Решение по гр. дело №235/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 107
Дата: 10 март 2025 г.
Съдия: Татяна Черкезова
Дело: 20214500100235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Русе, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на пети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря И.ка Венкова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20214500100235 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (КПКОНПИ), чиито правоприемник е Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество (КОНПИ) – Комисията, с която са
предявени, на основание чл. 74 ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ / отм./ против И. И.
П., В. А. П., и „ Кеви –М Русе“ЕООД искове за отнемане в полза на държавата
на имущество на стойност 428 700,69 лева.
Със Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество / обн. ДВ,
бр. 7 от 19.01.2018 г., ново заглавие - изм. ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от
6.10.2023 г./, § 3, се отменя Законът за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество /обн. ДВ, бр. 38 от 2012 г./ и съгласно § 8 от
ЗОНПИ, последният се прилага и по отношение на имущество, придобито
незаконно преди влизането му в сила. § 5ал.2 урежда, че неприключилите
проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на
ЗОНПИ.
В исковата молба се твърди, че в проверявания период доходите и
приходите на ответниците от стопанска дейност, трудови правоотношения,
кредити и продажба на имущество възлизат на 291 373,92 лв., а обичайните и
извънредни разходи – на 109 817,56 лв. – за издръжка на семейството по данни
НСИ, задгранични пътувания, платени данъци, че е установен нетен доход в
размер на 181 556,36 лв., а имущество - в размер на 610 257,05 лв., или
налице е несъответствие е 428 700,69 лв.
1
С Определение от 11.12.2024г. е допуснат, съгласно Решение № 579/
29.07.2024 г. на Комисията /поправено с Решение № 1050/11.11.2024г. /
частичен отказ от искови претенции, както следва :
На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ - с ДВ
бр.84/2023г. с ново заглавие - Закон за отнемане на незаконно придобито
имущество – ЗОНПИ , от И. И. П. :
- сумата от 3 500 лв., представляваща левовата равностойност на
дружествените дялове в капитала на „Кеви-М” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Р., Община Русе, ул. „М.” № **,
представлявано от И. И. П., ЕГН **********, тъй като съгласно константната
практика на ВКС на отнемане подлежат наличните дружествени дялове, а не
тяхната парична равностойност ,
На основание чл. 151, във вр. с чл, 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от
ЗОНПИ да се отнеме в полза на държавата от И. И. П. и В. А. П. :
- сумата от 8 000 лева, представляваща паричната равностойност на
отчуждено имущество - лек автомобил „Р.Е.”, peг. № Р **** PC, рама №
******, двигател № *************, дата на първа регистрация 04.05.1998
г.,тъй като сумата 8 000 лева не е налична към края на проверявания период /
ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ВКС /
На основание чл. 142, ал. 2л. 1 и т. 4, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ да се
отнеме в полза на държавата от И. И. П. и В. А. П. :
- сумата от 13 305 лева за захранване на банкови сметки от И. И. П. и В.
А. П., тъй като не е налична към края на проверявания период ,
-сумата от 1 864,40 лв. за захранване на банкови сметки от трети лица, тъй
като не е налична към края на проверявания период.
На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ да се
отнеме в полза на държавата от И. И. П. :
-сумата 110 421,24 лв., представляваща равностойността от погасените
кредити, тъй като не е налична в края на проверявания период,
- сумата в размер на 51 615,44 лв. от изцяло погасените кредити, тъй като
не е налична в края на проверявания период
На основание чл. 142. ал. 2. т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ да се
отнеме в полза на държавата от И. И. П. и В. А. П. :
-сумата от 727 лв., представляваща разликата между пазарната стойност
на Недвижим имот, находящ се в сН., Община Русе, ул. „О.“ № **, а именно:
дворно място, с площ 514 кв.м съобразно исковата молба /20 00 лв./ и
пазарната стойност на същия към датата на предявяване на иска, съобразно
приетата съдебно-оценителна експертиза /19 273 лв./.
На основание чл. 145. ал. 1. пр. 1. във връзка с чл. 142 от ЗОНПИ да се
отнеме в полза на държавата от „ Кеви-М Русе “ ЕООД, ЕИК ********* :
-сумата от 24 855,52 лв. - внесена на каса от проверяваното лице, не
подлежи на отнемане в полза на държавата от „Кеви-М Русе “ ЕООД, тъй като
не е налична в края на проверявания период.
2
Частичният отказ от цената на предявените искове е съответно: 165
536,68 лв. - срещу И. И. П., 23 896,40 лв. - срещу И. И. П. и В. А. П., 24
855,52 лв. - срещу „Кеви-М Русе ” ЕООД, или общо в размер на 214 288,60 лв.
По силата на по –горе цитираното решение на Комисията било допуснато
на основание чл. 214 от ГПК и изменение на размера на предявените искове
срещу И. И. П. и В. А. П. от 622 661,40 лв. на 675 242 лева - претенция на
основание чл. 142, ал. 2. т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ - да се отнеме в
полза на държавата от И. И. П. и В. А. П.:
- Недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул.“ И. С. А. „ № 6, а именно:
масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 63427.2.308.1, със
застроена площ 286 кв.м, състояща се от: първи етаж -шест стаи, три
вестибюла, една кухня, един коридор, две перални, два клозета и стълбище;
втори етаж: четири стаи, два вестибюла, една кухня, един клозет, едно
стълбище и дърварница, с тераса и таван, заедно с дворно място върху което е
построена сградата, с площ 477 кв.м. по новия кадастрален план на града,
одобрен със заповед №:434/02.07.1985г. на ИК на ГНС, образуващо имот №
308 в квартал 131, а по стария план - парцел V-857 в кв.165, с площ 409 кв.м,
придобит с нотариален акт № **, том I, per. № ****, дело № *** от ****2005 г.
на нотариус П.Т. - PC гр. Русе, вписана в регистъра на Нотариалната камара
под № ***, вписан в Службата по вписванията - гр. Русе с вх. peг. ****, акт
№**, том XII, дело №****, с пазарна стойност към завеждане на ИМ - 519 222
лв.,
- Недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул. „М.“ № **, представляващ
дворно място, с площ 231 кв.м по скица № КР1/1952 от 23.05.2006 г., издадена
от Община Русе, а по стар нотариален акт с площ 253 кв.м, представляващо
имот № 4668, за който е образуван УПИ XI, кв. 420 по кадастралния план на
гр. Русе, одобрен със заповед № 434/02.07.1985 г. на ИК на ГНС - гр. Русе,
заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор №
63427.2.4668.1, с разгъната застроена площ 127,16 кв.м, състояща се от две
спални, дневна, кухня-трапезария, баня, тоалетна и зимна градина; ГАРАЖ №
1, с полезна площ 21.09 кв.м, построен в югозападната част на дворното място
и ГАРАЖ № 2, с полезна площ 32,00 кв.м, построен в югоизточната част на
дворното място, при граници за целия имот: ул. „М.“, ул. „П.“, имоти №№Х-
4667 и 4665 в същия квартал, придобит с нотариален акт № 78, том II, peг. №
2580, дело № 229 от 29.05.2006 г. на нотариус П.Т. - PC гр. Русе, вписана в
регистъра на Нотариалната камара под № ***, вписан в Службата по
вписванията - гр. Русе с вх. per. ****, акт № **, том XVIII, дело №*****, с
пазарна стойност към завеждане на ИМ - 128 070 лв.,
- Недвижим имот, находящ се в селоН., Община Р., ул. „О.“ №..,
представляващ дворно място, с площ 514 кв.м, представляващо УПИ № 11-
1384 в квартал 62 по регулационния план на с.Н., одобрен със заповед №
1379/22.04.2003 г. по скица, а по нотариален акт с площ 490 кв.м,
представляващо самостоятелен парцел № VIII-636 по плана на селото, заедно
с двуетажна масивна вилна сграда с площ 59.66 кв.м, състояща се от: на
първия етаж - гараж , склад и сервизни помещения; на втория етаж - дневна,
спалня и кухненски бокс, както и всички подобрения и трайни насаждения,
3
при граници на дворното място: ул. „О.“, УПИ № 1-1385, бара и имот № 1383,
придобит с нотариален акт № *, том III, per. № ****, дело № *** от ****2006
г. на нотариус П.Т. - PC гр. Русе, вписана в регистъра на Нотариалната камара
под № ***, вписан в Службата по вписванията - гр. Русе с вх. peг. 9428, акт №
172, том XXVI, дело № 6501, с пазарна стойност към завеждане на ИМ - 19
273 лв.,
- Лек автомобил „П. 206”, с peг. № Р **** АН, рама №*******, двигател
№ ************. Първоначална регистрация: 09.04.2000г. придобит с
договор от 20.04.11 г., с пазарна стойност към завеждане на ИМ - 2 531 лв.,
-Лек автомобил, „С.Б.”, peг. № Р **** ВВ, рама № *********, двигател
№ ***********. Първоначална регистрация: 08.05.2007 г., придобит с договор
от ********2012 г., с пазарна стойност към завеждане на ИМ - 6146 лв.
В писмените бележки по делото на Комисията се поддържа, с оглед
изменението на исковите претенции, частичния отказ от част от тях, и
съобразно заключенията на изготвените в настоящото производство
експертизи, че доходите, приходите и източниците на финансиране на
ответниците са общо в размер на 288 770,29 лв., обичайните и извънредни
разходи са в общ размер 301 919,39 лв., установеният нетен доход в
отрицателна величина е 13 149,10 лв., имущество – общо 305 499 лв. /
включва : разход за придобИ.е на недвижим имот, съгл. СТЕ – 290 473 лв.,
разход за придобИ.е на МПС, съгл.САТЕ - 11 526 лв. и разход за дружествени
дялове и вноски – 3 500 лв./, или се приема, че е налице несъответствие от 318
648,10 лв. С последното ищецът обосновава искането си за отнемане от
ответниците на имущество, за което счита, че не е придобито със законни
източници на доходи, за 675 242 лева, включващо три недвижими имота,
подробно описани в исковата молба / ИМ / – в гр.Русе, ул. “ И.С.А.“ № *, в
гр.Р*, ул.“ М.“ № ** и в сН., обл.Русе,ул.“О. „ №**, и 2 бр. МПС – л.а.“ П. ***
„, л.а „ С.Б.“/ индивидуализирани в ИМ/.
Ответниците И. И. П., В. А. П., „ Кеви –М Русе“ЕООД считат
предявените срещу тях искове за допустими, но неоснователни, като оспорват
твърденията, че придобИ.ето на процесното имущество не е чрез законни
източници на доходи. Поддържат, че няма връзка между престъпната дейност,
за която е повдигнато обвинение на И. П. и придобИ.ето на имуществото през
проверявания период, и следва да се съобрази обстоятелството, че всички
необявени и неплатени данъчни задължения са погасени. Твърдят, че не е
налице значително по смисъла на закона несъответствие между придобитото
имущество и констатираните доходи. За недвижимите имоти ответниците
твърдят, че са придобити със законни доходи, като част от паричните средства
са дарени от родителите на първия ответник. Оспорват претенциите за
отнемане в полза на държавата сумата от 8000 лв., представляваща
пазарната стойност на л. а „Р.Е.“, който е продаден на 04.09.2008г. Оспорват
искането за отнемане в полза на държавата на л.а „П. 206“, с рег. № Р ****
АН и л.а „С.Б.“, рег. № Р **** ВВ. Относно сумата 1615.44 лв. - платена цена
на закупени движими вещи чрез стокови кредити, твърдят, че същата не
представлява незаконно придобито имущество, а вноските за погасяване на
стоковите кредити, са извършени със законно придобити от семейството
4
средства. Считат, че не са налице предпоставки за отнемане в полза на
държавата на паричните суми, неналични по банковите сметки. Искат от съда
да отхвърли искането, при законните последици.
В писмените бележки ответниците изразяват становище за
неоснователност на предявените срещу тях искове за отнемане на тяхно
имущество в полза на държавата, като навеждат следните доводи :
- правата на държавата по отношение на недвижимите им имоти са
погасени по давност, тъй като съгласно чл.73, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) правата
на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 10-годишна давност,
която, съгласно ал.2 от същата разпоредба, започва да тече от датата на
придобИ.е на имуществото. Сочат, че недвижимият имот, находящ се в
гр.Русе, ул.“И.С.А.“ № 6, е придобит на 06.04.2005г., недвижимият имот,
находящ се в гр.Русе, ул.“М.“ № 13, е придобит на 29.05.2006г., недвижимият
имот, находящ се в обл.Русе, общ.Русе, сН., ул.“О.“ № **, е придобит на
********2006г., с оглед на което съответно на 06.04.2015г., на 29.05.2016г. и на
17.07.2016г. е изтекъл десетгодишният давностен срок и правата на държавата
са се погасили по давност. Към всяка една от посочените дати, законът е бил в
сила, тъй като ЗОНПИ е обнародван в ДВ бр.7 от 19.01.2018г.
-доказателствата по делото не установяват наличието на значително
несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ (отм.) между
придобитото от тях имущество и нетния им доход, надвишаващо през
проверявания период 250 000 лв. (в приложимата редакция на цитираната
норма, доколкото проверяваният период е от 03.07.2003г. до 03.07.2013г.) .
- тъй като съгласно чл.202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема
заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по
делото, считат, че следва сумата, определена като обща за доходи, приходи и
източниците на финансиране на ответниците през проверявания период - 288
770,29лв., да се увеличи със суми, представляващи други доходи, приходи и
източници на финансиране на ответниците през същия период, както следва :
- 16 665лв. по Разходен касов ордер № 3/01.02.2009г., - 8000лв. по Разходен
касов ордер № 4/31.02.2010г., / двата документа са приети като писмени
доказателства по делото и установяват получаването на тези суми от И. П. от
„КЕВИ М РУСЕ“ ЕООД ЕИК:********* с основание възстановяване на
направени временни парични вноски от собственика на капитала / и 24855,52
лв. - изтеглена от И. П. от касата на „КЕВИ М РУСЕ“ ЕООД ЕИК:*********,
внесена по сметка на последния на 22.05.2013г. – 22660 лв. и на 27.05.2013г. -
2195,52 лв., използвана за възстановяване на неплатените данъчни
задължения, предмет на престъплението, - 104183,50 лв.- част от платената на
Р. И. И., майка на И. П., от ответниците продажна цена в размер на 110 000лв.
чрез банков кредит, за закупуване на дворно място с къща в гр.Русе, ул.“М.“
№ **, която И. П. с приложено по делото пълномощно рег.№ 2697/02.06.2006г.
на нотариус П.Т. е изтеглил в брой или е превел по своя банкова сметка №
*********, видно от приетите като писмени доказателства по делото
извлечения от сметка № ********* и сметка № *********, или общо през
проверявания период доходи, приходи и източниците на финансиране на
ответниците са в размер на 442 474,30лв.
5
- СИЕ при определяне на размера на обичайните и извънредни разходи на
ответниците през проверявания период – 234 041,66 лв. с включени разходи за
издръжка на семейството от 66305,25 лв. по данни от НСИ, не е отчела
действителните разходи на ответниците за задоволяване нуждите на
семейството им през проверявания период, поради което обичайните и
извънредните им разходи следва да се изчислят в размер, без включени такива
разходи по данни от НСИ или 167 734,41лв. Или, размерът на нетния доход на
ответниците за проверявания период е 274 739,89лв.
да не се съобразява заключението с приетата по настоящото
производство СТЕ, посочила цена на имота, находящ се в гр.Русе, ул.
„И.С.А. „ № 6, с идентификатор 36427.2.308.1, със застроена площ от
286 кв.м, и дворно място, върху което е построена сградата с площ от 477
кв.м към датата на придобИ.е - 06.04.2005г. - 182 417 лв. , тъй като
вещото лице дало заключение за пазарна стойност на сградата, както е
описана в нотариалния акт, с който е придобита от ответниците и без да
съобрази гласните доказателства, че към този момент такава сграда, с
оглед състоянието й, не е съществувала.
Ето защо считат, че съдът следва да приеме посочената в нотариалния акт
уговорена продажна цена на имота в размер на 85 600лв., явяваща се
справедлива пазарна стойност към датата на придобИ.е.
С оглед предходното, след приспадане на цената на имота 85 600лв.,
общата стойност на имуществото на ответниците, придобито през
проверявания период, възлиза на 208 682 лв., а не на 305 499 лв., както е
посочено в СИЕ.
При така направените изчисления ответниците считат, че за
проверявания период от 03.07.2003г. до 03.07.2013г. не се установява
несъответствие между нетния доход на ответниците в размер на 274739,89 лв.
и придобитото имущество в размер на 208 682 лв., тъй като разликата е
положително число в размер на 66 057,89 лв.
На следващо място, ответниците считат, че дори и да е налице значително
несъответствие по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ между нетния доход на
ответниците и придобитото от тях имущество през проверявания период, то
предявените осъдителни искове отново се явяват неоснователни - поради
несъответствие с практиката на ЕСПЧ, и съдът следва да прилага ЗОНПИ при
съблюдаване на чл.1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ, касаещ защита на
собствеността. Конкретно и дадените от ЕСПЧ разяснения в решението по
делото Й. и други срещу България, жалби № 265/17 и 26473/18, 26 септември
2023г.
Твърди се и че е налице противоречие с практиката на СЕС – решения,
постановени по делата C-319/19 и C-234/18, според които конфискацията
съобразно ЗОНПИ попада извън обхвата на минималните правила, които
Директива 2014/42 установява, респ. регламентирането влиза в
компетентността на държавите членки да предвиждат по-широки правомощия
в националното си право.
Освен практиката на ЕСПЧ - решението по делото Й. и други срещу
6
България, жалби № 265/17 и 26473/18, 26 септември 2023г., в сила от
19.02.2024г., следва да се съобрази и практиката на Върховния касационен
съд, обективирана в следните решения : решение № 695/21.11.2024г. по гр.д.
№ 3635/2023г., III г.о., решение № 679/14.11.2024г. по гр.д. № 3889/2023г., III
г.о., решение № 619/23.10.2024г. по гр.д. № 3145/2023г., IV г.о., решение №
464/09.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г., IV г.о., решение № 50104/23.01.2024г.
по гр.д. № 4647/2021г., III г.о., решение № 50098/18.01.2024г. по гр.д. №
1074/2022г., III г.о., съгласно които съдът дължи проверка за
пропорционалност и следва да установи дали престъпната дейност е довела до
придобИ.е на имущество, подлежащо на отнемане, респективно каква е
връзката между тази дейност и въпросното имущество.
Ответниците считат, че по настоящото дело тези предпоставки не са
налице, тъй като с Решение от 10.07.2013г. по НАХД № 348/2013г., по описа
на Окръжен съд гр.Русе, ответникът И. И. П. е бил признат за виновен в това,
че през периода 14.01.2010г. - 14.09.2012г. в гр.Русе, в условията на
продължавано престъпление, на седемнадесет пъти, като представляващ и
управляващ „КЕВИ М“ ЕООД избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения в големи размери - данък върху добавената стойност в размер на
29 555,66лв. и корпоративен данък в размер на 12 168,63лв. - като затаил
истина в подадени пред ТД на НАП гр.Варна, офис гр.Русе в декларации по
ЗДДС с вх. № 1800-1075811/14.01.2010г., с вх.№ 1800- 1094011/14.04.2010г., с
вх.№ 1800-1097240/12.05.2010г., с вх.№ 1800-1104429/13.06.2010г., с вх.№
1800-1109482/13.07.2010г., с вх.№ 1800-1115486/12.08.2010г., с вх.№ 1800-
1122976/14.09. 2010г., с вх.№ 1800-1128666/13.10.2010г., с вх.№ 1800-
1134896/14.11. 2010г., с вх.№ 1800-1141746/14.12.2010г., с вх.№ 1800-
1146753/13.01.2011г., с вх.№ 1800-1168454/15.05.2011г., с вх.№ 1800-
1174102/14.06.2011г. и с вх.№ 1800- 1184387/14.08.2011г., всички по описа на
ТД на НАП - гр.Варна, Офис гр.Русе - не декларирал стойностите от
извършените покупки и продажби за месеците: декември 2009г., март, април,
май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010г.,
април, май и юли 2011г. и в годишни данъчни декларации с вх.№ 1800И
0009610/31.03.2010г. по чл.92 от ЗКПО за 2009г., вх.№
1800И0016172/31.03.2011г. по чл.92 от ЗКПО за 2010г. и вх.№
184351200397943/14.09.2012г. по чл.92 от ЗКПО за 2011г. – не декларирал
действителния размер на приходите, разходите, счетоводния финансов
резултат и размера на дължимия корпоративен данък и използвал документ с
невярно съдържание - Отчет за приходите и разходите на „КЕВИ М“ ЕООД за
2009г., 2010г. и 2011г. в раздела за приходите и разходите – при упражняване
на стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите по приходите - ТД на НАП гр.Варна, Офис гр.Русе,
като данъчните задължения били в особено големи размери от 41 724,29 лв. и
до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
необявеното и неплатено данъчно задължение в размер на 41 724,29лв. било
внесено в бюджета, заедно с лихвите в размер на 2 195,52лв., поради което и
на основание чл.255, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.2 и 6, вр. чл.26, ал.1 от НК и
чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
7
административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
На следващо място, ответниците считат исковете за неоснователни, тъй
като ищецът не е заявил и не е доказал, че недекларираните и неплатени през
посочения период - от 14.01.2010г. до 14.09.2012г. данъчни задължения в общ
размер на 41 724,29 лв. са били използвани за придобИ.е от ответниците на
имуществото, което е поискал да бъде отнето в полза на държавата. В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът въобще не е направил
фактическо твърдение, че е налице каквато и да било връзка между
извършеното през периода от 14.01.2010г. до 14.09.2012г. от ответника И. П.
престъпление и придобитото през проверявания период от него и съпругата
му В. П. имущество.
Неоснователността на претенциите се извежда и от непредставянето по
делото на доказателства, че престъпната дейност, за която е било повдигнато
обвинение на И. И. П., е довела до придобИ.е на имуществото, предмет на
искането за отнемане в полза на държавата Още повече, че недекларираните
и неплатени през периода от 14.01.2010г. до 14.09.2012г. данъчни задължения
на „Кеви-М” ЕООД в от 41 724,29 лв. са били доброволно внесени в бюджета
от И. П. през м. май 2013г., което обуславя извода, че посоченото парична сума
не е била използвана за придобИ.е на имущество от ответниците.
Исковете се явяват неоснователни, според ответниците, и тъй като
имуществото, чието отнемане се иска, е придобито преди началото на периода,
през който е извършено престъплението - 14.01.2010г. - Недвижимият имот,
находящ се в гр.Русе, ул.“И.С.А.“ № 6 е придобит на 06.04.2005г.,
недвижимият имот находящ се в гр.Р., ул.“М.“ №** е придобит на 29.05.2006г.,
недвижимият имот, находящ се в обл.Русе, общ.Русе, сН., ул.“О.“ № 52 е
придобит на 17.07.2006г.
На последно място се сочи, че исковете се явяват неоснователни и тъй
като недекларираните и неплатени данъчни задължения в общ размер на 41
724,29 лв. са очевидно недостатъчни за придобИ.е на имущество на стойност
675 242 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Ответникът И. И. П. бил привлечен към наказателна отговорност по
обвинение за престъпление по чл.255 от НК, и срещу него Окръжна
прокуратура - Русе внесла предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78 а от НК - за
това, че през периода 14.01.2010г.- 14.09.2012г. в гр. Русе, в условията на
продължавано престъпление,на седемнадесет пъти, като представляващ и
управляващ „Кеви-М” ЕООД-гр.Русе избегнал установяване и плащане на
данъчни задължения в големи размери – данък върху добавената стойност в
размер на 29555,66 лева и корпоративен данък в размер на 12168,63 лева –
като затаил истина в подадени пред ТД на НАП- Варна, офис- гр. Русе в
декларации по ЗДДС от 2010 и 2011г., цитирани в постановлението; не
декларирал стойностите от извършените покупки и продажби за месеците:
декември 2009г., март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври,
8
ноември и декември 2010г., април, май и юли 2011г. и в годишни данъчни
декларации за 2009г., 2010г. и за 2011г.по чл. 92 от ЗКПО не декларирал
действителния размер на приходите, разходите, счетоводния финансов
резултат и размера на дължимия корпоративен данък и използвал документ с
невярно съдържание – Отчет за приходите и разходите на „Кеви- М” ЕООД-
гр. Русе за 2009г., 2010г. и 2011г. в раздела за приходите и разходите – при
упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството и при
представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП- гр.
Варна, Офис- гр. Русе, като данъчните задължения са в особено големи
размери от 41724,29 лв. и до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение в
размер на 41724,29 лв. е внесено в бюджета заедно с лихвите в размер на
2195,52 лв. – престъпление по чл. 255 ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 6, вр. с
чл. 26 ал. 1 от НК.
С Решение от 10.07.2013г. по НАХД № 348/2013г., по описа на Окръжен
съд - Русе, ответникът И. И. П. бил признат за виновен в извършване на
посоченото престъпление и по реда на чл. 78 а от НК бил освободен от
наказателна отговорност.
Въз основа на уведомлението от Окръжна прокуратура – Русе от
29.05.2013г. с вх. № ТД09РУ/УВ1521 от 01.07.2013г. за привличане в
качеството на обвиняем по ДП №462/12г. по описа на Окръжна прокуратура –
Русе на И. И. П. за престъпление по чл.255 ал.4 от НК, попадащо в обхвата на
чл.22,ал.1,т.18 от ЗОПДНПИ / отм. /, Комисията започнала проверка по
чл.21,ал.2 от ЗОПДНПИ / отм./ срещу И. И. П.. Проверката обхванала
периода 03.07.2003г. – 03.07.2013г. и в хода й, с оглед установяване
имуществото и доходите на лицето, били извършени справки в Национална
база данни "Население", Търговския регистър, АПИС-Регистър, ИКАР и ИС
на ГД"Морска администрация"-гр.Варна и запитвания до ОД на МВР, сектор
КАТ "Пътна полиция" по постоянен адрес на лицето, всички централни офиси
на банки в страната, ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация",ТД
на НАП и до Дирекция"Местни данъци и такси" към Община Русе.
Установено било, че ответниците И. П. и В. П. са съпрузи от 05.07.1986 г. и от
брака си имат две деца, които към момента на започване на проверката били
пълнолетни – К. И. П., роден на ***1988г., и Е. И.ов П., роден на *******г.
Установени били родителите на И. П. – б. И. П. И. и м. Р. И. И., и с. - М. П..
Видно от Търговския регистър, проверяваното лице И. П. участва в
собствеността и управлението на търговско дружество с наименование „Кеви-
М”, правно – организационна форма- ЕООД, ЕИК ********, учредено на
09.12.2005 г., с капитал 5 000 лв., като стойността на ефективно внесения
капитал е 3 500 лв., като на 01.07.2014г. /след започване на проверката по
чл.21,ал.2 от ЗОПДНПИ/ отм./ били вписани промени на собствеността,
седалището и наименованието на дружеството. Идентичността на търговското
дружество- ответник с „Кеви - М Русе “ ЕООД следва от единния
идентификационен код – чл.23 от ЗТР. Ответникът И. П. е регистриран и като
едноличен търговец – ЕТ „И. П.-Кеви”, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление в гр. Русе, но не е установено да притежава движимо или
9
недвижимо имущество в качеството си на ЕТ.
Проверката от КОМПИ е и по отношение съпругата на И. П.- В. А. П., и
на контролираното през процесния период от проверяваното лице търговско
дружество „ Кеви М – Русе“ЕООД, ЕИК******* / също конституирани като
ответници в настоящото производство/.
С Решение № 521/15.10.2015 г. било образувано производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и взето
решение Комисията да предяви срещу тримата ответници искове за
отнемане в полза на държавата на имущество, поради наличие на значително
несъответствие по смисъла на пар.1 т.3 от ДР на ЗОНПИ, като в хода на делото
предявените искове на основание чл.214 и чл.233 от ГПК са изменени,
съобразно Решение на Комисията .
Основателността на така предявените искове предполага установяване
наличието по отношение на ответниците на следните предпоставки :
-ответникът да е привлечен като обвиняем за престъпление, включено в
предметния обхват на чл. 22ал.1т.18 от ЗОПДНПИ / отм./ - чл.108 ал.1 т.18
от ЗОНПИ.
-да се установи по делото, че е налице несъответствие между
придобитото в проверявания период от ответника имущество и нетния му
доход, което следва да е "значително" по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на
ЗОНПИ, т.е. да надвишава 150 000 лева за целия проверяван период,
- за придобИ.ето на имуществото, предмет на претенцията за отнемане,
по делото да не се установи законен източник на средства,
- дали престъпната дейност е довела или послужила за придобИ.е на
имущество, подлежащо на отнемане.
Доказването на първите две предпоставки е изцяло в тежест на ищеца,
който като процесуален субституент на държавата, упражнявайки
потестативното си право на отнемане, черпи от установяването им
положителни правни последици. Съгласно чл. 107 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗОНПИ,
когато се установи значително несъответствие, се прилага презумпцията, че
даденото имущество е незаконно придобито и Комисията образува
производство за отнемане на незаконно придобито имущество, за каквото по
смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗОНПИ се смята имуществото, за придобИ.ето на
което не е установен законен източник.
Тъй като тази презумпция е оборима, когато по делото се констатира, че е
налице "значително несъответствие", в доказателствена тежест на ответника е
да установи, че конкретното имущество, чието отнемане се претендира, е
придобито със средства от законен произход, с които лицето е разполагало
към момента на придобИ.ето.
Наличието на първата предпоставка се установява от посочените по-горе
писмени доказателства, че ответникът И. П. е бил привлечен към наказателна
отговорност, срещу него било внесено в съда предложение по реда на чл. 78 а
от НК по обвинение в извършване на престъпления по чл. 255 от НК,
впоследствие признат за виновен за същото престъпление и освободен от
10
наказателна отговорност по чл. 78 а от НК. Престъплението е сред посочените
в чл. 108, ал. 1 т.18 от ЗОНПИ . Вторият ответник е съпругата на И. П., а
третият ответник е търговското дружество, по отношение на което първият
ответник се явява контролиращо лице.
За установяването на втората предпоставка по делото са събрани и
проверени писмени доказателства, свидетелски показания и са изслушани и
приети заключенията на назначените съдебна оценителна автотехническа
експертиза, съдебна техническа експертиза, както и съдебно-икономическа
експертиза.
Съгласно заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза,
което съдът приема за компетентно и пълно, пазарната стойност на
придобитите от ответниците в проверявания период автомобили към момента
на придобИ.е и към момента на отчуждаване е :
за л.а. „Р.Е. „ с ДК № Р 88-83 РС, придобит на 07.-12.2004г. / по
отношение на който има отказ от иск / към момента на придобИ.е -
18 330лв. и към момента на отчуждаване - 8 639 лв.,
за л.а. „ П. 206 „ с ДК № Р 74-94 АН - към датата на придобИ.е през
2011г. – 3 840 лв., и 2 531 лв. – към завеждането на исковата молба –
м.октомври 2014г.
за л.а. „ С.Б. „ с ДК № Р 15-95 ВВ –към датата на придобИ.е през 2012г. -
7686 лв. и към завеждането на исковата молба – м.октомври 2014г. -
6 146 лв.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, която е
определила пазарната стойност на три недвижими имота, придобити от
ответниците И. П. и В. П. в проверявания период. Тъй като при
първоначалното изготвяне на заключението е допусната грешка - като дата на
исковата молба / към който момент също да се извърши оценка / вместо
2014г. в.лице е приело 2021г., е изготвено и прието допълнително заключение
с коректната дата. В.лице е оценило процесните имоти, както следва :
недвижимият имот, находящ се в гр.Русе, ул.“М.“ № 13, представляващ
дворно място с площ 231 кв.м, ведно с построената в него жилищна
сграда с разгърната застроена площ от 127,16 кв.м, с два гаража, е с
пазарна стойност към момента на придобИ.е - 29.05.2006г., е 72 213 лв., а
към датата на завеждане на исковата молба - 128 070 лв.
недвижимият имот, находящ се в обл.Р., общ.Р., сН., ул.“О.“ № **,
представляващ УПИ, с площ 514 кв.м, с двуетажна масивна вилна сграда
с площ 59,66 кв.м, е с пазарна стойност към момента на придобИ.е -
17.07.2006г. , 22 344 лв., а към датата на завеждане на исковата молба -
19 273 лв.
недвижимият имот, находящ се в гр.Русе, ул.“И.С.А.“ № 6, придобит на
******2005г., представляващ масивна двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 286 кв.м и дворно място от 477 кв.м, към датата на
придобИ.е - 06.04.2005г., е с пазарна стойност 182 417 лв., а към датата на
завеждане на исковата молба - 519 222 лв.
По отношение на последния имот, по поставена от ищеца допълнителна
11
задача, в.лице е заключило, че след проверка в архива на Община Русе е
установило, че там не се съхраняват количествено –стойностни сметки, актове
и протоколи за изпълнение на СМР, цени на труд, материали и механизация и
доставки, разходи за проектиране, строителен надзор и контрол и др. писмени
доказателства, свързани с изграждане на сградата / разрушаване на
съществуващата сграда и изграждане на нова/ - промяна на предназначението
на първия етаж на сградата в „ шивашко ателие“ и поради това е невъзможно
да се определи пазарна стойност при степен стандарт за строителство –
подобрена и лукс категория, към 2007г. / считано от 17.08.2007г. за имота има
разрешение от Община Русе за строеж- за преустройство и промяна на
предназначението /, съответно в.лице не е посочило пазарна стойност и към
датата на завършване на преустройството и промяната на предназначението.
От допуснатите и разпитани по делото свидетели относно вида на имота
на в гр.Русе, ул.“И.С.А.“ № 6, към момента на придобИ.е / 06.04.2005г. / се
установява следното :
В показанията си св. З. З., кръстница за отв.И. П., сочи, че живяла в
имота до 2003г., когато бил реституиран, и че тя свързала И. със
собственичката от еврейски произход, от която той купил имота, през 2005г.
Къщата била в лошо състояние, с компрометиран покрив и с предна стена ,
която била подпряна, за да не падне.
Св.В. С. – познат на семейството на И. П. сочи, че бащата на последния
гледал прасета и помогнал финансово на дъщеря си да си купи апартамент, а
на сина си - да си купи къща до Първо РУП – Русе. Свидетелят не знае каква
сума бащата е дал на ответника, счита, че не е цялата сума, нужна за
покупката, мисли, че бащата на И. му е дал пари за ремонта, но също не може
да уточни колко. Сочи, че помни, че му казал за сума 30 -40 000 лева, общо за
къщата. Свидетелят посещавал къщата след като ответникът я купил, нямало
го тогава вторият етаж, вътре всичко „ било изтърбушено“, имало покрив и
стени. Не е виждал, докато се извършва ремонт, да се работи от строителна
фирма, знаел, че ответниците наемали работници, които И. често сменял, и че
той купувал материали.
Св.И.М. – племеник на ответника, сочи, че дядо му много работел и
помагал финансово на майка му и на вуйчо му И., така се говорело в
семейството още от детството му. Но не може да посочи кога и с какви суми .
Дядо му оставил на вуйчо му семейната къща на ул.“М.“ № 13 в гр.Русе.
Св. Б. И. сочи, че участвал в ремонта на къщата на ул.ИС.А. от 2005-
2006г. до 2009г. Първо трябвало да се почисти, покривът бил частично паднал,
нямало гредоред и плочи, а едната стена била подпряна. Изляти били три
бетонни плочи, и колони,покривът бил ремонтиран, оформено подпокпривно
пространство, извършено ново разпределение на стаите, нови инсталации,
измазване, дограми.
От показанията на свидетелите С. и М. се установява, че бащата на И. П.
му помагал финансово, но не е ясно кога, с какви суми, свидетелите не са
присъствали на техни уговорки и предаване на пари. Макар и в близки
отношения с И. П., съдът кредитира показанията на тези свидетели като
12
достоверни, като отчита, че същите не сочат конкретни данни, имащи
значение за делото, доколкото ответниците се опитват да установят, че част от
приходите им са от средства, получени от родителите на И. П., и с тях са
закупували имущество през проверявания период.
От показанията на св.З., св.С. и св.И., които съдът цени като обективни и
правдиви, се установява, че къщата на ул. „ И.С.А.№ 6 в гр.Русе към момента
на закупуването й се нуждаела от сериозен ремонт, какъвто бил извършен,
заедно с преустройство, и с промяна на предназначението – в „ шивашко
ателие“. Доколкото имотът се намира в широкия център на гр.Русе,
представлява масивна стара къща, на 2 етажа, с голяма разгърната площ, както
и дворно място почти 500 кв.м, съдът счита, че дори и при недобро състояние
и нужда от ремонт, същият правилно е оценен от вещото лице, което е
съобразило тези обстоятелства, както и продажните цени на подобни имоти, с
подобна площ и местоположение.
На поставената от ищеца допълнителна задача, поради липса на
документация, необходима за извършване на строително-ремонтните
дейности, в.лице не е могло да отговори като остойности имота като пазарна
цена към 2007г. и след приключване на ремонта.
Вещото лице по назначената и приета съдебна-икономическа
експертиза / СИЕ / определило, въз основа на доказателствата по делото,
законните доходи, приходи и източниците на финансиране, по дати и по
години и за целия период, като отчело такива от стопанска дейност като ЕТ и
трудови правоотношения, продажба на движимо имущество по оценъчни
експертизи, - получени кредити, други приходи - в два варианта, като
разликата е, че при първия – по задача на КОМПИ – се съобразяват тези, които
са приети за приходи в исковата молба.
Доходите на И. И. П. от стопанска дейност като ЕТ са посочени в нетен, а
не брутен размер, т.е. след приспадане на дължимите данъци, приходите от
продажба на имущество са по стойности, установени в САТЕ, приходите от
усвоени кредити също са представени в нетен размер, което означава, че при
установено рефинансиране е посочена само стойността на оставаща сума след
рефинансирането или :
- усвоен кредит през 2005 г. в размер на 50 000 лв. – посочен в
Таблицата към експертизата в пълен размер,
- усвоен кредит през 2006 г. в размер на 110 000 лв., с който е
рефинансиран посоченият по-горе кредит с остатък 47 093 лв. – в Таблицата е
отразена само разликата над 47 093 лв.,
- усвоен кредит през 2007 г. в размер на 190 000 лв., с който е
рефинансиран посочения по-горе, втори кредит с остатък 100 589,01 лв. – в
Таблицата посочена само разликата над 100 589,01 лв.
Въз основа на горното в.лице заключило, че доходите, приходите и
източниците на финансиране на И. И. П. и В. А. П. за периода 03.07.2003 г. -
03.07.2013 г. са в общ размер на 288 770,29 лв. , от които:
– доходи по трудови правоотношения и облагаеми доходи в размер на 22
13
130,67 лв.,
– доходи от стопанска дейност като ЕТ в размер на 14 963,37 лв.,
– доходи по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ в размер на 11 963,07 лв.,
- приходи от социални помощи в размер на 140,75 лв.,
- усвоени средства от кредити в размер на 230 933,43 лв.,
- получени средства от продажба на имущество в размер на 8 639,00 лв.
Според заключението на СИЕ размерът на обичайните и извънредни
разходи, извършени от И. И. П. и В. А. П. за периода 03.07.2003 г. - 03.07.2013
г. е 301 919,39 лв. / първи вариант/, от които :
- разходи за издръжка на семейство в общ размер на 66 305,25 лв.,
- разходи за заплатени публичноправни задължения към МДТ в размер
на 3 243,13 лв.,
- разходи за заплатени публичноправни задължения към НАП в размер
на 24 855,52 лв.,
- разходи за задгранични пътувания в размер на 311,23 лв.,
- разходи за придобИ.е на МПС, които са отчуждени впоследствие в
размер на 18 330 лв.,
- разходи за погасителни вноски по кредити в размер на 139 326,53 лв.,
- суми, получени от трети лица, внесени суми по банкови и платени
стоки и услуги на ПОС- терминал в превишение над разходите за издръжка по
данни на НСИ в общ размер на 49 547,73 лв.
Вторият вариант, съобразно поставената от ответниците задача, сочи
размер на обичайните и извънредни разходи, извършени от И. И. П. и В. А. П.
за периода 03.07.2003 г. - 03.07.2013г . - 234 041,66 лв., като не се включват,
за разлика от първия вариант, разходите за придобИ.е на МПС, които са
отчуждени впоследствие - в размер на 18 330 лв., и сумите, получени от трети
лица, внесени суми по банкови и платени стоки и услуги на ПОС - терминал в
превишение над разходите за издръжка по данни на НСИ в общ размер на 49
547,73 лв.
В.лице е определило размера на нетния доход на ответниците (оставащ
разполагаем доход след приспадането на извършените обичайни и извънредни
разходи, изчислен като разлика между общата сума на приходите по т.1 и
общата сума на разходите по т.2 ), за всяка година от проверявания период и
общо за целия период с натрупване, като е посочило, че за периода
03.07.2003 г. - 03.07.2013 г. е отрицателна величина - минус 13 149,10 лв.
Във втория вариант по задача 3 е определен нетният доход на
ответниците (оставащ разполагаем доход след приспадането на извършените
обичайни и извънредни разходи, е изчислен като разлика между общата сума
на приходите по т.1а и общата сума на разходите по т.2а), за всяка година от
проверявания период поотделно и общо за целия период с натрупване -
нетния доход на И. И. П. и В. А. П. за периода 03.07.2003 г. - 03.07.2013 г. е в
размер на 54 728,63 лв.
14
Подробна информация за установените разходи за придобИ.е на
имущество на ответниците е представена в Таблицата към експертизата, като
за разходите за придобИ.е на недвижимо имущество, налично в края на
периода, е съобразено заключението на назначената и приета по настоящото
дело СТЕ с вх.№11342 от дата 04.12.2023г.
При тези данни, съдът приема заключението, че общата стойност на
имуществото на И. И. П. и В. А. П. за периода 03.07.2003 г. - 03.07.2013 г.
възлиза на 305 499 лв., от които:
- средства за възмездно придобИ.е на недвижимо имущество (по пазарни
стойности към момента на придобИ.е, определени по СТЕ от 04.12.2023 г.) в
размер на 290 473,00 лв.,
- средства за възмездно придобИ.е на МПС ( по пазарни стойности към
момента на придобИ.е, определени по САТЕ ), в размер на 11 526,00 лв.,
- разходи за придобИ.е на дружествени дялове в размер на 3 500 лв.
Размерът на несъответствието/съответствието между нетния доход и
имуществото, по дати и години и общо за целия период, за ответниците е
определен от вещото лице в два варианта, като при втория не се съобразяват
отговорите на въпроси 1, 2 и 3 от СИЕ, а отговорите на въпроси 1а, 2а и 3а,
формулирани от ответниците.
При първия вариант, който съдът цени, като счита, че се основава на
обективни данни, е определен размер на общото несъответствие между
имуществото и нетния доход за периода 03.07.2003 г. - 03.07.2013 г. - 318
648,10 лв., а при втория - 250 770,37 лв.
Наличните суми по банкови сметки на ответниците към края на
проверявания период - 03.07.2013 г., са в общ размер на 334,28 лв.
При тези приети от съда за доказани факти, съобразявайки заключението
на съдебна –икономическа експертиза, отчело постановките на Тълкувателно
решение №4/2021г., съдът прави следните изчисления :
- доходи, приходи и източници на финансиране на ответниците през
проверявания период са общо 288 770,29 лв.
- разходите на ответниците през проверявания период са общо 301 919,39
лв.
Вследствие на извършените по-горе изчисления, стойността на нетния
доход на ответниците е минус 13 149,10 лв., разходите за придобИ.е на
имущество са 305 499 лв .
Съпоставката между имуществото на ответниците и нетния им доход,
при отчитане на дадените легални дефиниции на понятията "имущество" и
"нетни доходи" и ТР №4/2021г., сочи, че е налице несъответствие в размер на
318 648,10 лв.
Така констатираното несъответствие отговаря на "значително
несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ /изм./ - 150 000 лева.
Съгласно чл. 107 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗОНПИ, когато се установи значително
несъответствие, се прилага презумпцията, че даденото имущество е незаконно
15
придобито и Комисията образува производство за отнемане на незаконно
придобито имущество, за каквото по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗОНПИ се
смята имуществото, за придобИ.ето на което не е установен законен източник.
Тъй като тази презумпция е оборима, в доказателствена тежест на
ответниците е да установят, че конкретното имущество, чието отнемане се
претендира, е придобито със средства от законен произход, с които са
разполагали към момента на придобИ.ето. Съдът счита за недоказани
твърденията на ответниците, че получили като дарение пари от родителите на
И. П. / в брой и изтеглени от него чрез пълномощно от сметката на майка му /
и с тях закупили имущество – конкретно недв. имот на ул.“И.С.А.“в гр.Русе. В
подкрепа на твърдението, че родителите са ги подпомагали финансово са само
показания на двама свидетели – племеник и близък на семейството, които не
установяват да са присъствали на предаване на парични суми / или при
разпореждането им по банков път/, а само сочат, че са чували за това
/показаният им са производни /, като нито уточняват какви суми, нито в кой
период.
Установеното значително несъответствие в имуществото на ответниците,
които не доказват наличието на законни доходи за придобИ.ето на
имуществото, предмет на спора, не е достатъчно обаче за отнемането му, а
задължава съда да извърши проверка дали престъпната дейност е довела до
придобИ.е на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката
между тази дейност и въпросното имущество (§ 128 - § 138 от Дело Й. и др.
срещу България от 23.09.2023 г. по жалби № 265/17 и 26473/18).
В този смисъл е и актуалната практика на ВКС / по реда на чл. 290 ГПК,
Решение № 464 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2023 г., Решение №
695 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2023 г./, съгласно която връзката
между престъпната дейност и придобитото имущество може да бъде пряка - в
случаите, когато имуществото е непосредствено придобито от
престъплението, или косвена - когато придобИ.ето е опосредено чрез една или
няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни
сделки. Тя може да бъде установена както при условията на пълно и главно
доказване, така и чрез обосновано въз основа на обстоятелствата по делото и
правилата на формалната логика предположение. Липсата на доказан от
ответниците законен източник на доходи за придобИ.ето би могла да направи
предположението за наличие на такава връзка основателно, но необходимо
условие за това е възможността от доказателствата по делото да се обоснове
извод за влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност, в
имуществото, чието отнемане се иска.
В конкретния случай ответникът И. П. е освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 а от НК за извършено престъпление по чл.255,
ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.2 и 6, вр. чл.26, ал.1 от НК, осъществено в периода
14.01.2010г. - 14.09.2012г. , с изпълнителни деяния – избягване установяване и
плащане на данъчни задължения в големи размери - ДДС в размер на 29
555,66лв. и корпоративен данък в размер на 12 168,63лв., чрез
недекларирането им.
16
В тази хипотеза връзката между престъпната дейност и придобитото
имущество не е пряка. Само по себе си престъплението може да доведе до
извличане на финансова облага. По преценка на настоящия състав,
необявеното и неплатено данъчно задължение в общ размер на 41 724,29 лв.,
впоследствие внесено в бюджета заедно с лихвите от 2 195,52 лв ., не може
да е послужило за придобИ.е на имущество от 675 242 лв., включващо три
недвижими имота и 2 бр. МПС, на първо място, защото придобитото
имущество като абсолютна стойност надвишава тази на предмета на
престъпление над 16 пъти. На следващо място, вярно е, че законът предвижда
10 –годишен период на проверка на доходи, разходи и придобито имущество,
считано от започването й / чл. 112 от ЗОНПИ / и този период е съобразен от
Комисията, но при всички случаи следва да се отчете, че имуществото, чието
отнемане се иска, е придобито преди инкриминирания период 14.01.2010г. -
14.09.2012г., в който ответникът И. П. е извършил престъплението по чл. 255
от НК. Още повече, че от ангажираните по делото доказателства не може да се
направи обосновано предположение, че имуществата, за придобИ.ето на които
ответниците не установиха законен източник, са във връзка с конкретното
престъпно поведение, за което на И. П. е било повдигнато обвинение и бил
освободен от наказателна отговорност по чл.78 а от НК. Извод, че средствата,
получени от тази престъпна дейност, са вложени в имуществото, чието
отнемане се иска, не може да бъде обоснован както по правилата на правната,
така и на формалната логика.
При липса на установена и доказана връзка - пряка или косвена, между
престъпната дейност и имуществото, чието отнемане се претендира,
предявените искове се явяват неоснователни, не са и в съответствие с
изискванията и гаранциите на Член 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, поради
което като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора съдът не дължи произнасяне по останалите
възражения на ответниците.
На основание чл. 78 от ГПК, право на разноски има ответната страна.
Представени са договори за адвокатска защита и съдействие и се
претендират въз основа на тях възнаграждения общо за 8 567,20 лв. – от „
Кеви М-Русе „ ЕООД. Претендират се и платени от ответниците разноски -
д.такси за в.ж. и к.ж., и за депозити за вещи лица – общо 3 220,34 лв. В
представения списък по чл. 80 от ГПК се сочат и разноски за адвокат за трите
инстанции при първото разглеждане на делото и за едната инстанция по
настоящото производство, по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА – по отношение на
ответниците И. П. и В. П., и съобразно материалния интерес по исковете, по
които има отказ от Комисията – общо за И. П. - 26 447 лв., за В. П. и И. П. – 6
289 лв.
От така направените искания за разноски съдът счита, че следва да се
възложат на Комисията : сумата от 8 567,20 лв. – разноски за
адв.възнаграждение за ответника „ Кеви М-Русе „ ЕООД за трите инстанции
по гр.д. 980/2014г. и за гр.д. 235/2021г. на РОС, и деловодни разноски в полза
на ответниците, за двете производства - 3 220,34 лв. С оглед фактическата и
правна сложност на спора, продължителността на производството и конкретно
17
извършените от процесуалния представител фактически и правни действия,
на адв.В.В. по реда на чл. 38ал.2 от ЗА следва да се плати адв.възнаграждение
в размер на 20 000 лв. за процесуално представителство на В. П. и И. П. в
трите инстанции по гр.д. 980/14г. на РОС, и за настоящото производство гр.д.
235/21г. на РОС – 8 000 лв. Съдът счита, че не е обвързан и не следва да
съобразява нормативно определените минималните размери на адв.хонорари,
съгласно Наредба № 1/2004г. Така определеното от съда адв.възнаграждение
не се явява и завишено по размер, с оглед конкретно извършеното от
процесуалния представител по делото, и продължителността и сложността на
последното.
Ищецът следва да бъде осъден, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК, да
заплати по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса по предявената
претенция в размер на 27 009,68 лв.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество / правоприемник на КПКОНПИ / на основание чл. 142
ал. 2. т. 2 вр. чл. 141 от ЗОНПИ вр. чл.74 ал.1 и ал.32 от ЗОПДНПИ / отм./
искове да се отнеме от И. И. П., **********, и В. А. П., ЕГН ***********, в
полза на държавата имущество, както следва:
- Недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул.“ И. С. А. „ № 6, а именно:
масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ******, със застроена
площ 286 кв.м, състояща се от: първи етаж -шест стаи, три вестибюла, една
кухня, един коридор, две перални, два клозета и стълбище; втори етаж:
четири стаи, два вестибюла, една кухня, един клозет, едно стълбище и
дърварница, с тераса и таван, заедно с дворно място върху което е построена
сградата, с площ 477 кв.м. по новия кадастрален план на града, одобрен със
заповед №:434/02.07.1985г. на ИК на ГНС, образуващо имот № 308 в квартал
131, а по стария план - парцел V-857 в кв.165, с площ 409 кв.м, придобит с
нотариален акт № 153, том I, per. № 1002, дело № 104 от 06.04.2005 г. на
нотариус П.Т. - PC гр. Русе, вписана в регистъра на Нотариалната камара под
№ 220, вписан в Службата по вписванията - гр. Русе с вх. peг. ****, акт № **,
том XII, дело № ****, с пазарна стойност към завеждане на ИМ - 519 222 лв.,
- Недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул. „М.“ № **, представляващ
дворно място, с площ 231 кв.м по скица № КР1/1952 от 23.05.2006 г., издадена
от Община Русе, а по стар нотариален акт с площ 253 кв.м, представляващо
имот № 4668, за който е образуван УПИ XI, кв. 420 по кадастралния план на
гр. Русе, одобрен със заповед № 434/02.07.1985 г. на ИК на ГНС - гр. Русе,
заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор № ********, с
разгъната застроена площ 127,16 кв.м, състояща се от две спални, дневна,
кухня-трапезария, баня, тоалетна и зимна градина; ГАРАЖ № 1, с полезна
площ 21.09 кв.м, построен в югозападната част на дворното място и ГАРАЖ
18
№ 2, с полезна площ 32,00 кв.м, построен в югоизточната част на дворното
място, при граници за целия имот: ул. „М.“, ул. „П.“, имоти №№Х- 4667 и
4665 в същия квартал, придобит с нотариален акт № 78, том II, peг. № 2580,
дело № 229 от 29.05.2006 г. на нотариус П.Т. - PC гр. Русе, вписана в
регистъра на Нотариалната камара под № ***, вписан в Службата по
вписванията - гр. Русе с вх. per.****, акт №**, том XVIII, дело №4458, с
пазарна стойност към завеждане на ИМ - 128 070 лв.,
- Недвижим имот, находящ се в сН., Община Русе, ул. „О.“ № 52,
представляващ дворно място, с площ 514 кв.м, представляващо УПИ № 11-
1384 в квартал 62 по регулационния план на с.Н., одобрен със заповед №
1379/22.04.2003 г. по скица, а по нотариален акт с площ 490 кв.м,
представляващо самостоятелен парцел № VIII-636 по плана на селото, заедно
с двуетажна масивна вилна сграда с площ 59.66 кв.м, състояща се от: на
първия етаж - гараж , склад и сервизни помещения; на втория етаж - дневна,
спалня и кухненски бокс, както и всички подобрения и трайни насаждения,
при граници на дворното място: ул. „О.“, УПИ № 1-1385, бара и имот № 1383,
придобит с нотариален акт № 9, том III, per. №****, дело № *** от 17.07.2006
г. на нотариус П.Т. - PC гр. Русе, вписана в регистъра на Нотариалната камара
под № ***, вписан в Службата по вписванията - гр. Русе с вх. peг. 9428, акт №
172, том XXVI, дело № 6501, с пазарна стойност към завеждане на ИМ - 19
273 лв.,
- Лек автомобил „П. ***”, с peг. № Р **** АН, рама №*****6, двигател
№********.Първоначална регистрация: 09.04.2000г. придобит с договор от
20.04.11 г., с пазарна стойност към завеждане на ИМ - 2 531 лв.,
-Лек автомобил, „С.Б.”, peг. № Р **** ВВ, рама № *******, двигател №
********. Първоначална регистрация: 08.05.2007 г., придобит с договор от
09.08.2012 г., с пазарна стойност към завеждане на ИМ - 6146 лв.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
БУЛСТАТ *******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на И. И.
П., **********, В. А. П., ЕГН **********, и „ Кеви М Русе „ ЕООД сумата от
3 220,34 лв. – деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
БУЛСТАТ *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на „
Кеви М Русе „ ЕООД сумата от 8 567,20 лв. – за платено адв.възнаграждение
по делото.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
БУЛСТАТ *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на
адв.В. В. от АК – Русе, на основание чл.38 ал.2 от ЗА ,за процесуално
представителство по гр.д. 980/2014г. на РОС / за трите инстанции / - 20 000
лева, и по гр.д. 235/2021г. на РОС – 8 000 лева.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Русенския окръжен
съд държавна такса в размер на 27 009,68 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
19





Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________

20