№ 11756
гр. ........., 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110162594 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
18.06.2025 г., гр..........
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
петнадесети май две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Ружа Александрова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №62594 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. Н. З., С. Д. З. и С. Д. З., всичките чрез
адв.Н. И. от САК, срещу цесионера ..., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление:
1
гр.........., ж.к. „....“, ул. „....” №....., представлявано от Р. М. - Т.- Управител, за признаване
недължимост на следните суми за всеки ищец: главница от 1 386,30 лв., договорна лихва от
402,03 лв., наказателна лихва от 89,90 лв., наказателна лихва от 114,83 лв. и разноски от
39,89 лв., съгласно изпълнителен лист по ч.гр.д. №43866/2013г. на СРС, 54 състав, издаден
във връзка със заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК в полза на цедента
търг. дружество с регистрация в Р. Г. ......., чрез клона си в страната, срещу солидарно
задължените Д. Ч. З., починал на ....г. и С. Д. З., за задължения по сключен Договор за
потребителски кредит №.......г. от 04.03.2009г. Изложени са твърдения за образувани две изп.
производства срещу наследодателя Д. Ч. З. и С. Д. З.- изп.д. №...г. на ЧСИ Н. М., рег. №.... в
КЧСИ, район на действие: СГС и изп.д. №.....г. на ЧСИ С. Я., рег. №... в КЧСИ район на
действие: СГС. Посочено е, че първото изп. д. е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
поради настъпила перемпция, като изп. лист е изтеглен и е образувано второто изп. дело.
Оспорва се надлежното прехвърляне на дълга и уведомяването на ищците. Посочва се, че
последното изп. действие, с което е прекъснато теченето на давността, е на 14.03.2017г. с
частично плащане, а не неправилно отразеното- 30.08.2019г. Претендират се сторените по
делото разноски.
С отговор на искова молба в срок от отв. кредитор, чрез юрк.М. М., се оспорва
основателността на предявената искова претенция по изложени съображения за извършвани
изп. действия. Оспорва се допустимостта на иска за недължимост на такси и разноски по
изп. дело. Претендират се сторените разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен. Съображенията за това са следните:
Изискан е служебно препис на изп. д. №...г. на ЧСИ Н. М., район на действие: СГС,
видно от който изп. производство е образувано на 10.01.2014г. от взискателя .......,
регистрирано по гръцкото законодателство, чрез клона си „...., на осн. издаден изп. лист от
28.10.2013г. срещу солидарно задължените Д. З. и С. З.. ПДИ са връчени на длъжниците на
17.02.2024г. Уведомена е НАП на осн. чл.191 от ДОПК, вр. чл.458о т ГПК. На 21.02.2014г. Д.
З. подава молба, с която посочва, че се задължава да внася доброволно по 50 лв. всеки месец
на 10- то число. На 25.06.2014г. взискателя прави искане за извършване на изп. действия. С
разпореждания от 26.06.2014г. ЧСИ налага запори върху вземания по банкови сметки на
длъжника и насрочва опис на движими вещи, за което е надлежно уведомен длъжникът. На
16.12.2014г. взискателят прави искане за извършване на изп. действия. Представени са
бележки за изпълнение по 50 лв./мес. в периода: м.01.2015г.- м.06.2015г. С разпореждане от
18.06.2015г. ЧСИ насрочва опис на движими вещи. Представени са бележки за изпълнение
по 50 лв./мес. в периода: м.10.2015г.- м.11.2015г. С разпореждане от 03.02.2016г. ЧСИ
насрочва опис на движими вещи, за което е надлежно уведомен длъжникът. Взискателя
подава на 04.02.2016г. молба за извършване на изп. действия. Представена е бележка за
изпълнение по 50 лв./мес., за периода: м.02.2016г.- м.08.2016г. и за 300 лв. през м.03.2016г. С
молба от 10.01.2017г. правоприемника на взискателя ..... прави искане за извършване на изп.
действия. Представени са бележки за изпълнение, за периода: м.11.2016г.- м.03.2017г. На
28.12.2017г., на 28.05.2018г., на 11.01.2019г. и на 30.08.2019г. взискателят подава молби за
извършване на изп. действия. С молба от 21.12.2021г. цесионерът ... прави искане за
конституирането му по изп. производство като взискател, като с разпореждане от
07.12.2023г. на ЧСИ е конституиран като взискател. С постановление от 07.12.2023г. на ЧСИ
е прекратено изп. производство, на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и са вдигнати наложените
запори на банкови сметки.
На 08.04.2024г. ... по искане на ... е образувано изп.д. №.....г. на ЧСИ С. Я., въз основа
на процесния изп. лист, като на 24.04.2024г. изп. производство е спряно на осн. чл.51 от ЗН
за конституиране наследниците на длъжника Д. Ч. З., починал на ....г. С разпореждане от
2
22.05.2024г. ЧСИ постановява да се изпрати съобщение до всеки от установените
наследници с указание дали приема или се отказва от наследството на починалия длъжник,
като са връчени надлежно съобщения. С молба от 14.10.2024г. взискателят прави искане за
извършване на изп. действия.
Служебно е изискано ч.гр.д. №43866/2013г. на СРС, 54 състав, по което на осн. чл.417,
т.2 от ГПК е издаден изп. лист срещу солидарно задължените Д. З. и С. З., за следните суми:
главница от 4 160,79 лв. по сключен договор за потребителски кредит, възнаградителна
лихва от 1 206,10 лв., наказателна лихва от 269,72 лв., наказателна лихва от 344,49 лв. и
разноски от 119,62 лв.
Правните изводи на съда са следните:
На основание чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на
задължението, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен
отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен
лист, са сумите по съотв. изп. лист, независимо от акцесорния или самостоятелния им
характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на конкретни факти,
които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Правен интерес за длъжника по изпълнението да
оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ изпълнителен процес срещу него за
събиране на вземане по изпълнителния лист. Чрез искът по чл.439 от ГПК длъжникът
оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно материално- правната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Надлежен ответник по иска е
кредиторът по изпълнителния лист, респ. лицето, което е встъпило в правата му.
Прекъсването на давността представлява юридически факт, с чието настъпване започва
да тече нова давност. Основанията за прекъсване на давността са изчерпателно изборени в
императивната разпоредбата на чл.116 от ЗЗД, поради което не могат да се тълкуват
разширително. Нормата на чл. 116, б. "б" ЗЗД следва да се тълкува стеснително, защото
въвежда изк лючения от правилото за непрекъснато течене на давността и има изчерпателно
изброяване. Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Такива действия представляват пряко насочените към
събиране на вземането действия, искането за които е адресирано до съдебния изпълнител с
цел удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. Давността се прекъсва с
подаването на молба от кредитора до съдебния изпълнител за събиране на вземането по
принудителен ред. При вече образувано изпълнително производство теченето на давността
се прекъсва с предприемането на действия на същинско принудително изпълнение, като
същите са посочени в ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10. В изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, тъй като целта му е да се
осъществяват конкретни изпълнителни способи. Такива действия могат да бъдат
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
3
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В настоящия случай следва да се приеме, че е изтекла приложимата 5- годишна
погасителна давност за процесното вземане в рамките на образуваното изпълнително
производство пред ЧСИ Н. М., рег. №.... в КЧСИ към датата на прекратяването му, като не
са извършвани надлежно действия на принудително изпълнение за горния срок по изп. дело,
считано от 14.03.2017г.- датата на последното доброволно заплащане на парични суми от
задължените лица по изп. производство. Наложените запори върху банкови сметки са
вдигнати с прекратяването на производството от ЧСИ, като няма доказателства да са
произвели действие и да е реализирано изпълнение чрез тях, извън доброволното заплащане
всеки месец от задължените лица. Последващото образуване на ново изп. производство пред
различен съдебен изпълнител на 08.04.2024г. е ирелевантно в случая по отношение теченето
на погасителната давност, тъй като приложимата погасителна давност за вземането по
отношение на тримата ищци вече е била изтекла. С оглед на гореизложеното исковата
претенция се явява основателна. Солидарно задълженият дължи цялостно изпълнение на
основание валидно възникнала солидарна отговорност, съгласно чл.122 от ЗЗД. За пълнота
следва да се посочи, че не са налице доказателства за надлежното уведомяване на
длъжниците за прехвърлянето на вземането в полза на цесионера ..., съгласно чл.99, ал.3 от
ЗЗД.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в тежест на ответника за сумата от общо 1 700 лв., от която заплатена държ. такса от 100 лв.,
като ищците са освободени от задължението за заплащане на държ. такса до пълния й
дължим размер от 244,03 лв. и адв. хонорар от 1 600 лв., по представен договор за правна
защита и съдействие. Настоящият съд. състав намира, че искане за освобождаване от
задължение за заплащане на държ. такса граничи с проц. злоупотреба при последващо
представяне на договор за правна защита и съдействие за заплатен адв. хонорар от страната,
направила искането. Определението за освобождаване от задължение за заплащане на държ.
такса над сумата от 100 лв. не подлежи на отмяна по реда на чл.253 от ГПК и поради това
разноските следва да останат в горепосочения си размер.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на oтветника ..., ЕИК:...., със седалище и
адрес на управление: гр.........., ж.к. „....“, ул. „....” №....., представлявано от Р. М. - Т.-
Управител, че ищците К. Н. З., ЕГН:**********, С. Д. З., ЕГН:********** и С. Д. З.,
ЕГН:**********, не дължат на ответника изпълнение на задълженията, съобразно
наследствените си квоти от по 1/3 част по чл.9, ал.1 от ЗН и като лично задължена С. Д. З.,
ЕГН:**********, по Изпълнителен лист от 28.10.2013г. по ч.гр.д. №43866/2013г. на СРС, 54
състав, за следните суми: непогасена главница от 4 160,79 лв. по Договор за потребителски
кредит №.......г. от 04.03.2009г., ведно с Анекс №1/04.10.2010г., възнаградителна лихва от
1 206,10 лв., за периода: 04.07.2011г.- 15.10.2013г., наказателна лихва от 269,72 лв., за
периода: 04.07.2011г.- 16.10.2013г., наказателна лихва от 344,49 лв., за периода: 04.07.2011г.-
16.10.2013г. и разноски от 119,62 лв., поради погасяването им по давност.
4
ОСЪЖДА ..., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.........., ж.к. „....“, ул. „....”
№....., представлявано от Р. М. - Т.- Управител, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на К. Н.
З., ЕГН:**********, С. Д. З., ЕГН:********** и С. Д. З., ЕГН: **********, сума в размер
общо на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5