№ 15971
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20221110121572 по описа за 2022 година
По делото е постъпила молба вх. № 234009/03.07.2025 г. от ответниците Р. Х., чрез адв. Б.,
и Р. К., чрез адв. Б., с която се претендира допълване по реда на чл. 250 от ГПК на
постановеното по делото първоинстанционно съдебно решение № 9447/22.05.2025 г. по г.р.
№ 21572/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
В молбата са изложени съображения, че съдът не се е произнесъл по молбата за
намаляване на завещателните разпореждания, извършени със Саморъчно завещание от
16.06.201 г. /завет/, в определена, посочена от тях последователност - описана и в молбата по
чл. 250 от ГПК. Релевира се, че макар съдът да е съобразил практиката на ВКС,
обективирана в решение № 205/07.12.2023 г. по гр.д. № 4879/2022 г. по описа на ВКС, 2-ро
гр.о., не е съобразил разрешението, дадено в акта на върховната съдебна инстанция.
Афишира, че конкретно съдът е разрешил спора в разрез с даденото от ВКС разрешение по
въпроса: "какви са правомощията на съда при съвместно прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН,
в хипотеза, в която е оставено универсално завещание, в полза на наследник със запазена
част, предхождано от дарения, извършени в полза на двамата наследници със запазена част,
когато всички наследници със запазена част участват по делото?". С оглед наведените
доводи, отправят молба до съда да извърши намаляването в посочената от молителите
последователност още в отговора на исковата молба, и поддържана в иницииралата
настоящото производство молба вх. № 234009/03.07.2025 г.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, ищецът Л. К.а, чрез адв. Х., оспорва направения от
ответниците избор по чл. 34 ЗН и намира, че не са налице основанията, предвидени в чл. 36
ЗН.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, ищецът Д. К.ч, чрез адв. П., оспорва молбата. Счита, че
1
съдът е счел, че е налице универсално завещание, поради което е преценил, че чл. 34 ЗН не
може да намери приложение и е преминал към възстановяване на запазената част и
намаляване на завещателното разпореждане със сумата, съставляваща накърнена запазена
част, чрез математически дроб, а не и чрез съвместно прилагане на чл. 34 и чл. 36 от ЗН.
Молбата е подадена от правно легитимиран субект, в указания в чл. 250, ал. 1 ГПК срок,
поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Доводите на
съда, са както следва.
Първо - действително отговорът на поставения от молителите въпрос гласи, че е налице
принципна допустимост за съвместно прилагане на чл. 34 и чл. 36 ЗН при възстановяване на
запазена част от наследство. В този смисъл е посочено решение № 104/24.06.2015 г. по гр.д.
№ 5871/2014 г., І г.о., където е изведено следното: "че чл. 36 ЗН се прилага съответно и в
случаи, при които наследодателят е направил безвъзмездни разпореждания с повече от един
недвижим имот. Когато наследодателят е завещал на едно лице няколко недвижими имота и
от тях могат да се обособят по правилата на чл. 36 ЗН реални дялове, които да съответстват
на запазената и на разполагаемата част, ще се достигне до съвместното прилагане на чл. 34
ЗН и чл. 36 ЗН. Заветникът ще може да избере по реда на чл. 34 ЗН поредността, в която да
се извърши намалението на отделните завети, а ако се наложи частично намаление на някой
от тях, то ще стане не в дробна част, а по правилата на чл. 36 ЗН, когато това е възможно."
Но отговорът на въпроса не свършва дотук. Нужно е да се подчертае, че това разрешение е
валидно само в хипотеза, когато "облагодетелстваният от завещание и или дарение не е
призован към наследяване наследник по закон и искът по чл. 30 ЗН е предявен против
него в едно производство от всички наследници по закон с право на запазена част (в
каквато хипотеза е постановено посоченото решение на ВКС - решение № 104/24.06.2015 г.
по гр.д. № 5871/2014 г., І г.о.).
Отчитайки, че процесната хипотеза разкрива друга фактология, съдът е счел, че даденото
в решение № 104/24.06.2015 г. по гр.д. № 5871/2014 г., І г.о. разрешение във връзка с
приложимостта на чл. 34 и чл. 36 от ЗН не е относимо в случая. Затова съдът е приел, че
възстановяването на запазената част следва да се извърши чрез намаляване на
универсалното завещателно разпореждане със сумата, съставляваща накърнената запазена
част от наследството и възстановяване на запазената им част с идеална част от всички
притежавани от наследодателката към момента на откриване на наследството й права и
задължения, предмет на универсалното завещателно разпореждане. Предвид констатираната
неприложимост на двете норми, съдът не се е произнесъл по претенциите на ответниците са
намаляване на завещателното разпореждане в определена, посочена от тях
пореследователност. Последното обаче не съставлява опущение на съда, а резултат от
неговото разрешение по същество на спора с оглед вътрешното му убеждение.
Производството по реда на чл. 250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се
произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение
на част от спорното право /в случай, че е делимо/, по някой от съединените искове, или по
допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет /за присъждане на
2
плодове, лихви и разноски/. Процедурата по чл. 250 ГПК обаче не може да доведе до ново
разрешение, респ. нов изход от спора за коя да е страна, тъй като не това е идейната
насоченост на този институт.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че не са налице основания за ревизия
и/или допълване на първоинстанционното съдебно решение и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпила молба вх. № 234009/03.07.2025 г. от ответниците
Р. Х., чрез адв. Б., и Р. К., чрез адв. Б., с която се претендира допълване по реда на чл. 250 от
ГПК на постановеното по делото първоинстанционно съдебно решение № 9447/22.05.2025 г.
по г.р. № 21572/2022 г. по описа на СРС, 65 състав, като неоснователна.
Настоящото допълнително решение подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните, на основание чл. 250, ал. 3, вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3