Решение по дело №943/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

27.09.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

09.09.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

943

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20- 1300- 001048/ 02.07.2020г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание „глоба” в размер на 850.00лв. по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на Л.Л.К. *** с ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 09.06.2020г. в гр.Кърджали на ул.Първи май.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят К., който го счита за неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното НП. Моли то да бъде отменено, поради връчен нечетлив акт за установяване на административно нарушение, поради което не може да сравни с описаното в обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество последният пледира, че е нарушена разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН като нечетливият акт следва да се прецени като липса на връчен такъв. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирал е в съда писмено становище, с което оспорва жалбата, като считал същата за неоснователна. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление. Постъпила е молба и от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На датата 09.06.2020г. свидетелят Р.Д.- автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали, бил на работа в гр.Кърджали с патрулен автомобил, в който имало монтирана автоматизирано техническо средство за контрол на скоростния режим. По този повод за времето от 14.00ч. до 17.00ч. се намирал в гр.Кърджали на ул.Първи май до хотел „Ида“ и осъществявал контрол на скоростта на движещите се превозни средства в посока от завод „Орфей“ към гр.Момчилград. Около 15.09ч. техническото средство засякло лек автомобил марка „Хюндай“ с ДК № К1881ВМ, който се движел със скорост от 112км/ч., след приспаднат толеранс, при ограничение от 50км/ч. за населено място. На 16.06.2020г. представляващия собственика на дружеството притежаващ посоченото МПС декларирал, че на датата 09.06.2020г. е предоставил на Л.Л.К. автомобила си, който му е бил върнат в 8ч. на следващия ден. Поради това на 16.06.2020г. свидетелят Р.Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Л.К. по чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата в присъствието на колегата си Т.У., който бил подписан без възражения. На база на него на 02.07.2020г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 850лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Тази безспорна фактология се установи от гласните доказателства дадени от Р.Д.; от писмените- акт за установяване на административно нарушение № 1048/ 16.06.2020г., чиято доказателствена сила не бе оборена, а и същия е редовно съставен, Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система рег.№ 1300рр-4418 от 10.06.2020г. надлежно попълнен, Протокол от проверка № 58- С-ИСИС/ 01.10.2019г., Списък от 24.01.2018г. рег.№ 1300р- 4201/ 18.06.2018г., Преглед на запис с нарушение номер на клип 37003, Справка в Централна база КАТ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Декларация от 16.06.2020г.; веществените доказателствени средства- Снимка № 11743CF/ 0108297, в която е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и мястото на нарушението с име GPS координати.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата подлежи на разглеждане по същество, тъй като е подадена в законоустановения 7- дневен срок, а именно на 29.07.2020г., а наказателното постановление е връчено на 20.07.2020г. Текстът на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е санкционна норма за превишаване на разрешената скорост в населено място и според него „…Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50км/ч- с глоба 700лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5км/ч превишаване над 50км/ч глобата се увеличава с 50лв.” Безспорно от всички събрани по делото доказателства- писмени, гласни и веществени доказателствени средства, се установи, че обжалваното наказателно постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на посочения по- горе текст. С допустимото от закона автоматизирано техническо средство № 11743cf е заснета и записана датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, в резултат на което е изготвено годно веществено доказателствено средство- Снимка № 11743CF/ 0108297, с което е констатирано административното нарушение. Деянието осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушението. Установена е скорост на движение, надхвърляща с над 50 км/ч, разрешената в този участък на пътя и това деяние е извършено виновно от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. За формата на вината извода се извежда от скоростта на движение на автомобила, а именно 112 км/ч, надвишаваща с 62км/ч. разрешената скорост за движение в населено място. Налице са материалноправните и процесуалноправните предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като той е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението. Правилно на основание чл.189 ал.1 от Закона за движението по пътищата е съставен акт за установяване на административно нарушение, а не Електронен фиш по смисъла на ал.4 от посочената разпоредба. Това е така, защото в наказващата норма, с която се санкционира констатираното нарушение, е предвидено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което означава, че не са налице условията за приложение на специалната процедура за провеждане на административнонаказателното производство, поради което следва да се приложи общия ред. Този извод следва и от чл.39 от Закона за административните нарушения и наказания. Правилно е определен размера на наложената санкция „глоба“, която е в единствения си възможен определяем размер на база на установеното превишение на скоростта. Това е така, защото според чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 50км/ч.- с глоба 700лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5км/ч. превишаване над 50км/ч. глобата се увеличава с 50лв. От тук следва, че при установена скорост от 112км/ч превишението е с 62км/ч., което означава, че наказанието следва да е 850лв., колкото е и наложено.  По отношение на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца е наложен в единствено предвидения в закона размер. Предвид на това следва обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. 

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Неоснователен е довода на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като актът, който бил съставен, бил нечетлив, което не се установява, а и самия нарушител не е възразил за това при връчването му. 

Предвид изхода на делото и на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат възложени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е поискано по делото.

Ето защо, Съдът      

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20- 1300- 001048/ 02.07.2020г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание „глоба” в размер на 850.00лв. по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на Л.Л.К. *** с ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 09.06.2020г. в гр.Кърджали на ул.Първи май, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Л.Л.К. *** с ЕГН ********** *** сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски Административен съд в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                          Районен съдия: