Присъда по дело №899/2024 на Районен съд - Русе

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 899/ 2024г. на РРС, I н.с.

Районна прокуратура – гр.Русе е обвинила С. С. М., в това, че На
17.10.2021 г., в гр. Русе, отнел чужди движими вещи — пари в брой, в размер
на 100 лв., от владението на А. А. Т., роден на 07.07.2002г., от гр. Русе, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила —
нанесъл множество удари по главата на А. А. Т., след което бръкнал в джоба
на панталоните му и взел намиращите се в него парични средства –
престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа първоначално повдигнатото обвинението. Моли
съда след като признае подсъдимия М. за виновен по повдигнатото му
обвинение и да му бъде наложено определеното от закона наказание в размер
към неговият минимум.
Адв. Б. – защитник на подсъдимия, пледира за признаване на
подзащитния му за невиновен и оправдаване по предявеното му обвинение.
Подсъдимият С. С. М. не се признава за виновен. Дава обяснения. При
последната си дума поиска да бъде оправдан.
Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност събрания доказателствен
материал по делото, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият С. С. М. е роден на 14.05.2002г. в гр.Русе, с постоянен
адрес в гр.Русе, ул. „Тулча"№ 6, бл. „Добруджа", вх.8, ет.1, ап.1 и настоящ
адрес в гр.Русе, ул."Давид" № 3, вх. 1, ет. 3, български гражданин, с българска
националност, със средно образование, студент в РУ „Ангел Кънчев" гр. Русе,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.
Подс. С. М. и св. А. Т. (С.), се познавали, но тъй като М. симпатизирал
на ФК „ЦСКА", а св. Т. бил привърженик на ФК „Левски", по между им имало
постоянни стълкновения, стигащи дори до нанасяне на телесни увреждания.
В късните вечерни часове на 16.10.2021 г., свидетелите А. Т. (С.), А. Т.
(А.), В. И., К. Г., К. Н. и М. И. посетили дискотека „Пи Ар" в кв. „3дравец-
Изток" в гр. Русе. Малко след полунощ А. Т. (С.) и горепосочените му
приятели, с които бил в дискотека „Пи Ар" решили да отидат до близък
хранителен магазин, за да си купят нещо за ядене. Петте момчета не се
движели в компактна група, а най-отпред вървели А. Т. (С.) и А. Т. (А.). След
тях на известно разстояние около 20 метра вървели другите момчета от
тяхната компания.
Когато стигнали в близост до кръстовището на улиците Рига и Нови сад,
били някъде около бл.Ивайло, забелязали, че към тях в противоположна
посока се приближава друга група младежи, част от която били подс. С. М. и
св. К. П..
Групата, в която били подсъдимият и К. П., също забелязали А. Т. (С.) и
А. Т. (А.) и се затичали към тях, св. К. П. без причина нанесъл удар с крак в
1

областта на дясното бедро на А. Т. (С.), последния се опитал да му хване
крака, но се подхлъзнал и седнал на земята.В това време подс. С. М. седнал
върху падналия А. (С.) и започнал да му нанася юмручни удари в областта на
главата, а К. П. да му нанася ритници по тялото. При което С. леганл назад и
започнал да си пази лицето с ръце. А останалите момчета от компанията на М.
и П. заобиколили падналия на земята С. и също му нанасяли удари с крак в
областта на тялото. Малко по встрани от тях на около 7-8 метра стоял А. Т.
(А.), който се уплашил и се отдръпнал и наблюдавал случващото се. А другите
момчета от тяхната компания, които идвали от дискотеката били по на далеч и
не взели участие в сбИ.ето, а само го наблюдавали. Неустановено по делото
лице от младежите извикал, че идва „Патрулка“ и младежите, които били
около А. (С.) бързо се отдалечили от мястото на инцидента. След което А. Т.
(С.) станал от земята и казал на приятелите си, че са му взели 100 лв. На
мястото на инцидента останали само А. Т. (С.) и А. Т. (А.), а другите момчета
от тяхната компания също го напуснали. Патрулния автомобил бил спрян от
двамата и на полицейските служители св.Т. Т. и св.К. К. - служители на Второ
РУ при ОД МВР – Русе, било съобщено за случилото се. При което Т. и К.,
огледали мястото около инцидента, но не открили други лица освен спрелите
ги. И тъй като външно по А. Т. (С.) имало следи от нанесен побой - имал кръв
по лицето, отвели двете момчета, в Второ РУ при ОДМВР-Русе, а те
продължили по сигнала, за който били изпратени от дежурния на Второ РУ
при ОДМВР-Русе.
В последствие по случая било образувано досъдебно наказателно
производство и започнало разследване.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза, от чието заключение било установено, че в следствие на
нанесените удари св. А. Т. (С.) е получил травматични увреждания
характеризирани като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
В хода на разследването била изготвена техническа експертиза на
приобщеното по делото веществено доказателство - 1 бр. оптичен носител, от
чието заключение се установило, че същият съдържа записи, на които са
фиксирани част от младежите от групата на подс. М., които се предвижват в
района на нападението над пострадалия, малко преди неговото реализиране,
като в един момент се затичват и се скриват зад намиращите се в близост до
кръстовището контейнери.
Така установената и изложена по делото фактическа обстановка се
подкрепя от събрания доказателствен материал - гласни доказателствени
средства – частично от обясненията на подсъдимия С. М., от показанията на
свидетелите К. И. К., Т. С. Тодорв, дадени на съдебното следствие и тези
дадени в досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.2 от НПК, частично от показанията на свидетелите А. Т.-С., А. Т. – А.,
В. Д. И., К. Д. Н., К. П. Г. и М. И. И., дадени на съдебното следствие и тези
2

дадени в досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.2 от НПК; писмени доказателства – протокол за доброволно предаване,
Съдебно медицинско удостоверение, протоколи за изготвени съдебно -
медицинска експертиза и съдебно- техническа експертиза, характеристични
справки, докладни, справка за съдимост, декларация за семейно и материално
положение и протоколите за следствените действия.
Подсъдимият изложи като защитна версия твърдението, че не е удрял А.
в главата, а от страни в тялото, която съда не приема като достоверна, тъй като
видно от медицинската експертиза А. е имал наранявания предимно в
областта на главата.Тези му твърдения не се подкрепят и от показанията на
другите свидетели и на пострадалия, които са категорични, че М. е бил върху
А. и му е нанасял удари в областта на главата. Съда не приема като достоверни
и твърденията му, че на инцидента са бил свидетел само А. Т. – А., тъй като
другите момчета от компанията на А. (С.) не били там. За тези му обяснения
съдът счита, че той действително може да не е видял други лица от
компанията на А. (С.), тъй като те с А. Т. – А. вървели на двайсетина метра
пред другите и докато е нанасял удари на А. (С.) не е забелязал,
приближаващите се към тях свидетели, които пък от своя страна не се
намесили в конфликта, а стояли на 10-15 метра от мястото на инцидента.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. И. К. и Т. С. Т.,
дадени на досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1,
т.2 от НПК и потвърдени от и на съдебното следствие. Дава вяра изцяло и на
показанията на св. К. Н., тъй като те кореспондират с показанията, на другите
свидетели, а именно кои лица са участвали в сбИ.ето и как е започнало.
Съда кредитира частично и показанията на свидетелите А. Т. – А., В. Д.
И., М. И. И. и К. П. Г., относно обстоятелствата, с кога и къде са били
въпросната вечер, обстоятелството кога и къде са се срещнали с компанията
на подс.М., кои лица са били при сбИ.ето около пострадалия – С., как е
започнало сбИ.ето, относно нанасянето на удари от страна на подс.М. в
главата на Т., обстоятелството, че М., П.а и цялата им компания са били
заобиколили пострадалия Т. и са се разправяли само със него, а не и с тях, тези
им показания изцяло кореспондират по-между си и взаимно се допълват при
което дават представа за цялостната картина за случилото се вечерта на 16
срещу 17.10.2021г. Съдът не кредитира показанията на свидетелите относно
факта, че са видели М. да бърка в джоб на панталона на Тодор, тъй като в тази
насока са налице много противоречия, както в показанията на отделните
свидетели, така и в твърденията на всеки един от тях по отделно. На първо
място всички свидетели твърдят и на съдебното и на досъдебното
производство, че са били относително далеч на около 10-15 м. от пострадалия
Т., който бил заобиколен от момчетата от компанията на М. и П.. Всичко било
станало много бързо за около минута, затова не са видели, дали другите
момчета, освен П. и М. са нанесли удари на Т.. На второ място показанията им
относно, в кой джоб е бръкнал М., също са противоречиви, едни не могат да
кажат, кой е джоба, други видели, че е бръкнал в преден десен джоб, други
3

пък видели, че бръкнал в заден десен джоб, въпреки, че в показанията си
самия пострадал, и свидетеля М. И. твърдят, че А. Т. бил паднал на земята по
гръб, а М. бил седнал отгоре му и насял удари в главата на Т.. В тази насока
показанията на свидетеля К. Г., относно обстоятелството, че М. взел от задния
джоб на Т., банкнота от 100 /сто/ лева, изобщо не намира подкрепа както в
показанията на другите свидетели, така и в обясненията на самия пострадал,
който твърди, че е имал банкнота от 20 лева. Тези техни показания, съдът цени
критично и в съответствие с останалата доказателствена съвкупност, като
счита за нелогично, единственото нещо, което те си спомнят и са видели от 10-
15м., след като Т. е бил заобиколен от 4-5 момчета компанията на М. е как
последния нанася удари на Т. и бръкна в задния джоб на панталона му и е взел
100 лв. Според съда тези свидетели преразказват казаното им от А. Т..
Единствените им достоверни показания касаят началния период, когато П.,
рита Т. и той пада на земята, а М., който е върху него, му нанася удари в
главата.А след пристигането и на останалите момчета от компанията на М. и
ги заобикалят, свидетелите вече уплашени от случващото се /както установява
А.андът Т. – А.а – „ уплаших се и се дръпнах встрани“/, не са видели какво се
случва с техния приятел С.. Информацията, че М. бил бръкнал в задния десен
джоб на С. и взел намиращите се там 100 лв., свидетели, според съда е
получена от самия пострадал Т. и я пресъздават в показанията си.
Показанията на пострадалия свидетел А. Т. – С., съдът кредитира
частично, а именно изцяло дава вяра на твърденията му кои лица са били при
инцидента, къде и кога се е случил, кои лица са присъствали и кои лица са му
нанасяли удари, тъй като тези му показания се подкрепят и установеното, като
от другите свидетели, така и от записите на охранителните камери. Съда не
дава вяра на показанията му относно обстоятелството, че подс. М. имал
метален бокс в ръката, тези му показания не се подкрепят от нито един от
другите свидетели нито от медицинската експертиза.Не дава вяра и на
твърденията му, че М., бръкнал в задния джоб на дънките и взел намиращите
се там 100 лв. От показанията му дадени на досъдебното производство,
прочетени на съдебното следствие на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК и
потвърдени от него съдебното следствие, като достоверни, които
кореспондират изцяло с показанията на св.М. И., Тодор е бил паднал на земята
по гръб, а М. седнал върху него и нанасял удари в областта на главата. При
такава фактическа обстановка, задния джоб на панталона на Т. е бил затиснат
от тежестта на тялото му и логически невъзможно М. да бръкне в задния му
джоб.
Като се има предвид, че както от показанията всички, така и от
обясненията на подсъдимия се изясни, че отношенията между двете групички
младежи са изключително обтегнати, а именно, че по между им имало
постоянни стълкновения, стигащи дори до нанасяне на телесни увреждания,
породени от пристрастията си към футболните отбори „ЦСКА“ и „ ЛЕВСКИ,
следва извод, че пострадалият А. Т. –С. не може да се приеме като
безпристрастен по делото свидетел и оттам показанията му, в които твърди, че
4

подсъдимият след като му е нанесъл удари в главата е взел 100 лв. от задния
му десен джоб, не следва да бъдат приети като верни.
Относно показанията на свидетелите Ц. Е., Й. И., Н. И., К. Ц. и К. П.,
съдът не им дава вяра, видно от целия доказателствен материал по делото тези
лица са присъствали на инкриминираното деяние и са взели участие в него,
като св. К. П. е инициатор на случилото се, тъй като той първи нанесъл удар с
крак на А. Т. – С..
Съдът кредитира изготвените съдебни експертизи, които бяха обсъдени
от съда, същите не се оспориха от страните по делото
От така установената фактическа обстановка и с оглед събраните
безспорни и непротиворечиви доказателства по делото е видно, че с деянието
си подс. С. М. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.198, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на съставното престъпление по чл. 198 ал. 1 от
НК се състои от два престъпни акта – принуда, изразена като сила и/или
заплашване, и отнемане на движимата вещ, предмет на престъплението –
кражба
Употребата на принудата, като обективен признак на престъплението
грабеж означава въздействие, насочено към преодоляване на реална или
възможна съпротива от страна на владелеца.
Видът принуда се определя от самия деец, фактите в процеса на
осъществяване на престъплението и е средството, което деецът избира като
необходимото и достатъчно да му осигури отнемането на вещта. Тази
обективна връзка между двете действия трябва да е отразена в съзнанието на
дееца и обосновава прекия му умисъл.
От събраните по делото доказателства еднозначно и без противоречиво
се установява, че на инкриминираната дата в гр. Русе, С. М. и К. П. са нанесли
на пострадалия А. Т.- С., множество удари с юмруци и крак, в областта на
главата и тялото, с което му причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от
НК. Но не може да се направи безспорен извод, че М. е отнел от владението на
А. Тодор – С., чужда движима вещ – пари в брой, в размер на 100 лв.
В този смисъл липсва обективно съставомерно поведение от страна на
подс.М., което да бъде подведено под нормата на чл. 198, ал. 1, което от своя
страна прави безпредметно изследване на субективната му страна.
Съдът извърши всички необходими действия за разкрИ.е на обективната
истина по делото и проведе разпити на всички свидетели, които биха могли да
дадат показания, относими към предмета на делото. Според съда в
настоящото наказателно производство не са положени достатъчно усилия от
страна на органите на досъдебното производство непосредствено след
деянието да проведат подробни и задълбочени техни разпити.
След като по делото не се събраха доказателства, от които да се
5

установява по несъмнен начин за извършване от страна на подсъдимия на
действия по отнемане на вещите – парична сума в брой в размер на 100 лв.,
като отнети от владението на пострадалия, то следва извод, че обвинението
почива на предположения, и след като доказателствата по делото в своята
съвкупност не водят до извод, че подсъдимият е извършил престъпление, то
С. С. М. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение с правно
основание чл. 198, ал.1 от НК, тъй като не е извършил деянието.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	46
Дата:	15 април 2025 г.
Съдия:	Биляна Силвионова Кисева

Дело:	20244520200899
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 май 2024 г.

Присъда по дело №899/2024 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите