№ 21
гр. Кула , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър В. Живков
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Петър В. Живков Частно наказателно дело №
20211330200103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.
Постъпило е искане от Районна прокуратура Кула за задължително
настаняване и лечение по Закона за здравето на лицето ПР. АНГ. СТ. от гр.
Кула. В съдебно заседание прокуратурата поддържа искането като сочи, че
лицето следва да бъде настанено, съгласно заключението на вещото лице, в
ДПБ Карлуково за стационарно лечение за срок от три месеца.
Адв. А. – служебния защитник на С., оспорва искането и моли П. да не
бъде настаняван , тъй като желае да се лекува доброволно и обещава , че няма
да проявява повече агресия.
П.С. оспорва искането, като твърди, че ще се лекува доброволно и
обещава , че няма да проявява повече агресия.
Съдът след като разгледа становищата на страните и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
От фактическа страна:
ПР. АНГ. СТ. живее в гр. Кула на ул. Възраждане 7, вх. Б , ет. 1 ап.2. В
съседният блок живият свидетелите Е.Т. и И.М.. Свидетелите Й.Й. и В.Й.
също живеят в близост до блока, в който живее П..Около блока, в който
живеят Е.Т. и И.М. живеят бездомни кучета. Тези две свидетелки отглеждат в
1
дома си домашно животно – куче. Когато тези свидетелки разхождат
домашното си куче около блока си, бездомните кучета тръгват след тях и се
движат заедно с тях. М. и Т. редовно, през един, два дни дават храна на
бездомните кучета , като за целта са пригодили съдове за храна и вода до
блока си. Последните няколко седмици когато си разхождат кучето и се
движат заедно с бездомните кучета край тях се появявал П.С., който на
няколко пъти им е казвал да ги затворят или да ги вържат. Един от
последните пъти, когато П. е видял Т. и М. с бездомните кучета им е казал ,
че ще отрови кучетата и ще ги остави пред вратите им. Веднъж когато Т. и М.
разхождали кучето си заедно с бездомните кучета, като се прибирали видели
П.С. да рови в кофата за боклук до блока им, уплашили се да нямат конфликт
с него и заобиколили блока от другата страна , след което влезли във входа.
Бездомните кучета влезли в двора на съседен имот, а П. започнал да хвърля
камъни по кучетата, което било към прозорците на дома на свидетелките.
Последните му казали да престане , че ще извикат полиция, при което той
престанал и отишъл на някъде.
От друга страна отношенията между П.С. и свидетелите Й. и В. Й.и са
лоши, като е имало конфликт между синът на тези свидетели и П.С..
Конфликтът е бил по повод на това, че синът на свидетелите е напсувал П.,
при което последния му отвърнал с удар. Същите свидетели заявяват , че
преди години П. ги е заплашвал, че ще ги убие. Синът на В. и Й.Й.и е
психично болен, тъй като когато е бил войник е паднал на главата си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно фактите
изложени от тях така както са изложени по – горе, тъй като взаимно си
кореспондират и не се изключват. И П. и свидетелите Т. и М.
непротиворечива излагат, че около блока им има бездомни кучета, че тези
кучета се разхождат със свидетелките, че последните две ги хранят, че П. ги е
предупреждавал да ги затворят или вържат. Но не кредитира показанията на
М. и Т. досежно тяхната преценка дали с агресия е отправил думите да
завържат кучетата.
От друга страна П.С. не отрича да е имал конфликт със сина на Й.и,
като го е ударил няколко пъти по повод на псувни.
В показанията си свидетелят Й., който твърди че П. преди два месеца е
ударил жена му и й избил зъб, а Й. твърди, че това е станало преди една
2
година. Техните показания са в противоречие и не може да се кредитират
относно това обстоятелство. Не може да се кредитира и изявлението на Й., че
П. е убил тяхното куче без да знае кога и как и без да го е видяла. Освен това
показанията на Й.и очевидно не са безпристрастни, тъй като от години
тяхното семейство е в лоши отношения с П.. Техните показания са дадени под
емоционално въздействие и не дават конкретни сведения, освен това, което са
чули от синът им и че не вярват да е псувал П.С.. За това се кредитират само
техните изявления, които кореспондират с другите доказателства по делото.
От назначената психиатрична експертиза по делото се установява, че
П.С. страда от параноидна шизофрения, няма способност да изразява
информирано съгласие. Вещото лице предлага настаняване за принудително
лечение в затворен режим в ДПБ- Карлуково за срок от три месеца. В
заключението си вещото лице е посочило, че С. не е критичен към
поведението си, но разбира какво върши, без да разбира последиците от
поведението си. Посочва, че когато има причина проявява агресия.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл.155 ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ на задължително
лечение се настаняват лицата, които страдат от психично заболяване и поради
заболяването си може да извършат общественоопасно деяние, което
представлява опасност за околните или за самите тях.
Според чл.156 ал.2 от ЗЗ задължителното лечение се осъществява в
лечебни заведения за стационарна психична помощ и центрове за психично
здраве, в психиатрични отделения или клиники на многопрофилните болници
и в лечебните заведения за специализирана психиатрична извънболнична
помощ. В чл.162 ал.2 от ЗЗ в решението си съдът посочва в кое лечебно
заведение се настанява за лечение лицето, както и формата за лечение –
амбулаторно или стационарно.
Съдът намира, че не са налице предпоставки за настаняване на
принудително лечение на П.С., тъй като поведението му не е в следствие на
неговото заболяване. Неговото поведение макар и оценено като агресивно е
следствие на междуличностни конфликти по конкретен повод, а именно
създаването на условия от свидетелите М. и Т. за развъждане на бездомни
кучето , което безспорно е отрицателна гражданска проява, от която много
други граждани освен П.С. биха се възмутили.От данните по делото е видно
3
до преди един, два месеца през цялото си съществуване проблеми с П.С. не е
имало. Освен това конфликта на С. със сина на Й.и е възникнал, поради това,
че техния син е псувал С., което би възбудило агресията от всяко едно лице,
независимо дали има психично заболяване или не.
Това, че С. страда от психично заболяване макар и в известна степен да
е улеснило агресивното му поведение не би следвало да послужи веднага да
се прибягва към принудително лечение. Както е изложено по- горе
агресивното му поведение е провокирано от действията на свидетелите, като
тези действия не могат да се окачествят като действия на съвестни граждани –
да създава предпоставка за развъждане на бездомни кучета или да псуват.
Следва да се добави, че П.С. съзнава, че е имал причина за проявяване
на агресия и съвсем нормално е оценил действията на Т. и М., и тези на сина
на Й.и, като такива който не са в пълно съгласие с общественоприетите
норми.
Всеизвестно е, че в обществото има достатъчно други граждани без
психични разстройство, които също не одобряват това да се хранят бездомни
кучета около блоковете, както и псуването, и извършеното от П. би могло да
бъде извършено от много други граждани без психично разстройство.
Не бива да се използва здравословното състояние на едно лице за да се
решават междуличностни конфликти, които не са пряка и непосредствена
последица от заболяването, т.е. щом е с психично разстройство да се настани
в психиатрична клиника. Самото лечение с нищо няма да допринесе за
бъдещото поведение на С., който не е извършил деянието си поради
обостряне на симптомите. Както се доказа по делото през целия си живот не е
проявявал агресия, а само сега и то по конкретен повод.
В чл. 155 от Закона за здравето е посочено, че на задължително
настаняване за лечение подлежат лицата, който поради заболяването си
представляват опасност за околните, т.е. поради заболяването си, а не заради
това че го имат.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение искането на Районна прокуратура Видин за
4
задължително настаняване и лечение по Закона за здравето на лицето ПР.
АНГ. СТ. ЕГН:********** от гр. Кула, в ДПБ Карлуково стационарно за срок
от три месеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в
седемдневен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
5