О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2018
Дупница
Номер
Година Град
IІ
гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
26.06. 2018
на Година
закрито Иван Димитров
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
Гражданско 92 2018
дело № по описа за г.
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от "ЕКС ДЕБТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Мадрид“ № 52, представлявано от управителя Е.А., срещу К.Е.Н., ЕГН **********,***,
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, чрез назначения му особен представител.
В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в
открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи
препис от настоящото определение.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът
съобщава на страните и проекта си за доклад
по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
1.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и възражения:
Ищецът твърди, че на 20.12.2007 г. между К.Е.Н. и "Транскарт Файненшъл Сървисис" ЕАД е сключен договор за издаване на кредитна карта, по който ответникът получил кредитна карта "Транскарт", по която са налице непогасени задължения.
На 13.02.2014 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от
"Транскарт Файненшъл Сървисис" ЕАД – цедент, на "ЕКС ДЕБТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД – цесионер, ведно с всички привилегии, обезпечения,
принадлежности и лихви. На длъжника било изпратено уведомление за извършената
цесия от цедента.
Със споразумение от 22.11.2013 г., сключено с ищеца, ответникът е
признал съществуването на дълга си от 2415, 17 лв. (две хиляди четиристотин и
петнадесет лева и седемнадесет стотинки) и се е задължил да го изплати съгласно
т.4 и при условията на т.5 от споразумението. Крайният срок за изпълнение по
споразумението е 02.11.2014 г., но ответникът не е заплатил дължимата сума.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 1971/2017 г.
по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение за посочените суми. Впоследствие
на заявителя са дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата 2234, 03 лв./две хиляди двеста тридесет и четири лева и
три стотинки/, представляваща главница по сключено споразумение от 22.11.2013
г. по предходен договор за издаване на кредитна карта от 20.12.2007 г. Претендират
се и направените разноски.
В постъпилия писмен отговор особеният
представител на ответника твърди нищожност на споразумението от 22.11.2013 г. и
в приложението към договора за цесия; оспорва уведомяването за извършената
цесия.
2.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.365
от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се
признават: не се оспорва
сключването на описания в исковата молба договор за издаване на кредитна карта
от 20.12.2007 г. между К.Е.Н. и "Транскарт Файненшъл Сървисис" ЕАД,
както и сключването между К.Е.Н.
и "ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД на споразумението от 22.11.2013 г.
4. Обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване: Общоизвестни и
служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са
налице.
5. Разпределение на доказателствената
тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото
и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.
Всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да
докаже съществуването на претендираното вземане: сключването
на споразумението от 22.11.2013 г. с ответника, условията по него.
По доказателствата:
Съдът счита, че следва да се
произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими,
допустими и необходими представените от ищеца писмени доказателства. Следва да
бъде приложено ч.гр.д. № 1971/2017 г. по описа на ДРС. На основание чл.101,
ал.1 ГПК следва да бъде указано на ищеца, че не представя копие от описания в
исковата молба договор за цесия.
Съдът предоставя възможност на
страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА като
доказателства по делото представените с исковата молба документи.
Изисква за
прилагане ч.гр.д. № 1971/2017 г. по описа на ДРС.
УКАЗВА на основание
чл.101, ал.1 ГПК на ищеца, че не представя копие от описания в исковата молба
договор за цесия.
НАСРОЧВА гр. д. № 92/2018
г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 17.07.2018 г. от 10, 45
часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ
към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от
настоящото определение да се връчи на страните.
Препис от отговора
да се връчи на ищеца.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: