№ 46221
гр. София, 06.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20231110120507 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 341397 от 20.10.2025 г. от ответника Р. А. Д. за
изменение на решение № 17445 от 29.09.2025 г., постановено по гр. дело №
20507/2023 г. по описа на СРС, 119 състав в частта за присъдените на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното
производство с искане за присъждането им в претендирания от ответника
размер, съобразно на отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – „******“
ЕООД, е подала отговор с доводи за неоснователност на молбата на ответника
и с искане да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото
същото е направено от легитимирано лице, в преклузивния срок, като по
делото е бил представен списък по чл. 80 ГПК.
По същество е неоснователно по подробно изложени съображения в
постановеното по делото решение, които съдът не намира за необходимо да
преповтаря. С оглед доводите в молбата по чл. 248 ГПК, съдът намира за
необходимо да добави следното:
В настоящия случай, при произнасяне по своевременно направеното от
процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е
съобразил, че трудът на адвоката във връзка с предявените кумулативно
обективно съединени установителни и осъдителни искове срещу ответника е в
същия обем и със сложност, съответстващи само на един от исковете. В
процеса на развитие на делото, в нито един момент не са били наложителни и
реално не са извършвани процесуални действия, чиито обем и сложност да е
бил определен от величината на материалния интерес във връзка с
кумулативното съединяване на исковете.
Предвид изложеното, по отношение на първия от обективните критерии –
определяне на справедлив размер на възнаграждението, съобразно обема и
сложността на делото, изводим от разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв,
1
наложените ограничения при приложението на националната уредба, и
осигуряване на легитимните цели – конкуренцията при предоставяне на
адвокатските услуги в смисъла, посочен в практиката на СЕС, адвокатското
възнаграждение трябва да отговаря на всички обективни критерии по смисъла
на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, а не само при съобразяване величината на материалния
интерес, за да се гарантира принципът на правовата държава не само в неговия
формален смисъл, като принцип на правната сигурност, но и в неговия
материален смисъл, като принцип на материалната справедливост.
Изхождайки от гореизложеното относно критериите за определяне на
адвокатското възнаграждение като справедливо и обосновано при
съобразяване на ограниченията на националната уредба, доколкото е
необходимо за осигуряване на легитимния интерес – конкуренцията при
предоставяне на адвокатските услуги, в настоящия случай, съдът като
съобрази естеството на провелото се производство и обема на извършените от
адвоката процесуални действия, намира че присъденото възнаграждение
съответства както на действителна сложност на делото, така и на материалния
интерес от предявените искове, във връзка с който е извършената адвокатската
дейност. Нейният обем и сложност не просто са еднакви, а са едни и същи и не
се променят във връзка с обстоятелството, че са предявени кумулативно
обективно съединени искове срещу ответника.
На следващо място, съдът съобрази обстоятелството, че предвид
установената недействителност на процесния договор за кредит, претенциите
на ищеца за възнаградителна лихва, за обезщетение за забава, както и за
цената на допълните услуги, са отхвърлени като неоснователни на това
основание. Съдът съобрази и обстоятелството, указано на страните с доклада
по делото, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител (чл. 7, ал. 3 ГПК), както и обстоятелството, че
се касае за искове, по които е налице трайно установена съдебна практика.
Гореизложено е обосновало извода на съда за липсата на фактическа и правна
сложност на спора.
С оглед на гореизложеното, както и по съображенията, изложени в
постановеното по делото решение, съдът намира за неоснователна молбата на
ответника за изменение на решението в частта за присъдените на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното
производство в посока тяхното увеличаване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 341397 от 20.10.2025 г. на
ответника Р. А. Д., ЕГН ********** за изменение по реда на чл. 248 ГПК на
решение № 17445 от 29.09.2025 г., постановено по гр. дело № 20507/2023 г. по
описа на СРС, 119 състав в частта за присъдените на ответника разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
2
едноседмичен срок от съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3