,18
лева за всеки от другите ответници. Софийският районен съд намира,че и
исковете за заплащане на сума за дялово разпределение се явяват доказани по
основание и по размер – за сумата от 16 лева за ответницата Д. и за сума от по
5,33 лева за всеки от другите ответници. Отчитайки клаузите на чл.12,т.1 и
чл.36,ал.2 от общите условия,съдът приема,че клиентът на топлинна енергия
заплаща сумата за дялово разпределение на доставчика на топлинна енергия.
С оглед цитираните клаузи от общите условия ищецът е носител на вземането
и има правото да предяви иск за заплащане сумата за дялово разпределение,а
ответниците не са доказали да са заплатили сумата за дялово
разпределение,поради което и исковете за заплащане сума за дялово
разпределение са доказани по основание и размер. Изводът на съда,че
исковете за главница за топлинна енергия и за сума за дялово разпределение са
доказани по основание и по размер обосновава разглеждане на своевременно
формулираното в писмените отговори възражение за погасителна давност.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на давност,ако в определен период от време,считано от настъпване
изискуемост на вземането кредиторът е бездействал. Приложимата
погасителна давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност
съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №
3/2011 г. по описа на ВКС. В конкретния случай искът е предявен на
12.10.2023 г.,което означава,че погасени по давност са вземания,за които към
тази дата е изминал период,по-дълъг от три години. Софийският районен съд
счита,че не се явяват погасени задълженията за периода м.08.2020 г.,което е
платимо в периода 01.09.2020 г. до 15.10.2020 г. при съобразяване наличието
на 45-дневен срок за изпълнение,считано от изтичане месеца на
доставката,тъй като исковете са предявени на 12.10.2023 г.,т.е. по-малко от три
години,не са погасени и всички по-нови задължения спрямо задължението за
м.08.2020 г.,докато погасени по давност са задълженията за м.05.-07.2020
г.,съответно възражението за давност е основателно за сумата от 253,63
лева,респективно исковата претенция спрямо ответницата Д. подлежи на
уважаване за сумата от 1013,72 лева,а спрямо всеки от другите трима
4
ответници – за сумата от по 337,91 лева. Съдът,отчитайки обстоятелството,че
за задължението за заплащане сума за дялово разпределение не е
регламентиран срок за изпълнение,както и при съобразяване разпоредбата на
чл.114,ал.2 от ЗЗД,намира,че за сумата за дялово разпределение давността
тече,считано от възникване на задължението,поради което намира,че погасени
по давност са задълженията за суми за дялово разпределение за м.08.2020 г. и
за м.09.2020 г.,съответно исковата претенция,предявена срещу ответницата Д.
подлежи на уважаване за сумата от 14,48 лева,а спрямо всеки от другите
трима ответници – за сума в размер на по 4,83 лева.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че съществува парично вземане,което не е изпълнено,при което
кредиторът има право на обезщетение за периода на забавата. Когато
задължението има падеж или срок за изпълнение,считано от деня,следващ
падежната дата или последния ден от срока,длъжникът изпада в забава,а ако
задължението няма уговорен падеж или срок,за да бъде поставен в забава
длъжникът е необходимо да бъде отправена покана. Софийският районен съд
приема,че исковете за заплащане на мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение следва да бъдат отхвърлени. Общите условия на дружеството
доставчик не уреждат срок за изпълнение на задължението за заплащане сума
за дялово разпределение,а същевременно ищецът не доказва да е поканил
ответниците,с което да ги е поставил в забава,поради което мораторна лихва
не е дължима. Съдът приема,че исковете за заплащане на мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия е доказан по основание – задълженията за
главница за топлинна енергия възникват като срочни задължения – общите
условия регламентират срок за плащане на месечните задължения,както и срок
за изпълнение на задължението по общата фактура като мораторна лихва се
начислява единствено върху задължението по общата фактура,ако липсва
плащане. Предвид това,че ответниците не са изпълнили задължението си да
заплатят начислената топлинна енергия в срок,искът за мораторна лихва е
доказан по основание. Наличието на погасени по давност задължения за
главница обосноват извод,че върху същите задължения не е дължима и
мораторна лихва предвид аксецорния характер на вземането за мораторна
лихва. По изложените съображения съдът намира,че исковата претенция за
мораторна лихва подлежи на уважаване за сума в размер на 192 лева спрямо
ответницата Д. и в размер на по 64 лева спрямо всеки от другите
ответници,които суми са определени по размер по реда на чл.162 от ГПК,а за
разликата до пълния претендиран размер исковете подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 403,65 лева,дължими от ответницата Д. и в
размер от по 279,88 лева,дължими от всеки от другите трима ответници при
съобразяване,че трима от ответниците отговарят и за разноски – депозит за
особен представител,както и предвид уважената част от исковете. Съдът
счита,че в полза на ответницата Д. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 49,50 лева съответно на отхвърлената част от
исковете.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П. П и М Ц сумата от
1013,72 лева ( хиляда и тринадесет лева седемдесет и две стотинки ) главница
за топлинна енергия за периода м.08.2020 г. до м.04.2022 г.,192 ( сто
деветдесет и два ) лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 26.09.2023
г.,14,48 лева ( четиринадесет лева четиридесет и осем стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата за топлинна енергия и върху сумата за
дялово разпределение,считано от предявяване на исковете – на 12.10.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля исковете в частта за
разликата над 1013,72 лева до пълния претендиран размер от 1140,54 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 192 лева до пълния
претендиран размер от 199,90 лева мораторна лихва,в частта за разликата над
14,48 лева до пълния претендиран размер от 16 лева сума за дялово
разпределение,за сумата от 3,58 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г.
ОСЪЖДА Р. Й. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П. П и М Ц сумата от
337,91 лева ( триста тридесет и седем лева деветдесет и една стотинки )
главница за топлинна енергия за периода м.08.2020 г. до м.04.2022 г.,64 (
шестдесет и четири ) лева мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия за периода 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.,4,83 лева ( четири лева
осемдесет и три стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.10.2020
г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата за топлинна
енергия и върху сумата за дялово разпределение,считано от предявяване на
исковете – на 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,като
отхвърля исковете в частта за разликата над 337,91 лева до пълния
претендиран размер от 380,18 лева главница за топлинна енергия,в частта за
разликата над 64 лева до пълния претендиран размер от 66,63 лева мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 4,83 лева
до пълния претендиран размер от 5,33 лева сума за дялово разпределение и за
сумата от 1,19 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за
периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г.
ОСЪЖДА В. Й. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на „Т
С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от П. П и М Ц сумата от 337,91 лева ( триста тридесет и седем лева деветдесет
и една стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.08.2020 г. до
м.04.2022 г.,64 ( шестдесет и четири ) лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.,4,83 лева ( четири
лева осемдесет и три стотинки ) сума за дялово разпределение за периода
м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата за
топлинна енергия и върху сумата за дялово разпределение,считано от
предявяване на исковете – на 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на
6
вземането,като отхвърля исковете в частта за разликата над 337,91 лева до
пълния претендиран размер от 380,18 лева главница за топлинна енергия,в
частта за разликата над 64 лева до пълния претендиран размер от 66,63 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,в частта за разликата
над 4,83 лева до пълния претендиран размер от 5,33 лева сума за дялово
разпределение и за сумата от 1,19 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г.
ОСЪЖДА Б. Й. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на „Т
С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от П. П и М Ц сумата от 337,91 лева ( триста тридесет и седем лева деветдесет
и една стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.08.2020 г. до
м.04.2022 г.,64 ( шестдесет и четири ) лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г.,4,83 лева ( четири
лева осемдесет и три стотинки ) сума за дялово разпределение за периода
м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата за
топлинна енергия и върху сумата за дялово разпределение,считано от
предявяване на исковете – на 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,като отхвърля исковете в частта за разликата над 337,91 лева до
пълния претендиран размер от 380,18 лева главница за топлинна енергия,в
частта за разликата над 64 лева до пълния претендиран размер от 66,63 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,в частта за разликата
над 4,83 лева до пълния претендиран размер от 5,33 лева сума за дялово
разпределение и за сумата от 1,19 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г.
ОСЪЖДА С. П. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П. П и М Ц сумата от
403,65 лева ( четиристотин и три лева шестдесет и пет стотинки )
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
ОСЪЖДА Р. Й. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П. П и М Ц сумата от
279,88 лева ( двеста седемдесет и девет лева осемдесет и осем стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Й. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П. П и М Ц сумата от
279,88 лева ( двеста седемдесет и девет лева осемдесет и осем стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Й. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П. П и М Ц сумата от
279,88 лева ( двеста седемдесет и девет лева осемдесет и осем стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П. П и М Ц да заплати на основание чл.81 от
7
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на С. П. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
49,50 лева ( четиридесет и девет лева и петдесет стотинки ) заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т
С“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8