РЕШЕНИЕ
№ 2794
гр. Бургас, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120106358 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод исковата молба на К. И. Н., с
настоящ адрес в гр. Бургас, против „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК ............, със
седалище гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер от 328,38 лева, платена от ищеца при начална липса на основание,
предвид недействителността на сключения между страните Договор за кредит
№ ............... год.
Ищецът К. Н. е изложила следните фактически и правни твърдения: на
27.04.2025 год. между нея, като кредитополучател, и ответника, като
кредитор, е бил сключен Договор за кредит № ............., за главница от 1300
лева, 40.99 % годишен лихвен процент, 49.70 % ГПР и 268,20 лева – услуга за
бързо разглеждане; по начина, по който е организирана процедурата за
кандидатстване, ищецът започнал кандидатурата си не с избрана
„допълнителна услуга“, а се изисква допълнително действие, за да не се
използва тази услуга; съгласно споразумение за предоставяне на
допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 27.04.2025
год. към договора за кредит, на ищеца е продадена услуга по бързо
1
разглеждане на изпратеното запитване на цена от 268,20 лева; таксата за бързо
разглеждане следва да бъде включени в ГПР, което не е сторено; договорът е
недействителен поради неточно посочен в него ГПР; ищецът е заплатил на
ответника сума в общ размер на 1628,38 лева, а част от нея – 328,22 лева – е
платена при начална липса на основание; таксата е в противоречие с чл. 10а,
ал. 2, ЗПК, тъй като е свързана с усвояване и управление на кредита, поради
което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД; заобиколена е нормата на чл.
19, ал. 4, ЗПК; таксата е в значителен размер в процентно съотношение от
размера на получения заем, с което се нарушава принципът на
добросъвестност и справедливост; понятието „добри нрави“ предполага
известна еквИ.лентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност; чрез
посочената клауза е налице скрито оскъпяване на кредита и се постига
забранена от закона цел – неоснователно обогатяване на кредитора; всяка
нееквИ.лентна такса по договор между равноправни субекти прикрИ.
възнаграждение на кредитора или неустойка; договорът е недействителен
поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК; според практиката на СЕС, в
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ се обозначават всички
разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и
които са известни на кредитора, включително комисионите, които
кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора; възнаграждението за
допълнителни услуги не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР от 49.70 %; разходът за допълнителна услуга подлежи на
заплащане, ведно с погасителните вноски по кредита, а по този начин е
установено скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е
посочено при определяне на ГПР; ответникът е обявил параметрите на общо
оскъпяване на отпуснатия кредит по начин, изключващ възможността за
възприемане от страна на потребителя на действително поетата финансова
тежест, като е предложил отделно цени на кредита и на допълнителни услуги
и е оповестил ГПР, без да включи в него възнаграждението за допълнителни
услуги; разходите за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“; невключването на разхода за
допълнителни услуги в ГПР има за цел да прикрие действителните разходи по
кредита; клаузите не са индивидуално уговорени, те са били изготвени
предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху
2
съдържанието им; неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които, въпреки изискванията за добросъвестност,
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията; процесният договор е бланков и изготвен при
предварително посочени от кредитора условия; в процесния договор не е
посочен действителният размер на ГПР и кои компоненти са взети предвид
при определянето му; тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения; неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок по чл. 22, ЗПК и договорът следва да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница; процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК.
Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните
разноски.
Правното основание на предявения осъдителен иск е чл. 55, ал. 1,
предл. първо, ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 22 и чл. 23, ЗПК.
С проекта си за доклад на делото – определение с рег. №
6519/20.11.2025 год., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе по
валидността на процесния договор за кредит, произтичаща от спазване
нормативните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, вкл. и поради наведените от
ищеца възражения за недействителността му.
Ответникът е оспорил основателността на иска и е изложил следните
фактически и правни твърдения: процесният договор е сключен в
съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР; предоставена е главница от
1300 лева и е начислена договорна лихва от 43,80 лева; редът и условията, по
които на ищеца е отпуснат кредитът, се уреждат в договора и в общите
условия към него; още в начален етап от процеса по кандидатстване и
одобрение се предоставя Стандартен европейски формуляр (СЕФ), който
отговаря на всички изисквания относно информацията, която трябва да
съдържа; кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви
3
изрично допълнителна услуга за бързо разглеждане на подаденото искане за
отпускане на кредит; тази услуга е допълнителна и незадължителна и
гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от
изпращането му; когато не е изрично заявена допълнителната услуга, срокът
за отговор по искането е 7 календарни дни; преди да бъде одобрена заявката за
кредит, дружеството извършва оценка на кредитоспособността на заявителя, в
т. ч. справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП,
МВР и др.; при изрично заявена услуга за бързо разглеждане се ангажира
допълнителен финансов и човешки ресурс и това обуславя начисляване на
процесната такса; ищецът К. Н. е заявила получаването на допълнителна
незадължителна услуга за бързо разглеждане, за която й е начислена такса в
размер на 268,20 лева; тази такса е съобразена с принципа за свобода на
договаряне по чл. 9, ЗЗД; на 05.06.2025 год. К. Н. е погасила задължението си
по Договор за кредит № .................... год. и споразумението към него, като е
заплатила сума в общ размер от 1628,38 лева – 1300 лева главница, 268,20 лева
такса бързо разглеждане, 44,80 лева договорна лихва и 16,38 лева наказателна
лихва за просрочие; процесният договор отговаря на следва всички
законоустановени условия; страните са се съгласили да сключат договор за
кредит с ГПР 49.70 %; законът не предвижда ограничение на отделните
компоненти, от които може да се формира ГПР, нито налага задължителни
такИ.; в ГПР са включени лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, известни на кредитора и дължими от кредитополучателя, но не
включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат от
неизпълнение на договорните си задължения, както и разходите за
допълнителни незадължителни услуги; ищцата изначално е била
информирана относно характера на задължението, което се е задължила да
престира на падежната дата, включително ясно е било посочено кои елементи
са включени при изчислението на ГПР; неприложимо е изискването на § 1, т.
1 от ЗПК – към общия разход по кредита за потребителя да се включват и
всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за
получаване на кредита; таксата за услугата е предварително и прозрачно
обявена; в общите условия на дружеството е предвиден ясен и разумен
4
безплатен срок за разглеждане на заявката за кредит, в рамките на който не се
дължат никакви такси; сключването на договора за кредит не е било
обусловено от задължително ползване на допълнителната услуга; съгласно
решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C-714/22, разходите за
допълнителни услуги, уговорени в договор за потребителски кредит, попадат
в обхвата на ГПР само когато тяхното ползване, респективно заплащане на
посочените услуги, е задължително условие за получаване на кредит; самият
факт, че в общите разходи по потребителския кредит са включени различни
видове разходи, не е достатъчен, за да се приеме, че тези разходи
представляват част от основните престации по договора за кредит;
атакуваната клауза от договора за кредит съответства изцяло на законовата
възможност, уредена и в чл. 10а, ал. 1, ЗПК; заявената и използвана от ищеца
допълнителна услуга не следва да бъде включена към ГПР и правилно същата
не е била елемент от формирането му; само задължителни разходи, без които
кредитът не може да бъде предоставен, могат да бъдат включени в ГПР;
таксата за бързо разглеждане не се отнася до действия, свързани с усвояването
или управлението на кредита, нито до неговото погасяване, тя се дължи
единствено при изрично заявено желание на клиента да се възползва от
услугата за приоритетно разглеждане на подадената от него заявка за кредит,
т. е. преди сключването и усвояването на самия кредит; услугата, за която се
начислява тази такса, не засяга същинските условия по предоставянето на
кредита, нито влияе върху неговата цена или върху задълженията на страните
по основния договор, тя има самостоятелен и подготвителен характер,
насочен единствено към ускоряване на процеса по разглеждане на заявката,
без това да поражда каквото и да било задължение за отпускане на кредита;
таксата „Бързо разглеждане“ е допустима и законосъобразно начислена;
понятието „общи разходи по кредита“ е въведено с ДиректИ. 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. и е възпроизведено в
съответните разпоредби на ЗПК; при преценката дали такса „Бързо
разглеждане“ представлява общ разход по кредит по смисъла на ДиректИ.
2008/48/ЕО, следва да се изследва дали са налице две кумулативни
предпоставки – дали тази такса се заплаща във връзка с договора за кредит и
дали ползването на услугата е задължително условие за получаване на кредита
или за получаването му при предлаганите условия; двете условия не са
налице; процесната такса е уредена в самостоятелно споразумение, сключено
5
отделно от общите условия към договора за потребителски кредит, което
изисква изрично и активно волеизявление от страна на потребителя за
ползването на услугата; самото подписване (електронно потвърждение) на
отделния документ, уреждащ тази услуга, представлява индивидуално
договаряне по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като клаузата не е
едностранно наложена от кредитора и не е предпоставка за отпускане на
кредита; презумпцията на чл. 146, ал. 2, ЗЗП е оборима и в конкретния случай
е надлежно оборена, тъй като потребителят е разполагал с реална възможност
да избере между две равностойни алтернативи – стандартна процедура за
разглеждане на заявлението, при която не се дължат никакви такси, и
допълнителна услуга „Бързо разглеждане“, при която заявлението се
обработва в рамките до 15 минути срещу заплащане на посочена и известна
такса; потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието на
клаузата и тя е индивидуално договорена; липсват елементите на значителен
дисбаланс и нарушаване на принципа на добросъвестност по смисъла на чл.
13а, т. 9 ЗЗП; таксата е ясно формулирана, предварително оповестена и
дължима само при реално предоставяне на конкретна услуга, отделна от
основния предмет на договора, тя не променя правата или задълженията на
страните по договора за кредит, нито ограничава възможностите на
потребителя; за да е налице неравноправна клауза, тя трябва да нарушава
принципа на добросъвестност и да създава значителен дисбаланс между
правата и задълженията на страните, оценяван към момента на сключване на
договора, а в настоящия случай тези критерии не са изпълнени;
допълнителната, незадължителна услуга е договорена индивидуално и не
поставя потребителя в по-неблагоприятно положение; налице е злоупотреба с
права, по чл. 3, ГПК, и при уважаване на иска, в полза на ищеца не следва да
се присъдят съдебни разноски, включително за адвокатско възнаграждение;
ищецът К. Н. е представлявана от същия процесуален представител и е
образувала множество граждански дела пред РС – Бургас, с идентичен
предмет, съдържание и искания; злоупотреба с право е налице, когато
конкретно право се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и
законни интереси на други субекти; налице е злоупотреба с процесуални права
от страна на ищцата, която е имала възможност да получи защита на правата
си в едно производство, но е образувала множество искови производства, за
отделните договори, а така е увеличила многократно задълженията за
6
разноски по делата за адвокатски хонорар; съдът не е длъжен да съдейства, а е
длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се
дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство;
разноските по делото не следва да бъдат източник на неоснователно
обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за
неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят
сторен в разумни граници разход за защита правата на страните; в условие на
евентуалност, ако съдът присъди разноски, възнаграждението следва да е в
унисон с практиката на СЕС по Решение по дело С-438/22 год., съобразно
липсата на каквато и да било фактическата и правна сложност на спора и
реално положения от адвоката труд.
Ответникът е ангажирал доказателства; моли за присъждане на
деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото не се спори, че на 27.04.2025 год. страните са сключили
Договор за кредит № .............., за сумата от 1300 лева – това обстоятелство е
изрично признато от ищеца, който сочи, че договорът е сключен чрез онлайн
платформа на ответника, а волеизявленията на страните са удостоверени по
чл. 13, ал. 4, ЗЕДЕУУ.
Според съдържанието на представения по делото екземпляр от
договора между страните, главницата възлиза на 1300 лева; уговорени са
стандартен лихвен процент – 40.97, и възнаградителна лихва от 43,80 лева
(при 40.99 % за срока на договора), а ГПР възлиза на 49.70 %. Срокът за
връщане на кредита – общо 1343,80 лева, е 30-дневен, до 27.05.2025 год.
По силата на споразумение от 27.04.2025 год. към договора за кредит
ищецът е избрала допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит, по което споразумение потребителят дължи
възнаграждение от 268,20 лева.
По делото не се спори, че в изпълнение на договора за кредит ищцата е
платила на ответника сума в общ размер от 1628,38 лева. Според ищцата,
предвид недействителността на процесния договор на посочените в исковата
молба съображения, ответникът е получил с основание само главницата от
1300 лева, а горницата от 328,38 лева е недължимо платена от К. Н..
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения осъдителен иск за доказан по основание и размер. Твърдението на
7
К. Н., че процесната сума следва да й бъде върната като получена от
ответника без основание – чл. 55, ал. 1, предл. първо, ЗЗД, възлага на ищеца
тежестта за установяване, че е платил спорната сума в полза на ответника –
вж. Решение № 189/04.02.2014 год. по търг. д. № 141/2012 год. на I ТО на ВКС,
постановено по чл. 290, ГПК. Съгласно изготвения от съда доклад по чл. 146,
ал. 1, ГПК, срещу който не е постъпило възражение от страните, в тежест на
ответника е провеждане на главно и пълно доказване наличието на годно
правно основание, на което е получил спорната сума от 328,38 лева. Според
съда, такова доказване не е проведено от ответника. По делото не се спори, че
освен главницата от 1300 лева, ищецът Н. е платила по договора за кредит
между страните и сумите 268,20 лева – възнаграждение по допълнителна
услуга за бързо разглеждане, 44,80 лева – договорна лихва, и 16,38 лева –
наказателна лихва за просрочие. В тежест на ответника е установяване
валидността на процесния договор за кредит и споразумението към него, т. е.
опровергаване възраженията на контрахента, че съглашенията са
недействителни по смисъла на чл. 22, ЗПК. Ответникът следва да докаже
валидно сключения договор за кредит между страните, отговарящ на
императивните изисквания на чл. 10 и чл. 11, ЗПК, с определен предмет и
основание; надлежно престиране от ответника-изправна страна по
съглашението; настъпила изискуемост на вземанията; ликвидност на
паричното задължение на кредитополучателя К. Н. за спорната сума от 328,38
лева (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 63, ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК). Данните по
делото мотивират съда да приеме, че не е доказано наличието на валидно
сключен договор за потребителски кредит. Според императИ. на чл. 11, ал. 1,
т. 20, предл. последно, ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа информация за лихвения процент на ден. Ясното посочване на тези
данни са необходими, за да е налице реална възможност за потребителя да
извърши собствена преценка за евентуално упражняване правото си на отказ
от договора. Този отказ зависи от заплащането на договорната лихва за
периода на ползването на кредита, съгласно чл. 29, ал. 4, изр. първо, ЗПК. В
представения по делото договор за кредит такава ясна информация за
лихвения процент не се съдържа, тъй като са посочени два лихвени процента
и е създадена неяснота кой от двата е приложимият – стандартният или този
на срока на кредита. Липсата на данни по чл. 11, ал. 1, т. 10, предл. последно,
ЗПК мотивира съда да приеме, че договорът от 27.04.2025 год. не отговаря на
8
императивно изискване на закона, поради което съглашението е
недействително – чл. 22, ЗПК. В тази хипотеза длъжникът следва да върне
само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по него – чл. 23,
ЗПК.
При постановяване на решението си настоящият съдебен състав се
съобразява с актуалната практика на ВКС по чл. 290, ГПК, обективирана в
Решение № 59/20.05.2024 год. по търг. д. № 2695/2022 год. на II ТО на ВКС,
докладчик съдия Костадинка Недкова.
На следващо място, начинът на формиране на ГПР в договора е неясен
и неконкретен, а това е лишило потребителя, като икономически по-слаба
страна, от възможността да прецени последиците за себе си от сключването на
договора. По делото няма данни какви елементи са включени в ГПР, а
ответникът безусловно е признал обстоятелството, че възнаграждението за
бързо разглеждане по споразумението от 27.04.2025 год. не е включена в ГПР.
Сред законовите правила, чието неспазване има същата последица за
действителността на договора за потребителски кредит, е и разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК, според която договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1, ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. На основание чл. 19, ал.
2 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула
съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
9
положения и допълнителни допускания. Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК
предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съгласно член 3, буква ж) от ДиректИ. 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на ДиректИ. 87/102/ЕИО на Съвета
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи,
включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази
разпоредба, посочените общите разходи по кредита включват и разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия.
Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024
год. по Дело C 714/22 член 3, буква ж) от ДиректИ. 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 год. относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на ДиректИ. 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на
кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. За да
осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е
възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19,
EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и
Radlingerova, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Националният съд следва да
провери дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява
условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му
при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали
10
действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към
разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Посочването в договора на ГПР в по-нисък размер от действително
приложения от кредитора по същината си представлява невярна информация
за общите разходи по кредита, т. е. това е нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 6, пар. 1 от ДиректИ. 2005/29/ЕО. Без посочване на
точния ГПР и на общата сума по договора, която длъжникът следва да плати,
се прегражда изцяло възможността за потребителя да се запознае и извърши
преценка за икономически последици от сключване на договор с
предложените му параметри. В този смисъл е и Решение № 243/31.03.2025
год. по възз. гр. д. № 1903/2024 год. на БсОС.
В разглеждания казус чистата стойност на кредита възлиза на 1300
лева, която сума е платена от ищеца в полза на ответника. По отношение
платената от ищеца претендирана горница от 328,38 лева липсва валидно
правно основание, на което сумата е получена от ответника, поради което тя
следва да бъде върната на платеца К. Н..
Изложеното мотивира съда да приеме, че искът е доказан по основание
и размер, поради което следва да бъде уважен.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски в размер от 50 лева – платена държавна такса, на основание чл. 78,
ал. 1, ГПК.
Основателността на иска налага в полза на процесуалния представител
на ищеца да бъде присъдено възнаграждение в размер от 240 лева с ДДС, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2, ЗАдв, съгл. представения договор за правна
защита.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление гр. ............, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, ЗЗД, да
заплати на К. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ............., сума в размер от
328,38 лева, недължимо платена от ищеца в полза на ответника въз основа на
сключените между страните Договор за кредит № ........... год., недействителен
11
на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, ЗПК, и споразумение за
предоставяне на допълнителна услуга от 27.04.2025 год.
ОСЪЖДА „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление гр. .............., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на К. И.
Н., ЕГН **********, с адрес гр. .........., деловодни разноски в размер от 50
лева.
ОСЪЖДА „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление гр. .............. на основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв, да заплати на адв. Д.
Д. Г., АК – Ловеч, ЛН ........., със съдебен адрес гр. .........., адвокатско
възнаграждение в размер от 240 лева с ДДС.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца К. Н. – IBAN:
......................
.Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12