№ 1233
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000503242 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от
Прокуратура на Р България, с която обжалва решение от 06.11.24 г., постановено по гр. д. №
5 652/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, с което
съдът е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратура на Р България да
заплати на М. С. С. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 13.12.2011 г. до 17.08.2021 г., настъпили в резултат от
наказателно преследване срещу ищецът, приключило с оправдателно присъда от 30.09.2019
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-и с-в, по н.о.х.д. № 20 183/14 г.
(предходното досъдебно производство и последващото въззивно такова), последица от
неоснователно повдигнато му от ответника обвинение по обвинение по чл. 214 от НК, ведно
със законната лихва, считано от 16.05.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от
12 655.91 лв., мораторна лихва за периода от 17.08.2021 г. до 16.05.2024 г., на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ да заплати на М. С. С. сумата от 20 лв., дължима държавна такса, както и
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ да заплати на адвокат П. М. сумата от 4 862.47 лв.,
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение в тази част е неправилно и
необосновано. Твърди, че съдът неправилно е приел, че по казуса са налице законовите
основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата по чл.2 от ЗОДОВ. Развива
1
доводи относно образуването и хода на наказателното производство като твърди, че
производството е образувано за тежко умишлено престъпление, спрямо подсъдимия е взета
мярка на неотклонение „подписка“, както и че по делото е установено наличието на укоримо
поведение в инкриминирания период. Твърди, че по делото не са ангажирани в съответния
обем необходимите ясни, недвусмислени и категорични доказателства от ищцовата страна,
за заявения в исковата молба сериозен обем на неимуществени вреди, изразяващи се в:
психическа травма, стрес и напрежение; повишена негативна емоционалност и
напрегнатост; социален и психологически дискомфорт; възникване на семейни и
здравословни проблеми; отдръпване и влошаване на отношенията с приятели, близки и
роднини; изпадане в продължителни депресивни състояния и потиснатост;
накърняване на честта, достойнството и самочувствието му; фрустрации в трудовата му
дейност и невъзможност да си намери работа - всички по причина и вследствие на воденото
досъдебно производство и повдигнатото обвинение. Оспорва и доказването на причинно-
следствената връзка между претендираните нематериални щети и повдигнатото спрямо
ищеца обвинение по въпросното наказателно производство. В тази връзка твърди, че не са
ангажирани безспорни и категорични медицински доказателства относно претърпените
вреди от заявеното влошаване на психичното/здравословното състояние на С., както и не бе
установено същите да се намират в пряка причинна връзка с процесното наказателно
преследване. Твърди, че делото се е развило в разумен срок, като последвалото забавяне се
е получило на съдебна фаза. Твърди, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди
е изключително и необосновано завишен и несъответстващ нито на принципа за
справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, нито на социално-икономическата ситуация в
страната, нито на трайната съдебна практика по аналогични казуси. Смята, че всичко
гореизброено определя наличието на ниска степен на евентуално увреждане и нисък
интензитет на отрицателни преживявания във връзка с процесното обвинение, които
обстоятелства от своя страна би следвало да изключат или да намалят значително
отговорността на ответника ПРБ по иска. Оспорва и присъдената сума като лихва за забава в
размер на 12 655.91 лв., представляващи мораторна лихва за периода 17.08.2021 г. -
16.05.2024г. (влизане на оправдателната присъда в сила, до момента на завеждане на
исковата молба). В тази връзка твърди, че съобразно трайната съдебна практика, в
производствата по ЗОДОВ се дължи единствено законова лихва, като съдът определя нейния
начален момент, който би могъл да е най-рано от влизане на прекратителния, респ.
оправдателния акт в сила, а размерът й се изчислява към датата на изплащане на
присъдената главница. Оспорва и присъдените разноски, представляващи адвокатска защита
по настоящото производство, като считаме, че посоченият размер на адвокатския хонорар е
прекомерно завишен, несъответен на казуса и на реално осъществената правна помощ и
съдействие. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като
неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли
исковете.
Ответникът по жалбата М. С. С. оспорва същата. Твърди, че тази част
атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да остави жалбата без
2
уважение. Твърди, че съдът е възприел правилно описаната фактическа обстановка. По
отношение на определената мярка за неотклонение твърди, че въззивника пропуска да
уточни, че мярка е определена от съда. Твърди, че неподкрепено от доказателствата по
делото е и изложеното, че към тогавашния момент били налице законовите основания,
предпоставки и доказателства за образуване на досъдебно производство, повдигане на
обвинение и внасяне на обвинителен акт в съда, както и че е било установено наличието на
укоримо поведение. Споделя аргументите на първоинстанционния съд, че доказателствената
тежест да се установи, че производството е било забавено с оглед поведението на
обвиняемия е на Прокуратурата. Твърди, че несъстоятелни са и твърденията на
Прокуратурата, че не са ангажирани доказателства за претърпените неимуществени вреди.
Не споделя аргументите и по отношение на присъденото обезщетение, което счита за
изключително и необосновано завишено и несъответстващо на принципа за справедливост,
социално- икономическата ситуация в страната, нито на трайната съдебна практика по
аналогични казуси. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по
отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други
мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв
интензитет са извършените действията по разследването с участието на обвиняемия,
ефектът на всички тези действия върху ищеца и средата му. От значение са
продължителността на наказателното преследване, личността на увредения и притежаваният
от него авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството,
допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното
му състояние. Съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, начина му
на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в
обществото, работата му и др. По отношение на възражението срещу присъденото
възнаграждение за адвокатска защита в размер на 4 862.47 лв. Твърди, че присъденият
размер е минималният съобразно Наредбата. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди атакуваното в осъдителната част като правилно и законосъобразно и претендира
разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение от
06.11.24 г., постановено по гр. д. № 5 652/24 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 22 състав, че съдът е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
и чл. 86 от ЗЗД, Прокуратура на РБ да заплати на М. С. С. сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 13.12.2011
г. до 17.08.2021 г., настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищеца,
3
приключило с оправдателно присъда от 30.09.2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 2-и с-в, по н.о.х.д. № 20 183/14 г. (предходното досъдебно производство и
последващото въззивно такова), последица от неоснователно повдигнато му от ответника
обвинение по обвинение по чл. 214 от НК, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2024
г. до окончателното й изплащане, отхвърлил е претенцията (неимуществени вреди) за
горницата до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователна; сумата от
12 655.91 лв., мораторна лихва за периода от 17.08.2021 г. до 16.05.2024 г., като е отхвърлил
претенцията (неимуществени вреди) за горницата до пълния предявен размер от 63 279.61
лв., като неоснователна, осъдил е на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура на РБ
да заплати на М. С. С. сумата от 20 лв., дължима държавна такса, както и да заплати на
адвокат П. М., САК сумата от 4 862.47 лв., адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете.
Страните не спорят, а се установява и от доказателствата по делото, че срещу
ищеца е водено наказателно производство, за което на същият е повдигнато обвинение
тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, а именно –
„Изнудване, придружено със заплаха“, по чл. 214 ал. 1 от НК, наказуемо с „лишаване от
свобода“ за срок от 1 до 6 години. Не се спори, а се установява и от доказателствата по
делото, че производството в досъдебната фаза е продължило от образуването, считано от
13.12.2011 г. до 17.08.2021 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с присъда от
30.09.2019 г., постановено по НОХД № 20 183/14 г., по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 2-и с-в, влязла в сила на 17.08.2021 г. ищецът е оправдан по
повдигнатото обвинение, за това че: на неустановена дата през месец април 2011 г., в гр.
София, ул. „Дойран“ № 2, в ресторант „Ниагара“, с цел да набави за себе си имотна облага, е
принудил Е. Л. П., чрез заплашване, като му заявил „Трябва да дадеш тези пари, ако искаш
да не стане лошо. Ако не дадеш сумата, ще ти се случи нещо лошо, както на теб, така и на
семейството ти и на имуществото ти“, да извърши нещо противно на волята му, а именно да
даде сумата от 2 000 лв., като с това е причинил на Е. П. имотна вреда в размер на 2 000 лв.,
престъпление по чл. 214, ал.1 от НК. Така постановената присъда е потвърдена с решение №
260 490 от 17.08.2021 г., постановена по ВНОХД № 2037/2020г., по описа на Софийски
градски съд, Наказателно отделение.
Не се спори, а се установява и доказателствата по делото, че ищецът има син
К. С., роден на ******** г. (удостоверение за раждане).
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на ищеца с ЕР
от 09.08.2024 г. е призната 56 % временна нетрудоспособност.
В показанията си разпитаната по делото свидетелка Р. твърди, че познава
ищеца от 2009 г., тъй като е бил много близък приятел на съпруга й. Твърди, че познава и
цялото семейство на г-н С.. В показанията си твърди, че преди 2011 г. ищецът е бил много
всеотдаен човек, а материалното му състояние - много добро, тъй като е работел като
застрахователен агент. Твърди, че към момента на даване на показанията не знае в момента
какво работи ищецът. Твърди, че след 2011 г. ищецът се почувствал унизен и се разклатил
психически. Репутацията му в града била срината. Приятелката му го напуснала, тъй като
станал раздразнителен (и към нея и към детето). Загубил и либидо.
В показанията си свидетелката Е. твърди, че познавала ищеца от 2008 г., били
приятели, поради което поддържали доста чест контакт. Ищецът бил нормален човек до
задържането му през 2011 г., а след това се променил, тъй като изживял сериозен стрес,
спрял да излиза, и да говори с хората (а преди това бил жизнерадостен и весел). Работил
като застрахователен агент с много клиентела, а в последствие хората се отдръпнали от него.
Имал хоби - обичал да ловува, но след обвинението не можел да го практикува.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване
4
искове с правно основание правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. и с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 63 279.61 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на мораторната лихва за периода от 17.08.2021 г. до 16.05.2024 г.
С атакуваното решение от 06.11.24 г., постановено по гр. д. № 5 652/24 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, че съдът е осъдил на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, Прокуратура на РБ да заплати на М. С.
С. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 13.12.2011 г. до 17.08.2021 г., настъпили в резултат от наказателно преследване
срещу ищеца, приключило с оправдателно присъда от 30.09.2019 г. на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 2-и с-в, по н.о.х.д. № 20 183/14 г. (предходното досъдебно
производство и последващото въззивно такова), последица от неоснователно повдигнато му
от ответника обвинение по обвинение по чл. 214 от НК, ведно със законната лихва, считано
от 16.05.2024 г. до окончателното й изплащане, отхвърлил е претенцията (неимуществени
вреди) за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователна; сумата
от 12 655.91 лв., мораторна лихва за периода от 17.08.2021 г. до 16.05.2024 г., като е
отхвърлил претенцията (неимуществени вреди) за горницата до пълния предявен размер от
63 279.61 лв., като неоснователна, осъдил е на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
Прокуратура на РБ да заплати на М. С. С. сумата от 20 лв., дължима държавна такса, както и
да заплати на адвокат П. М., САК сумата от 4 862.47 лв., адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете.
Решението е оспорено в осъдителната част, поради което в частта, в която
съдът е отхвърлил предявените искове същото е влязло в сила.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на така подадената жалба съдът намира, че същата е подадена в
установения от закона срок и от лица, които са легитимирани да обжалват, поради което е
процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от страните доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, макар и многостранно повтарящи се, са свързани с твърдението, че съдът не е
спазил принципа на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на размера обезщетението, което ще
репарира вредите, предвид не обсъждането на всички наведени доводи. Така наведените
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение съдът в
настоящия си състав намира за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба в редакцията й
след изм. с ДВ бр. 98 от 11.12.2012 г. (т. 2 преди изменението) е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, какъвто е и
конкретният случай. Отговорността на правозащитните органи е обективна и възниква при
наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка за ангажиране на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е уличено в
извършване на престъпление по НК, повдигнато му е обвинение, а впоследствие е оправдано
с влязла в сила присъда и/или наказателното производство е прекратено.
По отношение на въведените пред настоящата инстанция възражения,
свързани с размера на присъденото обезщетение съдът намира следното:
Държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат
предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда, или
производството е прекратено и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези,
за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, а в т. 11 на Постановление №
5
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и прието, че размера на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като
обуславят вредите. При определянето на размера на обезщетението съдът се ръководи от
принципа на справедливост. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от
ищеца неимуществени вреди. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и
характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са
извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на
колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. Не на последно
място следва да се отбележи, че при определяне на размера на обезщетението, съдът следва
да се съобрази дали в посоченият период спрямо лицето са извършвани други процесуални
действия, вкл. и вземане на мярка за неотклонение по други дела. Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.
162 от ГПК (чл. 130 ГПК отм.). На следващо място размерът на обезщетението се определя
според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако
увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. От друга страна,
фактори за определяне на обезщетението са продължителността на наказателното
производство; тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите,
има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др.
Тежестта на доказване на тези психически или физически травми е на ищеца. В оспорваното
решение първоинстанционния съд, е отчел всички тези предпоставки за определяне размера
на претендираното обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение от съда са от
значение отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените от наказателното
преследване неудобства в личен и професионален план, вкл. степента на засягане на
достойнството и авторитета му в обществото от разгласяването на случая, както и
обществено-икономическите условия в страната.
В конкретния случай на ищеца е повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление по чл. 93, т. 7, във вр. с чл. 214 от НК. Прокуратурата е поддържала това
обвинение за период от 10 години. Безспорно е, че спрямо ищеца не е прилагана най-
тежката мярка за неотклонение, но взетата мярка е от съда. От друга страна видно от
свидетелските показания търпените от ищеца негативни изживявания, свързани с дългия
период на предварителното разследване, разгласяването на същото, както и достигането на
това обстоятелство до неограничен кръг от лица са довели до тежки и трудни страдания и
неудобства за ищеца. Той се чувствал унизен и се разклатил психически. Репутацията му в
града била срината. Приятелката му го напуснала, тъй като станал раздразнителен (и към
нея и към детето). Загубил и либидо. Следва да се отчете, че в резултат на воденото
наказателно преследване същият е с призната 56 % временна нетрудоспособност.
Доверието, което имали останалите членове на обществото към него се е сринало. Всичко
това дава основание да се приеме, че справедливия размер на обезщетението, необходимо за
репариране на вредите е в размер на 40 000 лв.
Като неоснователно следва да се възприеме наведеното твърдение, че ищецът
не е установил вредите чрез съдебно-медицинска експертиза. В производството са
представени убедителни доказателства относно разстройството на здравето. Тези
доказателства се потвърждават и разпита на свидетелите по делото. Неоснователно е и
възражението, че определеният размер не е съобразен с обществено икономическото
положение в страната. Видно от публично известните данни средната работна заплата пред
посочения период (2011 г. – 2022 г.) нараства от 10 164 лв. в началото на периода до 24 147
лв. в края на същия. С оглед на тази данни е неоснователно възражението, че на ищеца е
6
присъдено обезщетение което не е съобразено с тези условия и надвишава размера на
обезщетенията, които са присъждани по сходни казуси. Този размер не следва да се
възприема като мерило, тъй като при определянето на обезщетението съдът следва да се
ръководи от конкретните факти и обстоятелства установени по делото при съобразяване с
критериите посочени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Всички тези
вреди, описани по-горе са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение за
извършено престъпление, за което ищецът е оправдан. В конкретния случай производството
се е развило около 10 години. Този период, както и продължаващите негативни отношения
към него от страна на представители на обществото, представлява една голяма част от
съзнателния живот на човека.
По отношение на въведеното възражение, че търпените болки и страдания не
са установени по делото, вкл. и неустановена причинна връзка, тъй като не е назначена
медицинска експертиза съдът намира същото за неоснователно. По делото лисва направено
оспорване на представената медицинска документация. Направеното общо оспорване на
основателността на предявеният иск съдът намира, че не представлява оспорване на
отразеното в медицинската документация, даващо основание на съда да допусне и изслуша
съдебно-медицинска експертиза. От друга страна отразените в същата документация
заключения са в достатъчна степен разбираеми и дават необходимата информация, поради
което не се налага събирането на други доказателства, изискващи специалните знания на
вещите лица. Не на последно място следва да се посочи, че такива специални знания биха
били необходими на съда, ако е налице твърдение, че и преди образуването на
производството здравословното състояние на ищеца в било такова, каквото е описано в
документите, каквото изявление не е налице. Само в този случай на оспорване на
причинната връзка би било необходимо извън обикновената житейска логика съдът да
основе извода си за наличието/липсата на причинна връзка, с необходимостта от допускане
и съобразяване със заключението на медицинска експертиза.
Като неоснователно следва да се възприеме наведеното твърдение, че съдът не
се е съобразил с факта, че ищецът е проявил укоримо поведение. Това твърдение, с оглед
изхода на спора в наказателното производство не съответства на събраните по делото
доказателства. Укоримо е онова поведение, което не съответства на закона и морала, а
такива действия по делото не са установени.
По отношение на въведеното оспорване на размера на обезщетението за
мораторна лихва съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно. Относно
определяне на началният момент от който започва да тече лихва, съдебната практика
безпротиворечиво приема, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на съдебният акт с който
лицето е оправдано, че от този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва
върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата. Лихвата (обезщетението за забава) е поискана за
периода от 17.08.2021 г. до 16.05.2024 г., за който период се дължи такава, а размерът на
същата е определен, на основание чл. 162 от ГПК.
По изложените съображения настоящия състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция съдът намира, че същото е основателно, с оглед изхода на спора.
Въззивника следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. сумата от 4 800 лв., предвид
фактическа и правна сложност и извършените процесуални действия.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.11.24 г., постановено по гр. д. № 5 652/24 г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, в частта, в която съдът
е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, Прокуратура на РБ да
заплати на М. С. С. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 13.12.2011 г. до 17.08.2021 г., настъпили в резултат от
наказателно преследване срещу ищеца, приключило с оправдателно присъда от 30.09.2019 г.
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-и с-в, по н.о.х.д. № 20 183/14 г.
(предходното досъдебно производство и последващото въззивно такова), последица от
неоснователно повдигнато му от ответника обвинение по обвинение по чл. 214 от НК, ведно
със законната лихва, считано от 16.05.2024 г. до окончателното й изплащане, в частта, в
която е присъдил сумата от 12 655.91 лв., мораторна лихва за периода от 17.08.2021 г. до
16.05.2024 г., както и да заплати на адвокат П. М., САК сумата от 4 862.47 лв., адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.
София, бул. “Витоша“ № 2 да заплати на адвокат П. М. от САК сумата от 4 800 (четири
хиляди и осемстотин) лв., представляваща разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8