Присъда по дело №1659/2023 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъдата по НОХД №1659/2023 г. по описа на Районен съд Варна –
трети наказателен състав.

Районна прокуратура- Варна е внесла в Районен съд Варна обвинителен
акт срещу П.М.П., роден на 26.07.1976 г. в гр. Провадия, живущ в гр. Варна,
ЕГН: ********** за извършен от него престъпление наказуемо по чл.209,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Предявеното против подсъдимия обвинение е затова, че за периода от
месец юли 2022 г. - месец август 2022 г. в гр.Варна, в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у Р.С.С., че ще му помогне за закупуване
на автомобил, и с това му причинил имотна, вреда в размер на 5610 лв. /пет
хиляди шестстотин и десет лева/.
В съдебно заседание, с оглед събраните по делото доказателства,
представителя на ВРП поддържа обвинението спрямо подсъдимия П.М.П..
Предлага на същия да бъде наложено наказание при условията на чл.58А от
НК, а именно лишаване от свобода в минимален размер, изпълнението което
да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1
от НК.
Защитника на подсъдимия адв. И.В., АК Варна заявява признаване на
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на
подзащитния й, и моли разглеждане на делото да се проведе при условията на
глава ХХVII от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производство пред
първата инстанция „.
Подсъдимия след запознаване с правата му по чл.371 от НПК в съдебно
заседание заявява, че признава изложението в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, признава се за виновен, не желае събирането на
нови доказателства, предвид и на което производството по делото е протекло
в условията на т.2 на чл.371 от НПК.
В пледоарията си по същество защитника на подсъдимия моли за
минимално наказание.
От фактическа страна съдът счита за установена следната фактическа
обстановка:
През месец юли 2022 г. св. Р.С. решил да си закупи автомобил.
Споделил тези свои намерения с подсъдимия П.М.П.. Последният живеел на
семейни начала с майката на св. Л.-А.Е. - приятелка на св. Р.С.. Подсъдимият
казал на св. Р.С., че има познат - Ю., който внася автомобили от чужбина и
ще му помогне да си купи кола, която да му излезе по-евтино. На 08.07.2022 г.
1

св. Р.С., в присъствието на баща си - св. С.С., предал на подс. П. сумата от 500
евро, като капаро за закупуване на автомобил. След около една седмица
подсъдимият започнал да изпраща оферти за автомобили на св. Р.С. по
„Вайбър" и в крайна сметка той си избрал автомобил. Подсъдимият твърдял,
че тези оферти ги получава от Ю.. За автомобила, който си избрал С.,
подсъдимият пояснил, че ще струва 2200 евро. Тъй като подс. П. обяснил на
св. С., че е казал на „Ю.", че автомобилът ще е за него, и по тази причина ще e
пo- eвтин, св. С. не е търсил контакт с ,,Ю.". На 25.07.2022 г. св. Р.С., в
присъствието на св. Л.-А.Е., предал на подс. П. сумата от 1000 евро.
Подсъдимият казал, че е в постоянна връзка с Ю. и предава парите на него.
На 05.08.2022 г. подс. П. писал на св. Р.С., че е с ,,Ю." и трябва да му даде
сумата от 700 евро, за да може да му ги даде. Свидетелят С. отново в
присъствието на св. Емилова му дал исканата сума. B следващите дни св. Р.С.
няколкократно се интересувал какво става с автомобила му, като подсъдимият
всеки път му казвал различна версия за това къде е автомобила. Около
12.08.2022 г. подс. П. се видял със св. Р.С. и му поискал сумата от 900 лева,
като му обещал, че след пристигане на автомобила, той щял да заплати
автовоза. B края на месец август 2022 г. подсъдимият поискал от св. Р.С.
сумата от 400 лева и той му я дал. Така общо дадената от св. С. сума на подс.
П. е 5610 лева. Въпреки забавянето, св. Р.С. продължавал да вярва, че подс. П.
му съдейства за закупуването на избрания от него автомобил и прави всичко
по силите си, за да му го достави. Тъй като автомобилът се очаквало да
пристигне около 23.08.2022 г., но това не се случило, св. Р.С. започнал да се
съмнява, че е бил измамен. Многократно водел разговори с подс. П., като той
измислял всевъзможни причини защо автомобилът не е пристигнал и казвал,
че „ще е тук в петък", „ще е тук в понеделник". Категорично отказал да даде
номер на Ю., за да може св. Р.С. да говори с него. На 17.09.2022 г. свидетелят
се срещнал с подсъдимия и му казал, че си иска парите и се отказва от
поръчания автомобил. Подс. П. му обещал, че ще се види с Ю., за да му
поиска парите. Междувременно св. Р.С. успял да издири св. Ю. А.. След
разговор между св. А. и св. С.С. cc установило, че св. А. изобщо не e поемал
ангажимент пред подс. П. да закупува автомобил, двамата не са се виждали,
той не е получавал пари от него, a напротив, дори подс. П. му дължал сумата
от 500 лева. B крайна сметка се установило, че подс. П. в нито един момент
не e смятал да закупи автомобил на св. Р.С. или да му съдейства чрез друго
лице да му бъде закупен автомобил. B продължение на два месеца той
измислял всевъзможни версии защо автомобилът не пристига, с което
поддържал у св. Р.С. заблуждението, че ще му помогне да получи автомобил.
От приобщена справка съдимост за подс. П.М.П. се изяснява, че същият
не е осъждан към момента на извършване на деянието.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства - самопризнанията на подсъдимия в съдебно заседание дадени
при условията на чл.371 от НПК и събраните на досъдебното производство
доказателства – обяснения на обвиняем, свидетелски показания и справка за
съдимост.
Съдът приема горепосочените доказателства, от които безспорно се
2

установява авторството, времето и механизма на извършване на
престъплението, които са без противоречиви, взаимно допълващи се и
създадоха в съда убеждение за достоверност.
Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни
изводи:
След преценка на всички доказателства по делото съобразно
разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност съдът
намери, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за
периода от месец юли 2022 г. - месец август 2022 г. в гр.Варна, в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у Р.С.С., че ще му помогне за закупуване
на автомобил, и с това му причинил имотна, вреда в размер на 5610 лв. /пет
хиляди шестстотин и десет лева/.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.
Обект на престъплението са обществените отношения засягащи
имуществените права на гражданите.
От обективна страна измамата, като престъпление санкционирано с
цитираният текст на НК, се характеризира с няколко особености.На първо
място тя има два предмета на посегателство - заблудените физически лица и
ощетеното имущество. Въвеждайки в заблуждение свид.С. подсъдимият
успял да осъществи целта си, да набавила за себе си имотна облага и
съответно е ощетил пострадалия със сумата в размер на 5610 лв. /пет хиляди
шестстотин и десет лева/ лева.
Изпълнителното деяние в конкретния казус се изразява във въвеждане
в заблуждение на свид.С., като подс.П. го убедил да му предаде
инкриминираната сума, за да изпълни намеренията си, а именно да получи
имотна облага.
От субективна страна съдът намира, че подсъдимият е действал с пряк
умисъл. Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на съставомерните последици и е целял именно
тяхното настъпване - да набави за себе си имотна облага в посочения вече
размер.Този извод съда прави въз основа на обективно установените
действия, извършени от подс.П.. Причини за извършване на
престъплението – незачитане на установения в страната правов ред и
стремеж към материално облагодетелстване по неправомерен начин.
Съдът, като взе предвид добросъвестното поведение на подсъдимия по
време на ДП и в съдебно заседание, изразеното съжаление за извършеното,
обстоятелството, че не е създавал никакви проблеми по време на проверката,
тежкото му материално положение намери, че престъплението е извършено
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при липса на
3

отегчаващи отговорността обстоятелства определи на подсъдимия наказание
към минимума предвиден за това престъпление, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.58а, ал.1 от НК
НАМАЛИ с една трета и му НАЛОЖИ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание чл.66, ал.1 от НК
ОТЛОЖИ С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Определяйки вида и размера на наказанието, съдът счете, че ще бъдат
постигнати целите на генералната превенция визирана в НК, като наказание в
такъв вид и размер в конкретния случай, ще изиграе най- добре
необходимия поправителен ефект по отношение на подсъдимия, а именно да
го предупреди и превъзпита, а също ще въздейства предупредително и
възпитателно на останалите членове на обществото.
На осн. чл.45 от ЗЗД ОСЪДИ подсъдимия П.М.П. ДА ЗАПЛАТИ на
гр.ищец Р.С.С. сумата от 5,160 /пет хиляди сто и шейсет/ лева,
представляващи претърпени в резултат на деянието му имуществени вреди от
датата на деянието до окончателно изплащане на сумата ведно със законната
лихва.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪДИ подсъдимия П.М.П. да
заплати сумата от 206,40 лева, явяваща се такса върху уважен граждански иск
в полза на Държавата по сметка на ВРС.

По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:……………

4

Номер на акта:	26
Дата:	6 февруари 2024 г. (в сила от 22 февруари 2024 г.)
Съдия:	Катя Ганева Савова

Дело:	20233110201659
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 април 2023 г.

Присъда по дело №1659/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите