МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №57 ОТ 06.06.2012 Г. ПО НОХД № 36
ПО ОПИСА НА РС - Н. ЗА 2012 Г.
Подсъдимият Д.Г. И. е предаден на съд затова, че в периода от
19.11.2010 г. до 04.12.2010 г. в гр. Н., обл.Ш., при
условията на продължавано престъпление и предварителен сговор с подсъдимите М.М.С.
и Н.К.С., двамата ***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот и чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи
/подробно посочени в обвинителния акт/ от владението на Р.Ю.Н.***, собственост
на същия, от владението на Д. Г.И., от гр. Н., собственост на ОУ “***” – гр. Н.
и от владението на Д.С.К. ***, собственост на ЕТ „***” - гр. Н., представлявано
от Д.С.К., без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги
присвои, всичко на обща стойност 676, 24 лв. – престъпление по чл.195, ал.1, т.
3, предл.1-во, т.4, предл. 2-ро, и т. 5, във вр. чл.194, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият М.М.С. е
предаден на съд затова, че в периода от 19.11.2010 г. до 04.12.2010 г. в гр. Н.,
обл.Ш., при условията на продължавано престъпление и на
предварителен сговор с подсъдимите Д.Г.И. и Н.К.С.,***, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо
средство, отнел чужди движими вещи /подробно посочени в обвинителния акт/ от
владението на Р.Ю.Н.***, собственост на същия, от владението на Д. Г.И., от гр.
Н., собственост на ОУ “***” – гр. Н. и от владението на Д.С.К. от гр. Н.,
собственост на ЕТ „***” - гр. Н., представлявано от Д.С.К., без съгласието на
собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои, всичко на обща
стойност 676, 24 лв., като по време на деянието подсъдимият е бил непълнолетен,
но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си – престъпление по чл.195, ал.1, т. 3, предл.1-во, т.4, предл. 2-ро, и т.5, във вр. чл.194, ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1, във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият Н.К.С. е
предаден на съд затова, че на 04.12.2010 г. в гр. Н., обл.Ш.,
при условията на предварителен сговор с подсъдимите Д.Г.И. и М.М. ***, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от
владението на Д.С.К. от гр. Н. чужди движими вещи /подробно посочени в
обвинителния акт/, на обща стойност 267, 80 лв., собственост на ЕТ „***” - гр. Н.,
представлявано от Д.С.К., без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т. 3, предл.1-во и т. 5, във вр. чл.194, ал.1 от НК
По предявените им
обвинения тримата подсъдими се признават за виновни в извършването на
престъпленията и изразяват съжаление за извършеното от тях.
След като съобрази
всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа
страна следното: Тримата подсъдими са от гр. Н. и се познават добре. На
неустановена с точност дата между 19.11.2010 г. и 21.11.2010 г., през деня, двамата подсъдими М.С. и Д.И. се
уговорили да влязат през нощта в сградата на ОУ “***” в гр. Н. и ако си харесат нещо – да го вземат. Около 23.00 ч., двамата
подсъдими отишли до централния вход на училището, като М.С. изкарал от джоба си
елмаз и се опитал да отреже едното стъкло на вратата. След като не успял,
ударил стъклото с чукче, но и този негов опит не успял. Тогава другият подсъдим
Д.И. ритнал вратата и стъклото се счупило
на местата, където преди това М. го рязал с елмаза. Двамата
разчистили падналите стъкла и преминали през счупения прозорец в сградата. Когато стигнали до учителската стая, влезли през незаключената й врата
и видяли, че вътре има автомат за вода “***”,
модел YLRT-0 № ***; CD –
касетофон, марка “***”, сьс
сериен №***; CD устройство с USB вход със сериен № ***; кафемашина
със стъклена кана, марка “***”, модел ***.
Тези вещи изкарали през счупения
прозорец. Още същата вечер двамата подсъдими занесли противозаконно
отнетите вещи в къщата на техен познат с име П., който живеел наблизо до реката
в града. На следващия ден двамата
подсъдими взели оставените в дома на въпросното лице П. вещи и ги занесли в
дома на свидетеля С.М.Х. в гр. Н.. На този свидетел подсъдимите казали, че
вещите са техни и ги продават. Х. се съгласил да купи машината за вода за
сумата от 100 лв. Двамата подсъдими оставили всички вещи в дома на Х. и си
тръгнали. След няколко дни, двамата подсъдими отново отишли в дома на свидетеля
С.Х. и взели от оставените там вещи касетофона марка “***” и си тръгнали. На следващия ден в къщата на
свидетеля С.Х. отново пристигнали двамата подсъдими. В дома на Х. бил и зет му,
свидетелят О.Х.О.. Двамата подсъдими показали на О. двата касетофона и кафемашината и го попитали дали ще им намери човек, който
да ги купи. О. се съгласил и занесъл вещите на свидетеля Л.Й.Л., който ги купил
за 160.00 лева.
На 22.11.2010 г.,
сутринта, отговарящият за парното в училището забелязал, че в училището е влизано. Обадил се на директора, който пристигнал веднага.
Двамата установили, че стьклото на едната врата е
счупено и е влизано в учителската стая през незаключената й врата. От там двамата установили, че
липсват: 1 бр. автомат за вода “***”,
модел YLRT-0 № ***; 1 бр. CD
касетофон, марка “***” сьс сериен №***; 1 бр. CD устройство с USB вход сьс сериен №***; 1 бр. кафемашина сьс стьклена кана, марка “***”, модел ***. Тези вещи са се намирали в секция и
шкаф. След като установили липсите, директорът на училището сезирал органите на
РУП - гр. Н.. В резултат на бързата намеса на органите, двамата извършители на
това престъпление били своевременно установени. Срещу разписка отнетите вещи
били върнати на директора на училището - свидетеля Д. И..
В хода на делото е
била назначена оценителна експертиза, чието заключение сочи, че общата стойност
на горепосочените отнети вещи е в размер на 375,95 лв.
На неустановена с точност дата,
преди 25.11.2010 г., вечерта, двамата подсъдими Д. И. и М.С. се разхождали в центъра на гр. Н..
Минали покрай кафе-аперитив “***”, собственост на ЕТ “***” и подсъдимият С. се
спрял до едно от рекламните пана на бира “Загорка”. Рекламното пано било с размери 130см/62см,
вързано към метална конструкция около масите. В този момент той
казал на подсъдимия И., че харесва паното и иска да си го вземе. С макетно
ножче срязал паното от четирите му края и го дал на подсъдимия И. да го скрие
под якето си, за да не се вижда, когато вървят, а после да
го скрие в дома си, като на следващия
ден щял да го вземе. На
25.11.2010 г., около 10.00 ч.,
собственикът на заведението - свидетелят Н. отишъл в заведението и
констатирал липсата на рекламното пано и
уведомил органите на полицията. Когато впоследствие деянието на подсъдимите
било разкрито, паното било иззето и върнато на собственика му- свидетеля Р.Ю. Н.
срещу разписка. Съгласно заключението на назначената в хода на делото
оценителна експертиза, стойността на отнетата вещ, към момента на деянието е в
размер на 32,49 лв.
Свидетелят Д.С.К. от
гр. Н., в качеството си на ЕТ „***” притежавал търговски обект, находящ се на ул. “***” №54, където продавал предимно
цигари, захарни изделия, бира и безалкохолни напитки. На 03.12.2010 г.
свидетелят К. работил през деня и към 19.00 ч. затворил бараката, заключил
входната врата с катинар и със секретен болт, а капаците на прозорците с
катинар. На същата дата, около 22.00
ч.,
подсъдимите М.С., Д.И. и Н.К.С. се срещнали в центъра на гр. Н. и се
уговорили да разбият бараката и от там да извършат кражба, след което да си
разделят парите от евентуалната продажба на вещите. Така тримата, около 24.00
ч. тръгнали в посока блоковете, намиращи се в края на града, където бил и
обектът на свидетеля К.. Тримата подсъдими обикаляли около блоковете и изчакали
хората да се приберат от улиците по ***вете си. Подсъдимият М.С. носел чанта,
която дал на подсъдимия Н.С. да я държи, като му казал да остане на ъгъла на съседен блок и да ги пази, някой да не ги
види. Двамата подсъдими М.С. и Д.И.
отишли до бараката, като първият подсъдим с носен от него ключ отключил капака
пред прозореца на бараката. Счупил и стъклото на прозореца, а подсъдимия И.
изкривил шината, която разделяла прозореца на две. През прозореца, с ръкавици
на ръцете си, вътре проникнал подсъдимия М.С., а другите двама останали навън
да пазят. От вътре, през прозореца, С. подал
на другите двама следните вещи: 1 бр. мобилен телефон, марка “***”,
модел МЕ 75, с поставена СИМ карта с №*** на мобилния оператор “***”; 1 бр.
мобилен телефон, марка “***”, модел 1650 с поставена СИМ карта с №*** на
мобилния оператор “***”; 20 бр. монети с
номинал 1 лв.;
11 бр. монети с номинал 20 ст.; 14 бр. монети
с номинал 10 ст.; 2 стека х 10 кутии цигари,
марка “***”; 2 стека х 10 кутии цигари, марка ”***”/мальк/;
1 стек х 10 кутии цигари, марка “***” /малък/; 1 стек х 10 кутии цигари, марка
“***” – 100 мм. След известно време, подсъдимият Н.С. си тръгнал, а подсъдимият
И. взел описаните вещи и ги занесъл под една от терасите на блока, който се
намирал до бараката и зачакал. Всичко
това, до този момент било наблюдавано от свидетеля К.И.Й., шофьор на автобус,
който около 23 ч. докарал с автобуса си последната смяна работници и спрял на
ул. “***”, в близост до бараката на свидетеля К., за да слязат работниците.
Когато спрял, пред автобуса му минали тримата непознати за свидетеля
извършители на кражбата, поведението на които усъмнило Й.. Свидетелят решил
след като остави автобуса си да се върне на мястото, за да проследи какво ще
правят тримата неизвестни и го направил. Скоро се върнал на същото място с
личния си автомобил, като спрял на около 50 м. от бараката и от там наблюдавал
какво правят тримата младежи. Когато видял момчетата да изнасят различни вещи,
свидетелят излязъл от автомобила си и отишъл до бараката. Видял, че вътре има
човек и му казал му да остане на мястото си, а през това време се обадил на
органите на реда. В този момент подсъдимият И., като видял свидетеля Й., взел
пренесените вещи и избягал в тъмното. Част от вещите оставил близо до къщата,
от страната на пътя, а другите скрил в двора на къщата си – телефоните и
монетите. След пристигането на полицейските служители от бараката бил изведен
непълнолетния подсъдим М.М.С., а на следващия ден подсъдимият И., когато у дома
му отишли полицейските служители, предал откраднатите и укрити вещи.
Впоследствие подсъдимият Д.И. предал техническите средства, послужили за
извършване на кражбата, както и останалите противозаконно отнети вещи, които били върнати на собственика им -
свидетеля К.. Видно от назначената в
хода на делото оценителна експертиза, общата стойност на отнетите вещи е в
размер на 267,80 лв.
В хода на делото е била назначена и
съдебно-психиатрична експертиза, която установява, че подсъдимият М.С., който е
непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Това, съгласно
чл.31, ал.2 от НК го прави наказателно отговорно лице. Въпреки непълнолетието
си този подсъдим е действал много последователно, самостоятелно и организирано,
а и видно той е инициаторът на деянията, като е успял да мотивира останалите
подсъдими и да реализира престъпните си намерения, успявайки да увлече и
другите участници в него. В този смисъл, съдът намери, че по отношение на този
подсъдим не са налице характерните за възрастта увлечение и лекомислие,
доколкото самият той е увлякъл покрай себе си останалите двама пълнолетни
участници. Не е налице и лекомислие, тъй като същият добре е организирал
реализацията на престъплението, без да пропуска нито неговата подготовка, нито
последващо укриване на предметите от посегателството. Той е извършителят, който
е носел в себе си необходимите технически средства, улесняващи извършването на
престъплението. В този смисъл, съдът намери, че за подсъдимия М.С. не са налице
основанията за прилагането на предвидените в чл. 61 от НК възпитателни мерки.
В хода на досъдебното
производство е била назначена и съдебно–психиатрична експертиза относно
подсъдимия Н. Стояноов, като от заключението на
същата се установява, че същият не страда от психично заболяване, което да
препятства неговата наказателна отговорност. Последният страда от епилептично
заболяване, но то не е пречка за участието му в наказателното производство.
Анализирайки
гореописаните факти, съдът счете, че с поведението си тримата подсъдими са
извършили престъпленията кражба, като са осъществили своене
на чужди движими вещи, без съгласието на техните собственици, в конкретните
случаи от ОУ „***” - гр. Н., от Р.Ю.Н. от гр. Н. и от Д.С.К., като ЕТ „***” -
гр. Н., и са се разпоредили с тях. Налице е от обективна страна доказаност в пълнота на обективните признаци на
престъплението кражба, за всяко от деянията, което се установява от събраните
по делото доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие от 22.11.2010
г. и албум за посетено произшествие, служебна бележка от 21.12.2010 г.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 04.12.2010 г. с албум, протокол за
претърсване и изземване от 04.12.2010 г. с албум от същата дата, протоколи за
доброволно предаване, фактура от „***”, фактура №***, гаранция за битова
електротехника, гаранционна карта, от показанията на свидетелите Д.С.К., Р.Ю.Н.,
Д. Г.И., О.Х.О., С.М.Х., К.И.Й., както и от тези на свидетеля Л.Й.Л., дадени на
досъдебното производство и прочетени на съдебното
следствие по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1,
т.4 от НПК, от заключенията на назначените по делото експертизи, както и от
представените по делото веществени доказателства - чифт ръкавици, черни,
плетени, мъжки; 1 бр. гаечен ключ с номера 12 и10, 1 бр. макетен нож, 1 бр.
секретен катинар, 1 бр. платнена чанта с надпис „Спорт”; 1 бр. чукче;1 бр.
отверка с пластмасова дръжка, бежова; 1 бр. отверка с пластмасова дръжка,
жълта; 1 бр. отверка с пластмасова дръжка, черна; 1 бр. метална пинсета; 1 бр.
елмаз с дървена дръжка; 1 бр. стъклен флакон; 1 бр. метална свирка; 1 бр. уред
за рязане на медни и алуминиеви тръбички и 1 бр. метално парче от пергел.
От всички тези
доказателства съдът приема за категорично установено, че подсъдимите от
обективна и субективна страна са осъществили състава на престъплението кражба.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк, предварително
формиран умисъл у тримата подсъдими, като инициатор и на трите престъпления и
организатор на извършването им е непълнолетният М.С..
Поради участието в
гореописаното деяние на трима подсъдими следва да се разграничи и участието на
всеки един от тях в цялото престъпление. Двамата подсъдими М.М.С. и Д.Г.И. са
участвали при извършването и на трите кражби, и доколкото тяхната деятелност и
в трите престъпления е идентична както по отношение на начина на тяхното извършване,
така и по отношение на вината на всеки от двамата подсъдими е налице основание
извършеното от тях да се разглежда като едно единно престъпление, извършено
като продължавано такова, по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.
Участието на третия
подсъдим Н.К.С. е само в третата кражба, поради което за него не са налице
признаците на продължаваното престъпление.
Относно
квалифициращите престъплението признаци се установи по несъмнен начин от
събраните доказателства и направените от подсъдимите признания, че
престъплението е извършено чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот, в случая това са кражбите в училището и в бараката, както и
чрез използване на технически средства, каквито представляват носените от
подсъдимия С. чукче, елмаз, макетно ножче, ключ, посредством които са били
разбити стъклата в училището, срязан плаката на бира „Загорка” и е разбита
бараката на св. Д. К.. Това квалифицира деянието като такова по чл. 195, ал.1,
т.3 и 4 от НК. Освен тези признаци, извършеното престъпление не съставлява и
маловажен случай, т.к не са налице признаците по чл. 93, т.9 от общата част на НК. Причинените от деянието вреди са значителни с оглед на техните вредни
последици, поради което е налице и квалификацията по чл.195, ал.1, т.5 от НК,
доколкото е налице предварителен сговор между тримата подсъдими за извършването
на деянията. Относно правилното квалифициране на деянието следва да се
отбележи, че доколкото е налице предварително формиран умисъл за извършване на
кражба, подсъдимите са се сговорили за извършването й, уточнили са кога и по
какъв начин ще я извършат, поради което не е налице хипотезата на обикновено
съучастие, в случая съизвършителство, по смисъла на
чл.20, ал.2 от НК, а е налице специалната хипотеза на чл.195, ал.1, т.5 от НК.
Предварителния сговор, по смисъла на чл.195, ал.1, т.5 от НК поглъща общата
разпоредба на чл.20, ал.2 от НК. От субективна страна е налице единство на
умисъла и за тримата подсъдими. Следователно квалификацията на извършеното от
подсъдимите престъпление е по чл.195, ал.1, т.3, предл.1
во, т. 4, предл. 2-ро и т.5 от НК вр. чл. 26, ал.1
от НК - за М.М.С. и Д.Г.И. и по чл.195, ал.1, т.3 предл.1
во и т. 5 от НК - за подсъдимия Н.К.С..
От
субективна страна е налице пряк умисъл у всеки от подсъдимите, като същите са
имали ясната представя не само за характера на извършеното деяние, кражба, за
което са съзнавали противообществения му характер и
са искали настъпването на общественоопсните
последици, но са действали с пряк умисъл и по отношение на квалифициращите
признаци на състава на престъплението. И за тримата подсъдими е било ясно, че
без общите им усилия, без използването на посочените технически средства не би
било възможно реализирането на престъпния им замисъл.
Мотивите за извършване на престъплението и за тримата
подсъдими са идентични – стремеж да се осигурят парични средства по престъпен
път.
При определяне
на вида и размера на наказанието, което се следва на всеки ог
подсъдимите, съдът се съобрази с конкретните параметри на участие на всеки от
тримата подсъдими. При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия Д.Г.И.,
съдът отчете от една страна високата степен на обществена опасност на деянието,
тъй като то представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и
същевременно ниската обществена опасност на дееца. Съдът констатира наличието
на смекчаващи отговорността му обстоятелства. Като такива съдът отчете младата
му възраст, фактът, че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, както и затрудненото му
материално положение и оказано съдействие за изясняване на фактическата
обстановка. Не се откриха отегчаващи отговорността обстоятелства. Затова съдът
наложи наказание на подсъдимия Д.Г.И., като счете е налице хипотезата на
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и
на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложи наказание, съвпадащо с общия
минимален срок, предвиден в НК, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК
ОТ ТРИ МЕСЕЦА. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така
определеното на подсъдимия наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, след
като намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи така наложеното наказание,
а са налице и останалите изискуеми от закона
предпоставки.
По отношение на
подсъдимия М.М.С., съдът отчете високата степен на обществена опасност на
деянието от една страна и невисоката степен на обществена опасност на дееца от
друга, както и смекчаващите отговорността му обстоятелства - подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, затрудненото му материално положение и заявеното
съжаление за извършеното престъпление. Подсъдимият е бил непълнолетен при
извършване на престъплението и съдът съобрази, че наложеното наказание следва
да има за цел преди всичко превъзпитанието на осъдения и подготовката му за
обществено полезен труд. След като съобрази разпоредбата на чл.63, ал.1 ,т.3 от НК, съдът съобрази, че следва да определи наказанието в пределите на
наказанието лишаване от свобода до 3 години. Предвид цялостното участие на
подсъдимия и неговата водеща роля при осъществяване на престъплението, съдът
намери, че наказанието лишаване от свобода, следва да бъде заменено с пробация, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, предл-1-во от НК, доколкото
алтернативното по – леко наказание не би изиграло необходимата превантивна
роля. Затова съдът наложи на подсъдимия наказание ”ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: 1.
По чл.42а, ал.2, т.1 от НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС гр. Н., обл. Ш., ул. ***
за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него лице ДВА ПЪТИ
СЕДМИЧНО; 2. По чл.42а, ал.2, т.2 от НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от СЕДЕМ
МЕСЕЦА и 3. По чл.42а, ал.2, т.6 от НК - БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА
ОБЩЕСТВОТО ОТ 100 /СТО/ ЧАСА ГОДИШНО В РАМКИТЕ НА ЕДНА ГОДИНА.
По отношение на
подсъдимия Н.К.С., съдът отчете същите обстоятелства, каквито и за другите
подсъдими, а именно, че осъщественото от него деяние е с висока степен на
обществена опасност, но степента на обществена опасност на личността на
подсъдимия е ниска – той е с чисто съдебно минало, безработен, със заболяване,
а и неговото участие в престъпната деятелност не е голямо. Наличието на всички
тези смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете като
многобройни по отношение на този подсъдим, поради което и при него съдът
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и му наложи наказание, съвпадащо
с общия законов минимум, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА. На
основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното на
подсъдимия наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, след като намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи така наложеното наказание, а са налице и останалите изискуеми от закона предпоставки.
Съдът постанови
представените по делото веществени доказателства - чифт ръкавици, черни,
плетени, мъжки; 1 бр. гаечен ключ с номера 12 и10 и 1 бр. макетен нож - да се
унищожат, а представеното по делото веществено доказателство - 1 бр. секретен
катинар да се върне на Д.С.К. от гр. Н..
Представените по
делото веществени доказателства - 1 бр. платнена чанта с надпис „Спорт”; 1 бр.
чукче;1 бр. отверка с пластмасова дръжка, бежова; 1 бр. отверка с пластмасова
дръжка, жълта; 1 бр. отверка с пластмасова дръжка, черна; 1 бр. метална
пинсета; 1 бр. елмаз с дървена дръжка; 1 бр. стъклен флакон; 1 бр. метална
свирка; 1 бр. уред за рязане на медни и алуминиеви тръбички и 1 бр. метално
парче от пергел - да се върнат на М.М.
С. от гр. Н..
Представените по
делото веществени доказателства – 5 бр. ваучери,
съдът разпореди да останат към делото.
Тримата подсъдими бяха
осъдени да заплатят направените по делото разноски, както следва: подсъдимия Д.Г.И.
- да заплати направени по делото разноски в размер на 29, 17 лв. /двадесет и
девет лева и седемнадесет стотинки/ по сметка
на ОД “Полиция” – гр. Ш., подсъдимият М.М.С. - да заплати направени по делото разноски в размер на 104,
17 лв. /сто и четири лева и седемнадесет стотинки/ по сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш., а подсъдимият Н.К.С. да заплати направени по делото
разноски в размер на 76, 67 лв. /седемдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/ по сметка на ОД “Полиция” –
гр. Ш..
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
09.07.2012
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: