№ 36737
гр. София, 03.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110118984 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на А. Г. А. срещу „...........“ АД, която отговаря
на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Искането на ответника за съединяване по реда на чл. 213 ГПК към настоящото
производство на други дела, касаещи други договори за кредит между страните, е
неоснователно, защото независимо от идентитета между страните предметът на делата не
налага постановяване на общо решение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ищцовото искане за издаване на съдебно удостоверение е неоснователно, защото
обстоятелствата, които се цели да се установят по този начин, са неотносими, а и ищецът
като страна по съответните договори разполага с възможност да ги представи по делото, ако
желае.
Искането на ответника за извършване на служебна справка от съда по други дела
подлежи на отхвърляне, защото ответникът в качеството си на страна по тях, каквато
твърди, че е, разполага с пълната възможност да представи по настоящото дело документи
от другите дела, които намира, че имат значение за спора.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно,
защото задачи № 1 и № 2 касаят безспорни между страните факти, а отговорът на задача № 3
не е необходим за правилното решаване на делото.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 213 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.10.2025 г. от 10:20 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, представени с
исковата молба, отговора на исковата молба и молба с вх. № 277077/18.08.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за извършване на служебна
справка по посочените в отговора на исковата молба дела.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от А. Г. А. срещу „...........“ АД частичен осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 5 лв. – част от вземане в общ размер на 150 лв., представляващо платена от него без
основание сума по Договор за потребителски кредит № 955349/23.05.2023 г., ведно със
законната лихва от 01.04.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит №
955349/23.05.2023 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 500 лв. за срок
от 30 дни, а той се задължил да върне сума в общ размер на 515 лв. при уговорени ГЛП в
размер на 36 % и ГПР в размер на 42.58 %. Сочи, че съгласно чл. 19 бил задължен да
осигури обезпечение след сключването на договора, отговарящо на редица изисквания, като
поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка по чл. 29 в размер на
135 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски, с което общият размер на
задълженията му по договора възлизал на 650 лв. Релевира възражение за нищожност на
целия договор поради неспазване на предписаната форма и поради противоречие на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Във връзка с последното изтъква, че в него ГПР е посочен единствено като
процент, но не е ясно кои компоненти са включени при неговото изчисляване, както и че
посоченият ГПР не съответства на действителния, защото неустойката по чл. 29 подлежи на
включване в него, тъй като представлява скрита възнаградителна лихва, но в случая не е
включена, а при включването й размерът на ГПР става по-голям от максималния праг по чл.
19, ал. 4 ЗПК. Намира неустоечната клауза за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй
като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, която не
била индивидуално уговорена. Счита, че неустойката е необосновано висока. Излага, че по
съществото си тя е скрита възнаградителната лихва, поради което посоченият в договора
ГПР не съответства на действително прилагания, което представлява заблуждаваща
търговска практика, която го е възпрепятствала да направи информиран избор дали да
сключи договора. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата за неустойка е нищожна. Намира я за
нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й
функции, неясно е какви точно вреди на кредитора би покрила и цели единствено
неоснователно обогатяване на кредитора. Възразява, че клаузата за възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави, защото лихвата е в изключително висок размер, надвишаващ
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми. Счита, че платеното от него
2
над размера на главницата е платено без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Признава получаването на процесната сума от
ищеца, но счита, че липсва основание за нейното връщане. Признава, че неустойката не е
включена в ГПР. Излага подробни съображения, че договорът е сключен при спазване на
всички законови изисквания, като не са налице релевираните основания за нищожност на
договора, нито за нищожност на негови клаузи, като включително твърди, че договорът е
сключен в резултат на индивидуално договаряне между страните. Счита, че дори и отделни
клаузи да са нищожни, това не влече нищожност на целия договор. Моли за отхвърляне на
иска и претендира разноски. В случай на уважаване на иска възразява, че предявяването му
представлява злоупотреба с правото на иск поради завеждане на множество дела с почти
идентичен предмет, поради което моли на ищеца да не бъдат присъждани разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните факти: извършена от него в полза на ответника
престация на определено благо – парична сума в общ размер на 5 лв., платена над
главницата по Договор за потребителски кредит № 955349/23.05.2023 г.; получаване на
сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, което в случая
предполага да установи наличието на валидно правоотношение, възникнало по силата на
Договор за потребителски кредит № 955349/23.05.2023 г., и неговото съдържание.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването
между страните на Договор за потребителски кредит № 955349/23.05.2023 г. ., по силата на
който на ищеца е предоставена в заем сумата от 500 лв. за срок от 30 дни, а той се задължил
да върне сума в общ размер на 515 лв. при уговорени ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер
на 42.58 %, както и е поел задължение съгласно чл. 19 да осигури обезпечение след
сключването на договора, а поради неизпълнение на това задължение му е начислена
неустойка по чл. 29 в размер на 135 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски,
с което общият размер на задълженията му по договора възлиза на 650 лв.; плащане от
ищеца на ответника на сумата от 15 лв. – възнаградителна лихва по договора, и на сумата от
135 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
3
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4