№ 11635
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110142100 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу С. Г. К., с която по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 10,61 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземане за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 25.04.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25370/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
74 състав.
Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
**, цената на която се формирала на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Навежда доводи, че
ответникът не е заплатили дължимата цена за предоставена му в периода 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. услуга дялово разпределение в размер на сумата 55,59 лева, поради
което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 10,61 лева.
Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, което обосновава с довода за
1
липса на отправена от ищеца до ответника покана за плащане на вземането за цена на
извършена услуга за дялово разпределение. Не оспорва размера нито на главното, нито
на претендираното в настоящото производство акцесорното вземане. Релевира
възражение за погасяване на претендираното вземане с изтичане на тригодишен
давностен срок.
Третото лице – помагач т изразява становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
СРС, 74 състав е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен
наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен
срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.
Спорното материално субективно право е обусловено от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки /юридически
факти/: наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на
пълно и главно доказване посочените материални предпоставки, а ответникът носи
доказателствената тежест да установи, че е погасил паричните си задължения.
Настоящият съдебен състав намира, че между страните не съществува спор
относно наличието на главен дълг за заплащане на цената на извършената в периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. услуга за дялово разпределение, доколкото дължимостта
на посоченото вземане е признато от ответника с депозираното в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК възражение срещу издадената на 24.05.2023 г. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25370/2023 г. по описа на СРС, 74
състав. В случая, съдът намира, че се касае за съдебно признание на факт по смисъла
на чл. 175 ГПК. А съдебното признание на факт е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданският процес, което съобразено с останалите
доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно
положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. Следователно спорът
между страните се концентрира върху въпроса дали ответникът е изпаднал в забава в
2
погасяването на главното задължение за плащане на цената на извършената услуга за
дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Доколкото по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, то
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Наведените
от процесуалния представител на ответника в открито съдебно заседание, проведено
на 02.06.2025 г., твърдения за плащане на процесното вземане нямат за съда
доказателствена стойност с оглед липсата на ангажирано доказателствено средство за
осъществяване на посочения положителен факт в обективната действителност и най-
вече за лицето, което наредило плащането.
По изложените съображения предявения акцесорен иск се явява неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ответника. Последният е направил своевременно искане за
присъждане на разсноски, но не е доказал, че реално е сторил такива, поради което не
следва да му бъдат присъждани разноски.
По делото са представени доказателства – два броя договори за правна защита и
съдействие от 29.06.2023 г. и от 25.09.2024 г., видно от които на ответника е била
оказана правна помощ в заповедното и в исковото производство при условията на чл.
38 ЗАдв., поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв. на съответния процесуален представител следва да бъдат
присъдени разноски за заповедното производство в размер на 100 лева и за исковото
производство в размер на 400 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу С. Г. К., с ЕГН ********** и адрес: **, иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично
задължение в размер на сумата от 10,61 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземане за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
25370/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК т, ЕИК , и със
седалище и адрес на управление **, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН: **********,
разноски за оказана в заповедното производство безплатна правна помощ в размер на
сумата от 100 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК т, ЕИК , и със
седалище и адрес на управление **, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН: **********,
разноски за оказана в исковото производство безплатна правна помощ в размер на
сумата от 400 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач т на
страната на ищеца т.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4