Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесет и първи юни юни две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 5793 по описа за 2015
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД.
Ищецът „С.Е.“ ЕАД твърди, че въз основа
на договор № 31/27.10.2010 г. ответникът му възлага извършването на СМР на
обект „Канализационен колектор на бул. „Бъкстон“ по бул. „Т. Каблешков“ до
Владайски колектор и подобект „изместване на контактна мрежа на кръстовище бул.
„Т. Каблешков“/бул. „Бр. Бъкстон“. Поддържа, че е изпълнил възложената му
работа, като ответникът е приел без забележки същата и е подписал издадените от
ищеца фактури №№ **********/02.02.2011 г.; **********/15.02.2011 г.;
**********/27.04.2011 г.; **********/09.05.2011 г.; **********/13.05.2011 г.;
**********/14.06.2011 г.; **********/07.07.2011 г.; **********/12.08.2011 г.;
**********/23.08.2011 г.; **********/21.09.2011 г. и **********/12.08.2011 г. Поддържа, че ответникът
не е изпълнил изцяло задължението си за
заплащане на дължимото възнаграждение по договора, като е останала дължима сума
по фактура № **********/12.08.2011 г. /която фактура остойностява извършените
СМР по протокол образец № 3, акт образец 19, както и двустранна сметка № 3/ в
размер на 40824.44 лева. Поради изложеното моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 40824.44 лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба, както и направените
по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника „П.“ АД, като в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подаден отговор. Оспорва
предявения иск, като твърди, че претенцията е погасена с изтичане на тригодишна
давност. Поддържа, че процесният договор е прекратен, тъй като е изтекъл срока му и ищецът не може
да иска реално изпълнение по него. Излага и доводи, че сумата по фактура №
**********/12.08.2011 г. е платена изцяло от него.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От представения по делото договор № 31
от 27.10.2010 г. се установява, че между страните по делото е сключен договор,
съгласно който ответникът възлага на ищеца извършването на СМР, изразяващи се в
извършването на СМР на обект „Канализационен колектор на бул. „Бъкстон“ по бул.
„Т. Каблешков“ до Владайски колектор и подобект „изместване на контактна мрежа
на кръстовище бул. „Т. Каблешков“/бул. „Бр. Бъкстон“. Страните се договарят, че
посочената в договора стойност на СМР от 334324.44 лева с ДДС е ориентировъчна,
като разплащането на изпълнените СМР се актува по действително извършените
такива въз основа на подписани Акт обр. 19
и сметка № 22, съгласно количествено-стойностна сметка на
изпълнителя. Извършените СМР се
разплащат в срок от 84 дни от датата на подписване на акт образец 19, както и
въз основа на подписани сметка 22 и фактура по офертни цени. Страните не
спорят, че ищецът е извършил възложената му работа с договора, във връзка
с което са издадени фактури №№ **********/02.02.2011 г.;
**********/15.02.2011 г.; **********/27.04.2011 г.; **********/09.05.2011 г.;
**********/13.05.2011 г.; **********/14.06.2011 г.; **********/07.07.2011 г.;
**********/12.08.2011 г.; **********/23.08.2011 г.; **********/21.09.2011 г.
и **********/12.08.2011 г., както и
двустранно подписани сметки за изплащане на СМР по тези фактури, както и
протоколи обр. Акт 19. Фактура № **********/12.08.2011 г. остойностява
извършените СМР по протокол образец № 3, акт образец 19, както и двустранна
сметка № 3/ в размер на 106557.66 лева с ДДС.
Представено е решение от 01.07.2013 г. на
районен съд – Бургас, по гр. д. № 2038/2013 г., потвърдено с окончателно решение
от 28.11.2013 г. на окръжен съд – Бургас, по гр. дело 1926/2013 г. /решенията
не са представени в официално заверени от съда преписи/, с което са уважени
предявени от ищеца срещу ответника установителни искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК, с придмет да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 235/18.01.2013 г., по ч.гр.д. № 317/2013 г. на районен съд-
Бургас, които вземания са с източник процесният договор, вкл. и част от вземане
по фактура № **********/12.08.2011 г. /вземането по фактура №
**********/12.08.2011 г. не е предмет на решението/.
Представен е препис на решение от
30.10.2013 г. на районен съд – Бургас, по гр. д. № 2038/2013 г. от деловодната система на съда
/без официална заверка от съда/. Не са представени никакви доказателства, че
това първоинстанционно решение е влязло в сила, съответно не може да се приеме,
че от решението се установяват някакви обстоятелства, касаещи настоящия спор.
От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертизи, което заключение съдът възприема като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че фактура № **********/12.08.2011
г. е счетоводно отразена в счетоводствата, както на ищеца, така и на ответника.
По тази фактура, издадена за сумата от 106557.66 лева, е счетовно отразено, че
същата е погасена частично с част от бордеро № 00297916/05.01.2012 г. в размер
на 92121.66 лева и част от бордеро № 00811655/16.01.2012 г. в размер на 237.91
лева /общо 92359.57 лева/. След така извършеното погасяване, задължението на
ответника към ищеца по тази фактура е в размер на 14 198.09 лева.
Процесното задължение от 40824.44
лева е формирано като сбор остатъчни
задължения по фактури № **********/12.08.2011 г. и № **********/12.08.2011 г.,
съответно по № **********/12.08.2011 г. остава дължима сума в размер на
14198.09 лева, а по фактура №
**********/12.08.2011 г. сума в размер на 26 626.35 лева.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение въз основа на договора от 27.10.2010 г., с
типичното за договор за изработка съдържание. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да проведе пълно и
главно доказване по отношение на обстоятелството, че е извършил възложената му
с договора дейност. Съдът намира, че такова доказаване е проведено. От
ангажираните от ищеца писмени доказателства се установи, че тази дейност е
приета без възражения от ответника. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не представи доказателства да е платил на ищеца
изцяло дължимото възнаграждение за извършената работа. От приетото по делото
заключение на вещото лице П. се установява, че останалата дължима от ответника
по процесната фактура сума е 14 198.09
лева. Предвид наличието на етапност при извършването и приемането на уговорените
с договора СМР и образуваните други дела между страните, с предмет изпълнението
на задълженията на ответника по договора, на ищеца са били дадени указания по
реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК да уточни конкретно заплащане на кои СМР по
договора претендира в настоящето производство. В отговор на тези указания
ищецът е уточнил, че предмет на настоящето производство е неизплатения остатък в
размер на 40824.44 лева от дължимото възнаграждение за извършените СМР по
протокол образец № 3, акт образец 19, остойностени във фактура №
**********/12.08.2011 г., както и двустранна сметка № 3 в размер на 106557.66
лева с ДДС. По делото се установи, че неизплатената сума по тази фактура е 14 198.09 лева, съответно предявеният иск се
явява основателен и следва да бъдат уважен за тази сума. По договора има
останало неплатено възнаграждение за извършени по договора други СМР, които са
обективирани във фактура **********/12.08.2011 г. /неплатената сума по тази
фактура е в размер на 26 626.35 лева/, но предвид изготвения от Съда доклад по
делото, съобразен изцяло с твърденията на ищеца относно индивидуализацията на
предмета на делото, СМР по фактура № **********/12.08.2011 г. не са предмет на
настоящето дело /видно от представения препис от решение от 01.07.2013 г. на
районен съд – Бургас, по гр. д. № 2038/2013 г., потвърдено с окончателно
решение от 28.11.2013 г. на окръжен съд – Бургас, по гр. дело 1926/2013 г.,
част от вземанията по тази фактура са били предмет на това дело/.
Предвид извода на съда за съществуване
на вземане на ищеца спрямо ответника, следва да бъде разгледано направеното от
ответника възражение за давност. Съгласно постигнатото от страните съгласие,
извършените СМР се разплащат в срок от 84 дни от датата на подписване на акт
образец 19, както и въз основа на подписани сметка 22 и фактура по офертни
цени. В случая процесните фактури и протоколи са подписани на 12.08.2011 г.,
съответно вземането на ищеца е станало изискуемо на 05.11.2011 г. Давността е прекъсвана
с извършваните от ответника частични плащания по фактурата, доколкото същите
имат характер на признаване на вземането /чл. 116, б. „а“ ЗЗД/, последното от
които е от 12.01.2012 г. Следователно исковата молба е подадена в рамките на
установения в чл. 110 от ЗЗД срок.
При този изход на производството, ищецът
има право на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК. Тези
разноски и юрисконсултско възнаграждение възлизат на 759.21 лева, в това число
разноски, съразмерни на уважената част на иска от 707.04 лева и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част на иска в размер на 52.17 лева.
Ответникът не е заявил искане за
присъждане на разноски, поради което такива, съразмерно отхвърлената част на
иска, не му се присъждат.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„П.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на „С.Е.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 ЗЗД, сумата от 14198.09 лева /четиринадесет хиляди сто деветдесет и осем
лева и 09 ст./, представляваща неизплатен остатък от дължимото възнаграждение
за извършени от „С.Е.“ ЕАД строително-монтажни
работи по договор № 31/27.10.2010 г., приети
с протокол образец № 3, акт образец 19, както и двустранна сметка № 3 от
12.08.2011 г., във връзка с които работи е издадена фактура № **********/12.08.2011 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 15.09.2015 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 40824.44 лева.
ОСЪЖДА „П.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на „С.Е.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, разноски по производството и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 759.21 лева /седемстотин петдесет и девет лева и 21
ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: