№ 7094
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507454 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 4732 от 17.03.2024 г., постановено по гр. д. № 6617/2023 г. по описа на
СРС, 33- ти състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Б. М. С. и М. В. С. дължат солидарно на „Топлофикация София” ЕАД
сумата от: 3,46 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. в имот с аб. № 252986 и адрес: гр. София, ж. к. „Стрелбище“,
бл. ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2023 г. до погасяване на
задължението, като са отхвърлени искът за признаване за установено, че ответниците
дължат цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 138,82 лева;
искът по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено,
че ответниците дължат сумата от 8,58 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне
на услугата дялово разпределение в периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г., както и
исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 4,57 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.06.2019 г. до 13.05.2022 г. и за сумата от 2,42
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 13.05.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 08.06.2022 г. по ч. гр. дело №
1
28223/2022 г. по описа на СРС, 33 състав.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „МХ Елвеко“ ООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД с доводи за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната
му част като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на
фактическите изводи. Твърди се, че с извършеното в хода на процеса доброволно плащане от
ответната страна са погасени част от съдебните разноски, а не както е възприето от съда –
главница и законна лихва. Оспорват се изводите на съда, че ищецът не е доказал изпадането
на ответника в забава досежно задължението му за заплащане на потребената топлинна
енергия. Излагат се аргументи за дължимост на възнаграждението за предоставяне на
услугата дялово разпределение и мораторна лихва върху тази сума. Моли се съдът да отмени
решението в обжалваната част. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
М. В. С., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Прави се искане за
отхвърляне на въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от
ответника Б. М. С. и третото лице помагач „МХ Елвеко“ ООД.
Решението в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Б. М. С. и М. В. С. дължат солидарно на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от: 3,46 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. в имот с аб. № 252986 и адрес:
гр. София, ж. к. „Стрелбище“, бл. ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
24.08.2023 г. до погасяване на задължението, като необжалвано от ответниците /въззиваеми/
е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд установява следното:
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от представените по
2
делото писмени доказателства, както и от приетите и неоспорени от страните заключения на
допуснатите по делото съдебно- счетоводна експертиза /ССчЕ/ и съдебно- техническа
експертиза /СТЕ/, които настоящата инстанция изцяло кредитира на основание чл. 202 ГПК,
се установява, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинна енергия /ТЕ/, т. е. двамата ответници въззиваеми са имали
качеството на потребители на ТЕ за процесния имот през процесния период, респективно
дължат заплащането на начислените за имота суми в размер на 138,82 лв.
Спорен между страните е въпросът дали ответниците въззиваеми дължат такса за
дялово разпределение за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В този
смисъл без дялово разпределение не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост. Следователно предоставянето на такава услуга е
задължително.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Противно на изводите на
първоинстанционния съд, в производството е установено, че в сградата – ЕС, в която се
намира имотът на ответниците, в процесния период от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г. е била
извършвана услугата дялово разпределение от страна на „МХ Елвеко“ ООД, поради което са
приложими правилата на чл. 139 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат
регистрирано лице по чл. 139, ал. 1 ЗЕ /чл. 139б, ал. 1 ЗЕ/, с което впоследствие
топлопреносното предприятие да сключи договор за извършване на дялово разпределение –
чл. 139в, ал. 1 ЗЕ. В този договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на
лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл. 139в, ал. 2, т. 4 ЗЕ.
С оглед това клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца
за цената за услугата дялово разпределение по силата на чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016 г. Съгласно
клаузата на чл. 36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за
обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както
и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат
извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за
имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл. 139а, ал. 1 ЗЕ,
избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното
предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо
услугата, като, от своя страна, въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди
3
топлопреносното предприятие събира тази цена от потребителите – етажни собственици.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от представените по
делото писмени доказателства, както и от приетите и неоспорени от страните заключения на
допуснатите по делото ССчЕ и СТЕ, се установява, че дължимата от ответниците въззиваеми
сума за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до
30.06.2019 г. е в размер на 8,58 лева. Ето защо, следва да се възприеме изводът, че в случая е
налице основание за начисляване и дължимост на посочената сума.
Следващият спорен въпрос в производството е относно изпадането в забава на
ответниците досежно изпълнение на задължението им за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия. Във въззивната жалба, подадена от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД, се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е възприел извода, че по
делото не е установено ответниците да са изпаднали в забава. Настоящата инстанция намира
така релевираното от ищцовото дружество възражение за основателно. По общите правила
на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Настоящият съдебен
състав намира, че за относимия исков период се прилагат Общите условия на
топлопреносното дружество, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във в. "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а
именно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва
да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016
г. започва да се начислява единствено след 45- дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, доколкото
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени
по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по
общата фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Във връзка с горното претендираната от ищеца сума от общо 4,57 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.06.2019 г. до
13.05.2022 г., се явява дължима от ответниците.
Спорен по делото се явява и въпросът досежно дължимостта на сумата в размер на
2,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
31.05.2019 г. до 13.05.2022 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение.
4
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
Въпреки изводите на съда за дължимост на претендираните от ищеца суми за главница
за цена на доставена топлинна енергия, за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия и за главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение, следва да се отчете извършеното в хода на
производството плащане в полза на ищеца от страна на единия ответник на сумата в размер
на 154,39 лева. Посочената сума съответства на общия предендиран от ищеца размер на
четирите вземания за, както следва: главница за цена на доставена топлинна енергия,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на
доставена топлинна енергия, главница за цена на извършена услуга дялово разпределение и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение. Доколкото, както вече беше посочено,
претендираната сума в размер на 2,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 31.05.2019 г. до 13.05.2022 г. върху вземането за главница за
цена на извършена услуга дялово разпределение, е недължима, то платената сума в размер
на 154,39 лева е не само достатъчна да погаси, но и дори надвишава размера на вземането на
ищеца.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че с платената в хода на процеса сума
следва да се бъде погасена и претендираната върху главницата за цена на доставена
топлинна енергия законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. Това е така, защото
претенцията за законна лихва върху главницата, считано от сезирането на съда, в случая от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане, не представлява
самостоятелно вземане по отделен иск. Същата представлява единствено законна последица
от изхода на спора за главните вземания, поради което нейната дължимост е напълно
обусловена от уважаване изцяло или частично на главните искове. Обстоятелството, че
плащането на исковите претенции е извършено в хода на производството по чл. 422, ал. 1
ГПК, не предпоставя дължимост на законната лихва върху отхвърлените главници, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Още по-малко
подобна законна лихва се дължи в конкретен размер, както неправилно е възприето от
първоинстанционния съд. Ето защо, неправилен е изводът на районния съд, че след
приспадане на претендираната законна лихва задължението за заплащане на главница за
цена на доставена топлинна енергия остава дължимо в размер 3,46 лева. Поради
обстоятелството обаче, че решението в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят
посочената сума на ищеца, не е обжалвано от същите и е влязло в законна сила, настоящата
5
инстанция няма правомощия да го отмени.
Оплакването на въззивника, че с извършеното в хода на процеса доброволно плащане
от ответната страна не са погасени дължимите суми, а напротив – погасени са част от
съдебните разноски, е неоснователно. Очевидно е, че с извършване на процесното плащане
единият от солидарно задължените длъжници е целял цялостно погасяване на дълга и е
извършил плащане, за да освободи както себе си, така и другият съдлъжник от процесните
задължения. Обстоятелството, че ищецът е съотнесъл посочената сума в счетоводството си
към сторените по делото съдебни разноски е ирелевантно за въпроса кои задължения са
погасени с извършване на плащането. Освен това, както правилно е посочено и в
първоинстанционното решение, към момента на плащането разноските, направени в
исковото производство, не са били ликвидно и изискуемо вземане, като същите биха
възникнали като такова едва при влизане в сила на съдебното решение. Ето защо, доколкото
присъдените на ищеца разноски за първата инстанция не са съществували като вземане към
момента на извършване на процесното плащане, то и последното не е било предназначено за
тяхното погасяване, а за погасяване на претендираните от ищеца суми за главница за цена на
доставена топлинна енергия, за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, за главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с
предявените искови претенции, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК,
съдът приема, че макар и по различни съображения, решението на СРС следва да се
потвърди.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззивниците следва да се присъдят
сторените от тях разноски както в първоинстанционното, така и във въззивното
производство. Доколкото не се установява въззивниците да са сторили разноски пред
първата и пред въззивната инстанция, то такива не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4732 от 17.03.2024 г., постановено по гр. д. №
6617/2023 г. по описа на СРС, 33- ти състав, в частта, с която са отхвърлени предявените по
реда на чл. 422 ГПК от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу ответниците Б. М. С., ЕГН:
********** и М. В. С., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на
„Топлофикация София ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата в размер на 138,82 лева, представляваща главница за
6
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. в имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „Стрелбище“, бл. ****, аб. № 252986, сумата в размер на 4,57
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.06.2019 г. до 13.05.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна
енергия, сумата в размер на 8,58 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г., както и сумата в размер на
2,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
31.05.2019 г. до 13.05.2022 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 08.06.2022 г. по ч. гр. дело № 28223/2022 г. по описа на СРС,
33- ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „МХ Елвеко“ ООД на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7