Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на десети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 763 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят „Л.и.“ ООД твърди, че има изискуеми вземания
срещу длъжника „Ф.2.“ ООД по договор за покупка на недвижими имоти от
19.05.2017 г., сключен под формата на нотариален акт № 56, т. ІІІ, рег. № 3553,
дело № 271/2017 г. Поддържа, че така сключената между страните сделка е с
търговски характер, тъй като имотите са закупени от молителя с инвестиционни
намерения. Посочва, че е изпълнил задължението си да заплати цената на имотите,
като е внесъл цената по доверителната сметка на нотариуса, изповядал сделката,
след което нотариусът е извършил плащането към ответника, след вписването на
нотариалния акт и съобразяване с издадени от Агенция по вписванията
удостоверения за вещни тежести, които молителят поддържа, че са непълни и
грешни. Кредиторът твърди, че има признати вещни права на трети лица върху
части от недвижимите имоти – предмет на нотариалния акт, които права са му противопоставими, поради което е
застрашен от отстраняване от имотите, с което обстоятелство обосновава
наличието на свои вземания към ответника по т. 3 от нотариалния акт – връщане
на заплатената цена и заплащане на неустойка. Поддържа, че тези негови вземания
срещу ответника са станали изискуеми на 05.06.2017 г. – датата, на която е
издаден изпълнителен лист в полза на третите лица. При условията на
евентуалност поддържа, че от същата дата има право на вземане срещу ответника,
представляващо намаление на цената по нотариалния акт, поради частична евикция
със стойността на евицираните части на имотите.
Поддържа, че липсата на изпълнение от страна на длъжника на
горепосочените задължения, обосновава извод, че дружеството не е в състояние да
изпълни изискуемо вземане по търговска сделка, поради което на основание чл.
608, ал. 3 от ТЗ се намира в състояние на неплатежоспособност. Поддържа още, че
ответното дружество не е заявявало за обявяване годишните си финансови отчети
за последните три години, поради което е налице и хипотезата на чл 608, ал. 2
от ТЗ. При условията на евентуалност твърди, че длъжникът е в състояние на
свръхзадълженост, тъй като имуществото му не е достатъчно да покрие паричните
му задължения. Моли съда да постанови
решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, като му присъди направените в производството
разноски. В становище от 26.01.2022 г. заявява и искане за постановяване на
решение по чл. 630, ал. 2 от ТЗ.
Длъжникът „Ф.2.“ ООД не взема становище по молбата по чл.
625 от ТЗ и събраните в производството доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
„Ф.2.“ ООД е вписано като търговско дружество в
Търговския регистър на 03.04.2017 г., като му
е предоставен ЕИК *******.
За установяване на вземанията си, молителят кредитор представя
договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 19.05.2017 г., сключен под
формата на нотариален акт № 56, т. ІІІ, рег. № 3553, дело № 271/2017 г.,
съгласно който „Ф.2.“ ООД продава на „Л.и.“ ООД два поземлени имота с
планоснимачни номера 942 и 1863 от квартал № 120 по плана на гр. София, м.
„Кръстова вада“, съответно нанесени в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София с идентификатори 68134.1007.764 и 68134.1007.765, срещу
обща продажна цена от 808 000 евро, която сума следва да бъде заплатена в
деня на нотариално изповядване на сделката по доверителната сметка на нотариус
Христина Влахова. В договора са вписани
известните на купувача нотариални актове, касаещи имотите- предмет на договора,
а именно: констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, вписан в
Служба по вписванията – гр. София, с вх. рег. № 41068/06.07.2016 г. т. 95, акт
№ 170 от 2016 г. дв. вх. рег. 40620/06.07.2016 г. и нотариален акт за поправка
на описания констативен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – гр.
София, с вх. рег. № 58632/26.09.2016 г. т. 137, акт № 5 от 2016 г. дв. вх. рег.
58078/26.09.2016 г. По отношение на тези нотариални актове продавачът
декларира, че, както той, така и неговите праводатели не са дали каквото и да е
основание за издаването им, оспорват същите и считат, че те подлежат на отмяна,
както и че изводите на нотариуса относно признатите с тях права са
неоснователни. В договора е вписано още, че на купувача е известна вписаната
възбрана върху имота с идентификатор
68134.1007.765, вписана в Служба по вписванията – гр. София, с вх. рег. №
43887/02.09.2014 г. т. 17, акт № 113 от 2014 г. дв. вх. рег. 43717/02.09.2014
г. Продавачът декларира, че имотите са свободни от възбрани, с изключение на
гореописаната такава, не са вписани искови молби, законни и ли договорни
ипотеки, не са вписани договори за наем и имотите не представляват обезпечение
за собствен или чужд дълг, както и не са предмет на отчуждителни, обезпечителни
или изпълнителни производства за публични или частни вземания. Страните са
постигнали съгласие, ако някое от така декларираните обстоятелства се окаже
изцяло или отчасти неистина и поради това договорът бъде развален, както и в
случай на установяване по съдебен ред на права на трети лица, върху който и да
е от продаваните имоти или части от тях / с изключение на случай във връзка с
описаните констативен нотариален акт и акт за поправка към него/, и в тази
връзка купувачът бъде изцяло или отчасти съдебно отстранен, продавачът се
задължава да върне на купувача продажната цена, да му заплати неустойка в
размер на 200 000 евро, както и да заплати всички разноски и пълната
стойност на направените подобрения. При евентуално наличие в удостоверенията за
вещни тежести на друго обстоятелство, с изключение на вписаните изрично в
нотариалния акт като известни такива на купувача, и неполучаване от страна на продавача на
договорената продажна цена, то страните считат договорът за развален, като при
тази хипотеза продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 30 000
евро само в случай, че продавачът или неговите праводатели са били
недобросъвестни.
На 22.05.2017 г. „Л.и.“ ООД превеждат по доверителната
сметка на нотариус В.сумата от
808 000 евро, която сума е преведена от нотариуса на продавача,
съгласно договорените условия в нотариалния акт и договор за доверителна сметка
от 19.05.2017 г., на 31.05.2017 г., след като са представени удостоверения за
вещни тежести, издадени от Агенция за вписвания, в които не са отразени обстоятелства,
различни от посочените изрично в нотариалния акт като известни такива на
купувача такива.
Имотите предмет на договора от 19.05.2017 г. са продадени
на „Ф.2.“ ООД с договори от 19.05.2017
г., съответно имот с идентификатор 68134.1007.764 от В.И.И.и Т.К.П.с нот. акт №
55, т. ІІІ, рег. № 3539, дело № 270/2017 г. и и имот с идентификатор
68134.1007.765 от В.И.И.и М.Г.И.с нот.
акт № 54, т. ІІІ, рег. № 3535, дело № 269/2017 г.
С влязло в сила на 21.09.2007 г. решение на СГС, ГО-ІІб
въззивен състав, по гр.д. № 3127/2004 г., Е.Й.С.и К.А.Д.са осъдени, на
основание чл. 108 от ЗС, да предадат на Р.А.Я., Р.С.И., Д.В.И., М.В.И., К.Х.И.,
М.Б.Л., М.Г.И.и Б.И.Ж.владението върху следните имоти: 1. част с площ от 625 кв.м. от южната част на имот
с пл. № 1863, к.л. 618 по кадастралния
план на гр. София, м. „Кръстова вада“, при граници на реалната част: улица,
имот с пл. № 1465, имот с пл. № 942 и останалата част /северната/ от имота с
пл. № 1863 и 2. част с площ от 930 кв.м. от южната част на имот с пл. № 942, к.л. 918 по кадастралния план на гр.
София, м. „Кръстова вада“, при граници на реалната част: улица, имот с пл. №
1863, имот с пл. № 1465, имот с пл. № 1477, имот с пл. № 1773 и останалата част /северната/ от имота с пл.
№ 942. Изпълнителен лист въз основа на това решение е издаден на 05.06.2017 г.
Представени са справки за образуваните срещу Е.Й.С.и К.А.Д.изпълнителни дела към 07.07.2017 г., като за частно непарично
вземане срещу тези две лица е образувано изп. дело № 20178510402976 по описа на
ЧСИ М.П..
Представени са и удостоверения за вписванията,
отбелязванията и заличаванията за имоти с идентификатори 68134.1007.764 и
68134.1007.765 за периода от 01.01.1998 г. до 14.06.2018 г., издадени на
20.06.2018 г. от служба по вписванията гр. София.
Представен е нотариален акт за спогодба –за право на
собственост върху недвижим имот № 180/20.07.2018 г., т. V, дело № 855/2018 г.,
с който „Л.и.“ ООД, от една страна и Р.А.Я., Р.С.И., М.В.И.-Василева, Д.Т.И., М.Г.И.,
Б.И.Ж.М.Б.В., Д.В.А., Х.К.Б., всичките
като втора страна и Р.П.З.и М.Е.З., като трета страна / Р.П.З.и М.Е.З.се
легитимират като собственици на реални части от имоти с пл. №№ 1863 и 942 въз
основа на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит на основание давност № 167, т. ІІІ, рег. № 21532, дело № 508/2016 г.,
вписан в Служба по вписванията – гр. София, с вх. рег. № 41068/06.07.2016 г. т.
95, акт № 170 от 2016 г. и нотариален акт № 77, т. V, рег. № 30745, дело №
801/2016 г., вписан в Служба по вписванията – гр. София, с вх. рег. № 58632/26.09.2016
г., т. 137, акт № 25 от 2016 г./, се споразумяват, че „Л.и.“ ООД /легитимиращ
се като собственик на имоти с идентификатори 68134.1007.764 и 68134.1007.765, въз
основа на нот. акт № 56/19.05.2017 г./ е изключителен собственик на поземлен
имот № 942 с идентификатор 68134.1007.764
и поземлен имот № 1863 с идентификатор 68134.1007.765, като дължи на
втората страна сума в размер на 628000 евро, а на третата страна сума в размер
на 144 000 евро, като се задължава да учреди и безсрочно право на
преминаване в полза на описани в нотариалния акт имоти.
Производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1
от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на
търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като
това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с
търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал.
3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл.
608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
В случая молителят кредитор, чиято е доказателствената
тежест, не установи съществуването на твърдените в молбата по чл. 625 от ТЗ
задължения на ответника спрямо него, произтичащи от търговска сделка. От
ангажираните от него доказателства не се установи наличието на хипотезите,
установени в т. 3 на сключения между страните под формата на нотариален акт
договор от 19.05.2017 г. Постигнатото от страните съгласие в тази клауза гласи
следното: ако някое от декларираните от продавача в договора обстоятелства се
окаже изцяло или отчасти неистина и поради това договорът бъде развален, както
и в случай на установяване по съдебен ред на права на трети лица, върху който и
да е от продаваните имоти или части от тях / с изключение на случай във връзка
с описаните констативен нотариален акт и акт за поправка към него/, и в тази
връзка купувачът бъде изцяло или отчасти съдебно отстранен, продавачът се
задължава да върне на купувача продажната цена, да му заплати неустойка в
размер на 200 000 евро, както и да заплати всички разноски и пълната
стойност на направените подобрения. Следователно дължимостта на посочените
вземания се предпоставя от една страна от развалянето на договора поради декларирани от продавача обстоятелства, за
които се установи, че са изцяло или
отчасти неистина или от друга - при съдебно отстранвяане на купувача от продаваните
имоти или части от тях в резултат на установени по съдебен ред права на трети
лица. В случая не се установява наличието на нито една от тези хипотези.
Договорът не е развален по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, като самият кредитор
твърди, че не е предприел такива действия, включително и защото смята за
невероятно ответното дружество да разполага на каса с такава огромна сума, като
записаната в последния публикуван финансов отчет. Не се установи и кредиторът да е съдебно отстранен от имотите или части от тях
във връзка със съдебно установени права на трети лица. Напротив видно от
представената по делото спогодба от 20.07.2018 г., кредиторът се е легитимирал
пред третите лица /включително тези трети лица, правата на които върху част от
имотите са признатите с констативния нотариален акт, за наличието на който
кредиторът купувач е бил уведомен от продавача при подписване на договора от
19.05.2017 г./ като собственик на имотите, въз основа на сключения с ответното
дружество договор, като именно в това качество е участвал в договарянето с
останалите страни по спогодбата, като в резултат на направените от страните
взаимни отстъпки е признат от третите лица за изключителен собственик на имотите
/молителят не твърди да има вземане срещу ответника по 191, ал. 3 от ЗЗД/.
Правилата за разпределение на доказателствената тежест
задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно
доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Затова
Съдът приема, че молителят не се явява активно легитимиран по молбата по чл.
625 от ТЗ, тъй като не установи наличието на описаните в молбата по чл. 625 от ТЗ свои вземания, породени или отнасящи се до търговска сделка.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Л.и.“ ООД, ЕИК ******за откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника „Ф.2.“ ООД, ЕИК *******.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в седмодневен срок от съобщаването му.
Съдия: