РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1209/24.6.2022г.
гр.Пловдив, 24 .
06 . 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на четиринадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1232/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
К.А.С.,*** с пълномощник адв.Ю.К.
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1030-002356/30.11.2021г. на Началник група към ОД МВР -Пловдив, сектор Пътна
полиция, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Становища на страните :
- В жалбата е посочено, че със
заповедта са отнети временно СУМПС № ********* и контролен талон № 2506369, а
от друга страна – за визираното в заповедта нарушение е образувано НОХД № 8232
по описа за 2021г. на Районен съд – Пловдив и в съдебно заседание от
20.12.2021г. на основание чл.382 ал.7 НПК е одобрено споразумение между РП –
Пловдив и К.С. за осъществено престъпление по чл.343б ал.1 НК и съдът е
определил и наложил на С. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 8 месеца, считано от 30.11.2021г. В тази вр. е заявено, че на практика
жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС до 30.07.2022г., като
оспорената заповед е останала несъобщена почти пет месеца. Счита се, че връчената
на 12.04.2022г. заповед не отговаря на основания принцип за съразмерност,
уреден н чл.6 АПК – да е съобразена с интензитета на извършеното нарушение и да
не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от
закона цел, поради което се явява незаконосъобразна /чл.146 т.5 АПК/. От друга
страна заповедта е недействителна, поради липса на предмет – настъпило е
обстоятелство, което я прекратява. Поискана е отмяна на заповедта с претенция
за присъждане на направените разноски в размер на 310лв.
- Ответникът Началник група към ОД МВР-Пловдив,
сектор Пътна полиция оспорва жалбата в писмено становище при представяне на
преписката. Заповедта се счита за законосъобразна, фактически и правно
мотивирана. Заявено е, че при проверка на 30.11.2021г., след принудително
спиране на водача на МПС е установено, че управлява МПС с концентрация на
алкохол в издишания въздух 2,73 промила и СУМПС е с изтекъл срок на валидност
на 02.07.2013г. Посочено е, че до дата на изпращане на преписката в съда – в
сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив не е постъпвала информация за
произнасяне на РС-Пловдив относно лишаване от право на управление на МПС по
образуваното срещу жалбоподателя НОХД. В тази вр. се поддържа, че не са изтекли
определените в закона 18 месеца и следователно основанието за издаване на
оспорената заповед не е отпаднало. При евентуално уважаване на жалбата е
направено възражение за адвокатското възнаграждение с искане за намаляването му
до размера на минимума по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 08.04.2022г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.12 гръб.
Жалбата е регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 26.04.2022г. – 14
дн.срок за оспорване изтича на 22.04.2022г. /празничен ден/, като в случая до
25.04.2022г. вкл. са празнични дни, което означава, че срокът изтича в края на
работния ден – 26.04.2022г. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт,
поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.
1. Към страните са отправени
указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото
/л.22/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на
истината /чл.171 ал.4 АПК/. В случая спорни факти не са заявени.
1.1. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт,
л.18/, Заповед от 09.12.2016г., въз основа на която е издадена първопосочената
и Заповед от 07.05.2020г. за преназначаване на ст.инспектор М.М. на ръководна
длъжност Началник на група „АНД и отчет на водачите“ в сектор Пътна полиция при
ОД МВР – Пловдив; АУАН № АА849921/30.11.2021г. /л.13/ – отразена е фактическа
установеност от проверка на 30.11.2021г. в гр.Пловдив около 15.45ч. /по
отношение фактическото основание за издаване на оспорената заповед/, при която
е констатирано, че К.С. управлява лек автомобил с рег.№ **** – собственост на И.Г.
след употреба на алкохол – 2,73 промила, което е резултат от проверка с
алкотест дрегер 7510, като лицето е било във видимо нетрезво състояние, вкл.
управлява МПС със свидетелство, което не е валидно – изтекъл срок 02.07.2013г.
Издаден е талон за медицинско изследване № 089978. Преписката не съдържа информация за осъществено
медицинско изследване. Представено е доказателство за годност на ползваното
техническо средство и справка за нарушител/водач, в която е отразено, че СУМПС
на К.С. е валидно до 02.07.2013г.
1.2. Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П : „На водача на пътно
превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози;.”, като в заповедта е
посочено – „Водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, установено по надлежния ред“. Правното основание за налагане на ПАМ
е чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П : „който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи;”.
В административния акт са възприети
изцяло данните от АУАН по отношение дата, час и място на извършване на
нарушението. Същите не са оспорени от жалбоподателя.
2. В хода на делото не са
представени доказателства от оспорващото лице за взета кръвна проба и
резултатите от нея и не е поддържано, че по взета кръвна проба се чакат
резултати от изследването. Доказателствени искания не бяха заявени. С жалбата е
представен протокол от съдебно заседание, проведено на 20.12.2021г. по НОХД №
8232 от 2021г. на ПРС /л.5 и сл./, в което заседание е одобрено на основание
чл.382 ал.7 НПК постигнато споразумение между РП-Пловдив и К.С. и
производството е прекратено. За престъплението по чл.343б ал.1 НК ПРС е
определил и наложил наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 НК –
„Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца и глоба в размер на 190лв. и на
основание чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнение на наложеното наказание „Осем
месеца лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години, считано от
влизане в сила на определението на съда за одобряване на споразумението.
Съдържанието на споразумението между РП-Пловдив и К.С. /л.8/ е посоченото в
съдебния протокол.
В случая не е отречен факта на
управление на МПС след употреба на алкохол, вкл. не са оспорени дата, време и
място на управлението на МПС.
3. Обжалваната заповед е издадена от Началник
група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени
от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на
Директора на ОД МВР - Пловдив, т.7 – Пловдив относно определяне на длъжностни
лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва
съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен
в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Посочената
заповед е с обвързващо правно действие и легитимираща компетентността на
посочените органи.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали
разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН.
Установените факти – неопровергани, са основание за налагане на ПАМ по
приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.1 б.”Б” ЗДв.П - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Възражението за нарушение принципа на съразмерност със
заповедта не е основателно. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да
се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което
са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ
се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото
нарушение - предвидените от закона последици на различни отговорности
нямат обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт -
допуснатото закононарушение.
Актът за установяване на
административно нарушение № АА849921/30.11.2021г. има доказателствена сила до доказване на
противното съгласно чл. 189 ал. 2 ЗДв.П. Задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в
конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените
правила и ясно е изразил волята си посредством позоваване на АУАН
- официален документ, придадената презумптивна доказателствена сила на който
подлежи на опровергаване при съдебно оспорване на заповедта, с представяне на
убедителни доказателства за противопоставими факти. Официалният документ има формална доказателствена сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща
доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление,
посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като издател
лице, както и, че последното е действало в посоченото в документа длъжностно
качество. Фактическите установявания могат да бъдат квалифицирани като
годно основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ. АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59 ал.2 т. 4 пр. 1 АПК –
цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че
установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена
възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е
самостоятелен административен акт. В случая, както бе посочено – отсъства спор
за фактите.
Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран
в закона и се прилага пряко по силата на правна норма - не е установена
възможност за намаляване на срока под предвидения /органът не би могъл да
посочи друг срок, освен указания в закона/. Именно поради непосредствената цел
за ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под
прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасяне на компетентния
орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност
на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, следва, че е
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието на ПАМ. Именно
с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага под посоченото прекратително условие / в тази насока и
Решение № 4450/2019г., ВАС – „…По аргумент от чл. 172, ал. 3 ЗДвП в хипотезата
на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, СУМПС на водача се изземва със
съставянето на АУАН и следователно ПАМ се счита приложена от този момент. … За
разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност за
извършено административно нарушение, приложената ПАМ цели да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не
съставлява наказание. Именно за това се прилага под прекратително условие
"до решаване на въпроса за отговорността". /. Съответствието с целта на закона изключва нарушение на
принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК.
Според съдържанието на одобреното
споразумение не е определено и наложено наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 8 месеца, считано от 30.11.2021г., а е определено и
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца“ от влизане в
сила на определението на съда за одобряване на споразумението – 20.12.2021г.,
л.7 гръб. В случай, че текстът на споразумението бе посоченият в жалбата, би
последвал извод за прекратяване действието на ПАМ от влизане в сила на
съдебното определение, което обстоятелство не касае законосъобразността на
заповедта и не означава отпаднало административно нарушение.
Проверката за законосъобразност на
акта обхваща правни и фактически основания с приоритет на второпосочените.
Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за
неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от
значение за издаване на разпореждането. Данните по делото не водят до извод в
тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на заповедта не са
разколебани или опровергани, а от друга – съдържанието на преписката не поставя
под съмнение истинността на приетите за установени от органа факти. Както бе
посочено, констатациите в АУАН подлежат на опровергаване в съдебното
производство, макар да се ползват с презумптивна доказателствена сила /чл.189
ал.2 ЗДв.П/, тъй като издаване на ПАМ се осъществява в административно производство
в режима на АПК. Доказателствени искания за опровергаване оспорените
констатации в АУАН не бяха заявени и фактическата установеност не е преодоляна.
Принудителната административна мярка
не се отклонява от предназначението си - инструмент за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна
принуда. Оспорената заповед е съобразена с целта на закона / чл.1 ал.2 вр. с
чл.171 ЗДв.П/. Принудителната мярка е насочена към правните последици от
неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното
нарушение – чл. 22 ЗАНН. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата
не е основателна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на К.А.С.,*** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1030-002356/30.11.2021г. на Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна
полиция.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :