Р Е Ш Е Н И Е
№
261066/13.10.2021г..
гр.
П., 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., II състав, в публичното заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 526 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е
по искова молба на К.В.П. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – П., с
която е предявен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп. д. № 423/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., образувано по изпълнителен лист от 05.03.2015 г.,
издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5558/2014
г. по описа на РС П., за следните суми 345,63 лева – главница, представляваща
стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
за апартамент № 3, находящ се в гр. П., кв. „**** за
периода от 29.10.2012 г. до 29.07.2014 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 24.09.2014 г. до окончателното и изплащане, сумата от
22,48 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
07.03.2013 г. до 08.08.2014 г., както и 39,00 лева –
разноски. Отрича се съществуването в полза на ответното дружество на изпълняемо право за посочените суми, поради изтекла
погасителна давност.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу
ищеца с изпълнителен лист от 05.03.2015 г., издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по който с молба от
17.03.2015 г. е образувало изп.д. № 423/2015 г. по
описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани,
поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 17.03.2017
г., като новата давност за вземанията – 3-годишна, според ищеца, е започнала да
тече на следващия ден и е изтекла към момента на депозиране на исковата молба.
Твърди се, че въпреки това в кантората на ЧСИ делото е със статут „висящо“,
което обуславя и правния му интерес от съдебна защита. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в
срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете.
Твърди се, че с поведението си дружеството не е дало повод за предявяване на
претенциите, доколкото вземането по листа съществува като естествено
задължение, но не може да бъде събрано принудително. Направено е възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата
на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен
установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото
право, въз основа на факти, непреклудирани от
формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза
на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест
на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова
защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 423/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че
същото е образувано по молба на взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
П. от 17.03.2015 г. за принудително събиране на посочените в исковата
молба вземания срещу длъжника К.П. (ищеца в настоящото производство), съгласно изп.лист от 05.03.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 5558/2014
г. на на РС П. въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело,
образувано срещу ищеца по искане на взискателя „ВиК“ ООД за събиране на процесните вземания, свидетелства
за правния му интерес от предявяване на установителния
иск. В настоящия случай ищецът оспорва съществуването на изпълняемо
право в полза на ответната страна, като се позовава на нов факт – погасителна
давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
С доклада по делото са обявени за безспорни между страните и
за ненуждаещи се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. т. 3 и т. 4 ГПК
обстоятелствата относно прекратяването по право в условията на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК на изп.д. № 423/2015 г. на ЧСИ Б. на
17.03.2017 г.
От приложеното копие на изп.д. №
423/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б.се установява, че същото е образувано въз
основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от 17.03.2015 г.,
в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ
(запор върху вземане за пенсия или трудово възнаграждение), с което давността
за вземането е прекъсната.
След образуване на делото ЧСИ С.Б. е извършвал справки за
имущественото състояние на длъжниците до различни
институции. На 23.03.2015 г. ЧСИ Б. и е изпратил ПДИ до длъжника, като същата е
връчена на 06.11.2015 г., чрез залепване на уведомление на 22.10.2015 г.
Конкретни изпълнителни способи не са били поискани, нито прилагани.
По делото е приложена молба, вх. № 754/30.01.2014 г., с която „ВиК“ ООД като взискател е поискал да бъде наложен запор на длъжника по изп.д. № 423/2015 г. Съдът не обсъжда посочената молба като
действие, годно да прекъсне давността за вземането, доколкото делото е образувано
след въпросната дата, на 17.03.2015
г.
Към момента на образуване на ИД № 423/2015 г. е било в сила
ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва при предприемането на
кое да е
изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика
и висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент
поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се
прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането
му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението, застъпено в
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на
правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на
новия тълкувателен акт, т. е. от
26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две
години след 17.03.2015 г. е поискал извършването на изпълнителни
действия, съдът приема, че към 18.03.2017 г. производството се явява
прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Отбелязването на
ЧСИ върху гърба на изпълнителния титул, дали делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при
бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради
т. нар. „перемпция“. Прекратителното
основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението
на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в
закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не
е поискал извършването на изпълнителни действия.
В процесния случай от 26.06.2015
г. е започнала да тече и новата давност за вземането, съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г.
За приложимия давностен срок съдът
следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.
ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала
същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия.
При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското
съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е
предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда
действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена
без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг.
чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било
уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания
за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт –
заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която
съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл.
404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в
сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение
препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е
можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по
чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено
и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се
приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в
случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV
г. о. изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010
г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015
г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от
19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
В настоящия случай след 26.06.2015 г. не са били искани или предприемани
валидни действия по изпълнение. При така установената фактология съдът намира,
че считано от този момент – 26.06.2015 г., петгодишната давност за процесните вземания е изтекла към 27.06.2020 г., а с това –
и преди образуването настоящото гражданско дело.
Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е
предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата
страна следва да бъдат присъдени доказаните разноски в общ размер на 379 лв., съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения
от К.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. А.А.,
срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. П., ЕИК *********,
представлявано от управителя – инж. Иван Витанов, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Средец“ № 11“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „ВиК“
ООД П. не съществува изпълняемо
право (право на принудително изпълнение) спрямо К.В.П. за сумата в размер
на 345,63 лева – главница, представляваща
стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води
за апартамент № 3, находящ се в гр. П., кв. „**** за
периода от 29.10.2012 г. до 29.07.2014 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 24.09.2014 г. до окончателното и изплащане, сумата от 22,48 лева – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 07.03.2013 г. до 08.08.2014
г., както и сумата от 39,00 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.03.2015 г. въз основа
на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5558/2014 г. по описа на РС
П., и е образувано изпълнително дело № 423/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД – гр. П., ЕИК ********* да заплати на
К.В.П., ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 379 лева
– разноски пред РС П..
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.