Определение по дело №959/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Хайгухи Хачик Бодикян
Дело: 20197260700959
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Хасково, 04.10.2019 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                    съдия: Хайгухи Бодикян

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело №959 по описа на съда за 2019 година, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, против Мълчалив отказ/19.07.2019г. на кмета на с.Добрич, общ.Димитровград.

В жалбата З. твърди, че подал писмено заявление на 01.07.2019г. с вх.№ (не се посочва) от 04.07.2019г. до кмета на с.Добрич, общ.Димитровград за достъп до следната обществена информация: „Съгласно Решение №92/28.01.2016г. на ОбС-Димитровград, за бюджет 2016г., на кметство с.Добрич са отпуснати 46262 лева за чистота. Моля да ми предоставите Справка за изразходването на сумата от 46262 лева за чистотата през 2016г., като ми посочите дейностите, за които е използвана и лицата, на които е платена, съответно на кой колко лева.“ Сочи, че като форма на отговор предпочел хартиен носител, а информацията му била необходима за да си състави мнение за необходимостта на отпуснатата сума. Искал да сравни защо с.Добрич разполагало с тези средства, за какви дейности ги използвало, и от друга страна защо на кметство с.Бодрово никога не били отпускани такива средства, където имал къща, но от 30 години не били предвиждани средства за чистота. Твърди, че в законовия 14-дневен срок, до 18.07.2019г. включително, не получил отговор на заявлението от адресата му, поради което на 19.08.2019г. се формирал мълчалив отказ. Счита, че търсената от него информация представлявала служебна обществена информация и нямало пречки да му бъде предоставена, с оглед на което мълчаливият отказ се явявал незаконосъобразен. Иска отмяна на последния и присъждане на деловодни разноски.

Като приложения към жалбата се представят заявление, куриерска справка, отговори от кметства с.Крепост, с.Горски извор, гр.Меричлери, договор за правна защита и съдействие и др.

При първоначално извършената служебна проверка за редовността и допустимостта на оспорването, съдът установи, че на заявлението за достъп до обществена информация, с адресат кмета на с.Добрич, липсва входящ номер. В тази връзка с разпореждане от 07.08.2019г. указа на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението да конкретизира входящия номер на заявлението за достъп до обществена информация, по което твърди, че е формиран мълчалив отказ. Със същото разпореждане оспорващият беше предупреден, че при неизпълнение указанията на съда, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Указанията на съда, дадени с разпореждането, са съобщени на жалбоподателя, като в съобщението изрично е отразено лично от адв.Веселин Дюлгеров, че последният се задължава да го предаде на пълномощника на З. адв.Тодор Б., с който споделят обща кантора.

С молба с вх.№5406/26.08.2019г., подадена чрез адв. Б., П.З. моли да се приеме като доказателство писмо №140/19.08.2019г. от Кметство с.Добрич, с което била предоставена исканата обществена информация в желаната форма – справка на хартиен носител, която оспорващият получил на 21.08.2019г. С молбата се предоставя на съда да прецени дали да прекрати производство по настоящото дело. Прави се искане за присъждане на разноски.

С Разпореждане от 27.08.2019г. съдът указа копие от молбата да се връчи на ответника, а жалбоподателя да конкретизира правния си интерес от жалбата в 7-дневен срок.

На 09.09.2019г. под вх.№5581 в АдмС – Хасково е постъпило писмено пояснение от пълномощника на жалбоподателя, в което се описва начинът на подаване на заявлението за достъп до обществена информация. Посочва се, че З., чрез куриер с препоръчано писмо, подал на 01.07.2019г. заявление за достъп до обществена информация до кмета на с.Добрич, получено на 04.07.2019г., който бил наредил на секретарката да не го записва във входящия регистър. След посещение в Кметство с.Добрич и настояване за получаване на входящ номер, З. се сдобил с такъв с дата 16.08.2019г., а входящият номер бил 137 от същата дата, а не с дата 04.07.2019г., когато в действителност заявлението било получено в кметството. С писменото пояснение се изразява становището, че кметът на с.Добрич, чрез съзнателно дадено нареждане на подчинената си администрация да не се регистрира заявлението на 04.07.2019г., виновно дал повод за депозиране на жабата пред АдмС – Хасково. Прави се и искане за разпит на поименно посочени свидетели в о.с.з. за доказване на твърдението, че въпросното заявление било получено от Кметство с. Добрич на 04.07.2019г.

В изпълнение на разпореждането на съда от 27.08.2019г. кметът на с.Добрич е изразил писменото си Становище, вх.№5572/09.09.2019г., в което сочи, че поради отпаднало основание производството следва да бъде прекратено.

С оглед твърденията за подадено заявление за достъп до обществена информация на 01.07.2019г. съдът с Разпореждане от 24.09.2019г. разпореди от кмета на с.Добрич да се изискат данни за това да има ли получено и входирано заявление в деловодството на кметството, като се изиска и цялата адм. преписка по постановения на 19.08.2019г. достъп по ЗДОИ, ведно със заявление вх.№….(не е посочен) и дата, в 3-дневен срок.

С приложение към писмо с вх.№5999/01.10.219г. (пощ. кл. 30.09.2019г.) кметът на с.Добрич представя Заявление за достъп до обществена информация №137/16.08.2019г. от П.Т.З. и писмо №141/19.08.2019г. – отговор на заявлението.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира, че изложените от жалбоподателя съображения за наличието на правен интерес от оспорване на мълчалив отказ на кмета на с.Добрич, общ.Димитровград (към момента на подаване на жалбата) не е възниквал, съответно не е съществувал.

За да е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, следва административният орган да е бил длъжен по силата на изрична законова разпоредба да се произнесе по искането, с което е сезиран, с издаване на изричен административен акт, и той да не е изпълнил това задължение.

В конкретния случай жалбоподателят твърди, че на 01.07.2019г. е изпратил чрез куриер заявление за достъп до обществена информация. За доказване на това твърдение жалбоподателят представя по делото Заявка-нареждане от 01.07.2019г. от M&BM, с подател П. Т.З. и получател Кметство Добрич, като в същата за вид пратка е отразено „кореспондентски пратки – стандартна“. Тоест липсва изрично посочване на вида на пратката, не е ясно какво се изпраща до Кметство с.Добрич, не е отразено дали това е документ, още по малко е известно, че се изпраща заявление за достъп до обществена информация, както твърди жалбоподателят. Липсата на изрично посочване на вида на изпратения документ (вещ) до кмета на с.Добрич, както и липсата на входящ номер на представеното от жалбоподателя, ведно с жалбата, заявление за достъп до обществена информация, водят до единствения логичен извод, който поражда основателни съмнения за подадено заявление на дата 01.07.2019г., респ. липса на получено такова от кмета на с.Добрич на 04.07.2019г., каквото твърдение се излага пред съда от страна на оспорващия. Последното означава, че за административния орган, в случая кметът на с.Крепост, не е възникнало законово задължение по силата на чл.58, ал.1 от АПК да се произнесе до 18.08.2019г., тъй като въобще не е бил официално сезиран. 

Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че оспорващият не доказва наличие на правен интерес от оспорване на мълчалив отказ към датата на подаване на жалбата в съда – 06.08.2019г., тъй като такъв въобще не е бил формиран, съответно липса предмет на оспорване. В случая правен интерес от оспорване на мълчалив отказ за П.З. щеше да възникне, ако липсваше произнасяне в законовия срок по Заявление за достъп до обществена информация №137/16.08.2019г., по което се установява, че е предоставена исканата обществена информация от кмета на с.Добрич с писмо №140/19.08.2019г. 

Изискването за доказването на правен интерес от оспорването е императивно. То е и условие за допустимост на жалбата, според чл.159, т.4 от АПК. При липсата на правен интерес от оспорването, какъвто се установи по настоящото дело, жалбата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати.

Следва да се има предвид, че правният интерес има характеристиките на пряк, личен и непосредствен. Той е пряк и личен, когато с административния акт се извършва пряко засягане на правната сфера на субекта, т.е. отнемат се, изменят се и/или се ограничават права. В случая за жалбоподателя този правен интерес не е налице, като не е налице и непосредствен такъв. Нито твърдения мълчалив отказ, нито уважаването на искането за достъп до обществена информация рефлектират пряко върху неговата правна сфера. Въпросното искане, според настоящия състав, има за цел не сочената от оспорващия – „да си състави мнение за необходимостта на отпуснатата сума……. да сравни защо с.Добрич разполагало с тези средства, за какви дейности ги използвало, и от друга страна защо на кметство с.Бодрово никога не били отпускани“, а цели по-скоро получаване на дивидент от воденето на съдебен процес.

Направеното искане за разпит на свидетели с цел доказване на дата на получаване на заявление за достъп до обществена информация от Кметство с.Добрич, съдът счита за недопустимо, по аргумент от разпоредбата на чл.181 от ГПК приложим на основание чл.144 от АПК. Отделно от това,  за жалбоподателя е настъпил крайния ефект от получаване на достъп до исканата обществена информация, при което съдът намира и на това основание за недопустимо събирането на допълнителни доказателства, които са извън предмета на спора. Жалбоподателят сам признава липсата на правен интерес от спора в своя молба от 26.08.2019г. на стр.17 от делото.

Във връзка с гореизложеното, съдът стигна до извода, че възникналите разходи за адвокатски хонорар и държавна такса са в следствие на заявен, но несъществуващ правен интерес и претендирането им да бъдат заплатени от ответника е неоснователно. Завеждането на делото не се дължи на поведението на ответника, а същият е изпълнил задължението си за предостави достъп до обществена информация, при което с оглед разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, не се следва присъждането на исканите разноски.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 и 4 от АПК, съдът

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. ***, против Мълчалив отказ на кмета на с.Добрич, общ.Димитровград.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №959/2019г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                     Съдия: