Решение по дело №932/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Т. С. М., [ЕГН], гр. Варна, [улица], ет. 10, ап. 46 против Решение № 239/21.02.2024 г. постановено по АНД № 3008/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XV състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0819-001429/12.05.2023 г. на Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на касационната жалбоподателка, на осн. чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800,00 (осемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 6 (шест) месеца. С Решението на Районен съд – Варна Т. С. М. е осъдена да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сума в размер на 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че към датата на съставяне на обжалваното наказателно постановление /НП/ са били налице влезли в законна сила електронни фишове /ЕФ/, на които се основава санкцията за системност. Твърди, че въпреки извършеното плащане на наложените административни наказания „глоба“ с ЕФ, липсват доказателства за влизането им в сила по определение в закона ред. Справката за водача е само индиция за наличие на фактически основания за налагане на наказание за системност, но по надлежен ред не е установено дали електронните фишове са връчени на лицето и дали са влезли в сила.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата. Депозира писмена защита с.д. № 12859/18.09.2024г. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – н-к Група при ОДМВР-Варна, Сектор „ПП“, чрез юрк. К. Л. – А., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор с.д. № 8040/05.06.2024г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки установените по делото факти, районният съд е приложил правилно закона. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 30.07.2022г. в 20:19 часа, лек автомобил "Мазда 3" с рег. № [рег. номер] се движел по бул. "Васил Левски" в гр. Варна, в посока бул. “Осми Приморски полк“. Поради движението си с превишена скорост, на бул. “В. Левски“ срещу бл.60 в жк “Чайка“ автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1-120c511, като фиксираната от техническото средство скорост била 83км. в час/ с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, при разрешена скорост за населеното място 50 км. в час.

След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на Т. С. М., която на 15.03.2023г. попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП и удостоверила, че на процесните дата и час е управлявала лично автомобила. След справка в АИС АНД, се установило, че в едногодишния срок срещу М. били издадени и влезли в сила два електронни фиша – за нарушения на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП с ЕФ серия К, № 5419358 и ЕФ серия К, № 5551289, и двата влезли в сила на 31.03.2022г., т.е. в рамките на една година преди датата на извършване на нарушението. С. М. бил съставен АУАН № 372118/15.03.2023г. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, който бил подписан без възражения. Въз основа на АУАН било издадено НП № 23-0819-001429/12.05.2023г., с което на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 ЗДвП на М. била наложена глоба, в размер на 800,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За да потвърди наказателното постановление, ВРС приел, че същото е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл.34 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН, като в АУАН и НП се съдържат факти и обстоятелства, които в достатъчна степен описват вмененото нарушение, в т.ч. че същото е извършено в условията на системност, както и в какво се изразява квалифициращия признак.

По същество е прието, че извършването на нарушението и неговият извършител са доказани, т.к. е безспорно установено, че М. е управлявала автомобила с превишена скорост - 83км./ч., при ограничение 50км./ч., както и че нарушението е извършено в условията на системност, след наказване с други влезли в сила ЕФ. Нарушението по чл. 21, ал.1 ЗДвП е установено и заснето с АТСС, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120с511. При издаването на наказателното постановление е приспадната допустима техническа грешка от 3%. От снимковия материал, който е годно веществено доказателствено средство съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП, съдт установил, че нарушението е заснето на посоченото в НП място, като при определяне на наказуемата скорост е приспадната допустимата грешка в полза на водача. ВРС е приел и че правилно установеното превишение на скоростта е санкционирано по чл.182, ал.5, вр.ал.1, т.4 ЗДвП – като системно нарушение, доколкото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 5419358 и ЕФ серия К, № 5551289 и двата влезли в сила на 31.03.2022г.

 

Така постановеното решение е правилно.

 

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован и правилен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с превишение от 31 до 40 км./ч., се наказва с глоба 400,00лв. Когато нарушението по ал.1, т.4 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца – чл.182, ал.5 ЗДвП.

Съгласно § 6, т.62 ДР на ЗДвП, „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Обосновано от представените по делото доказателства ВРС е приел, че са изпълнени условията процесното нарушение да се квалифицира като „системно“ по смисъла на § 6, т.62 ДР на ЗДвП и да се санкционира по чл.182, ал.5 ЗДвП, т.к. е безспорно установено, че срещу Т. С. М. са съставени: 1/ ЕФ Серия К № 5419358 - за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП, извършено на 06.11.2021г., както и 2/ ЕФ Серия К № 5551289 - за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП, извършено на 19.01.2022г. Двата електронни фиша са връчени на една и съща дата – 16.03.2022г. и са влезли в сила на 31.03.2022г.

Противно на оплакванията в жалбата, по преписката са приложени както електронните фишове, така и справки по тях от системата АИС АНД, извлечени от служител на Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Варна, в които са отразени датите на съставяне, датите на връчване и на влизането им сила.

Неоснователно с касационната жалба се твърди, че връчването на фишовете не е безспорно установено, т.к. тези данни са установени от АИС АНД и както правилно е посочил ВРС, от страна на жалбоподателката не са ангажирани нито твърдения, нито доказателства за тяхното опровергаване.

Отделно, съгласно чл. 79б, ал. 1 и 2 от ЗАНН (обн., ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г.), в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата (ал. 1), като наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането (ал. 2, изр. 1), а в случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63 г (ал. 2, изр. 2). Съгласно твърденията на жалбоподателката и от приетите доказателство във въззивната инстанция – писмо УРИ 819000-67908/18.12.2023г. и справка от АИС АНД Платежен модул се установява, че двата ЕФ са заплатени на 18.03.2022г. Плащане на наложената му глоба е основание за прилагане на разпоредба на чл. 79б, ал. 2, изр. 1 от ЗАНН, което изключва оспорването на ЕФ по съдебен ред. В случая се касае за приложение на процесуална правна норма и след влизането й в сила, същата се прилага незабавно и напред във времето. Предвид на това настоящия състав приема, че ЕФ № 5419358 и ЕФ 5551289 са влезли в сила на датата на извършване на плащането на основание чл. 79б от ЗАНН.

Процесното нарушение е извършено и установено на 30.07.2022г., т.е в едногодишен срок от влизане в сила на посочените фишове, поради което правилно е санкционирано като системно чл.182, ал.5 ЗДвП. Доколкото в случая санкционната разпоредба предвижда кумулативното налагане на глоба и на наказание лишаване от право да се управлява МПС, по арг. чл.189, ал.4 ЗДвП правилно административнонаказателното производство е проведено по общия ред – със съставянето на АУАН и издаване на НП.

Правилни, съответни на закона и на доказателствата са и останалите мотиви на ВРС в обжалваното решение. Съдът е обсъдил всички приложими разпоредби и всички възражения в жалбата, същите аргументирано са отхвърлени като неоснователни, като изложените мотиви се споделят изцяло от настоящия състав и на основание чл.221, ал.2 АПК препраща към тях.

По така изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

 

При този изход на спора, в полза на ответника по касация на основание чл.63д, ал.1, вр. ал.4 ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр.чл.27е от НЗПП, в размер на 80,00лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 239/21.02.2024г. на ВРС, XV - ти състав, постановено по НАХД № 3008/2023г.

 

ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГНК: **********, гр. Варна, да заплати на Областна дирекция МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв. (осемдесет лева).

Решението не подлежи на обжалване.