РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Ловеч, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200923 по описа за 2021 година
Издадено е НП №569501-F607720/ *** г., издадено от Директор на ТД НАП Велико Търново, с което на осн.273 от
ДПК-за неоказване съдействие на орган по приходите, на „АГРОСЕВЕР 1" ЕООД с ЕИК по Булстат:***, е наложена
административна санкция/имуществена санкция в размер на 600,00 лева, на осн. чл.273 от ДОПК, за това, че във връзка с
извършена проверка на 30.12.2020г. на „АГРОСЕВЕР 1" ЕООД с ЕИК по Булстат: ***, е съставен ПИП
№0370818/30.12.2020г., в присъствието на Н. Е. Г. и лично подписан от него, в който се изисква да се представи оборотна
ведомост от дружеството към 31.12.2020 г., но в определения срок, който е 18.01.2021 г. не е била представена
горепосочената оборотна ведомост от задълженото лице в ТД на НАП - В. Търново - Офис-Ловеч, предвид което не е
оказало съдействие на орган по приходите. Същата е входирана с вх. №3038/26.03. 2021 г. в ТД на НАП - В. Търново-Офис-
Ловеч. Изготвена е покана изх. №361/16.03. 2021 г. до Н. Е. Г. в качеството му на представляващ „АГРОСЕВЕР 1" ЕООД да
се яви в ТД на НАП - В. Търново - Офис Ловеч за съставяне и връчване на АУАН за нарушени разпоредби на чл.37 ал.2 и
ал.З от ДОПК. АУАН е съставен при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок като твърди, че
производството по съставяне на АУАН е опорочено, тъй като е изготвен от лице, което е заинтересовано от изхода на адм.
производство или има с нарушителя особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото
безпристрастие-чл.51,ал.1,т.1 от ЗАНН. Освен това счита, че вмененото им задължение за представяне на ведомост за
периода до 30.12.2020г. е било обективно неизпълнимо и за това не е изпълнено като сочи подробни доводи в този смисъл.
Моли съда да го отмени като незаконосъобразно и му се присъдят сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
С протокол за избор на съдия докладчик от 08.04.2025г. делото е преразпределено на настоящия, тъй като
предходния съдия докладчик Галя Маринова е освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 г.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т. Г., който моли да се прекрати
административнонаказателното производство в съдебната му фаза, поради изтекла абсолютна давност, за която съдът следи
служебно. Изтъква, че съгласно чл.11 от ЗАНН, същият препраща към НК относно обстоятелствата, изключващи
отговорността, като се посочва, че в тази част следва да се прилагат общите разпоредби на НК. Т.е. в съдебното
производство по обжалване на Наказателни постановления се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност,
уредени в НК. В Глава 9 от НК, именована „Погасяване на наказателното преследване и наложеното наказание", а по-
конкретно в чл.89 от същия се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената от
закона давност, а съгласно чл.80, ал.1, т.5 НК, административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато
то не е възбудено в продължение на три години. Разпоредбата на чл.81, ал.З от НК посочва, че независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член - член 80-ти от НК, който е от три години. Т.е., прибавяйки година и половина към три
години се получават 4 години и половина. Съгласно TP №1/2015г. на Общото събрание на ВКС и на ВАС, в такъв случай
1
давността започва да се брои от момента на извършване на деянието, а именно от 18.01.2021 г., както се посочва в АУАН-а и
в НП, следователно към днешна дата, абсолютната погасителна давност е изтекла според него, за което съдът следи
служебно и следва да се прекрати производството и присъди адв. в.е за цялото производство съгласно представения ДПЗС
от 17.12.2025г.
Издателят на обжалваното НП - ТД на НАП В. Търново, редовно призован, се представлява от Гл. юриск. Х..
Счита, че с оглед изтеклата абсолютната давност, предвид НК като факт, следва да сепрекрати производството. По искането
за присъждане на адв. в-е, счита, че съдът не е длъжен да се съобразява безусловно с адвокатските възнаграждения като
това следва от Решение по дело Ц-438/22 г., образувано по запитване на съдия от СРС. Според нея делото не представлява
фактическа и правна сложност, обуславяща присъждане на подобен размер. Още повече, НАП е лишена от възможността,
не по вина на административнонаказващия орган, да участва в производството по преценка на законосъобразността и
правилността на протеклото административнонаказателно производство и в частност издаденото НП, поради което моли да
не бъде присъждано адвокатското възнаграждение в посочения размер, макар за това да са представени писмени
доказателства и алтернативно-същият да бъде намален максимално, като отново подчертава, съдът не е длъжен въз основа
на практиката на съда на ЕС да се съобразява с предвидения минимум в закона.
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на чиято територия е извършено нарушението.
Съдът като съобрази обстоятелството, че видно от приложения по делото АУАН и процесното НП, нарушението
вменено във вина на жалбоподателя, е извършено на 18.01.2021 г.-последния ден за представяне на исканата ведомост,
намира, че административно-наказателната отговорност е погасена по давност. Съгласно разпоредбите на Глава девета от
Общата част на НК, приложими по силата на чл.11 от ЗАНН, наказателното преследване, поради изтичане на съответната
давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на наказанието, което се
предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба", то по
отношение на срока за изключване на наказателното /съответно административнонаказтелното/ преследване, следва да
намерят приложение правилата на чл.80 ал.1 т.5 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено
административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното
нарушение. Съгласно чл.81 ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящия казус административното нарушение е извършено на
18.01.2020 г. От тази дата е започнала да тече и давността за административнонаказателно преследване. С издаването на
НП на *** година давността е била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност. Независимо от прекъсването й
обаче на 18.07.2025 година е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, който извод
следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81 ал.З във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Поради това е отпаднала
възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно
основание за отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото административно-наказателно производство.
При тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН,
настоящата инстанция следва да отмени НП и да прекрати административно-наказателното производство.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение
съгласно ДПЗС-650,00 лева за цялото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето
защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата,
за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв, т.е при имуществена санкция 600,00 лева. Според чл.9
от Наредбата „При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително
по 250 лв.". В случая пълномощникът на жалбоподателя се е явявал и в три открити съдебни заседания на 16.03.2022г.,
15.06.22г. и на 25.11.2025г. / и в такъв случай уговореното и платено възнаграждение в размер на 650,00 лв съответства на
горните разпоредби.
По алтернативно искане в случай, че се уважи, то да бъде намалено максимално с аргументи за липса на правна и
фактическа сложност, съдът счита, че заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен, въпреки възражението на
жалбоподателя, като същият е в размер близък до предвидения минимум за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, отговаря на фактическата и правна сложност на делото и обема на свършената от адвоката работа, броя
заседания и разпитаните свидетели и обема с оглед приобщената Преписка ЗМ 20/2021 г. и следва да се остави без
уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.6 във вр. с ал.2, т.З от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН във вр. счл.334, т.4
2
и чл.24, ал.1, т.З от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №569501-F607720/ ***г., издадено от Директор на ТД НАП
Велико Търново, с което на „АГРОСЕВЕР 1" ЕООД с ЕИК / Булстат:***, със седалище/адрес на управление :***** е
наложена административна санкция/имуществена санкция в размер на 600,00 лева, на осн. чл.273 от ДОПК
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД №923/2021 година по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА ТД НАП Велико Търновогр, ЕИК / БУЛСТАТ ******, представлявано от Директора, с адрес: гр.
Велико Търново, *****, общ. ******, да заплати на „АГРОСЕВЕР 1" ЕООД с ЕИК по Булстат: ***,**********, разноските
по делото за адв. в-е или сумата 650,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от
АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
3