РЕШЕНИЕ
№
град София, 21. 07. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на първи декември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 11886/2019 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 11. 06. 2019 год., постановено по гр. д. № 80910/2017
год. на СРС ІІ ГО 55 състав предявените искове от Т.С. ЕАД срещу Г.М.М. по чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД са отхвърлени като недоказани.
Жалбата съдържа оплаквания, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон.
Неправилно районният съдия е приел, че ответникът не следва да
отговаря за задължението, тъй като не е доказано той да е потребител на
топлинна енергия за процесния период в топлоснабдения имот.
Ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на пар. 1 т. 42
ЗЕ за процесния период.Според общите условия 2114 год. чл. 64 ал. 1 Купувач на
топлинна енергия може да бъде и физическо лице, наемател на имот, собственост
на ЮЛ, като в този случай партида се открива на името на наемателя. От договора
за наем е видно, че на 03. 01. 2012 год.
ответникът е настанен в процесния имот. Договорът е сключен между САБ ТФ
и ответник. Както е представено и писмо от САБ до дружеството.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, да се
уважи претенцията изцяло с присъждане е на разноски пред настоящата инстанция и
възнаграждение за едни юрисконсулт.
Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК на 26. 09. 2019 год.
Постъпила е молба от дружеството на 03. 11. 2020 год. Както и втора
молба е депозирана от него на 30. 11. 2021 год.
Особеният представител на ответника на 01. 12. 2021 год. е помолил
жалбата да не се уважава като неоснователна и да се потвърди решението на
районния съдия.
Съдебното дирене е приключено от съда, без пред него да са заявени
нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК и е даден ход по същество на
делото.
Жалбата е допустима, редовна и следва разглеждане по същество при
условия на ограничен въззив.
С исковата молба се твърди, че ответникът, като ползвател на процесния
имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1
ЗЕ, използвал е доставяната от дружеството такава през исковия период и към
момента на подаване на исковата молба в съда не е погасил задълженията си.
От договор за наем между САБ ТФ и ответника е сключен договор за наем
за срок от 1 година. Писмото от САБ до дружеството е, че му предоставя договор
за наем с ответника, която е принудително извадена на 21. 11. 2014 год. като
собственици на процесния имот. Изрично е вписано, че като собственици на имота
не могат да отговарят за непотърсени от дружеството задължения към друг абонат
и след изтичане на давностния срок за заплащането им. Видно от писмо до САБ от
дружеството се търси настанителна заповед за процесното ателие. Такава заповед
не е представена. Не е представена и молба заявление за откриване на партида от
наемателя към дружеството ищец.
Сключеният между ответника и третото лице САБ ТФ договор за наем за
топлоснабдения имот за процесния период установява поето от наемателя
задължение да заплаща разходите за имота, в т.ч. и процесните, но на
наемодателя, или доброволно на ищеца, тъй като договорът за наем обвързва само
страните по него и няма облигационно действие спрямо ищеца, при липса на
доказателства ищецът да е приел да регистрира абонатния номер на топлоснабдения
имот на името на третото лице наемател. Правоотношението по дължимост на
процесните парични вземания между ответника и наемателя на топлоснабдения имот
са извън предмета на делото, и не повлияват съществото на спора между ищеца
като предприятие, доставящо топлинна енергия, и ответникът като потребител на
услугата.
Така, решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Изводите на районния съдия в решаващите мотиви на решението изцяло се
споделят от въззивния съд, поради което се препраща и към тях по чл. 272 ГПК.
Цитираната съдебна практика е адекватна на казуса и обосновава съдебния акт.
При този изход на делото, на въззивника, не се следват и не се
присъждат разноски. Ответникът няма
направени разноски пред въззивния съд.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид
предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА решение от 11. 06. 2019 год., постановено по гр. д.
№ 80910/2017 год. на СРС ІІ ГО 55 състав.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.