Р
Е Ш Е
Н И Е №
……
Гр.
София, 21.06.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ :
Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Десислава Чернева
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 2932 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20005427 от 08.01.2021 г. на СРС, 127 с-в, по гр. д. № 10735/2020 г.
е признато за установено, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.И.С., ЕГН **********, дължи на „С.в."
АД, ЕИК********, сумата от 1 352, 33 лв., стойност на предоставени услуги
по договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отходни
води, в периода от 10.05.2016 г. до 07.12.2018 г., чиято изискуемост е
настъпило в периода сред 16.05.2016 г. – 06.01.2019 г. за имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж. к. ********, ведно със законна лихва от 16.05.2019 г. -
подаване на заявлението до изплащане на
вземането до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 12.11.2019 г. по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 27049/2019 г. от
СРС, 127 с - в, като исковете са отхвърлени над уважения размер 2 248, 44
лв. и за периода 03.10.2013 г. - 07.04.2016 г. Страните са осъдени съразмерно
за заплащане на разноски.
Недоволен от
решението в уважителната част е останал ответника Г.И.С., който го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК в
частта, в която иска е уважен. В жалбата се твърди, че в оспорената част
решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. Поддържа се, че ответникът е оспорил качеството си на потребител, поради
което ищецът е следвало да докаже наличието на облигационно отношение с него по
доставката на В и К услуги и вода през периода. Излагат се доводи, че не е
доказана облигационната връзка с ответника, както и реалното предоставяне на
услугите, чието заплащане се твърди да се дължи от него. Поддържат се множество
доводи, че пред СРС не са представени годни писмени доказателства установяване
качеството на ответника на собственик на имота, както и на потребител на В и К
услуги. Сочи се, че не са представени ОУ на договор, както и че не е доказано
реално доставеното количество вода за имота в процесния период. Оспорва се
реалната доставка на вода в имота. Излагат се и доводи, че съдът е възприел
заключението на комплексната СТЕ, без да се представени документите, по които е
работило вещото лице. Експертите не са посетили имота, за да установят дали
данните отговарят на реалността, като са работили само по предоставени от ищеца
карнети и документи за отчет на уредите, които са оспорени от ответника, тъй
като не са представени като доказателства по делото. Поддържат се множество
доводи, че в първоинстанционното производство не са представени никакви
доказателства, от които да се установява реалната доставка на вода като
количество и стойност. Не се установява, че ответникът е отказал достъп до
водомера за реално отчитане, като не е съставен протокол за такъв отказ. По
тези и допълнителни съображения, моли да се отмени решението. Претендира
направените по делото разноски, съгласно списък, както и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.
Въззиваемата
страна - ищецът „С.в.“ АД, редовно призован, не взема становище по жалбата.
Като съобрази становищата на страните във въззивното
производство и установените по делото факти, настоящият състав намира следното
:
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно
и за спазване на императивните материално правни норми.
Обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената уважителна част.
Исковата молба
е подадена от „С.в.“ АД след издаване на заповед за изпълнение от 12.11.2019 г. по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. №
27049/2019 г. от СРС и след подадено възражение по
реда на чл. 414 ГПК от ответника Г.И.С..
Като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и становищата
на страните, въззивният съд приема следното:
В съответствие с общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, в тежест на ищеца е било да докаже, пълно
и главно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води, както и че ищецът реално е доставил В и К
услуги на ответника в твърдяното количество, равняващо се на претендираната
сума. В тежест на ответника е било да установи, че е платил и не дължи суми по
облигационното правоотношение, респективно - правопогасяващите и
правоизключващите си възражения по спора.
По въпроса за наличието на
облигационно правоотношение с ответника, въззивният съд намира следното :
След преценка на доказателствата по
делото, съдът споделя
изводите на СРС, че е доказано наличието на облигационно договорно правоотношение между
страните за доставка на В и К услуги, респ. качеството „потребител“ на В и К
услуги на ответника.
Съгласно § 1,
т. 2, б. "а" и б. "б. " от Допълнителната разпоредба на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
"потребители" по смисъла на закона са: юридически или физически лица
- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и
К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост. В този смисъл е уредено качеството на лицата на потребители и съгласно
Общите условия на ответното дружество, като според Общите условия потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К
услуги.
Същата дефиниция е дадена и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(наричана за краткост Наредбата), според който абонати, съответни потребители
на услуги В и К, са отделните собственици на имоти и лица, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилищни имоти.
Следователно, потребители на В и К
услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с
учредено вещно право на ползване или на строеж за съответните имоти, както и наемателите.
Във връзка с основните възражения в жалбата относно качеството
на ответника на потребител на В и К услуги в периода, въззивният състав
констатира, че пред СРС е представено заявление за промяна титуляр на партида
от 12.08.2016 г., подадено от ответника, в което той е посочил изрично, че е
собственик на имота, считано от 1992 г., по силата на документ за собственост №
42, том XIII, дело 2577/1992 г. Съдът сподели становището на СРС, че в това
заявление се съдържа признание на неизгодния за ответника факт, от значение за
правни спор, че последният е придобил собствеността върху процесния имот през
1992 г., т. е. той е бил собственик на процесния имот през процесния период.
Следователно законосъобразно и в
съответствие с действащата уредба в решението СРС е приел, че по договора за
доставка на вода и В и К услуги за ответника е възникнало задължение за
заплащане на вода за питейно - битови нужди за имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********.
На следващо място според чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 4/2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи или от съответния регулаторен орган,
създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.
Освен изложеното в
Наредбата е предвидено, в публично известните ОУ остават в сила ако абонатите
не са възразили срещу тях в 30 - дневен срок от влизането от публикуването им.
В случая няма твърдения потребителят да е възразил в предвидения срок срещу ОУ
на доставчика.
На следващо място, по спорният
въпрос за обема на доставените реално услуги, за тяхната стойност и начинът на
определянето им за процесния период, като съобрази възраженията в жалбата и в
допълнение към изложеното от СРС, въззивният съд намира следното :
Количеството
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез
монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от
време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите
за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер,
като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на
потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и
3 от Наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно чл. 39, ал. 3 от същата
наредба, по изключение, разпределението на изразходваното количество вода и
отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на
обитателите на жилищата.
При липса на индивидуални водомери
или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се
определя, както следва - по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател (чл. 25, ал. 4 и чл. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.).
В случая, от приетата по делото комплексна СТЕ,
която не е оспорена от страните, се установява, че за процесния имот е
открита партида с клиентски номер ********** (на името на П.Й.П.до подаването
на заявлението за смяна на партидата) и клиентски номер ********** (на името на
ответника Г.И.С. - след подаването на заявлението за смяна на партидата и
договорна сметка ********.
Съгласно
заключението процесният имот е бил водоснабден и в него са били монтирани два
водомера, като техните показания са били отчитани периодично от
"проверител" и на вещото лице са били представени копия от карнети. Следователно,
според заключението
фактурираните суми са начислявани след извършване отчет на водомерите за реална
консумация.
В експертизата е
посочено, че количеството на доставените до имота В и К услуги за процесния
период е 1200, 466 куб.м., които са на стойност 2 248, 44 лв. с вкл. ДДС. Вещите
лица не са констатирали плащания.
Като съобрази заключението на комплексната СТЕ въззивният съд споделя изводите на СРС, че се установява реалната доставка на В и К услуги в процесния имот през периода и нейния
действителен обем на база карнетите за реално
отчитане на водомерите в имота. Освен това заключението на експертизата не е
оспорено от ответника.
Предвид основателността на иска, в съответствие с
материалния закон съдът е разгледал и направеното от ответника възражение за
погасяване по давност на част от вземанията.
Съгласно трайно установената практика по въпроса за
погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОСГКТК на ВКС),
СРС е приел, че процесните задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна
давност.
Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните
задължения давността тече от деня на падежа. Съгласно чл.
33, ал. 2 от ОУ от 2016 г., потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях В и К услуги в 30 - дневен срок след датата на
фактуриране. Следователно падежът на задълженията настъпва в тридесетдневен срок след датата на фактуриране.
Предвид
изложеното, обосновано СРС е приел, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 16.05.2019 г., с което се прекъсва
давността, по давност са били погасени всички задължения, чийто падеж е
настъпил преди 16.05.2016 г.
Следователно
непогасени по давност са задължения след този период до 06.01.2019 г., които
съдът е определил на основание чл. 162 ГПК при съобразяване на приетата
експертиза, в размер на 1 352, 33 лв., за който е уважил иска.
Доколкото крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, първоинстанционното решение следва да се потвърди в
оспорената уважителна част. Този извод се налага и в частта по разноските,
присъдени в полза на ищеца, за исковото и заповедното производства.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора -
жалбата няма да бъде уважена, разноски се дължат на ищеца. Той не е направил
искане за присъждане на разноски пред СГС и такива не се присъжда в негова
полза.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20005427 от 08.01.2021 г. на СРС, 127 с-в, по гр. д. № 10735/2020 г.
в частта, в която е признато за
установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.И.С.,
ЕГН **********, дължи на „С.в." АД, ЕИК********, сумата от 1 352, 33
лв., стойност на предоставени услуги по фактури в периода от 10.05.2016 г. до
07.12.2018 г., чиято изискуемост е настъпило в периода сред 16.05.2016 г. –
06.01.2019 г. по договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отходни води за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. ********, ведно със законна лихва от
16.05.2019 г. - подаване на заявлението до изплащане
на вземането до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 12.11.2019 г. по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 27049/2019 г. от
СРС, 127 с-в и Г.И.С. е осъден за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за
исковото и заповедно производства.
РЕШЕТНИЕТО е влязло в сила в
останалата неоспорената от ищеца част, в която исковете са отхвърлени.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.