№ 912
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет
и девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело
№ 20211100511324 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. № 69768/16.07.2021 г. на Т. С. К., ЕГН **********, срещу
постановление от 18.06.2021г. по изп. № 20218510401456 по опис на ЧСИ М.П., peг. № 851,
район на действие СГС, инкорпорирано в съобщение с изх.№ 36522/18.06.2021 г. с което СИ
е намалил размера на таксите по изп.дело на 258,30 лв. с ДДС и е отказал да намали
приетите за събиране разноски по изп.дело за адв.хонорар.
Взискателят по изпълнителното дело - адв. Л. К., пълномощник на Етажна
собственост, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „******* е депозирал отговор в
законоустановения срок, с който заявява доводи за неоснователност на частната жалба и
моли същата да бъде оставена без уважение.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения
за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че таксите по изп.дело са начислени
изцяло съобразно ТТР към ЗЧСИ, вкл. и пропорционалната такса. В тази връзка, моли съда
да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по
изпълнителното дело.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
1
Изпълнително дело № 20218510401456 е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 22.02.2021 г. от СРС на основание съдебно решение по гр.д. № 36001 от 2013 г.
на СРС, 78 с-в и гр.д. № 4904 от 2019 г. на ВКС по молба на взискателя ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ на бл. *******, чрез адв. Л. К. - САК, по силата на който Т. С. К. с ЕГН
********** е осъдена да заплати парично задължение в полза на взискателя в размер на 500
лв.
С молбата е поискано събиране на разноските по изпълнителното производство, в това
число за адвокатско възнаграждение.
На 27.05.2021 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение с изх. № 30837/27.05.2021г.
Дългът, посочен в нея, е в размер на сумата от 1 208,80 лв., от които, 500 лв. присъдени
разноски по гр.дела, предмет на ИЛ, 402,50 лв. разноски по изпълнителното дело, 306,30 лв.
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 10.06.2021 г. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на 01.06.2021 г. лично на длъжника.
При образуване на делото адвокат Л. К. е посочил изпълнителни способи за водене на
изпълнителното дело, съгласно които на 27.05.2021 г., е изпратено запорно съобщение с изх.
№ 30842/27.05.2021 г. до „БАНКА ДСК“ АД и запорно съобщение с изх. № 30843/27.05.2021
г. до „У.Б.“ АД, за налагане на запор на вземания по банковите сметки на длъжника.
С възражение с вх.№ 55968/08.06.2021 г. длъжникът е поискал да се намалят разноските за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, както и да бъдат преизчислени таксите
по Тарифа за таксите и разноски към ЗЧСИ.
На 18.06.2021 г. е изготвено съобщение с изх. № 36522/18.06.2021 г., с което ЧСИ намалява
таксите по изпълнителното дело на 258,30 лв. с ДДС и отказва да намали размера на приетия
за събиране адвокатски хонорар. Съобщението е връчено на Т. С. К. на 02.07.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип
на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради
това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира
пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а
постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
2
По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да
определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на
изпълнителното производство от адвокат К., като е претендирано възнаграждение в размер
на 400 лв., но следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и че съдебния изпълнител е отказал да
намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери
на адвокатското възнаграждение за образуването на изпълнителното производство,
адвокатското възнаграждение е в минимален размер 200 лв. Според настоящия съдебен
състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от
представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално
действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване
на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да
са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва
възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че
изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на
процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че
определеното от ЧСИ Петков възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се
намали до 200 лв.
По отношение на направеното възражение в частта на определената от ЧСИ
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съдът намира следното:
Съгласно т.26, б. „а“ от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на
парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Според
3
забележка т. 4 към т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват
авансовите такси. В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото
изпълнителното дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Изрични в
този смисъл са и мотивите на решение № 517/28.06.2010г. по гр.д. № 1249/2009г. на ВКС, ІІІ
ГО. Освен това следва да се има предвид, че под понятието „парично вземане“ се включва
само дългът, предмет на изпълнението, но не и разноските по него. В противен случай би
означавало да се събират такси върху разноските, което не отговаря на законодателната
идея. Следователно материалният интерес по изпълнителното производство е сумата, която
е присъдена с изпълнителния лист, в случая 500 лв. Ето защо, задължението на
жалбоподателя, обуславя размер на пропорционалната такса по т. 26, б. „а“ от ТТР към
ЗЧСИ от 60 лв. /с вкл. ДДС/. За разликата над посочената сума определена от съдебния
изпълнител като размер на разноските за пропорционална такса с поканата за доброволно
изпълнение, постановлението му относно разноските в тази му част се явява
незаконосъобразно и подлежи на отмяна като последица от подадената жалба.
Съдът намира направеното в частната жалба възражение за недължимост на останалите
събрани по изп.дело обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ за неоснователно - същите се
дължат и следва да бъдат присъдени.
Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като
производството по частната жалба не е образувано във връзка с процесуално поведение на
другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.
Поради изложеното частната жалба е частично основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА постановление от 18.06.2021 г. по изпълнително дело № 20218510401456 по
описа на ЧСИ М.П., peг. № 851, район на действие СГС, инкорпорирано в съобщение с изх.
№ 36522/18.06.2021 г. с което СИ е намалил размера на таксите по изп.дело на 258,30 лв. с
ДДС и е отказал да намали приетите за събиране разноски по изп.дело за адв.хонорар в
частта, в която в тежест на длъжника са възложени /начислени от ЧСИ/ разноски по
изпълнението, представляващи адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 200
лв. до размера на 400 лв., както и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за
разликата над сумата от 60 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното в частната жалба възражение за недължимост на
останалите събрани по изп.дело обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5