№ 45154
гр. София, 23.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20221110106005 по описа за 2022 година
намери следното:
С искова молба от 08.2.2022 г., уточнена с молба от 21.3.2022 г., ищците П. Й. Н.,
Даниела Петкова С. и Цанка Петкова Н. са предявили срещу И.С Д. в кумулативно
обективно и субективно съединение: 1/ конститутивни искове по чл. 30 ЗН за намаляване на
дарение, обективирано в нотариален акт № 144 том IV, рег. № 5274, дело № 628/2021 г. на
нотариус с рег. № 456 на НК, район на действие – РС – Ихтиман, на 38 поземлени имота,
извършено от наследодателя на ищците Росица Йорданова Н. в полза на ответника И.С Д.;
2/ установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че всеки от
ищците е собственик на по ¼ идеална част от всеки от описаните в исковата 38 поземлени
имота. В уточнителната молба ищците са посочили придобивно основание „възстановяване
на запоазена част“, като не са обосновали правен интерес от предявяването на исковете по
чл. 124 ГШК.
Исковете по чл. 30 ЗН са конститутивни и праната промяна – възстановяването на
запазената част от наследството на ищците чрез намаляване на дарението, извършено в
полза на ответника, ще настъпи с влизане в сила на съдебното решение, с което исковете са
уважени. Макар на ищците да беше дадена възможност, те не изложиха твърдения, с които
да обосноват наличие на правен интерес от предявяване на установителните искове. За да е
налице такъв, ищците следва да твърдят, че са собственици на имота към момента на
предявяване на иска – това е иск за защита на собственика. В случая в исковата молба
липсват подобни твърдения. Напротив, ищците твърдят, че не са собственици на имотите,
тъй като наследодателят им се е разпоредил с тях. Ето защо защитата на ищците се изчерпва
с предявяване на конститутивните искове по чл. 30 ЗН. Предвид констатираната липса на
положителна процесуална предпоставка, производството е недопустимо в тази част и на
основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната в частта, с която са предявени
исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК.
1
След като исковата молба и уточнителната молба са редовни и вписани в СВ при РС –
Ихтиман, с „допълнителна искова молба“ от 04.5.2022 г. ищците П. Й. Н., Даниела Петкова
С. и Цанка Петкова Н. са предявили срещу И.С Д. и субективно съединени конститутивни
искове по чл. 227, ал. 3 ЗЗД за отмяна на дарението, чието намаляване искат с исковете по
чл. 30 ЗН. Тези искове не са предявени с исковата молба, нито в момент, в който последната
е била нередовна. Доколкото ГПК не допуска последващо съединяване на искове от ищеца,
извън изрично предвидените в закона /като инцидентния устанивителен иск чл. 212 ГПК и
обратния иск по чл. 219 ГПК/, няма процесуална възможност да се приемат за съвместно
разглеждане в настоящото производство предявените от ищците с допълнителната искова
молба конститутивни искове по чл. 227 ЗН. Ето защо следва да бъдат отделени.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 22637/08.2.2022 г., уточнена с молба с вх. №
54616/21.3.2022 г., в частта по предявените от П. Й. Н., Даниела Петкова С. и Цанка
Петкова Н. срещу И.С Д. субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
на установено по отношение на ответника, че всеки от ищците е собственик на по ¼ идеална
част от описаните в исковата молба недвижими имоти.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищците за приемане за съвместно разглеждане на
предявените с допълнителна искова молба с вх. № 88963.04..5.2022 г. конститутивни
искове по чл. 227, ал. 3 ЗЗД за отмяна на дарението, обективирано в нотариален акт № 144
том IV, рег. № 5274, дело № 628/2021 г. на нотариус с рег. № 456 на НК, район на действие –
РС – Ихтиман.
Допълнителната искова молба с вх. № 88963.04..5.2022 г. и доказателствата към
нея, както и препис от настоящото разпореждане да се докладват на председателя на
Първо гражданско отделение на Софийски районен съд за разпределянето на исковата
молба в друго дело.
Разпореждането, в частта, с която е върната исковата молба, подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на ищците.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за действия по чл. 131
ГПК, след което за преценка за наличие на основания за спиране на производството или за
съединяване с образуваното по исковете по чл. 227 ЗЗД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2