РЕШЕНИЕ
№ 2387
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110152870 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. И. Т.
срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД.
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска, както
следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД за проглА.ване на
нищожност на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 по договор за кредит от 19.11.2020 г.,
предвиждащи заплащане на суми по допълнителни услуги „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и „Динамично плащане“ и 2/ в условията на евентуалност
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
сумата от 261,79 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителни
клаузи за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„Динамично плащане“ по чл. 9, ал.1 и чл. 9, ал. 2 от договора, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погА.ването.
Ищцата А. И. Т. твърди, че е страна по договор за кредит шах_500035922,
сключен с „Би Енд Джи Кредит“ ООД. Сочи, че е поела задължение да върне сумата по
кредита в размер на 584.98 лева при ГПР 37,78%, ГЛП 32,55%, като сумата следвало да
бъде върната с 11 погасителни вноски. Освен това поела задължение да заплати
допълнителни услуги, наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в
размер на 175 лева и „Динамично плащане“ в размер на 250 лева. Твърди, че до
06.04.2021 г. е заплатила следните суми по сключения договор:
- изплатена главница по кредита: 122,11 лева;
- изплатена лихва по кредита: 37,43 лева
- изплатена сума по Динамично плащане: 85,46 лева
- изплатена сума по Бързо разглеждане: 63,64 лева
Твърди се още, че на 06.04.2021 г. между страните било сключено споразумение
за предсрочно погА.ване, като погасила незаплатената сума. Съгласно споразумението,
1
на 06.04.2021 г. ищцата заплатила сумата от 498,09 лева, включваща: главница 377,89
лева, лихва 5,62 лева, обезщетение 1,89 лева, такса динамично плащане 12,46 лева и
такса бързо разглеждане 100,23 лева.
Счита, че регламентираните допълнителни услуги „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и „Динамично плащане“ са нищожни поради противоречие с
добрите нрави, като същите са уговорени и в прекомерно висок размер, и поради това,
че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр.
с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като излага подробни съображения.
Намира, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" с регламентираните
допълнителни услуги по процесния договор се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищцата с цел изгода на кредитора. Счита, че неправилно
сумите по допълнителни услуги не са включени в предвидения ГПР.
На следващо място твърди, че поради нищожния характер на атакуваните клаузи
от договора, ищцата не е следвало да заплаща суми за „Бързо разглеждане на искането
за кредит“ и „Динамично плащане“. Общо платената сума за тези услуги била в размер
от 261,79 лева, за която претендира ответникът да бъде осъден да й заплати, тъй като е
получена без правно основание. Претендира и законна лихва, считано от депозиране на
исковата молба до погА.ването, както и направените разноски по делото.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
оспорваните клаузи от договора отговарят на изискванията на закона, като не водят до
накърняване на добрите нрави. Счита, че не са налице и останалите сочени от ищцата
пороци, като твърди, че ГПР е правилно определен и в съответствие със ЗПК. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.26, ал.1 ЗЗД за проглА.ване на нищожност на чл. 9, ал. 1 и чл.
9, ал. 2 по договор за кредит от 19.11.2020 г.
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени фактите, че: 1) между страните е сключен договор за кредит
MAX_500035922/19.11.2020 г., както и споразумение от 06.04.2021 г. за пълно
предсрочно погА.ване на сумите по кредита; 2) че на 06.04.2021 г. ищцата е заплатила
на ответника остатъчната сума по договора в размер от 498,09 лева и 3) в договора за
кредит е уговорено заплащане на допълнителни услуги „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и „Динамично плащане“. Проектът за доклад е обявен за
окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 02.02.2023
г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за
безспорен факт за доказано.
Видно е от приетия по делото договор за кредит MAX_500035922/19.11.2020 г.,
че ответникът, в качество на кредитор, се е задължил да предостави на ищеца, в
качеството на кредитополучател, сумата от 500 лв., която следвало да бъде върната на
11 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 53,18 лв. Ищцата сочи, че сумата
по кредита е усвоена от нея. Уговореният между страните ГЛП е в размер на 32,55%, а
ГПР – в размер на 37,78 %. Общо дължимата сума по договора възлиза на 584,98 лв. В
чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че при кандидатстването за кредита
кредитоискателят изрично заявил желание за бързо разглеждане на искането му за
кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от ОУ, като дължимата парична сума за
това била в размер от 175 лв., която следвало да бъде погасена на равни части през
периода на кредита съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита. В чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено, че при
2
кандидатстването за кредита кредитоискателят изрично заявил желание да ползва
динамично плащане по кредита при условията на т. 7.4 от раздел V от ОУ, като
дължимата парична сума за това била в размер от 250 лв., която следвало да бъде
погасена на равни части през периода на кредита съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план по кредита. Така в чл. 9, ал. 3 от договора е
посочено, че сборът на дълга, включващ допълнително начислените такси, се равнявал
на сумата от 1010,002 лева.
Договорът за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Разпоредбата на
чл.10а от ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги
във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на
изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на потребителя по
договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, обаче, е
изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК. Нито таксата за
бързо разглеждане на заявката за сключване на договор, нито таксата за динамично
плащане попадат в приложното поле на чл. 10а ЗПК. От служебно извършената
справка на общите условия, .публикувани от ответника, се установи, че съгласно т. 7.3
от Раздел V, таксата за бързо разглеждане дава възможност искането за кредит да се
разглежда от кредитора в по-кратък срок. Налага се извод, че така уговорена, таксата
касае преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо
усвояване на определена парична сума, предоставена на кредитополучателя. От т.7.4
от Раздел V от ОУ, обвързващи страните, се установява, че таксата за динамично
плащане е свързана с осигуряване на служител на ответника, който да посещава адреса
на кредитополучателя или друго място, за извършване на плащанията. Предвидени са
различни условия за приложение на разпоредбата. Така предвидените такси
противоречат на нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която
разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от данните по
договора, ГПР е уговорен на 37,78 %, без да са включени допълнителните две такси.
Видно от договорното съдържание, уговореният размер на таксата за бързо
разглеждане е 175 лева /чл. 9, ал. 1 от договора/, а на таксата за динамично плащане
250 лв. /чл. 9, ал. 2 от договора/. Сборът от двете такси е в размер на 425 лева, като
след прибавянето му към уговорения ГПР от 37,78 %, се налага извод, че общият
размер на ГПР надхвърля неколкократно императивно предвидения максимален
размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното съдът намира, че таксата за
бързо разглеждане и таксата за динамично плащане са нищожни, като противоречащи
на закона, като същевременно противоречат и на добрите нрави, доколкото срещу
уговорените такси кредитополучателят не получава никакво конкретно благо.
Потребителят следва да заплати такси с неясна насрещна престация, клаузите са
предварително уговорени и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато
и да е възможност да повлияе върху тяхното съдържание; не е ясно и какъв е начинът
за определяне на размера им. С така уговорените такси се постига увеличение на
възнаграждението на кредитора за предоставения заем, като с тях се цели заобикаляне
на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК
3
Предявеният иск за проглА.ване нищожността на процесните такси е
основателен и следва да бъде уважен.
По евентуално предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за основателност на предявения главен иск, поради
което следва да бъде разгледан и предявеният в условията на евентуалност осъдителен
иск.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 261,79 лева, представляваща заплатени такса за бързо разглеждане и
динамично плащане по процесния договор за кредит.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за проглА.ване
нищожност на предвидените в процесния договор такси за бързо разглеждане и
динамично плащане.
Отделено като безспорно между страните е, че на 06.04.2021 г. ищцата е
заплатила на ответника остатъчната сума по договора в размер от 498,09 лева. Фактът
се установява и от представения касов бон, издаден от ответника, с №
549123/06.04.2021 г. Сумите по договора включват заплащане както на главница и
лихва, така и на такса бързо разглеждане и динамично плащане видно от погасителния
план, обективиран в процесния договор. Ответникът не оспорва фактът на заплащане
на сумата. Същевременно, с определението на съда от 02.12.2022 г., в което е
обективиран проекта за доклад по делото, съдът на осн. чл. 190 ГПК е задължил „Би
Енд Джи Кредит“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи справка от
счетоводството си за всички извършени плащания по процесния договор, като му е
указал, че непредставянето на документа може да се преценява съобразно разпоредбата
на чл. 161 ГПК. В указания от съда срок ответникът не е изпълнил задължението си да
представи изискания документ, поради което следва да се приеме, че сумата,
представляваща такса за бързо разглеждане и динамично плащане, действително е
платена от ищцата.
Поради недействителността на уговорената клаузи за такса за бързо разглеждане
и динамично плащане, се налага извод, че сумата е платена при начална липса на
основание за това, поради което ответникът дължи нейното връщане. Предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до погА.ването.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 100 лева, представляваща заплатена държавна такса.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. М. В. М. от АК – Пловдив възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцата в производството. Съгласно Определение №
29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК, когато с една искова
молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички
искове. В конкретния случай сборът от цената на всички искове възлиза на сумата от
4
686,79 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер на 400
лв. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. В. М. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СРС в посочения минимален
размер, определен от съда.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. И. Т., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж. к. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, иск по чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 ЗЗД, че
клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от сключения между страните договор за кредит
max_500035922/19.11.2020 г., предвиждащи заплащане на такси за „бързо
разглеждане“ и „динамично плащане“, са нищожни.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, да заплати на А. И. Т., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, , сумата от 261,79 лева на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, представляваща сбор от недължимо платена такса „бързо разглеждане“ и
„динамично плащане” по сключен между страните договор за кредит
max_500035922/19.11.2020 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до
окончателното погА.ване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100,00 лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Би Енд Джи Кредит“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ да заплати
на адв. М. В. М. от АК Пловдив, с адрес: гр., сумата от 400,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищцата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5