Р Е Ш Е Н И Е № 73/15.4.2021 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, шести състав, в публично заседание на четиринадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 57 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.145 АПК по жалба на
„Р. 1“ ЕООД гр.Ямбол, представлявано от И.П., чрез адв.П.
*** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-42-0053518/12.02.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3
и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е
постановена принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект-бързо
хранене, находящо се в гр.Ямбол, ***, стопанисвано от
„Р. 1“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни.
В жалбата се твърди,
че в заповедта не са посочени текстовете от закона, послужили като основание за
издаването й, не е издаден АУАН за констатираното нарушение, както и НП, като
се оспорва съответствието на вида и размера на ПАМ с констатираното нарушение,
предвид факта, че се касае за затваряне на търговски обект, заради вероятно
неиздаване на момента на касов бон от служител, работещ в търговския обект.
Претендира се за отмяна на процесната заповед за
налагане на принудителна административна мярка и за присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание
за жалбоподателя се явява адв.П., която моли въз
основа на съображенията подробно изложени в жалбата да се отмени Заповед за
налагане на ПАМ № ФК-42-0053518 от 12.02.2021 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности“ гр. Бургас, като се присъдят направените по делото
разноски за държавна такса без адвокатски хонорар, защото такъв не е внесен.
За ответната страна в
съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт И.-К., която счита изложените в
жалбата доводи за незаконосъобразност на проведеното административно
производство, приключило с оспорвания административния акт, за неоснователни и
недоказани. Твърди, че в хода на извършената от органите по приходите проверка
е констатирано нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на
Министъра на финансите и действайки при условията на обвързана компетентност
административният орган правилно е наложил ПАМ, като е обосновал в пълнота
както необходимостта от налагането на принудителната мярка, така и определения
с нея срок и в съответствие с целта на закона и при съобразяване с принципа за
съразмерност е определил срок на мярката в размер под средния, предвиден такъв
от законодателя, като е взел предвид тежестта на извършеното нарушение,
характера и вида на осъществяваната от търговеца дейност, констатираната неизрядност в отчетността му, а именно разлика между
фактическа и касова наличност на парични средства в търговския обект,
представляваща близо три пъти повече от регистрирания среднодневен
оборот на търговеца и съотнесена към декларираните
финансови резултати на дружеството. Претендира за постановяване на съдебен акт,
с който да се потвърди оспорвания административния акт и се присъдят
направените по делото разноски на основание чл.143, ал.3 от АПК.
След цялостна преценка
на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от Протокол за
извършена проверка с.АА, № 0053518/05.02.2021 г. служители в ЦУ на НАП, ГД
„Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ - Бургас са извършили на 05.02.2021
г. в 16:40 часа проверка на търговски обект-бързо хранене, находящ
се в гр.Ямбол, ***, стопанисван от „Р. 1“ ЕООД с ЕИК *********.
Проверката е започнала
с контролна покупка на една принцеса с кайма на стойност 1,50 лв., заплатени в
брой от проверяващия екип преди легитимация, а плащането е прието от В.В.К. - продавач-консултант в търговския обект, като за
извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтирано,
въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, модел ELTRADE
В1-KL с ИН на ФУ ED301830 и ФП № 44301830, като не е издадена и ръчна касова
бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката.
При извършване на
проверката в търговския обект от фискалното устройство са отпечатани дневен
финансов отчет „X“ № 0002608/05.02.2021 г. и КЛЕН за 05.02.2021 г., от които е
видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване
на фискален бон.
Като доказателства
към протокола са приложени дневен отчет от 05.02.2021 г.; опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката; КЛЕН разпечатка от 05.02.2021
г. на „Р. 1“-ЕООД; декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение;
декларация за стопанисвани обекти от задължено лице; справка за регистрираните
данни и справка за задълженията на задълженото лице „Р. 1“ ЕООД.
На база установеното
в протокола старши инспектор по
приходите в НАП при ЦУ на НАП е съставил Акт за установяване на административно
нарушение № F589201/10.02.2021 г. за това, че на 05.02.2021 г. в 16:40 часа е
извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на
ЗДДС-бързо хранене, находящ се в гр.Ямбол, ***,
стопанисван от „Р.1“ ЕООД с ЕИК *********, при която е установено, че
разчетената касова наличност от монтирания в обекта ЕКАФП модел ЕЛТРЕЙД B1-KL с
ИН на ФУ ED301830 и ФП № 44301830, съгласно отпечатан междинен отчет от ФП с
пореден номер на документ 0002608 от 05.02.2021 г. е в размер на 29,40 лв., а фактическата
наличност на парични средства в касата на обекта към момента на извършване на
проверката е в размер на 146,92 лв., съгласно изготвен опис на паричните
средства лично от В.В.К. продавач-консултант в
търговския обект. Посочено е, че фискалното устройство е в изправност и
притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, като установената
промяна в касовата наличност е в размер на 117,52 лв. и представлява въвеждане
на пари в касата, която не е отразена във фискалното устройство чрез операцията
„ служебно въведени" суми. Направен е извод, че поради горното „Р. 1“ ЕООД
с ЕИК ********* не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби/сторно операции, да отбележи всяка промяна на касова
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или „служебно изведени"
суми, с което е нарушило разпоредбите на чл.33, ал.1 от Наредба H-18/13.12.2006
г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС
Със Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-42-0053518/12.02.2021 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна
мярка–запечатване на търговски обект-бързо хранене, находящо
се в гр.Ямбол, ***, стопанисвано от „Р. 1“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за
достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
Заповедта е получена
от представляващия дружеството И.Р.П. срещу разписка на 16.02.2021 г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК във връзка с
чл.186, ал.4 ЗДДС.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване
пред Административен съд Ямбол е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-42-0053518/12.02.2021 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на
търговски обект-бързо хранене, находящо се в
гр.Ямбол, ***, стопанисвано от „Р. 1“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп
до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
Съгласно чл.168 АПК
във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт
към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай
оспорения акт е издаден от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП в рамките на неговата компетентност, съгласно заповед № ЦУ-1148/25.08.2020
г. и заповед 2106/30.03.2018 г. на ИД на НАП, в изискуемата писмена форма, с
мотивирана заповед, при спазване на процедурата визирана в закона и в
съответствие с материалноправните норми и целта на
закона.
За да мотивира
заповедта си административният орган е записал, че на 05.02.2021 г. в 16:40 ч. служители
в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“-Бургас са
извършили проверка на търговски обект-бързо хранене, находящ
се в гр.Ямбол, ***, стопанисван от „Р. 1“ ЕООД с ЕИК *********, като проверката
е започнала контролна покупка на една принцеса с кайма на стойност 1,50 лв.,
заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимация, а плащането е прието
от В.В.К. - продавач-консултант в търговския обект,
като за извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от
монтирано, въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство,
модел ELTRADE В1-KL с ИН на ФУ ED301830 и ФП № 44301830, като не е издадена и ръчна
касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката, както и че при
извършване на проверката в търговския обект от фискалното устройство е
отпечатан дневен финансов отчет „X“ № 0002608/05.02.2021 г., както н КЛЕН за
05.02.2021г. от които е видно, че горепосочената продажба не е отразена като
регистрирана чрез издаване на фискален бон.
С Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите (Наредбата) са определени: условията, редът
и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(ИАСУТД); сервизното обслужване,
експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните
изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД
и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните
данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за
отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и
ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез
електронен магазин, като Наредбата регламентира задължението на всяко лице да
регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от
ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
По силата на чл.3,
ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
Нормата на чл.118,
ал.1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
От своя страна чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. регламентира, че независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по
чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по
чл.3, ал.1.
Съгласно чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118 ЗДДС.
В настоящия случай от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че са
налице посочените предпоставки за прилагане на процесната
ПАМ, т.к. търговеца като задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредбата не е регистрирал
и отчел извършваната от него продажба в търговския обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, след като за нея е било
извършено и прието плащане.
Следва да се приемат
за обосновани и мотивирани и доводите за продължителността на наложената мярка доколкото
същата трябва да има превантивен и възпиращ ефект против извършване на други
нарушения от същия вид и е определен под средния размер на законовия срок.
В тази насока
административният орган се е мотивирал с наличието на касова разлика в размер
на 117,52 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във
ФУ, която положителна разлика, при средно-дневен оборот на стойност 44,16 лв. и
декларирани финансови резултати от дейността на дружеството по години, а
именно: данъчна печалба за 2020 г. - 00,00 лв.; 2019 г.
- 4288,00 лв., 2018 г. - 3592,00 лв., се дължи и на други неотчетени приходи и
е индиция за системно неизползване на касовия апарат.
Посочено е, че това е в резултат на създадената организация на работа, която
позволява част от оборота да не се отчита през фискално устройство, на липсата
на организация за създаване на условия търговския обект да се ръководи и да се
организира дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба №
Н-18/13.12,2006г. на МФ, което води до невъзможност за проследяване на
реализираните обороти и обосновава необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения.
Посочените доводи
следва да се приемат за основателни, т.к. от една страна се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства, които от друга оборват твърденията
на жалбоподателя за предполагаемост на нарушението и
инцидентното му извършване от страна на служител на търговеца, още повече че
последното е ирелевантно за налагане на процесната принудителна административна мярка, т.к. касае
отношенията между работодател и работник, респ. изпълнение на възложените
задължения.
На свой ред
жалбоподателя не оспори представените документи и не направи доказателствени искания, с които да опровергае твърденията
на административния орган или да обоснове приемане на различна фактическа
обстановка.
Неоснователен е
довода, че не са издадени АУАН и НП, т.к. съставен АУАН е приложен по
преписката, а и се касае за различни производства, които са независими и
необусловени едно от друго и евентуално допуснатите нарушения в едното не
опорочават другото, още повече че принудителните административни мерки се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, за
разлика от целта при налагане на административно наказание.
Във връзка със
съображенията за незаконосъобразност на атакувания административен акт следва
да се посочи, че заповедта за налагане на ПАМ съдържа както фактическите
основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките, така
и текстовете от закона въз основа на които е постановена.
Предвид посоченото
съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от
компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и с нея е приложена
принудителна административна мярка в съответствие с производствените правила,
материалния закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на
делото и съобразно заявеното искане следва на основание чл.143, ал.4 АПК във
връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответната страна
направените по делото разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100
лева.
Водим от горното, Я А
С, шести административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ”Р. 1” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ***, ЕИК *********,
представлявано от И.Р.П., чрез адвокат Д.П.-*, съдебен адрес ***, кантора №1
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-42-0053518/12.02.2021
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с
която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна
административна мярка–запечатване на търговски обект-бързо хранене, находящо се в гр.Ямбол, ***, стопанисвано от „Р. 1“ ЕООД с
ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА ”Р. 1” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ***
ЕИК *********, представлявано от И.Р.П., чрез адвокат Д.П.-ЯАК, съдебен адрес ***,
кантора №1 да заплати на Национална агенция за приходите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете