Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 11.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева
и в присъствието на прокурора Светла И., като разгледа докладваното от съдия
Христова к.а.н.д. № 18/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 147 от 29.11.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 671/2021г., Ловешки районен съд, първи наказателен
състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 559414-F582916
от 05.02.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ
на НАП, с което на ЕТ „Теекс-С.С.“, ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Ловеч, ул. „Александър Стамболийски” №30, бл. „Спартак-
Решението е обжалвано в
законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Началник отдел
„Оперативни дейности” – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез пълномощник, страна
по н.а.х.д. № 671/2021г. по описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и неправилно. Доводите за
това са, че административнонаказателното производство е протекло правилно и
законосъобразно; нарушението е установено безспорно от приобщените
доказателства; нарушението е формално, на просто извършване, поради което
размера на разликата е неотносим; неправилно съдът е приел маловажност на
нарушението. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се представлява и не ангажира становище. В представено по
делото писмено становище поддържа касационната жалба на заявените в нея
основания.
Ответникът, редовно
призован, в съдебно заседание се явява лично представляващия търговеца, като
ангажира становище за неоснователност на жалбата и за правилност на оспореното
решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установено, че на 12.12.2020г. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F582916 срещу „Теекс-С.С.”***,
представлявано от С.Г.С., за това, че при извършена проверка на 07.12.2020г. в
търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – книжарница, находящ
се в гр.Ловеч, ул. „Цачо Шишков” №5, експлоатиран от ЕТ „Теекс-С.С.“, ЕИК *********,
представляван от С.Г.С. е установено, че всяка промяна на касовата наличност
извън случаите на
продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операцията
„служебно въведени” суми в касата. Инсталираното и въведеното в
експлоатация в обекта фискално устройство притежава функциите „служебно
изведени” и „служебно въведени”. Наличното фискално устройство модел
„Датекс DP-
номер (ИН) на ФУ DT748929 и ИН на фискалната памет 02748929 е разчетена
наличност в размер на 7.40 лв., видно от ДФО „Х” № 0002320. Касовата
наличност установена в обекта, преброена по банкноти и монети, вписана в
опис на паричните средства от С. е в размер на 32.00 лева.
Установената разлика между разчетената наличност по документи и
фактическата наличност към момента на проверката е в размер на + 24.60 лв.
не е отразена в наличното в обекта ФУ, чрез функцията „служебно въведени”.
Проверката е документирана с протокол за извършена проверка №
0372764/07.12.2020г., в който подробно са отразени констатациите от
проверката, съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от
ДОПК, което представлява нарушение на чл.33 ,ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. на МФ. По съставения акт жалбоподателят е вписал като
възражение, че сутрин започват с нулева касова наличност и не са въвеждали
като касова наличност монетите в монетника. Разликата, която е установена е
само заради монетите от монетника, които са се натрупали за 5-6 дни и
клиентите не са ги взели като ресто. Няма скрити обороти. Въз основа на
цитирания акт било издадено обжалваното НП.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, като е спазена процедурата по съставяне и връчване на акта и НП. Приел
още, че при така установената фактическа обстановка нарушението е безспорно
установено, като от правна страна търговецът е извършил описаното нарушение. За
да приеме незаконосъобразност на НП, решаващият състав изложил, че при
проверката в търговския обект други нарушения на данъчното законодателство не
са били констатирани, което навежда до голяма степен до извода за по-скоро
проявена недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова на целенасочено
поведение от негова страна, целящо да увреди интересите на фиска; установената
разлика е била изцяло от монети, натрупани в монетника от няколко дни от
невзето ресто от клиенти и че не се дължи на извършена продажба, говори, че
жалбоподателят не е имал за цел укриване на обороти; като смекчаващо
обстоятелство следва да се цени ниската стойност на установената разлика в
наличност, поради което са налице обстоятелствата, даващи основание да се
приложи чл.28 от ЗАНН. С горните мотиви РС отменил оспореното пред него НП.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и правилно по следните мотиви:
Съгласно чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.
Неизпълнението на
цитираните задължения се санкционира по чл.185, ал.2 от ЗДДС, като на едноличен
търговец, който извън случаите по ал.1 извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена
санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл.185, ал.1, в случая от 500
до 2000 лв.
В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на
административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства на конкретното деяние, наличието на
вредни последици, от кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.
Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното
нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на
други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случай на административни нарушения от съответния вид.
При тълкуване на обективираната в термина „маловажен случай” законодателна воля
следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на
административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени
измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици,
социалното отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на
нарушителя. Съдът приема, че „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от съответния вид.
Споделят се изводите на
районния съд за отмяна на наказателното постановление, поради маловажност на
случая. Съгласно ТР № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност”
по чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на тази преценка, а когато съдът констатира, че
предпоставките по цитираната разпоредба са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Касационната инстанция споделя
изводите на РС, както и на прокурора от ОП Ловеч, за маловажност на случая.
Безспорно констатираното нарушение е изолиран случай в практиката на търговеца,
което се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Следва да се отбележи също така, че нарушението не води до неотразяване на
приходи, деянието е с по-ниска степен на обществена опасност, още повече, че
нарушението не води до неотразяване на приходи, липсата на данни търговецът да
е санкциониран или предупреждаван до настоящия момент, както и ниската стойност
на установената разлика в наличност. Споделя се и извода на районния съд за
проявена от страна на търговеца недостатъчна прецизност, а не на целенасочено
поведение на търговеца, целящо да увреди интересите на фиска. При това
положение действително е налице „маловажен случай“ с оглед дефиницията на
чл.93, т.9 от НК, приложима на основание чл.11 от ЗАНН, т.к. обществената
опасност с оглед малкия размер на разликата и обстоятелствата, поради което
сумата не е била въведена във ФУ своевременно, е по-ниска от обикновените
случаи на нарушения от същия вид.
По изложените съображения
настоящият състав намира за неоснователни доводите, изложени в касационната
жалба, а решението на Ловешки районен съд като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2,
предл.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 147 от 29.11.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 671/2021г. по описа на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.