Р Е Ш Е Н И Е
№ 260903 / 23.7.2021г.
гр. Перник, 23.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5368 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу М.С.Д., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 510.30 лева, представляваща ½ от стойността на доставена
и ползвана, но незаплатена топлинна енергия в общ размер от 1020.61 лева, за
имот – апартамент № 11, находящ се в *****, от които главница в размер на
461.52 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл. / ½ от
общата главница в размер на 923.05 лева/, и 48.78 лева – обезщетение за забава
за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г. / ½ от общото обезщетение в
размер на 97.56 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане
на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. В хода на производството по делото са представени: писмо от 11.06.2021
г. от Община Перник, дирекция „Местни приходи и такси“, уведомително писмо от
„Перник инвест“ ЕООД от 17.06.2021 г. и удостоверение за наследници на С.М.Д.
от 23.06.2021 г.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, чрез назначения му особен представител
– адв. А.П., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
недопустими евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се
твърди, че вероятно са налице 12 претенции за главница и лихви за 12 месечни
периода, предвид извлечението от сметка. Нито в последното, нито в исковата
молба обаче са посочени видовете услуги, предоставени от дружеството,
количеството им, единичните и крайните цени, дали същите са индивидуално
уговорени или нормативно установени. В тази връзка и не ставали ясни елементите
от сделката. Посочва се и че съдържанието на документа „извлечение от сметка”
не можело да замести съдържанието на исковата молба, където претенциите не били
надлежно заявени. Допълва се, че в исковата молба не ставал ясен и начинът на
изчисление на сумите, нито методиката за това или нормативната база.
По отношение на основателността на
първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника.
Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и
общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да
докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват
доказателства ответникът да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот
респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се
представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не
доказват качеството потребител на ответника за процесния период. Твърди се, че
общите условия на дружеството не били надлежно оповестени – не били публикувани
в централен и местен ежедневник, поради което не са произвели действие.
Посочва се и че липсвало решение на
общото събрание на етажната собственост в сградата, където се намирал
процесният имот, за присъединяване към топлопреносната мрежа. По тези
съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през
процесния период.Посочва се и че претендираните вземания били за главница и
лихва, като липсвало посочване като отделно вземане на това за услугата дялово
разпределение.
На следващо място се оспорват
претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ
„извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то
не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се
оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Посочва се, че сумите
по извлечението били прогнозни, а служител на дружеството не е посещавал имота,
за да извърши реален отчет. С тези аргументи претенциите се оспорват и по
размер.
Прави се възражение за погасяване на
част от процесните суми по давност, доколкото приложимият давностен срок бил
три години.
В хода на
производството по делото е приета комплексна съдебна технико икономическа
експертиза /КСТИЕ/.
В съдебно
заседание, проведено на 28.06.2021 г., процесуалният представител на ищеца иска
постановяване на решение съобразно всички събрани по делото доказателства.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище, че исковите претенции следва да
бъдат отхвърлени, доколкото по делото не се установява ответникът да е
собственик респ. ползвател на имота.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1321/08.06.2020
г. по ч.гр.д. № 2468/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация
Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представено по делото извлечение от сметка се
установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: *****,
ап. 11 е лицето К.С.Д..
От представено по делото писмо от Община Перник,
дирекция „МПТ” от 11.06.2021 г. се установява, че за имот с адрес: *****, ап.
11 в информационния масив на дирекция „МПТ” не е подадена декларация по чл. 14
от ЗМДТ. В тази връзка и имотът е предеклариран служебно на лицата К.С.Д. и М.С.Д.
като наследници на починал собственик С.М.Д.. Липсва наличие на декларация по
чл. 14 от ЗМДТ на хартиен носител.
От уведомително писмо изх. № 195/17.06.2021 г. от
дружеството „Перник –Инвест” ЕООД се установява, че в архивите на дружеството не се съхранява договор за покупко
продажба на имот с адрес: *****, ап. 11 и собственик С.М.Д..
От удостоверение за наследници на С.М.Д. се
установява, че същият е починал на 28.04.2007 г. като е оставил за наследници
две деца К.С.Д. и М.С.Д..
По делото е приета комплексна съдебна технико
икономическа експертиза.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответницата за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 1321/08.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2468/2020 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията от преди ДВ, бр. 100 от
2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да
влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в
исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.
Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по
делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за
обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия
е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот в качеството
си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право
на ползване върху имота.
В
конкретния случай по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да
се установи, че ответницата е собственик на процесния имот или ползвател на
същия на вещноправно или облигационноправно основание. Твърдения ответникът да
е ползвател на имота на вещноправно или облигационноправно основание не са и
въведени по делото. С тези изводи кореспондира и извлечението от сметка, от
което е видно, че дори партидата относно топлоснабдения имот не се води на
името на ответницата.
По
тези съображения и предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен.
Доколкото главният иск е неоснователен, то за неоснователна следва да се приеме
и акцесорната претенция за обезщетение за забава, поради което последната също
следва да бъде отхвърлена.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите наведени
по делото доводи, в това число възражението за изтекла погасителна давност. По
същите съображения не се налага обсъждане и на приетата КСТИЕ.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски в производството е направила само ищцовата страна.
По
разноските в ч.гр.д. № 2468/2020 г. по описа на Пернишкия РС /заповедно
производство/ .
Претенцията
на заявителя /ищец/ за разноски е неоснователна.
Длъжникът
/ответник/ не претендира разноски в това производство.
По разноските
в гр.д. № 5368/2020 г. по описа на Пернишкия РС /исково производство/ .
Претенцията
за разноски на ищеца е неоснователна.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, срещу М.С.Д., с
ЕГН: ********** и с адрес: ***, установителни искове за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 510.30 лева, представляваща ½ от стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия в общ размер от 1020.61 лева, за имот
– апартамент № 11, находящ се в *****, от които главница в размер на 461.52 лева за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г. вкл. / ½ от общата главница в размер на 923.05 лева/, и
48.78 лева – обезщетение за забава
за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г. / ½ от общото обезщетение в
размер на 97.56 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2468/2020 г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 2468 по описа за 2020 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.